Публикувано: съб апр 25, 2009 3:21 pm
Здравейте!
Естествено, че е възмутително това, което се планува. Много ми е интересно, какво си мислят тези, които ги правят тези свинщини.
От друга страна - българският език е бил говорен и учен стотици години наред, без това да е било осигурено със закон. И нито е загинал, нито е забравен. Само дето (въпреки закон!) бива използван на все по-ниско ниво, бива все по-малко четен и то от кого? От българите. Сякаш забравяме, че Кирил и Методий са ни създали азбука, за да я знаем, за да увековечаваме важни мисли и красиви думи, а не за да можем да се псуваме и писмено!
Ето тук един красив и чувствен паметник на нашият език, едно стихотворение, което все още знам наизуст, от ученическите ми години още.
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК
Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не - за ядове отровни.
Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?
Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива -
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?
Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!
Не си можал да въплътиш във теб
създаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп -
за груб брътвеж те само бил орисал!
Тъй слушам сè, откак съм на света!
Сè туй ругателство ужасно, модно,
сè тоя отзив, низка клевета,
що слетя всичко мило нам и родно.
Ох, аз ще взема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;
ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа.
Иван Вазов
Пловдив, 1883
Естествено, че е възмутително това, което се планува. Много ми е интересно, какво си мислят тези, които ги правят тези свинщини.
От друга страна - българският език е бил говорен и учен стотици години наред, без това да е било осигурено със закон. И нито е загинал, нито е забравен. Само дето (въпреки закон!) бива използван на все по-ниско ниво, бива все по-малко четен и то от кого? От българите. Сякаш забравяме, че Кирил и Методий са ни създали азбука, за да я знаем, за да увековечаваме важни мисли и красиви думи, а не за да можем да се псуваме и писмено!
Ето тук един красив и чувствен паметник на нашият език, едно стихотворение, което все още знам наизуст, от ученическите ми години още.
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК
Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не - за ядове отровни.
Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?
Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива -
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?
Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!
Не си можал да въплътиш във теб
създаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп -
за груб брътвеж те само бил орисал!
Тъй слушам сè, откак съм на света!
Сè туй ругателство ужасно, модно,
сè тоя отзив, низка клевета,
що слетя всичко мило нам и родно.
Ох, аз ще взема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;
ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа.
Иван Вазов
Пловдив, 1883