Re: Как тече денят на Веселите готвачи?
Публикувано: чет окт 29, 2015 6:20 am
Добро утро, момичета!
Тези дни се потрудих малко повече, имаше и празник вчера- манифестация, разходка, кафе, бира и т.н. Днес пак по старому... Станах и започнах със закуската и обяда едновременно. И малкия бебешок с мене за компания
Да ви разкажа нещо по повод вчерашния празник на Гърция- празнуват деня ОХИ- опълчването/ въставането на гърците срещу Германия. Жените са изпращали дрехи и писма до войниците за да ги подкрепят и окуражават- дават икона от филм как са изсипвали чувалите с писма и колетите, и всеки войник си е вземал по няколко. По случайност в ръцете на един войник попада писмо, написано от сестра му. Разчувстван той се отдалечава няколко метра от другите и тогава гръмва бомба и убива приятелите му. По съдба писмото му спасява живота. В последствие човека се завръща в родното си място- Крит и във филма, направен за войната дават как седи и плаче на улицата, понеже майка му не го познала и не му отворила вратата. Този случай го представиха на тържеството на дъщеря ми и го даваха по новините. Писмото се е запазило като наследство за внука на войника.
Та исках да напиша какво нещо е съдбата- аз вярвам, че има нещо, което предопределя живота ни, въпреки че не съм съгласна да е така...
Ще ме извините, че ви занимавам ... Нещо много се натъжавам напоследък- заради децата на бежанците, които умират в морето...
Скарайте ми се, че да млъкна
Пожелавам ви един весел и безпроблемен ден!
Тези дни се потрудих малко повече, имаше и празник вчера- манифестация, разходка, кафе, бира и т.н. Днес пак по старому... Станах и започнах със закуската и обяда едновременно. И малкия бебешок с мене за компания
Да ви разкажа нещо по повод вчерашния празник на Гърция- празнуват деня ОХИ- опълчването/ въставането на гърците срещу Германия. Жените са изпращали дрехи и писма до войниците за да ги подкрепят и окуражават- дават икона от филм как са изсипвали чувалите с писма и колетите, и всеки войник си е вземал по няколко. По случайност в ръцете на един войник попада писмо, написано от сестра му. Разчувстван той се отдалечава няколко метра от другите и тогава гръмва бомба и убива приятелите му. По съдба писмото му спасява живота. В последствие човека се завръща в родното си място- Крит и във филма, направен за войната дават как седи и плаче на улицата, понеже майка му не го познала и не му отворила вратата. Този случай го представиха на тържеството на дъщеря ми и го даваха по новините. Писмото се е запазило като наследство за внука на войника.
Та исках да напиша какво нещо е съдбата- аз вярвам, че има нещо, което предопределя живота ни, въпреки че не съм съгласна да е така...
Ще ме извините, че ви занимавам ... Нещо много се натъжавам напоследък- заради децата на бежанците, които умират в морето...
Скарайте ми се, че да млъкна
Пожелавам ви един весел и безпроблемен ден!