Здравейте, мили момичета!
Аз се разболях пак - от вчера ме боли гърлото, сега гласът ми изчезна, и кашлям; явно ми е отслабнал организма, от притесненията от миналата седмица, и нали не мога и да ям...отслабнах още 4 кила, което не е лошо, ама сега нямам съпротивителни сили. Ако така продължава няма да мога да работя рази седмица, която е последната преди ваканцията. Обадих се вчера на чичо ми в Сан Луис Обиспо, това е на 4 часа щжно от Сан Франсиско, той преподава там в политехнически университет, и му разказах за Мони, и той смята че комбинацията от самота, алкохол, и самоцелно отчуздение е много опасна, но не визда какво може да се направи от наша страна. Освен това въпроса с ценза на Мони е много притеснителен - той сега си намира работа понеже е млад, И си мисли че винаги ще е така, но такива като него, програмисти с гимназия, има под път и над път, като мине 30те работодателите ще започнат да го избягват...в така наречената Силиконова Долина конкуренцията е голяма, и ако той не превърне сега опита си в образование, след 10на години ще увисне.
Дидка, втория ми баща имаше разширени вени, и беше много закъсал по едно време, едвам го измъкнаха, след 2 операции. Все пак зависи къде е вената и колко е разширена, на него бяха едни буци с големината на големи орехи, навсякъде по прасците на краката. Аз на твое място , ако има опасност за здравето, бих се оперирала сега, докато може с лазер, че иначе другия вид операция е тежък, и възстановяването бавно.
Нели, всяка стъпчица към очакваната радост е така, изпълнена с вълнение...стискам ти палци и подскачам с теб!
Диянче, благодаря за вдъхновения пост...ама дар слово имаш, нямам думи!
Кате/Мами, Миле, Иле, присъединявам се към думите по повод приятелството, и толкова се радвам че съм тук със всички вас!
Честит ден на приятелството на всички!
Пожелавам на всички един прекрасен, забавен, слънчев, супер ден!