... защо умалявате названията на храните и хранителните продукти?
Салатка, супичка, манджичка, сокче, яхнийка, картофки, зеленце, месце, млекце, майонезка, солчица, туршийка, саламче, сиренце и т.н. и т.н. и т.н. ....
Каква е целта на такъв начин на изразяване?
И още нещо ми е интересно:
Защо когато пишете за децата си, пишете в множествено число, първо лице:
Ние сме болни
Ние сме на кашички
Ние сме още с памперс
Ние имаме зъбки
Ние проходихме
Просто искам да разбера защо се прави това...
Поздрави!
Интересно ми е...
- Aliana
- магьосник в кухнята
- Мнения: 1613
- Регистриран на: нед дек 14, 2008 6:14 pm
- :: 625 рецепти от Aliana
- :: 2132 снимки от Aliana
- Местоположение: Cologne
- Контакти:
Интересно ми е...
www.facebook.com/artandhobby
-
- магьосник в кухнята
- Мнения: 656
- Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
- :: 156 рецепти от BRIDA
- :: 269 снимки от BRIDA
- Aliana
- магьосник в кухнята
- Мнения: 1613
- Регистриран на: нед дек 14, 2008 6:14 pm
- :: 625 рецепти от Aliana
- :: 2132 снимки от Aliana
- Местоположение: Cologne
- Контакти:
:shock:
И като застане някой на компютъра да пише какво е сготвил днес, си казва: о, дай да вкарам емоционална отсянка в номинативния акт и да му предам положителен семантичен нюанс?
Аз не търся дефиниция на умаляването, на мен ми е ясно, че с умалителни имена биват наричани мили и/или обични неща - бебенце, детенце, котенце, кученце, цветенце.
Точно затова ми е интересно защо възрастни хора наричат нормални порции храна с умалителни имена... Изпитват умиление ли, нежност и любов към тях, любуват им се, закрилят ги, изпадат в затаена съзерцателност?
Аз говоря общо пет езика, мъжът ми четири, различни от тези, които говоря аз. И в никой от тези езици не съществува този навик, храна да се нарича с умалителни имена, освен когато става въпрос за приготвяне на умалени размери от нещо, което по принцип е голямо. Това го има и в българския: баница - баничка, пита - питка, хляб - хлебче.
Но какво е "сготвих една супичка"? Супа, сготвена в напръстник?
Или туршийка? В бурканче от бебешка храна?
Питах открито нещо конкретно, защото НАИСТИНА ми е интересно - на мен лично ми е чужд такъв начин на изразяване. Искам да разбера психологията зад факта, да мога да си го обясня.
И като застане някой на компютъра да пише какво е сготвил днес, си казва: о, дай да вкарам емоционална отсянка в номинативния акт и да му предам положителен семантичен нюанс?
Аз не търся дефиниция на умаляването, на мен ми е ясно, че с умалителни имена биват наричани мили и/или обични неща - бебенце, детенце, котенце, кученце, цветенце.
Точно затова ми е интересно защо възрастни хора наричат нормални порции храна с умалителни имена... Изпитват умиление ли, нежност и любов към тях, любуват им се, закрилят ги, изпадат в затаена съзерцателност?
Аз говоря общо пет езика, мъжът ми четири, различни от тези, които говоря аз. И в никой от тези езици не съществува този навик, храна да се нарича с умалителни имена, освен когато става въпрос за приготвяне на умалени размери от нещо, което по принцип е голямо. Това го има и в българския: баница - баничка, пита - питка, хляб - хлебче.
Но какво е "сготвих една супичка"? Супа, сготвена в напръстник?
Или туршийка? В бурканче от бебешка храна?
Питах открито нещо конкретно, защото НАИСТИНА ми е интересно - на мен лично ми е чужд такъв начин на изразяване. Искам да разбера психологията зад факта, да мога да си го обясня.
www.facebook.com/artandhobby
-
- магьосник в кухнята
- Мнения: 656
- Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
- :: 156 рецепти от BRIDA
- :: 269 снимки от BRIDA
Горе написаната дефиниция излага характера на умаляването....,а защо в нета се пише така?-защото човек пише така както говори(както става дума за разговорната форма във форума),умаляването на думите се дължи на мн.диалектни форми в бълг.ез.
А колкото до мн.число(майка-дете) и еденичното действие(ДЕТЕТО),изразите:
Ние сме болни
Ние сме на кашички
Ние сме още с памперс
Ние имаме зъбки
Ние проходихме- се обясняват с чуството на взаимност,детето го храни майката,сменя му памперса,изживява всеки един момент и съпричасността с действието се изразява с мн.число.Когато детето порасне.....мн.число отпада/това е моето мнение/
А колкото до мн.число(майка-дете) и еденичното действие(ДЕТЕТО),изразите:
Ние сме болни
Ние сме на кашички
Ние сме още с памперс
Ние имаме зъбки
Ние проходихме- се обясняват с чуството на взаимност,детето го храни майката,сменя му памперса,изживява всеки един момент и съпричасността с действието се изразява с мн.число.Когато детето порасне.....мн.число отпада/това е моето мнение/
-
- магьосник в кухнята
- Мнения: 656
- Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
- :: 156 рецепти от BRIDA
- :: 269 снимки от BRIDA
- quick_v
- магьосник в кухнята
- Мнения: 337
- Регистриран на: чет апр 16, 2009 1:54 pm
- :: 22 рецепти от quick_v
- :: 96 снимки от quick_v
- Местоположение: Гърция
Аз нямам някъкво логично обяснение защо говоря за храна с умалителни имена,може би ми е останало като навик когато сина ми беше бебе и за да го приканя да хапне нещо съм казвала"Хайде да хапнеш супичката,гозбицата или филийката и т.н."А според мен говоря по този начин,защото нашия език(българския)го позволява,знам ли Но за себе си смея да твърдя че никога не съм говорила за детето ми в множественно число"Ние спим или ние ядем,или ние еди-каво си"и винаги ми е звучало странно като го чуя.Обаче сега си мисля,че като казвам супичка аз го казвам,защото ми е лигаво така и дори като се лигавя изговарям такива букви дето изобщо не съществуват в нашата азбука......дори няма как да ги изпиша Но съм сигурна,че ако си поставя за цел мога и да спра да изговарям по този начин храните и да ги наричам с правилните имена
- irinchicata
- магьосник в кухнята
- Мнения: 342
- Регистриран на: ср авг 12, 2009 10:51 am
- :: 49 рецепти от irinchicata
- :: 187 снимки от irinchicata