Здравейте мили момичета!
Ето ме и мен.
Не съм писала от много време,но не съм ви забравила и не бих могла.
Първо,бих искала да поднеса искрените си съболезнования към Дидка.
Нека почива в мир твоята баба!
Наталка,бързо възстановяване,мила!
На тези,които са болнички бързо оздравяване!
Тъй като до скоро изпълнявах ролята и на татко,времето ме притискаше и не успявах да пиша.
След като премисляхме по сто пъти идеята за работа в чужбина,решихме,че това ще е по-добрият вариант,за да престъпим малко напред.И така,мъж ми замина да работи,а пък аз напуснах работа,за да се грижа за близнаците.
Не отричам,че ми беше тежко.Не физически.Тежестта я усещах в сърцето си.Вътре в мен всичко болеше,но се стараех,да се усмихвам пред децата и близките,за да виждат само това,което успявахме да придобием с цената на тази раздяла.
Болеше ме и на рожденните дни,особено на детският.
Почувствах се ужасно,когато на 15 септември,за първи път прекрачиха училищният праг.
Да!Вярно е,че много от нещата с които се сдобихме,ме бихме могли за този период от време и български заплати да ги имаме,но по-жалкото е,че вече всичко е пари,приятелю..........
И така...аз се отдадох изцяло на децата си,дори забравих себе си...,но го правя с много любов.....С много!Както би постъпила всяка мама!
Сутрин ги водя в училище,взимам ги в 11.30 и след това съм изцяло с тях.Е,не съвсем,защото вече сме в пълен състав
.....за сега....
Та...така....
И аз изкарах една пневмония на крак,но беше с кашлица повече от месец.Но,в такова мрачно и мъгливо време,какво друго да очакваме...Е,как какво,ами.........Коледа!
Пожелавам на всички,прекрасен и усмихнат ден!
Бъдете живи и здрави вие и вашите близки!
Обичам ви!
Нина