Здравей, Заги,
стана ми чак мъчно, като прочетох написаното от теб...
Много е сложна една такава ситуация. Но аз мисля, че най-правилното поведение е да дадете и на двамата да разберат, че ако имат нужда от вас, могат да ви потърсят по всяко време, но иначе да не се намесвате.
Колкото и да е странно - но не околните са тези, които знаят, какво е най-добре или най-зле за даден мъж, за дадена жена, за дадено семейство. Всеки живее своя живот и събира своя собствен опит. Понякога след това съжалява, понякога разбира, че е обогатен от едно изживяване, та дори и всички наоколо да го намират безмислено. Когато открито се поставите на страната на един от двамата, автоматически осъждате другия. Ако един ден се сдобрят, може да се отдръпнат от вас. Защото вие ще им напомняте за кризата; фактът, че така дълбоко изживявате техният конфликт, няма да бъде забравен от никой от тях.
Само относно "любовницата" - никоя жена (или мъж) не може да разруши чуждо семейство. Фактът, че единият от партньотите е СПОСОБЕН да започне връзка извън брака, показва само, че нещо е куцало още преди това, и то доста силно. (Защото ако той си е бил безотговорен - нямало е изобщо да създава семейство, да поема отговорност). Никой не може да се вмъкне в едно семейство, където и двамата партньори са щастливи и задоволени. Хронологията е такава - недоволство, неразрешени проблеми, по-голямо недоволство, по-големи проблеми, търсене на топлина и разбиране другаде. Защото ако е само сексулно - не държи няколко месеца, а няколко часа....
А дали това е голямата любов? Това не го знае приятелят ви, не го знаете вие, не го знае никой. Може да е, може и да не е.
Има достатъчно случаи, когато хората се развеждат след 10-15-20 години брак заради нова любов и живеят с новият партньор до края на живота си.
Има и обратните случаи.
Което може би е най-важно за съпругата в момента - тя трябва да изясни за себе си, независимо от поведението на мъжа си, дали би била способна да живее с него, след една подобна случка. Това е голям срив в доверието и в повечето от случаите, даже и да се съберат партньорите - никога повече не успяват да бъдат щастливи заедно.
Децата са най-потърпевши. А за да не страдат те, се изисква много висока култура в поведението и на двамата (разделени) родители. Децата трябва да имат все още контакт и отделено внимание от двамата. За да видят, че родителите даже и да са се разделили, не са престанли да ги обичат.
Ако мъжът идва да види децата си и се държи обидно към майката - тя ще гледа да направи всичко възможно да не му даде възможност да ги вижда. Ако майката започне да упреква мъжа още от вратата, ако започва да го увещава да се върне например - той ще престане да идва. Може би точно тук можете най-много да помогнете, например като предоставите неутрален терен за среща на бащата с децата и майката. Така те ще се въздържат от непристойни кавги например.
Но да се опитвате да спасявате положението - това е обречено на неуспех. Даже и привидно да ви казва човека: да бе, прави сте - той ще ви го казва от уважение към вас, а не защото го чувства.
А нападайки новата партньорка - нападате него. Започнете ли открито да я критикувате, пред познати например - един ден рискувате да го загубите като приятел. Ами ако наистина остане с нея? Ако се оженят? Ако си родят деца? Как ще ги поглеждате в очите?
А и да не останат заедно - това не е ваша работа, а само негова. Ако един ден иска да се върне при жена си и жена му може да му прости - тогава е и нейна работа. Но до тук. Никой друг няма право на упреци, на увещания. Те и без друго имат най-често обратен ефект.
Може би в това се състои приятелството - да приемаш и уважаваш другия и неговите решения, даже когато мислиш, че прави грешка. Да уважаваш суверинитета му.
Бъдете опора на този, който се нуждае, но не допускайте пред вас да бъде оплюван и обвиняван другия. Покажете, че бракът, който се е разрушил е ТЕХНИЯТ, и че това ви натъжава, но вие не сте обвързани с тях в брачни отношения. Така че не допускайте да бъдете манипулирани.
Един ден всичко ще утихне, така или иначе. Гледайте да си спасите приятелството и от ситуацията - такава, каквото е - да направите най-доброто.
Много дълго стана писането :/
Поздрави и горе главите