Re: Как тече денят на Веселите готвачи?
Публикувано: съб юни 06, 2015 12:23 pm
Здравейте, мили момичета!
Благодаря ви много, Диде, Кате/Мами, Кате/Сф, Иве, Миле, за съветите и подкрепата!
Аз знам че той си решава сам, и той всъщност каквото си го е решил си го прави...лошото е че е там съвсем сам. Едно е да имаш роднини наоколо, приятели, както си е в България,на мен повечето ми приателки не са женени, но покрай роднини и приятели имат на кой да се опрaт ,и да споделят когато трябва.
Преди Мони беше по-близо до нас, като се наложи отивахме при него, и приятели имаше, а сега нищо, съвсем сам е. Аз нямаше да се притеснявам ако не беше така. И аз съм била разведена в БГ, но имах около себе си прятелки от детинство, роднини, кои добри, кои лоши, но ги има; съвсем без никой е много тежко. После, аз знам колко трудно е да се поддържа една връзка, компромиси трябва да се правят, и това е трудно, но съвсем без социaлни контакти, и без среда, и без обич, и без семейство може ли?Поне едно от тия опции трябва човек да има в живота си.
Диде, ти имаш детенце, и каквито и да са отношенията ти с мъжа ти, свекърва и прочие, поне ги има...вярно е че не всеки се чувства добре в семейство, но в БГ може да се компенсира с други контакти...тук не може.
Кате/Сф, той ми казва че тя му липсва много, на мен ми е много трудно да гледам детето ми да страда; а и много ме е страх да не се тръгне по лоши пътища, тя го стабилизираше досега. Аз винаги съм го подкрепяла и съм му показвала че му вярвам, и когато замина за Денвър, и после когато отиде в Кларкстън, и после като с Чохи заминаха за Сан Франсиско, но сега той се откъсва от всички, и се изолира напълно, какво ще стане ако му се случи нещо, кой ще му подаде ръка? На мен ми се ще Мони да дойде в Спокеин, тук има един учител от гимназята с който са приятели, и ние сме наблизо, но той не иска, работата там му харесва, и заплатата му е голяма...но то само с пари живее ли се?
Честно казано, когато го доведох в щатите мислех че ще живеем наблизо, ще се подкрепяме един друг, никога не ми е идвало на ум че Мони ще се скита сам от щат на щат и град на град. Нали за това доидох тук, за задружно семеиство, за да има Мони баща, да има подкрепа, сега какво стана, той е сам-самичък в един голям и опасен град.
Ето, пак се разврънках ,извинявайте ще си взема кросстича да го бода, малко да се разсея....
Благодаря ви много, Диде, Кате/Мами, Кате/Сф, Иве, Миле, за съветите и подкрепата!
Аз знам че той си решава сам, и той всъщност каквото си го е решил си го прави...лошото е че е там съвсем сам. Едно е да имаш роднини наоколо, приятели, както си е в България,на мен повечето ми приателки не са женени, но покрай роднини и приятели имат на кой да се опрaт ,и да споделят когато трябва.
Преди Мони беше по-близо до нас, като се наложи отивахме при него, и приятели имаше, а сега нищо, съвсем сам е. Аз нямаше да се притеснявам ако не беше така. И аз съм била разведена в БГ, но имах около себе си прятелки от детинство, роднини, кои добри, кои лоши, но ги има; съвсем без никой е много тежко. После, аз знам колко трудно е да се поддържа една връзка, компромиси трябва да се правят, и това е трудно, но съвсем без социaлни контакти, и без среда, и без обич, и без семейство може ли?Поне едно от тия опции трябва човек да има в живота си.
Диде, ти имаш детенце, и каквито и да са отношенията ти с мъжа ти, свекърва и прочие, поне ги има...вярно е че не всеки се чувства добре в семейство, но в БГ може да се компенсира с други контакти...тук не може.
Кате/Сф, той ми казва че тя му липсва много, на мен ми е много трудно да гледам детето ми да страда; а и много ме е страх да не се тръгне по лоши пътища, тя го стабилизираше досега. Аз винаги съм го подкрепяла и съм му показвала че му вярвам, и когато замина за Денвър, и после когато отиде в Кларкстън, и после като с Чохи заминаха за Сан Франсиско, но сега той се откъсва от всички, и се изолира напълно, какво ще стане ако му се случи нещо, кой ще му подаде ръка? На мен ми се ще Мони да дойде в Спокеин, тук има един учител от гимназята с който са приятели, и ние сме наблизо, но той не иска, работата там му харесва, и заплатата му е голяма...но то само с пари живее ли се?
Честно казано, когато го доведох в щатите мислех че ще живеем наблизо, ще се подкрепяме един друг, никога не ми е идвало на ум че Мони ще се скита сам от щат на щат и град на град. Нали за това доидох тук, за задружно семеиство, за да има Мони баща, да има подкрепа, сега какво стана, той е сам-самичък в един голям и опасен град.
Ето, пак се разврънках ,извинявайте ще си взема кросстича да го бода, малко да се разсея....