"Уроци" за Живота

Всичко НЕ свързано с ядене и пиене :)
Потребителски аватар
nailyan
ентусиаст с миксер
ентусиаст с миксер
Мнения: 81
Регистриран на: ср сеп 22, 2010 11:04 am

Уроци" за Живота

Мнение от nailyan » чет ное 11, 2010 10:05 am

Какво всъщност радва децата ни-Съвременна притча


Един мъж се прибрал от работа, както винаги уморен и изнервен, и видял, че до вратата го чака петгодишният му син.
-Тате, може ли да те попитам нещо? – казало детето.
-Разбира се, какво се е случило?
-Тате, ти колко пари получаваш?
-Това не е твоя работа – възмутил се изтощеният баща, но все пак попитал: - Защо се интересуваш?
-Просто искам да знам. Моля те, кажи ми колко ти плащат за един час?
-Ами, около 500. Защо?
-Тате – синът изведнъж го погледнал с много сериозни очи, - ще ми дадеш ли назаем 300?
-Питаш ме само защото искаш да ти дам пари за поредната глупава играчка? – викнал бащата. – Прибирай се в стаята си и лягай да спиш! Как може да мислиш само за себе си! Аз работя по цял ден, едва стоя на краката си от умора, а ти ме занимаваш с глупости!
Детето тихо се прибрало в стаята си и затворило вратата. Бащата продължавал да стои в коридора, все още ядосан от молбата му. ,,Как смее да ме пита за заплатата ми само за да иска пари!” След някое време мъжът се успокоил и започнал да разсъждава трезво: ,,Може би действително трябва да си купи нещо важно. Дявол да ме вземе, досега никога не ми е искал пари!”
Когато влязъл в детската стая, синът му вече бил в леглото.
-Спиш ли, сине?
-Не, татко. Просто лежа – отговорило момченцето.
-Извинявай, държах се много лошо! Имах тежък ден и затова избухнах. Прости ми, ето парите, които ми поиска.
Момченцето седнало в леглото и радостно възкликнало:
-О, благодаря ти, тате!
След това бръкнало под възглавницата си и извадило още няколко измачкани банкноти. Като видял това, бащата отново започнал да се ядосва. А детето събрало всичките си пари, внимателно ги преброило още веднъж и едва тогава погледнало към баща си.
-Защо ми искаше тези пари, след като имаш? – възнегодувал той.
-Защото не бяха достатъчно, но сега вече ще ми стигнат – отговорило детето. – Тате, тук са точно 500. Може ли да си купя един час от твоето време? Моля те, върни се утре по-рано, искам да бъдем заедно.


Много поучителна притча.В забързаното ни ежедневие като че ли остава много малко време за тях.А всъщност им е необходимо нашето внимание,любов.... ласките ни, присъствието ни .


Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5639
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 66 рецепти от Makaweli
:: 908 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

Мнение от Makaweli » пет ное 12, 2010 10:24 pm

Изображение

"Всеки ден по нас хвърлят камъни, важното е какво градиш с тях - мостове или стени."

* * *

"Ако разтвориш доверчиво ръце, ще разбереш кой би искал да те прикове на кръста и кой - да те прегърне."

* * *

"Ако падна, то нека е защото съм скочила, а не защото някой ме е бутнал."
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение

Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5639
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 66 рецепти от Makaweli
:: 908 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

Мнение от Makaweli » съб ное 13, 2010 4:10 pm

Чаша мляко

Изображение

Имало едно време момче, на име Хауърд Кели. То било много бедно и продавало малки нещица от къща на къща, за да може да си плаща за училището. Един ден момчето огладняло много, но имало само една монета в джоба си, която пазел за билетче за автобуса. Чудил се какво да направи и решил да помоли в съседната къща да му дадат нещо за хапване. Отишъл решително до вратата, почукал и отвътре отворило прекрасно младо момиче, което било толкова красиво, че спряло дъха му. Той загубил ума и дума и помолил момичето само за една чаша с вода. На нея обаче й се сторило, че момчето е много гладно и затова му донесла голяма и пълна с мляко чаша. Той изпил чашата до дъно и я попитал какво й дължи. Момичето в отговор му казала:

- - Не ми дължиш нищо. Мама ни е учила никога да не вземаме пари, когато правим нещо мило и добро за някой.

Момчето благодарило на момичето от цялото си сърце.
Вървейки по пътя, то не само се заредило с физическа сила, но и с вяра, че доброто в хората все още съществува.

Много години по- късно, същото това момиче се разболяло много тежко. Местните доктори вдигнали ръце и се отказали от нейния случай. Изпратили я в големия град, където известните лекари да изучават нейната рядка болест и да се опитат да намерят начин да й помогнат.

Д-р Хауърд Кели бил повикан на консултация, за да прегледа жената. След като той чул името на града, от който идвала тя, очите му заискряли.
Препускал по стълбите, за да стигне до нейната стая. Облечен в своята докторска престилка, той влезъл в стаята на болната жена, погледнал я и веднага разпознал в нея младото добро момиче, което му помогнало навремето.

След консултацията, той се върнал в кабинета си и започнал да търси начини, за да спаси живота на тази жена. Отдал се изцяло на нейния случай и... усилията му били възнаградени....След дълга борба с нейната болест, най- накрая жената била излекувана.

Д-р Хауърд Кели помолил счетоводството да му изпратят сметката за лечението на жената. Той я погледнал, написал нещо отгоре и помолил да я занесат в стаята на жената. Тя получила сметката, но се страхувала да я отвори, защото подозирала, че сумата ще е голяма и ще трябва да я плаща цял живот. Най- накрая жената отворила листа и нещо, написано върху него грабнало вниманието й. Тя прочела следните думи :
„ Изцяло платена с една чаша мляко.”

Сълзи на радост изпълнили очите на жената и тя си спомнила за миналото, в което помогнала на едно гладно момче, което беше станало известен доктор на име Хауърд Кели.

Всяко добро нещо, което правим за някой, рано или късно се връща при нас в момент, в който най - малко сме очаквали. Дори и доброто, което сме сторили да не се върне при нас, то трябва да знаем, че чрез него сме направили света по - добър.

Приятели, повярвайте - при нас се случи. През тази седмица, трудна за нас, получихме толкова много любов и доброта - БЛАГОДАРНА СЪМ ОТ ЦЯЛАТА СИ ДУША :love:
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение

Потребителски аватар
lady_LANA
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 555
Регистриран на: ср окт 20, 2010 4:37 pm
:: 98 рецепти от lady_LANA
:: 177 снимки от lady_LANA
Местоположение: Гърция

Мнение от lady_LANA » съб ное 13, 2010 6:27 pm

Бони, радвам се за теб. Мисля, че семействата, в които има обич и уважение са заобиколени от добри хора, които се показват в труден момент:)
:love:
Изображение
"Когато не ти остане нищо друго ,освен любовта,само тогава разбираш ,че любовта е достатъчна!"


Потребителски аватар
akva7
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 403
Регистриран на: нед фев 21, 2010 10:14 pm
:: 15 рецепти от akva7
:: 107 снимки от akva7
Местоположение: София

Мнение от akva7 » нед ное 14, 2010 5:06 pm

Когато си осъзнал своите уроци и причината за някои проблеми,
нишките на времето,които са завързани или оплетени,а енергията-блокирана,се разплитат.
Тогава животът ни става по-хармоничен и пълноценен.
Никой не може да ни накара да се променим,ако не го поискаме сами !!!

Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5639
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 66 рецепти от Makaweli
:: 908 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

Мнение от Makaweli » вт ное 16, 2010 6:58 am

Големият кръгъл часовник над гишето за информация на централната гара показваше шест без шест. Високият млад армейски лейтенант, който току-що бе дошъл откъм коловозите, вдигна загорялото си от слънцето лице и присви очи, за да види колко е часът. Сърцето му биеше толкова учестено, че чак се плашеше, защото не можеше да овладее ритъма му. След шест минути щеше да види жената, заемала толкова специално място в живота му през последните 13 месеца, жената, която не познаваше, но чиито писма носеше винаги със себе си и чиито думи го бяха подкрепяли неизменно.

Изображение

Той се премести възможно най-близо до гишето за информация, точно толкова, колкото да не се смесва с тълпата хора, обсаждаща чиновниците.
Лейтенант Бладфорд си припомни една нощ, може би най-лошата от войната, когато самолетът му бе пленен. Беше видял отблизо захиленото лице на един от вражеските пилоти.
В едно от писмата си до нея й беше признал колко често се страхува и само няколко дни преди този бой бе получил отговора й: „Разбира се, че ще се страхуваш... всички храбри мъже се страхуват. Нима цар Давид не е познавал страха? Ето защо е написал 23-ти псалм. Следващия път, когато изпиташ страх, искам да чуеш гласа ми, който ти казва: Да тръгна и по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото, защото ти си с мен”. Спомняше си, че тогава във въображението си наистина бе чул нейния глас и това му бе вдъхнало сила и кураж.

Изображение

Ето че сега щеше да чуе гласа й в действителност. До шест оставаха четири минути. Чертите му се изостриха.
Под необятния, обсипан със звезди небесен купол, хората вървяха забързано, подобно на разноцветни нишки, заплетени в сива мрежа. Едно момиче мина близо до него и лейтенант Бландфорд замръзна. На ревера на костюма си беше затъкнала червено цвете, но то беше пурпурно благовонно секирче, а не малката роза, за която се бяха споразумели. Освен това момичето бе твърде младо, някъде към 18, докато Холис Мейнъл честно му бе признала, че е на 30 години. „Е, и какво от това? – бе отговорил той. – Аз съм на 32.” Всъщност беше на 29.
Мислите му се върнаха към онази книга – книгата, която като че ли сам Господ му бе дал в ръцете, една от стотиците книги от армейската библиотека, изпратени в тренировъчния лагер във Флорида. Казваше се „Тегло човешко” и навсякъде по белите й полета бяха надраскни бележки с женски почерк. Той винаги бе мразел подобен навик, но тези бележки бяха различни. Никога не беше допускал, че една жена би могла да вникне в мъжкото сърце толкова нежно, с такова разбиране. Името й бе написано на етикетче, обозначаващо собственика: Холис Мейнъл. Той прерови телефонния указател на Ню Йорк и откри адреса й. Писа й, а тя му отговори. На следващия ден ги натовариха на кораб и ги изпратиха другаде, но продължиха да си пишат.
Цели 13 месеца тя отговаряше предано, и нищо повече. Дори когато писмата му не достигаха до нея, тя пак пишеше и сега той вярваше, че е влюбен в нея и че тя също го обича.
Но тя отхвърляше всичките му молби да изпрати своя снимка. Разбира се, това беше лошо. Но тя му обясни отказа си така: „Ако чувствата ти към мен са истински, ако са искрени, тогава какво значение има как изглеждам? Представи си, че съм красива. Винаги би ме преследвало усещането, че именно това е повлияло на избора ти, а такъв вид любов ме отвращава. Представи си, че съм грозна /а трябва да признаеш, че това е по-вероятното/. Тогава винаги бих се опасявала, че продължаваш да ми пишеш, само защото си самотен и си нямаш никого другиго. Не, не ме моли за снимка. Когато дойдеш в Ню Йорк, ще ме видиш и ще вземеш своето решение. Помни, че и двамата сме свободни да спрем или да продължим – въпрос на избор...”
Една минута до шест – той дръпна дълбоко от цигарата си.
Тогава сърцето на лейтенант Бландфорд подскочи по-високо, отколкото някога бе летял самолетът му.
Насреща му идваше една млада жена. Фигурата й беше стройна и източена. Русата й коса се спускаше на вълни, прибрана зад деликатните й уши. Очите й бяха като сини цветя, устните и брадичката й притежаваха някаква нежна твърдост. В бледозеления си костюм приличаше на оживяла пролет.
Той пристъпи към нея, напълно забравил да отбележи факта, че тя не носи никаква роза. Устните й се изкривиха в тънка предизвикателна усмивка:
- Върви си по пътя, войниче – промълви тя.
Без да съзнава, той направи още една стъпка към нея. И тогава съзря Холис Мейнъл.
Тя стоеше точно зад момичето, жена прехвърлила четирийсетте, с посивяла коса, напъхана под износена шапка. Бе повече от закръглена; краката й с дебели глезени, бяха мушнати в обувки с плоски подметки. Но тя носеше червена роза на смачкания ревер на кафявото си палто.
Момичето в зеления костюм бързо отмина.
Бландфорд се почувства така, сакаш го разкъсват на две – тъй силно бе желанието му да последва момичето, но и толкова дълбок бе копнежът му по жената, чийто дух вярно бе съпровождал и подкрепял неговия. И ето, сега тя стоеше пред него. Бледото й подпухнало лице бе приятно и чувствително – сега той можеше да види това. Сивите й очи излъчваха мек топъл блясък.
Лейтенант Бландфорд не се поколеба. Пръстите му напипаха малкото, захабено, подвързано в синя кожа томче на „Тегло човешко”, с което трябваше да й покаже, че това е той. Това нямаше да бъде любов, но нещо много ценно, може би по-рядко от любовта – едно приятелство, за което щеше и трябваше да бъде вечно признателен.
Той изправи широките си рамене, козирува и протегна книгата към жената, макар че дори когато проговори, остана шокиран от горчивината на разочарованието си.
- Аз съм лейтенант Джон Бландфорд а вие, вие сте госпожица Мейнъл. Толкова се радвам да ви видя. Може ли... Може ли да ви поканя на вечеря?
Устните на жената се разтегнаха в усмивка.
- Не знам какво означава всичко това, синко – отвърна тя. – Онази млада дама – която току-що отмина – ме помоли да закача тази роза на палтото си. Каза, ако ме поканите да изляза с вас, да ви съобщя, че ви чака в онзи голям ресторант отатък улицата. Каза също, че тове е един вид проверка. Аз самата имам две момчета в армията, затова на драго сърце се съгласих да ви услужа.


Изображение

Източник: Суламит Иш-Кишор
из Пилешка супа за душата
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение

Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5639
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 66 рецепти от Makaweli
:: 908 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

Мнение от Makaweli » съб ное 27, 2010 7:28 am

Златните стихове на Питагор

Приготовление

Длъжен си на Бога Безсмъртен съвършена жертва да принесеш: вярата своя да пазиш, да почиташ паметта на великите герои, с обкръжаващия те свят да бъдеш в съгласие.

Очистване

Уважавай майка си и баща си, а също и твоите ближни.

Избери си за другар истински мъдър човек, слушай неговите съвети, следвай неговия пример и никога не се карай с него поради незначителни причини.

Помни за закона за причините и следствията в твоята съдба.

Дадена ти е възможност свише да победиш своите страсти. Така че обуздай в себе си с мощно усилие на волята, и алчността, и мързела, и сексуалните страсти, и безразсъдния гняв!

И когато си сам, и сред хора - бой се от извършване на лоша постъпка! Пази своята чест!

Бъди справедлив и в словата, и в постъпките си, следвайки в тях непреклонно повелите на ума и закона.

Не забравяй, че неизбежната съдба води към смъртта всички хора.

Помни, че земните блага както с лекота се дават на хората, така с лекота и се изземват от тях.

Що се отнася до бедите, давани на хората според тяхната съдба, то ти трябва с кротко търпение да ги понасяш. Но при това старай се колкото е възможно да облегчиш тази болка. И помни, че Безсмъртните Богове не дават на хората изпитания, превишаващи техните сили.

Хората имат много възможности за избор. Много са сред тях лошите възможности, много са и добрите. Затова е нужно предварително зорко да се вгледаш в тях, за да избереш достоен път за себе си.

Ако все пак сред хората заблуждението вземе връх над правдата – мъдрият се отдръпва и чака истината да се възцари отново.

Слушай внимателно това, което Аз ще ти кажа и запомни:

Нека да не те смущават постъпките и мислите на другите хора, нека те да не подбуждат в тебе вредни думи и деяния!

Слушай съветите на хората, сам размишлявай неуморно! Нали само глупакът действа без предварително да размишлява!

Прави само това, което после няма те хвърли в мъка и няма да ти послужи като причина за угризение на съвестта!

За работа, която не познаваш, не бързай да се захванеш веднага, а обучи се преди това – само тогава ще постигнеш успех!

Ти не трябва да изтощаваш тялото си, а се старай да му даваш храна, напитки и упражнения по мяра, за да укрепне твоето тяло не познавайки нито излишества, нито мързел!

Съблюдавай доколкото е възможно порядък в своя живот. Изгони разкоша във всичко! Нали той възбужда завист у другите хора!

Не бъди скъперник!

Също така не пилей доброто, подобно на безделник!

Прави само това, което няма да те погуби нито сега, нито после! И затова обмисляй предварително всяка своя крачка и постъпка.

Усъвършенстване

Да не затвори сънят твоите отегчени клепачи, преди три пъти да си спомниш своите постъпки през деня. Като безпристрастен съдия ти ги разбери, запитвайки се: „Какво добро направих? Кое от необходимото не изпълних?” Така проверявай подред всичко, което си правил през деня от сутринта до вечерта. И за всичко лошо, което си направил, строго се разобличавай! И се радвай на сътвореното от теб добро, и на успеха!

Използвай това наставление, мисли над него непрестанно и се постарай да го следваш винаги! Защото Моите съвети ще те приближат до Съвършенството! Поръчител на всичко да бъде Този, Който е вложил в нас доказателство за Божествената Същност и висшата добродетел!

Заемайки се с работа, обърни се преди това към Боговете с искрена молба – за да завършиш с Тяхна помощ своята работа!

А когато укрепнеш по своя път, тогава ще узнаеш всичко за Безсмъртните Богове, а също и за хората, за това, по какво се различават помежду си, за Този, Който ги съдържа в Себе си, явявайки се тяхна Основа, а също за това, че цялото Мироздание е по своята същност Единно Цяло и че във Вечното няма мъртво вещество.

Познавайки това ти вече няма да грешиш: защото всичко ще ти бъде открито!

Ще знаеш още и това, че хората сами си навличат всички свои нещастия – с вината си поради неведение! И че те наистина свободно избират своите съдби!

Горко им! В своето безумно заслепение хората не виждат, че желаното щастие се крие дълбоко в тях самите!

Много малко са между нас онези, които могат да отхвърлят от себе си нещастието със собствени усилия, защото хората са слепи за разбирането на закона за изграждането на техните собствени съдби! Като колела те се търкалят от планините, теглейки след себе си бремето на причинените от тях в миналото вреди на другите и кавгите, което незримо управлява техните съдби – да самата им кончина...

Вместо да търсят свада къде ли не, хората би трябвало да я избягват, отстъпвайки без спор...

Само ти ли, о Зевсе всемогъщий, имаш сили да избавиш рода човешки от нещастията, показвайки им тъмата от неведение, която заслепява техните очи?!

Но все пак не трябва да се губи надеждата за спасение на хората от този мрак – защото всеки човек има Божествен корен и природата е готова да му открие тайните на битието. Ако и ти проникнеш в тях, то скоро ще се изпълни това, което Аз ти предричам!

Така излекувай душата си! Това ще ти отвори пътя към Освобождението!

И се въздържай от хранене с плът: това е противно на твоята природа и ще пречи на твоето очистване!

И така, ако искаш да се избавиш от земния път, ръководи се от това свише дадено ти разбиране! Нека то да ръководи твоята съдба!

И след като преобразиш напълно душата, ти ще можеш да станеш Безсмъртен Бог, смачквайки със крак смъртта.
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение

Потребителски аватар
lady_LANA
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 555
Регистриран на: ср окт 20, 2010 4:37 pm
:: 98 рецепти от lady_LANA
:: 177 снимки от lady_LANA
Местоположение: Гърция

Мнение от lady_LANA » съб ное 27, 2010 10:31 am

По дълъг и уморителен път вървял човек с куче. Двамата били напълно изтощени. Изведнъж видели пред себе си оазис: прекрасни порти,зад оградата- музика,цветя,ромолене на ручеи.
-Какво е това?-попитал пътешественикът пазача на портата.
-Това е рая. Ти вече си мъртъв, можеш да влезеш и да си починеш истински.
-Има ли вода?
-Колкото искаш- чисти фонтани, прохладни басейни.
-А ще ми дадат ли храна?
-Колкото поискаш.
-А кучето?
-Съжалявам, с кучета не може! То трябва да остане тук. Пътешественикът продължил нататък. Скоро стигнал до една ферма. На портата също имало пазач.
-Може ли да пием вода тук?-попитал човекът с кучето пазача.
-Да, на двора има кладенец.
-А кучето ми?
-До кладенеца има поилка.
-А дали ще ви се намери малко храна?
-Да, ще те нахраним.
-А за кучето?
-Ще се намери кокалче.
-Какво е това място?
-Това е рая.
-Но пазачът на оазиса,покрай който минах преди да стигна тук, ми каза, че раят е там.
-Лъже! Там е ада.
-Но как търпите това?
-Те са ни много полезни, защото до рая достигат само тези, които не изоставят приятелите си.
Изображение
"Когато не ти остане нищо друго ,освен любовта,само тогава разбираш ,че любовта е достатъчна!"

Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5639
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 66 рецепти от Makaweli
:: 908 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

Мнение от Makaweli » съб дек 04, 2010 9:46 am

ПРОЩАВАМ НА ВСИЧКО,
КОЕТО СЕ Е СЛУЧИЛО С МЕН В МИНАЛОТО
Луиз Хей


Изображение

Не е нужно да знаем как да прощаваме.
Достатъчно е да искаме да го сторим.
Вселената ще се погрижи за начина.

Прошката е подарък за нас самите.
Тя ни освобождава от миналото,
от някогашните преживявания и взаимоотношения.
Като простим на себе си и на другите,
ние наистина се освобождаваме.

Изображение

Прошката носи невероятно усещане за свобода.
Често трябва да си простим за това,
че сме се примирявали с болезнени преживявания
и че не сме се обичали достатъчно,
за да се махнем от тези преживявания.

В известен смисъл да си жертва е чудесно,
защото всички останали са отговорни,
а ти нямаш никаква възможност да промениш нещо.

Много е удобно да играеш ролята на жертва, защото винаги друг е виновен.

Трябва да стъпиш на собствените си крака и да поемеш своята отговорност.

Изображение

ЗАТОВА:
ОБИЧАЙ СЕБЕ СИ,
ПРОСТИ СИ,
ПРОСТИ И НА ДРУГИТЕ
И ЖИВЕЙ В НАСТОЯЩИЯ МОМЕНТ.

И ще видиш как старата горчилка и болка се свличат от плещите ти,
как се разделяш с тях и как дверите на сърцето ти се разтварят широко.

Когато излизаш от пространство, изпълнено с любов, ти винаги си в безопасност.

ПРОСТИ НА ВСИЧКИ.
ПРОСТИ НА СЕБЕ СИ.
ПРОСТИ НА ВСИЧКО, КОЕТО ТИ СЕ Е СЛУЧИЛО В МИНАЛОТО.
ТИ СИ СВОБОДЕН.

Изображение

източник: http://bg.netlog.com/go/out/url=-aHR0cD ... bmllLmh0bQ__
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение

Потребителски аватар
vyra59
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 1616
Регистриран на: пон авг 16, 2010 8:22 am
:: 25 рецепти от vyra59
:: 43 снимки от vyra59
Местоположение: Плевен

Мнение от vyra59 » съб дек 04, 2010 1:25 pm

Говори за щастие. Светът е достатъчно тъжен и без твоите неволи.
Пътищата не са само неравни и стръмни.
Вгледай се и виж къде твоят път е бил чист и гладък и говори за това!
Дай отмора на изтерзания слух на Земята, наранен от човешката скръб, недоволство и болка.
Говори за вяра. На света му е къде по-леко без твоето изречено невежество и съмнение.
Ако вярваш в Бога, или в човека, или в себе си, кажи го. Ако не вярваш, скрий в мълчание своите мисли, докато дойде вярата.
Говори за здраве.
Непрекъснатото приказване за неизлечими болести е ненужно.
Не можеш да зарадваш никого, когато му говориш за болката.
Кажи, че си добре и че всичко ти е наред.
Бог ще чуе твоите думи и ще ги превърне в истина.
Не е важно какви обувки носиш, важно е какви крачки правиш!
Изображение


Отговори