Re: Как тече денят на Веселите готвачи?
Публикувано: чет юли 23, 2015 9:51 am
Дидка, докато обясня, по-лесно е да го копирам и лепна отново:
Дидка, като те слушам какъв брак си имала, и аз не бих издържала така. Аз смятам че всяко семейство трябва да си създаде свои си навици, И това значи че както жената, така и мъжа трябва да се обърне kaъм собственото си семеиство, а не да живее с родителите си, пък съпругата - на заден план. Иначе за готвенето, всяка двойка си го решава по свой си начин. Aз готвя отделно за мен и Гари, но моето готвене е лесно, зареждам един крокпот за през ноща, и готово на следвашия ден...аз имам много домакински улеснения, и мъжа ми не е претенциозен, стига да е американска храна. Иначе и аз не бих се навила да висна над печката по цял ден, не може целия живот на един човек да е само готвене за другите. Мони докато живееше с прятелката си се редуваха да готвят, и всеки ядеше това което сготви другия. Изобщо всяка двойка си решава нещата, но трябда и двамата да са доволни. Семейния живот не трябва да е каторга, а радост, споделяне, нещо което то дава, а не само да очаква от теб.
Аз имам чувството че хората понякога имат различни очаквания и изисквания към партниорите си, И ако те не съвпаднат, е трудно да се намери разумен компромис. А и някои неща са просто въпрос на различни култури. Аз преди години излязох веднъж с един арменец, и като част от разговора той ми каза че в неговото семейство се вечеря винаги по едно и също време и ако някой се забави, цялото семейство го чака. На мен това ми се видя нещо което аз не бих могла да приема, и повече не излязох с него. Искам да кажа че когато става въпрос за сужитество много нестха играят роля, включително различни навици, очаквания, обичаи. И когато тези неща се изглаждат между двама души, за да се направи работещ компромис, и двете страин трябва да отстъпят донякъде, и решението което се вземе да е някъде по средата - иначе когато е изцяло в едната или другата посока единия от семейните партнйори е нещастен, и тогава брака не е ефективен.
Дидка, като те слушам какъв брак си имала, и аз не бих издържала така. Аз смятам че всяко семейство трябва да си създаде свои си навици, И това значи че както жената, така и мъжа трябва да се обърне kaъм собственото си семеиство, а не да живее с родителите си, пък съпругата - на заден план. Иначе за готвенето, всяка двойка си го решава по свой си начин. Aз готвя отделно за мен и Гари, но моето готвене е лесно, зареждам един крокпот за през ноща, и готово на следвашия ден...аз имам много домакински улеснения, и мъжа ми не е претенциозен, стига да е американска храна. Иначе и аз не бих се навила да висна над печката по цял ден, не може целия живот на един човек да е само готвене за другите. Мони докато живееше с прятелката си се редуваха да готвят, и всеки ядеше това което сготви другия. Изобщо всяка двойка си решава нещата, но трябда и двамата да са доволни. Семейния живот не трябва да е каторга, а радост, споделяне, нещо което то дава, а не само да очаква от теб.
Аз имам чувството че хората понякога имат различни очаквания и изисквания към партниорите си, И ако те не съвпаднат, е трудно да се намери разумен компромис. А и някои неща са просто въпрос на различни култури. Аз преди години излязох веднъж с един арменец, и като част от разговора той ми каза че в неговото семейство се вечеря винаги по едно и също време и ако някой се забави, цялото семейство го чака. На мен това ми се видя нещо което аз не бих могла да приема, и повече не излязох с него. Искам да кажа че когато става въпрос за сужитество много нестха играят роля, включително различни навици, очаквания, обичаи. И когато тези неща се изглаждат между двама души, за да се направи работещ компромис, и двете страин трябва да отстъпят донякъде, и решението което се вземе да е някъде по средата - иначе когато е изцяло в едната или другата посока единия от семейните партнйори е нещастен, и тогава брака не е ефективен.