Re: Как тече денят на Веселите готвачи?
Публикувано: вт ное 18, 2014 6:39 am
Здравейте, момичета!
Зимата дойде и тук - няма сняг, но е студено, ветровито и температурите вървят към под нулата. Днес след дъжда обрах последния магданоз и останалият пипер, който не успя нито да порастне, нито да се зачерви (май късно го сложих).
Съжалявам за тези момичета, които не са случили с добри майки. Но пък им се възхищавам, че те са станали прекрасни родители и приятели на децата си.
Майка ми не ме е целувала, прегръщала, да не би случайно да ме разглези. Другото, което много ме натъжаваше бе, че не ми обръщаше нужното внимание (вярно, работата и бе такава, че отсъстваше с дни и като се прибере беше изморена), но ми беше гадно аз като и разказвах как се справям в училище, а тя сякаш не се вълнуваше от моите успехи. Плакала съм и съм я молила да ходи на родителските срещи, но тя казваше, "ами аз знам, че си добра ученичка и нищо ново няма да ми кажат", Хубаво, че ми е имала доверие, но мен много ме болеше, че не ме насърчава, дори напротив все ме е подценявала. Исках да уча в художествено училище, а тя казваше, че няма да ме приемат, защото има много по-кадърни деца. Не ми позволи да кандидатствам, това, което исках, понеже съвпадаше с нейната професия, а тя не я харесваше. Стана така, че растях без самочувствие, без амбиции и общо взето не постигнах мечтите си. За сметка на това, държа много на самочувствието на моето дете - няпрекъснато го поощрявам и за мен е много важно той да има самочувствие, да следва мечтите си и аз докато съм жива, винаги ще го подкрепям в начинанията му.
Ох, предполагам всичко е наред и сигурно вече е на родна земя, но сноши имах кошмар, сънувам, че се връща и то с неговия приятел
Ани, и ние от 5 г. строим и не искам да си припомням как живяхме. имахме една душ кабина в мазето и една тоалетна и за да ги ползвамеминавахме през една дупка в стената по една стълба. Готвех на един газов котлон, Нямахме врата към терасата нямапе и тераса, а едни клатеши се стълби. Стрехите ва бяха отворени и през лятото гъмжеше от комари. Вечер обвивах кошарката на детето с мрежа, за да го предпазя от комари.
Но полека лека излизаме от калта. да се ханеш да строиш сам не е лесно. Един ден всичко ще стане. Как е със пермитите за строежи във вашия щат? Тук са много дребнави и докато минем всички инспекции бя зор видяхме.
Зимата дойде и тук - няма сняг, но е студено, ветровито и температурите вървят към под нулата. Днес след дъжда обрах последния магданоз и останалият пипер, който не успя нито да порастне, нито да се зачерви (май късно го сложих).
Съжалявам за тези момичета, които не са случили с добри майки. Но пък им се възхищавам, че те са станали прекрасни родители и приятели на децата си.
Майка ми не ме е целувала, прегръщала, да не би случайно да ме разглези. Другото, което много ме натъжаваше бе, че не ми обръщаше нужното внимание (вярно, работата и бе такава, че отсъстваше с дни и като се прибере беше изморена), но ми беше гадно аз като и разказвах как се справям в училище, а тя сякаш не се вълнуваше от моите успехи. Плакала съм и съм я молила да ходи на родителските срещи, но тя казваше, "ами аз знам, че си добра ученичка и нищо ново няма да ми кажат", Хубаво, че ми е имала доверие, но мен много ме болеше, че не ме насърчава, дори напротив все ме е подценявала. Исках да уча в художествено училище, а тя казваше, че няма да ме приемат, защото има много по-кадърни деца. Не ми позволи да кандидатствам, това, което исках, понеже съвпадаше с нейната професия, а тя не я харесваше. Стана така, че растях без самочувствие, без амбиции и общо взето не постигнах мечтите си. За сметка на това, държа много на самочувствието на моето дете - няпрекъснато го поощрявам и за мен е много важно той да има самочувствие, да следва мечтите си и аз докато съм жива, винаги ще го подкрепям в начинанията му.
Ох, предполагам всичко е наред и сигурно вече е на родна земя, но сноши имах кошмар, сънувам, че се връща и то с неговия приятел
Ани, и ние от 5 г. строим и не искам да си припомням как живяхме. имахме една душ кабина в мазето и една тоалетна и за да ги ползвамеминавахме през една дупка в стената по една стълба. Готвех на един газов котлон, Нямахме врата към терасата нямапе и тераса, а едни клатеши се стълби. Стрехите ва бяха отворени и през лятото гъмжеше от комари. Вечер обвивах кошарката на детето с мрежа, за да го предпазя от комари.
Но полека лека излизаме от калта. да се ханеш да строиш сам не е лесно. Един ден всичко ще стане. Как е със пермитите за строежи във вашия щат? Тук са много дребнави и докато минем всички инспекции бя зор видяхме.