ГИД НА ВИНАТА

Всичко НЕ свързано с ядене и пиене :)
BRIDA
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 656
Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
:: 156 рецепти от BRIDA
:: 269 снимки от BRIDA

Мнение от BRIDA » съб окт 03, 2009 11:10 am

НОВОЗЕЛАНДСКИ ВИНА
Нова Зеландия се състои от два големи острова-Северен остров и Южен остров.Най-големите лозарски области са Марлбороу в Южния и Повърти и Хоукс Бей в Северния остров.Сортовете бяло грозде представляват повече от 80% от всички засаждения в Нова Зеландия.Те обхващат Ризлинг-Силванер,Шардоне,Гевюрцтраминер,Совиньон Блан и Рине Ризлинг.Червените сортове включват Пино Ноар,Каберне Совиньон,Пинотаж(хибрид между Пино Ноар и Сенсо)и Шираз.


BRIDA
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 656
Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
:: 156 рецепти от BRIDA
:: 269 снимки от BRIDA

Мнение от BRIDA » съб окт 03, 2009 11:32 am

БЪЛГАРСКИ ВИНА
В България са обособени 2 района за производство на регионални вина -Дунавска равнина,Тракийска низина
За производство на качествени вина с гарантиран и гарантиран и контролиран произход са очертани 47 района
Лозаро-винарски райони са:ДУНАВСКА РАВНИНА,ТРАКИЙСКА НИЗИНА,ЧЕРНОМОРСКИ,ДОЛИНАТА НА СТРУМА,РОЗОВА ДОЛИНА;
Дунавска равнина-Севернобългарският район се характеризира с умерено-континентален климат с горещо лято и голямо количество слънчеви дни. Обхваща централната и западната част на Дунавската равнина, южния бряг на Дунав и прилежащите му райони. Разпространени са сортовете Мускат Отонел, Гъмза, Каберне Совиньон, Мерло, Шардоне, Алиготе, Памид и други. Тук се произвеждат качествени бели сухи вина, естествено-пенливи вина по класическата технология и качествени червени вина, които се характеризират с богат плодов аромат и свеж вкус.
Тракийска низина-В Южнобългарския район климатът е умерено-континентален с добро разпределение на валежите през целия вегетационен период. Включва централните части на Тракийската низина и части от Сакар. В този район са Концентрирани повечето от червените сортове грозде. Отглеждат се Мавруд, Мерло, Каберне Совиньон, Червен мискет, Памид и други. Климатичните условия на района, защитен от остри северни ветрове, благоприятства получаването на разкошни богати, плътни, запомнящи се червени качествени вина от сортовете Каберне Совиньон и Мавруд. Вината от типично местния сорт Мавруд се ценят особено много, защото съчетават аромата и вкуса на червени дребни плодове, подправки и треви.
Черноморски-Източнобългарският район включва три подрайона. Тук есента е топла и продължителна, което е много благоприятно за натрупването на достатъчно захари за получаването на фини бели полусухи вина. Отглеждат се сортовете Мускат Отонел, Димят, Шардоне, Юни блан, Траминер, Совиньон блан, който тук дава отлично по качество грозде и други. В този район се произвеждат едни от най-добрите у нас сухи и полусухи вина, които съчетават приятен плодов аромат, плътен вкус и елегантна свежест в края.
Долината на Струма-В този район са включени югозападните части от страната. По размери не е голям, но притежава специфични климатични особености, приближаващи го до средиземноморските области. По долината на река Струма се отглеждат местният сорт Широка мелнишка лоза, Каберне Совиньон и Мерло. Получените вина се характеризират с топли южни тонове в аромата, с пълнота във вкуса и богатство на общите впечатления. Особен интерес представляват вината от сорт Широка мелнишка лоза, които са богати и достатъчно обемни и при стареене придобиват екзотични и много приятни нюанси във вкуса.
Розова долина-Подбалканският район се разпростира на юг от Стара планина и има два подрайона - Източен и Западен. По южните склонове на Стара планина и в долината между нея и Средна гора се отглеждат основно разпространеният сорт Червен мискет, Ризлинг, Ркацители, Каберне Совиньон и Мерло. Тук се произвеждат главно бели сухи и полусухи вина, по-малко червени и ароматизирани вина. Вината са с характерен приятен плодов аромат, свеж и хармоничен вкус. Тези от местния сорт Червен мискет са едни от най-добрите представители на белите вина у нас и се отличават с богат плодов аромат, елегантно тяло и нежен достатъчно запомнящ се послевкус.

BRIDA
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 656
Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
:: 156 рецепти от BRIDA
:: 269 снимки от BRIDA

Мнение от BRIDA » съб окт 03, 2009 11:59 am

Българските вина

България без съмнение е най-преуспяващият производител на вина от всички източноевропейски страни. Това е в резултат на отличното качество на продукта и на традициите в лозарството и винификацията, които са в основата на винопроизводството още от времето на траките.

Лозови насаждения има във всички райони на България с изключение на столичния град София. На базата на административно подразделяне лозовите насаждения са групирани в пет „лозарски“ региона:

Северен регион
В тази област се произвежда червено и бяло вино (напр. винарните в Сухиндол, Русе и Свищов).

Източен регион
Областта е под влияние на Черноморския климат и в нея се произвежда основно бяло вино (напр. Хан Крум и Варна).

Южен регион
Тази област е най-известна с червените си вина (напр. Пловдив и Асеновград).

Югозападен регион
Много топла област, която е прочута с червените вина (напр. Мелник).

Подбалкански регион
Този регион обхваща централната част на страната. Тя е планинска и е по-подходяща за производството на червени вина. Известна е с търговските марки на Сливенската винарна, която прави „Каберне“, „Мерло“ и „Шардоне“.

Търговският успех на българските вина датира от 1970. За него допринася с помощта си световноизвестният Департамент по вината в Университета „Дейвис“ в Калифорния, който съумя да популяризира това, което сега е известно като „глобален“ продукт.

Любителите на виното от целия свят биха могли да разпознаят известните френски и немски гроздови разновидности – „Каберне Совиньон“, „Мерло“ и „Шардоне“.

Тези разновидности са съпроводени от типично български гроздови сортове, като черна гъмза, мавруд, мелник, бял мискет и димят.

Бяло грозде с произход от Ркацители, Грузия (източно от България), също е често срещана разновидност.

Българските вина се степенуват в три различни категории. Това подразделяне е в съответствие със Закона за вината, въведен през 1978.

1. Стандартни вина – Основни леки вина.

2. Висококачествени вина – Тези вина като цяло не са от определен географски регион и се продават с марката на производителя.

3. Специални вина – Към тази категория спада широка гама от искрящи и плодови вина.

Категорията „Висококачествени вина“ се счита за най-важна и се подразделя в няколко подкатегории.

- Деклариран географски произход (DGO)

Това определя областта, от която произлиза виното, като това може да е един от 43-те географски региона. Самото обозначение (DGO) не е отпечатано на етикета. Пример за обозначаването на тази категория е изписването по следния начин: Russe Welhriesling (обозначаването на Русе като град производител в северната част на страната).

- Controliran

Това вино е с по-висока степен от DGO категорията вина и може да се счита за еквивалент на вината от френската АС категория. Съществуват 27 вина от тази категория.

Виното трябва да е от определен винен сорт, отглеждан в избрани лозя. Изисква се етикетът да посочва сорта и региона. Освен това, за да се определи категорията, виното трябва да бъде одобрено чрез тестване от експерти.
Думата Controliran е изписана на етикета.

Макар вината от категория Controliran да са с ниво над DGO и да са от различни лозя, етикетите могат да сочат един и същи географски регион. Това води до подвеждане. Като пример за това е виното Assenovgrad Mavrud Controliran и Assenovgrad Mavrud. Второто е от категорията DGC.

Други наименования, прилагани при българските вина, са:

- Резерва

И двете категории – DGC и Controliran, могат да бъдат определени като Резерва, което гарантира, че те са отлежали минимален период в дъбов съд (най-малко две години за белите и три за червените вина). Предназначението на старите и големи бъчви е по-скоро да спомогнат виното да отлежи и да стане пивко, отколкото да му придадат аромат на дъб.

- Вино от областта

Тези вина представляват съчетание от повече от един сорт грозде и се произвеждат за консумация, докато са все още млади и неотлежали. Типичен пример за вино от този тип е Pinot Noir или Sliven Merlot. Тези вина биха могли да се сравнят с френските вина от категорията Vins de Pays.

Източник: http://bulgarianwines.com

BRIDA
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 656
Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
:: 156 рецепти от BRIDA
:: 269 снимки от BRIDA

Мнение от BRIDA » нед окт 04, 2009 6:27 pm

ГЪМЗА
Синоними: Черна гижа (Видинско), Скасарка, Мекиш, Четерешка (Македония, Сърбия), Кадарка (Унгария, Румъния).
*

Сортът Гъмза е от местен произход. Бил е разпространяван е в Западна и Средна Северна България, осоновно Видинско, Плевенско и района на Сухиндол. Заемал е около 13,6% от площта на винените лозя.

Лист — среден, овален надлъжно, слабо нарязан. 3-, 5-делен, мъхнат. Петурата е дебела, вълнообразна — загъната нагоре неопределено, с дребномехуреста ддьскава повърхност. Очертанието на средната лапа образува остър ъгъл. Горните врязове са плитки, отворени във вид

на ъгъл или лировидни, с почти успоредни страни л остро дъно. Долните врязове са едва забележими, във вид на ъгъл. Опашният вряз е отворен, лировиден, с остро дъно или затворен, с елиптичен отвор. Зъбите са едри, със слабо изпъкнали страни. Дръжката е къса, слабо мъхнато-четинеста, оцветена виолетово. Есенната окраска на листа е червена.

Цвят — двуполов. Грозд — среден, цилиндрично-коничен, с едно крило, сбит. Дръжката е средно дълга, средно дебела, вдървесинена в основата, крехка. Зърно — средно, сферично, синьочервено с изобилен налеп, слабо месесто. Ципата е тънка. Месото е сочно, с хармоничен вкус. Дръжчицата е къса, дебела, с малко конусовидно ложе. Четчицата е средно дълга, оцветена слабо виненочервено.

Гъмза е късно зреещ винен сорт. Гроздето му узрява през втората половина на септември. Най-подходящи за него са проветривите места на хълмове със сравнително богати почви с добро изложение. Има среден растеж, висока родовитост и висок добив. Гроздето му се напуква и загнива.
От гроздето му се получават червени трапезни и десертни вина. Те са плътни, пивки, хармонични, но не от всеки район, и всяка година с високо качество. Вината от сорта Гъмза трябва да се коригират по отношение на цвета и киселините с други подходящи сортове. Гъмза има значение за нашето лозарство.


BRIDA
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 656
Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
:: 156 рецепти от BRIDA
:: 269 снимки от BRIDA

Мнение от BRIDA » нед окт 04, 2009 6:28 pm

ДИМЯТ
Синоними: Дамят (Сливенско), Семендра (Русенско), Смедеревка (Македония, Сърбия), Semendru (Румъния), Дертония (Турция).
*

Сортът Димят е стар местен сорт. У нас е широко разпространен в насажденията край черноморското крайбрежие, в Шуменски и Старозагорски район, където е райониран и сега. Заемал е около 20% от площта на винените сортове.

Лист — среден, овален надлъжно, средно нарязан, 5-делен, мъхнат. Петурата е загъната нагоре блюдообразно, със силно мрежесто набръчкана до дребномехуреста повърхност. Очертанието на средната лапа образува остър ъгъл, Средната лапа завършва с удължен зъб. Горните врязове са

средно дълбоки, отворени, лировидни, с успоредни страни и с остро дъно. Долните врязове са отворени, плитки, във вид на ъгъл. Опашният вряз е отворен, лировиден, с остро дъно, понякога затворен, с елиптичен отвор. Зъбите са големи, триъгълни, с широка основа. Нерватурата до първото разклонение отгоре, понякога и отдолу е оцветена виненочервено. Дръжката е средно дълга, слабо мъхната и силно четинеста. Есенната окраска на листа е жълта.

Цвят — двуполов. Грозд — среден, коничен, понякога с крила, полусбит. Дръжката е средно дълга, дебела, вдървесинена в основата, крехка. Зърно — едро, овално, зеленикжо-жълто. Ципата е тънка кдехка. Месото е сочно, вкусно, свежо, със слаб ванилиен привкус. Дръжчицата е средно дълга, тънка, с голямо плоско ложе.

Димят е късен, винен и десертен сорт. Гроздето му узрява през втората половина на септември. Има силен растеж, висока родовитост и висок добив. Добре се развива на склонове със скелети и ваовити

почви. Страда от засушаване. Устойчив е на гниене, но е чувствителен към ниските температури.
От гроздето му се получават обикновени бели трапезни вина и висококачествен материал за конячен дестилат.

BRIDA
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 656
Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
:: 156 рецепти от BRIDA
:: 269 снимки от BRIDA

Мнение от BRIDA » нед окт 04, 2009 6:29 pm

МАВРУД
Синоними: Качивела (Поморие, Булгас), Каушанскый (Бесарабия).
*

Сортът Мавруд е стар местен сорт. Разпространението му е локално, предимно в районите на Асеновград и Чирпан. Райониран е в южнобългарския лозарски район. Заемал е едва 4,5% от площта на винените лозя.

Лист — голям, овален надлъжно, силно нарязан, 5-делен, мъхнат. Петурата е загъната нагоре неопределено, с мрежесто набръчкана повърхност. Очертанието на средната лапа образува остър ъгъл. Горните врязове са дълбоки, рядко средни, затворени, с яйцевиден отвор и със заострено дъно, понякога отворени, лировидни. Долните врязове са плитки, отворени, с лировиден отвор или

с почти успоредни страни и със закръглено дъно. Опашният вряз е отворен, дълбок, широк, с плоско закръглено дъно или почти тесен, със закръглено дъно. Зъбите са големи, триъгълни, с тясна основа. Нерватурата в основата отгоре и отдолу е оцветена виненочервено. Дръжката е дълга, светлозелена, слабо мъхнато-четинеста. Есенната окраска на листа е червена.

Цвят — двуполов. Грозд — голям, коничен, крилат, полу-сбит. Дръжката е средно дълга, вредно дебела, вдървесинена цялата, жилава. Чепката е полувдървесинена. Зърно — дребно, сферично, синьочерно с изобилен налеп. Ципата е дебела, жилава. Месото е сочно, с хармоничен вкус. Дръжчицата е средно дълга, тънка, с малко конусовидно ложе и с къса четчица.

Мавруд е много късен винен сорт. Гроздето му узрява през първата половина на октомври. Развйва се добре на склонове със сравнително богати наносни, дълбоки и влажни почви. Има силен растеж, добра родовитост и среден добив. Има слаб афинитет. Сравнително устойчив е на гниене.

Гроздето му се използва за получаване на висококачествени червени трапезни и десертни вина, които развиват качествата си при стареене. Мавруд има високи стопански качества и е един от най-добрите местни червени винени сортове.

BRIDA
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 656
Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
:: 156 рецепти от BRIDA
:: 269 снимки от BRIDA

Мнение от BRIDA » нед окт 04, 2009 6:31 pm

МИСКЕТ ЧЕРВЕН
Синоними: Ромащина (Търновско), Търнова (Шуменско), Синя теменуга (Врачанско), Турска ружица (Сърбия).
*
Сортът Мискет червен е от местен произход. Разпространен е в цялата страна. Промишлени насаждения от него има в Сунгурларската и Просенишката долина, Карловския и Варненския

район, където е и райониран.

Лист — среден, закръглен, средно нарязан, 5-делен, мъхнат. Петурата е загъната надолу блюдообразно, с мрежесто набръчкана повърхност. Очертанието на средната лапа образува тъп ъгъл. Горните врязове са плитки до средно дълбоки, лировидни, с тесен отвор и с остро дъно или затворени, с яйцевиден отвор. Долните врязове са плитки до едва забележими. Опашният вряз е затворен, почти без отвор. Зъбите са средни, триъгълни, с широка основа. Нерватурата е мъхната, отгоре и отдолу виненочервена. Дръжката е средна, слабо мъхнато-четинеста, виолетова. Есенната окраска на листа е червена.

Цвят — двуполов. Грозд — среден, цилиндрично-коничен, полусбит до

сбит. Дръжката е средно дълга, средно дебела, вдървесинена в основата, крехка. Зърно — средно, сферично, светлорозово до виолетово, с едри точици (характерно). Ципата е средно дебела, крехка. Месото е сочно, хармонично, с мискетов привкус. Дръжчицата е къса, средно дебела, с малко конусовидно ложе. Четчицата е средно дълга, оцветена слабо винено червено.
Мискет червен е късно зреещ винен сорт. Гроздето му узрява през втората половина на септември. Развива се добре и дава добри резултати на скелетни почви по хълмовете. Има среден растеж, добра родовитост и среден добив. Склонен е към изресяване. За него трябва да се предпочита подложката Шасла Х Берландиери 41Б. Чувствителен е на гниене.
От гроздето му могат да се получават качествени бели трапезни вина.

BRIDA
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 656
Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
:: 156 рецепти от BRIDA
:: 269 снимки от BRIDA

Мнение от BRIDA » нед окт 04, 2009 6:32 pm

ПАМИД
Синоними: Саръчибук (Сливенско, Търновско), Пловдина (Македония, Сърбия), Рошиоара (Румъния), Коплик и Мана куки (Албания).
*
Памид е един от най-старите местни сортове. Разпространен е из цялата страна. Среща се в Македония, Албания, Турция и в други страни. У нас е заемал 14,7% от площта на винените лозя.

Лист — голям, овален надлъжно, средно нарязан, 5-делен, мъхнат. Петурата му е мрежесто набръчкана, загъната нагоре неопределено. Очертанието на средната лапа образува прав или тъп ъгъл. Горните врязове са средно дълбоки, отворени, с успоредни страни и с остро дъно. Долните врязове са плитки, отворени във вид на ъгъл. Опашният вряз е отворен, стреловиден, равностранен или затворен, с елиптичен отвор. Зъбите са големи, триъгълни, с широка основа. Нерватурата е силно четинеста, до първото разклонение отгоре и отдолу виненочервена. Дръжката е средно дълга, мъхнато-четинеста виненочервена. Есенната окраска на листа е червена.

Цвят — двуполов. Грозд — средно голям, цилиндрично-коничен, полусбит. Дръжката е средно дълга, дебела, вдьрвесинена в основата, крехка. Зърно — средно, овално, от розово до тъмночервено и лесно се отделя от дръжчицата. Ципата е тънка, крехка. Месото е нежно,

сочно, хрупкаво, с хармоничен вкус. Дръжчицата е къса, тънка, с малко конусовидно ложе. Четчицата е къса, оцветена червено.
Памид е средно зреещ винен сорт. Гроздето му узрява през първата половина на септември. Той е силно растящ сорг, с висока родовитост и висок добив. Не е претенциозен към почвата. Устойчив е на суша, студ и гниене, но много лесно се рони.
Гроздето му поради приятния вкус и лекота се използува за консумация в прясно състояние. От гроздето му се получават обикновени, светлочервени трапезни вина, които са годни за консумация веднага след ферментацията. Памид е подходящ сорт и за купажни вина.

BRIDA
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 656
Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
:: 156 рецепти от BRIDA
:: 269 снимки от BRIDA

Мнение от BRIDA » нед окт 04, 2009 6:34 pm

ШИРОКА МЕЛНИШКА
Сортът Широка мелнишка е от местен произход. Разпространен е локално в Югозападна България, където е райониран за засаждане.

Лист — много голям, закръглен, слабо нарязан до целокраен, 5-делен, мъхнат. Повърхността на петурата е равна, мрежесто набръчкана до дребномехуреста. Очертанието на средната лапа образува тъп ъгъл. Горните врязове са плитки, отворени във вид на ъгъл или цепнатина. Долните врязове са едва забележими, отворени. Опашният вряз е отворен, стреловиден, равностранен, с остро дъно или затворен, с елиптичен отвор. Зъбите са големи, триъгълни, с широка основа. Нерватурата до първото разклонение отгоре (по-рядко) и отдолу е оцветена виненочервено. Дръжката е средно дълга, слабо мъхнато-четинеста, оцветена виолетово. Есенната окраска на листа е жълта.

Цвят — двуполов. Грозд — над среден, цилиндрично-коничен, крилат, сбит. Дръжката е средно дълга, средно дебела, дървесинена в основата, крехка. Зърно — средно, овално, тъмносиньо, с изобилен налеп. Ципата е дебела, жилава. Месото е сочно, месесто, с .

хармоничен вкус. Дръжчицата на зърното е средно дълга, средно дебела, с малко плоско ложе. Четчицата е средно дълга, оцветена червено.
Широка мелнишка е много късен винен сорт. Гроздето му узрява през първата половина на октомври. Развива се добре на хълмисти места с добро изложение. Има буен растеж, висока родовитост и висок добив. Сравнително устойчив е на суша и гниене.

Подхожда за Мелнишкия район, където узрява успешно и развива ценните си качества.

Гроздето му се използува за приготвяне на висококачествени червени трапезни и десертни вина.

BRIDA
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 656
Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
:: 156 рецепти от BRIDA
:: 269 снимки от BRIDA

Мнение от BRIDA » нед окт 04, 2009 6:36 pm

КЕРАЦУДА

Сортът Керацуда е от местен произход. Разпространен е предимно в Югозападна България. Заема много малки площи. Не е райониран.

Лист — среден, овален надлъжно, силно нарязан, 5-делен, мъхнат. Петурата е загъната нагоре улейообразно, с мрежесто набръчкана повърхност. Очертанието на средната лапа образува тъп

ъгъл. Горните врязове са дълбоки, отворени, с тесен отвор и със закръглено дъно или затворени, с яйцевиден отвор и със закръглено дъно. Долните врязове са средно дълбоки, отворени, лировидни, с успоредни страни и закръглено дъно. Опашният вряз е.затворен, с тесен елиптичен отвор или почти без отвор. Зъбите са средни, триъгълни, с широка основа, преходни към куполовидни. Нерватурата е добре изразена, слабо мъхната, силно четинеста, светлозелена. Дръжката е средно дълга, слабо четинеста. Есенната окраска на листа е жълта.

Цвят — двуполов. Грозд — среден, цилиндричен, силно сбит. Дръжката е къса, дебела, вдървесинена в основата, жилава. Зърно — средно, овално (деформирано), зеленикавожълто. Ципата е дебела, крехка. Зърното е слабо месесто, сладко, приятно за ядене. Дръжчицата е къса, дебела, с голямо конусовидно ложе.

Керацуда е късно зреещ винен сорт. Гроздето му узрява през втората половина на септември. Има буен растеж, висока родовитост и висок добив. Развива се добре на хълмове с добро изложение. Сравнително устойчив е на суша, студ и гниене. Има добър афинитет.
Гроздето му се използува за приготвяне на обикновени бели трапезни вина, подходящи за получаване на хересни вина.
Керацуда има локално значение за Югозападна България като сорт за получаване на хересни вина.


Отговори