Здравейте, момичета!
Кате, работата с деца е това което ме чака още 20 години - възрастта за пенсиониране тук е 67 години за пълна и 65 за частична пенсия. Аз затова искам сега да завърша двете следдипломни, за да мога да си намеря походяща постоянна работа за идните 20 години - нямя да ставам нито по-млада, нито поздрава, затова искам да имам работа която мога да издържа. Голяма част от проблемите ми сега са че работя по заместване, и от мен не завис нито оценка, нито нищо, затова децата ми нямат респект - знаят че съм там за един ден. Когато имах постоянна работа миналата учебна година не беше така, но за съжаление програмата по която работех изгуби финансирането си е ми отрязаха щата. Сега работя всеки ден различен предмет, различен клас, различно училище - което е много трудно, но се надявам да си намерв пак постоянна работа. Аз замествам вече 9 години...но ми се изправя косата като си помисля че би могло да го правя още 20! Аз имам 16 годишен стаж в България, което не е за никъде, и 9 тук, така че е много важно да си уредя финансово старините. Искам да си намеря място или в начално училище или в гимназия, че там децата са по-контролируеми.
Иначе да, тук стана много студено, но Гари ми направи едно коридорче от стаите до банята /дето я използвам и като кухня/, така че вече не слагам палто като ходя до тоалетната. Какво облегчение
Още не сме сложили мокет и е на цимент, но ще сложим този уикенд. Какво става с Митака?
Иоанче, хубава идея имащ за детска градина. Аз като ме съкратиха от работата ми това лято /тя беше към едно индианско племе/ от племето ми предложиха работа в детската им градина като учителка, на предучилищна група, и аз се съгласих, но като отидох там се оказа че искат да ми плащат като за учителско място но работата е повече като възпитател, с групи от пеленачета до 3 години, 10 часа на ден, 4 дни седмично. Аз се опитах 3 дни, но видях че не мога да издържа - да тичам след деца на 2-3 години, и да нося бебета, 10 часа на ден, вече нямам силата която имах като 20-30 годишна. Освен това се ядосах че ме наеха за едно, пък след това се оказа друго, направих го на въпрос, и понеже не ме сложиха на мястото за което ме наеха си подадох оставката, така изгубих застраховката за безработица, на която имах право. Ходих да се разправям в бюрото за безработни, като изтъкнах че не са ми дали работата за коато са ме наели, което е незаконно, но ми казаха че американските закони не важат за индианските племена, и следващия път като ми предлагат работа да ида да пробни 2-3 дни да видя дали хората са коректни.
Иначе това е хубава работа, психически задоволяваща, ако човек може да издържа е много добре, но аз ако знаех от началото че ще ме сложат с мъничета нямаше да се съглася, аз си знам че вече за това не ставам. Аз имам и едно хронично заболяване, фибромиалгия, от което съм в постоянни болки в мускулите, още от малка го имам, в България ми бяха казали че имам първо детски ревматизъм, после ревматизъм и атрит,но тук ми казаха че това не е вярно и че е фибримиалгия коато атакува нервните влакна в мускулите, и не се лекува. По тази причина физически не съм издръжлива - с деца училищна/преучилищна възраст е друго, не трябва нито да ги нося, нито да ги вдигам, макар че тичам след тях когато трябва, но не е като съвсем с мъничета.
Иначе ти ще си решиш кои мечти ще реализираш, но никога не е късно да започнеш и нещо ново, стига да ти е по сърце.
Диди, стискам ти палци за изследванията, дано всичко е наред
! Натали, благодаря за локума, и още повече да се разтяга!
Бони, Миленче, Верче, Милке, Иве, Дианче и Дианче К. и всички останали, желая ви прекрасен и успешен ден!
Дидка, дано всичко е наред при прегледите - пожелавам ти го от сърце!
. 
