Здравейте момичета/момчета , Весели
,
Заредена от срещата вчера, да пиша , че напоследък бях позачезнала.
Както виждам получила се е изненадата ми, надявам се приятна.
Последно време бях доста ангажирана с новата си работа ( малко оправдания
) и не пишех във форума. Даже и до готвене не ми беше...
Тази година също ще ми е трудна , но се надявам да отделям малко време.
.. Та влизам оня ден и какво виждам
....
среща ще има и веднага се сетих ще отида, само да е живот и здраве .
Да разкажа какво ново покрай мен.
От септември миналата година започнах работа като учител по математика в ОУ в с.Аврен. Това е родното село на майка ми, там имах баба и дядо и незабравими спомени от детските си години. За жалост баба и дядо вече ги няма , но тръпката за " моето " село си остава. Аврен е общински център и е относително голямо. За жалост младите хора са малко и децата са малко и сега има от клас по една паралелка и аз преподавам от 5 до 8 клас математика, ЗИП математика и Информационни технологии. Именно, за което ми беше доста натоварено. По много уроци имах да готвя.
Та бягането между работата, възрастни родители и двама внука ( гордостта на баба и дядо) идва в повече. Внуците растат и щерката е доста натоварена , иска ми се да и помогна , а време няма. Понякога страдах от угризения, че започнах работа ..
Но пък годините се изнизват и след още няколко , може и да не си намеря работа , а имам още много години до пенсия.Пък и малката щерка е още студентка едва първи курс завърши...Трябва да я изучим и нея.
Та това около мен сега съм ваканция и пак може да се каже, че не ми достига време за почивка
Но да сме живи и здрави , почивката в следващите 100 години
Това са бабините момчета на плаж с майка си и баба фотографката