Кулинарен Форум на Веселият Готвач

Интересно е какво мислят мъжете за подготовката преди забременяване на жената - от каква подготовка се нуждаят жените и от каква мъжете. Несъмнено и мъжете се нуждаят от подготовка, но каква Нека да ги попитаме, ще бъде интересно да видим и тяхната гледна точка .
Ще ви кажа как вижда нещата моя съпруг: когато обсъждахме дали сме готови, кога ще сме готови и т.н. за дете, той казваше, че първото и най-важното нещо е да си подготвим мозъците, т.е. да сме в блестящо умствено състояние - да четем и учим много. Като казваше това той нямаше предвид да четем за бременност, деца, възпитание и всичко свързано с родителството, а изобщо. Както буквално казваше той "да си напрегнем мозъците да мислят, да поемат и обработват много и разнообразна информация, а не да го ударим на мързел и живот докато правим опити за зачеване, за да стане умно детето, а не да излезне някакво, обичащо предимно удоволствията от живота" .
Така, че аз си избих всякакви илюзии за романтични екскурзии, например, романтични вечери... :lol:

На нас още не ни е дошло време за бебче, но ето какво си мисля сега: Мъжът трябва да е готов по три параграфа - първо да е сигурен, че е с правилната жена, второ - да е психически готов за отговорностите и трето - да има финансова сигурност.

Ако всичко това е налице, не виждам защо да няма хепи енд. За възпитанието - сигурен съм, че всеки ще се опита да избегне грешките на собствените си родители, да чете и да се старае да бъде перфектен родител и в крайна сметка - ще направи свои собствени грешки.

Може пък като ми дойде време да си променя мнението, ще е интересно да се изкаже някой татко

Имам познати, които веднага след сватбата искаха да имат бебе.Почти половин година нищо не ставаше и тръгнаха по доктори, след всички изследвания, които си правиха всичко здравословно им беше о,к.
Проблемът обаче бил психически-лягали все с мисълта за бебе...
Психологът ги съветва да забравят за това и да се отдават на удоволствието..Няма и след месец мацката забременя.

Всичко е и до психическа нагласа..
И на нас ни е време вече, но все още се чувстваме неподготвени и изчакаме..

Аз също не се чувствах готова за този преломен момент - знам, че животът на човек се променя много след като се появи малкото човече. Исках да съм в най-добрата си форма, за да мога да дам най-доброто от себе си на детето. И все не чувствах да съм стигнала до тази фаза, въпреки, че годините ми напредваха и то застрашително :shock: . Смятах, че много важно също така е първо да си осигурим собствено жилище, да се науча да бъда добра домакиня и още куп други неща . А и мъжът ми ме шокира с неговата теория, та като започнах едно учене, издигнах се до върха на моята кариера (а по принцип не съм кариеристка) и ето че, през това време моментът беше назрял. Така че, чувствайки се готови или не, всяко нещо, което се желае силно, се случва и то може би в най-подходящия (дори не на пръв поглед) момент .
Искам да поясня, че след появата на бебето се почувствах по-готова от всякога и в най-добрата си форма .