Кулинарен Форум на Веселият Готвач

Чета постовете ви и рева Някои хора знаят защо
Трябва да се стегна ,че отивам на работа
Целувам ви

Момичета , искам да ви покажа моя глезоран-сладуран, който всяка сутрин ме буди с мъркане на ушето ми . Глезена , пухкава , 6,5 кг топка.Казва се Бъгси:) Много го обичам. Опитвам се удържам бурния му апетит, не за да пазим линия и за естетика , а за да е здравичък. Вчера го намерих в ъгъла, откраднал си филия пълнозърнест хляб и нагъва, ужас, зверски апетит направо. Само да отворя хладилника и тича веднага.

Привет, мили момичета! Нели, котето е много красиво, обичам всички животинки,а най -вече куче - имахме 16г.една своенрава,но силно обичаща Съни,голяма болка изпитахме всички като ни напусна,не посмяхме да си вземем друго животинче,още тъгуваме - беше член от семейството ни,душица мила, радвай се на твоя писанчо,позата му говори за коте с характер,да ти е жив и здрав! Ходих да прибера милото ми момченце от градина и се гледахме досега,преди малко ме докараха -мама и тати понякога се разминават,но баба за какво е - винаги на линия.Момичета, пожелавам ви лека и прекрасна вечер!Нели, не ми излизаш от ума,но искрено се моля, дано най -хубавото предстои при вас!

Кате, много те разбирам за загубата на Съни, и разбирам защо не искаш нов домашен любимец. Ние също имахме котарак- Психи, отгледахме го от една мръвка малка, но беше голяма пакост и обикаляше квартала, блъсна го кола. Нямаше да си взема друг любимец.Но на следващия ден една от най-добрите ми приятелки го донесе Бъгси, беше на 7 месеца, вече голяма котка, казах не , не го искам, ама тя каза ми сега не мога да го върна, а мъжа ми беше командировка, бях решила като се върне да закараме котарака, не му дадох име, стоя зад шкафа два дена, започнах да му викам фъстъче, а той да откликва, започна да се гали , гушка на третия ден. Еми на 4 ден вече не можах да го върна. И така вече 6 години е нас:) А същата тази приятелка много обича животни, живее в къща и си гледа патици, кокошки, има 4 котета. Лисица й изяде патиците и тя много се разстрои миналата година, обикалях навсякъде , исках да й намеря патенца да й подаря, ама то беше рано и никъде нямаше, накрая успях да намеря от инкубатор. Тя им даде много смешни имена - Курнелий и Клеопатка, а останалите три ги кръсти на бонбони- Рафаело, Тофи и Фереро. :)

Нели,виждам ,че си тук...Каква история...От сърце ти пожелавам да получите желания отговор,а много случаи има след осиновяване и имат и второ...Аз също много трудно го задържах,на легло след втория месец до последно...и за задържане в болница лежах..Знам колко е трудно,колко е чакано..Знаеш ли като ми честитяха след раждането(първия ден)не спрях да плача...Пожелавам ти от сърце да забременееш и износиш едно слънчице.Имам едно ,но искам още едно.Но ...аз пък съм със сърдечна операция,и на почти 38години,изморявам се изключително лесно,но не мога да спра да искам...Надявам
се да останеш сред нас и да споделиш и
радостта от това едно малко човече да е до
теб!

Благодаря ти , Диана:) И ти си минала през много перипетии:) лагодаря ти за подкрепата:) Ти мисля ми беше казала, че си от Варна, много харесвам Варна, красив град, а хората ведри и усмихнати:)

Нели, добре дошла и от мен! Аз съм Илина от Търговище. Надявам се скоро да получиш желаното писмо и да го споделиш с нас. Всички ние ще ти стискаме палци и ще се надяваме заедно с теб.
Дидка, как е Зари?
Хубава вечер на всички!

Ето, че докато пиша и вестите са налице

Илина, много хубаво име, приятно ми е:) Братовчедите ми са от Търговище, а и съседите ми тук в София са оттам, е мъжа на съседката само:)

Ето, че може да имаме общи познати