Кулинарен Форум на Веселият Готвач

Криси ще ги изям и двамата. :P

Ние също си имаме домашен любимец - писаната Дейзи. При нас е от 8 години, взехме я през 2001 г. уж за седмица-две - беше на 3 години. Така си остана при нас - отдавна е член на семейството

Котките са нещо много специално....

Майка ми винаги има котки, израстнах с тях и с кучетата.

Но аз лично нямам късмет с тях - два пъти взимах и два пъти се случваше зверче, което ме хапеше и дереше само да ме види. А никой не можеше да ми повярва, защото с всички други беше мило и гальовно.

После сина ми получи алергия към котки и така се изкоти темата. Ако можех, щях отново да опитам с коте, може би една британска с къс косъм, като тези тук:

Добър избор Рали!

А това са моите котараци.

Много са ви хубави котките и котараците! И изглеждат милички, не като моите дзверове :P

Пускате ли ги навън? Тук котките са си само в къщи и стерилизирани/кастрирани Аз не бих могла да направя такова нещо, направо настръхвам при тази мисъл. Много спорове съм имала по форумите.

Нашите котки в БГ си имаха собствен живот, по някое време се появяваха малките, после изчезваха...Всички бяха имунизирани, обезпаразитени, но си бяха свободни животни и живееха/живеят до дълбока котешка старост. Само старите животни имат привилегии - например да са по цял ден в къщи и майка да им готви котешки манджи :lol:

Като си спомням тези неща, направо ме хващат угризения да си взема котка, която да няма излаз.

:/ :/ :/ :/

Наистина котките са чудесни приятели. Както казват възрастните хора "Котката се привързва към дома, а кучето - към стопанина си". Ние живеем на 13-тия етаж и в началото много се страхувах, че котката ще ходи по парапета и може да падне - нищо подобно. Тя толкова се страхува от височината, че дори не се навежда през перилата, а ако се надвесиш с нея навън опашката й става дебела от страх и с ужас те издрасква и прескача и се прибира вътре. Първите години когато излизахме в отпуск я носехме на село при свекърва ми, от където е взета. После обаче самата котка се чувстваше недобре там - не познаваше обстановката, страхуваше се и вече си стои у нас. Когато е топло стои повече по терасите, иначе е на най-топлото място в къщата. През зимата си има специално място пред камината.

Да,Рали пускаме ги навън по цял ден(докато сме на работа).Обеспаразитени са и имунизирани.Живеят си на воля без да ги закачаме.Ееееееххххххххх котешки живот т.е. 9 котешки живота.

Ах,тези животни!!!Каква първичност,съчетана с любов.......

Много са сладки и милички животинките, имах куче - териер, но почина на 16 години, толкова силно бяхме привързани към нашата Съни, но .... старост, какво да се прави, още не можем да я прежалим, много я обичахме. Сега не смея да си взема друго и двете ми дъщери не искат отново да изпитат болката от загубата.Грижа се за декоративно зайче - подарък на малката ми дъщеря от съпруга й, тъй като имат бебе на 8 месеца, много е миличко, но миризмата е меко казано ужасна.Много обичам животните, независимо коте или куче и всякакъв вид домашен любимец, те дават обич и топлина на всеки, който ги обича.