Добро утро!
Тих шепот на летен дъжд се промъкна в сънят ми!
Отварям очи, аромат на озон се носи във въздуха, а топлото и удобно легло се опитва да ме проласкае обратно...
Добро утро! Чашата с дъхаво кафе е готова, отпивам глътка, каня те да се присъединиш към мен.
Искам да прочетем заедно един стих:
КАКВО Е ДЪЖДА
Небето се разплака като мама.
Сълзите му попиваха във мен.
Една се спря на бузата. Остана.
Почувствах се от нея осълзен.
Дали не искаше да каже нещо
на своето пораснало дете?
Усетих я хем нежна, хем гореща,
прекрасна като майчино сърце.
Защо сълза? Въпросът ме задави.
Вземах я леко, сложих я в ръка.
Дали със майчината мъка ще се справя?
А мъка ли е нейната сълза?
Сълза е мама и като обича.
Душата ми от щастие запя...
Небето със любов над мен се стича,
а след това протяга и... дъга.