Дидка, всеки е различен. И моята майка, например, казва, че никога няма да отдели толкова време в кухнята, колкото аз отделям, за да приготви нещо, което отнемало часове (има предвид моите торти и сладки), а се изяждало за броени минути
. Всеки си има различно виждане за живота. Тя пък с часове шие гоблени, което аз дори и минутка не мога да издържа да правя
. Като бях дете и с баба по цял ден правим сладки, баница с късмети за новогодишната вечер, а тя още преди да сме седнали на масата (което почти не се случваше) ги награбваше и после си лягаше да спи. Аз все се ядосвах и плачех, но не можех да я променя. Тогава реших да правя следното: като направех нещо и веднага й го поднасях в леглото, понякога дори я будех посред нощ, за да й дам да си хапне от сладките, които правех
. Като бях студентка и винаги първо като се приберях се захващах да правя сладки по цяла нощ
.
Нинка, остава само аз да се навия. От колко време ми мрънкат моите момчета за бебе, но аз си правя оглушки, намирам си оправдания. След разговора вчера с лекаря ми (ходих да си сложа противогрипна ваксина), обхванахме и темата за бебе (тъй като мъжо вече беше обсъждал това с него, аз реших да се пошегувам и да го спечеля на моя страна и да откаже по някакъв начин мъжо от това му желание), а той толкова сериозно го прие, че когато му задавах въпроси на друга тема вече, той още се опитваше да ме убеди, че да имаш бебе на "стари години" вече е напълно нормално за медицината и за хората, които го желаят
. Почти ми повлия на мнението, а и сега и този новогодишен късмет... А и с брат ми като си говорехме и обсъждахме късметите от баницата и той толкова се ентусиазира, че започна да "навива" жена си за бебе
Какво им става на тези мъже, колкото повече остаряват, толкова повече искат бебета да отглеждат