Re: Как тече денят на Веселите готвачи?
Публикувано: ср ное 12, 2014 2:03 pm
Здравейте!
Тези дни и аз станах нередовна с писането, но толкова много неща ми се струпаха на главата, че ми се иска денят да има поне 30 часа, за да смогна.
Гипса на Весито го махнахме, но сега започнаха другите мъки - всяка сутрин ходим на физиотерапия за раздвижване на ръката, от там тичаме на училище, вечер на танци, репетициите станах почти всеки ден и като се приберем по нощите учим и пишем домашни. Като капак на всичко и баща ми се разболя. Това с егоизма на възрастните хора май е заразно. Вече втора седмица не можем да го накараме да отиде на лекар. Днес трябваше и до тях да тичам, за да убедя да отиде до болницата и да си направи изследвания, същото му го говоря и по телефона, но не, да давам пари за таксита, да отида на място. Като му се скарам ми се сърди, като му говоря спокойно не възприема, в чудо се видях с него. Заяви ми, че сме искали нарочно да го вкараме в болницата, за да се отървем от него и да го уморим. В такива моменти много ми се иска Андрей да беше тук, за да се оправя с него. Между всичките задачи ще трябва да намеря време и къщата да поизчистя, защото той ще се прибира в началото на декември, дните си летят, а аз до никъде не съм я докарала.
Ето така ни минават дните, поради тази причина нямам и време да се добера до компютъра. Сега ви поднасям по едно следобедно кафе и ще тичам да плащам сметки, че и те мен чакат.
Тези дни и аз станах нередовна с писането, но толкова много неща ми се струпаха на главата, че ми се иска денят да има поне 30 часа, за да смогна.
Гипса на Весито го махнахме, но сега започнаха другите мъки - всяка сутрин ходим на физиотерапия за раздвижване на ръката, от там тичаме на училище, вечер на танци, репетициите станах почти всеки ден и като се приберем по нощите учим и пишем домашни. Като капак на всичко и баща ми се разболя. Това с егоизма на възрастните хора май е заразно. Вече втора седмица не можем да го накараме да отиде на лекар. Днес трябваше и до тях да тичам, за да убедя да отиде до болницата и да си направи изследвания, същото му го говоря и по телефона, но не, да давам пари за таксита, да отида на място. Като му се скарам ми се сърди, като му говоря спокойно не възприема, в чудо се видях с него. Заяви ми, че сме искали нарочно да го вкараме в болницата, за да се отървем от него и да го уморим. В такива моменти много ми се иска Андрей да беше тук, за да се оправя с него. Между всичките задачи ще трябва да намеря време и къщата да поизчистя, защото той ще се прибира в началото на декември, дните си летят, а аз до никъде не съм я докарала.
Ето така ни минават дните, поради тази причина нямам и време да се добера до компютъра. Сега ви поднасям по едно следобедно кафе и ще тичам да плащам сметки, че и те мен чакат.