Събота
Само в Събота няма да бързам.
Тоз живот и без мен си тече...
И проблеми на възел завързани
нека друг вместо мен разплете...
Днес е ден за любов. И за птици.
И за още милиарди неща,
дето носим в душите – искрици,
но пропускаме някак в света...
Днес е ден, в който правя магии,
от онези – които мълчат.
Ще засаждам цветя във саксии,
и ще чакам до тях – да растат.
Днес е ден за летящи небета.
Всичко в Събота май е възможно.
И запяла песента на сърцето си,
цяла обич ще съм. Неотложно.
Всичко друго – търпи на отлагане.
Да не чувам забързани стъпки!
Тоз живот не е вечно надбягване.
Той е миг. Тишина. И прегръдка.
irini
Март
Сега съм Март. И време за промяна.
(Премигнеш ли, току ще разцъфтя.)
В тревичките ти бродя... И ме няма...
И все ме чакаш... Като Пролетта...
Не се чуди, че днес съм тъй сърдита –
след малко ще обърна всичко в смях.
Къде съм го научила? Не питай...
В капчуците – откривам се във тях,
в игликите редя безброй надежди,
а после си ги пазя във зениците.
Заплитам мартеници в клоните си нежни,
и щедро разпилявам вредом птиците...
Нали съм Март, и всичко ми е цветно.
(Но тайно ще се правя на сърдита.)
Усмивка скрих в безкрая на небето ти.
И с твоето „Обичам те!” – политам...
irini
*****
Време ли е вече? Стяга си багажа...
Птиците подрежда, облаците даже...
Тръгнала засмяна в пътя си далечен...
Колко сме я чакали? Цяла зимна вечност....
В куфара си носи нашите надежди...
В стъпките й никне разноцветна нежност...
Щом поклон й стори малкото кокиче
мигом се изричат хиляди „Обичам те”...
Пак ще има песен в сините простори...
Пак ще заприличаме на летящи хора!...
В този свят върти се всичко отначало...
Всяко слънце ново е, първи път изгряло...
Време ли е вече?...Тихо! Наближава...
Колко теменужено щастие раздава!
Пак ще се открием в цветния й полет...
Тоз живот започва със любов. И пролет.
irini
Приятели
/на вас/
Отново ще се пръснем като птичета,
(а зная, че така и трябва всъщност),
но вечно и докрай ще се обичаме,
и няма начин – пак ще се завръщаме
познали вече всичките си болки,
захвърлили възходи и падения,
разперили криле, и още колко
надскочили и себе си, и времето...
Да, времето, когато нейде, някога
протегнахме през нищото ръце,
и вписахме паролата: „Приятели!”
завинаги във нашето небе...
Отново ще се пръснем... Като птичета.
Но по-щастливи вече ще летим –
един на друг дарили си искриците
от своите мечти ще се родим...
И нека да препуска още времето,
не сме сами до сетния си час!
Щом всеки миг ще ви откривам в мене,
а себе си – във всекиго от вас...
Ще помня нашите Когато, Там и Някога...
Годините безспорно ще преминат...
Паролата в душата ми: „Приятели!” –
остава си единствена. Завинаги
irini
Неделя
В неделя ми харесва тишината ти.
Светът е сънен – още му се спи...
От утре ще се втурне в необята,
но има време. И му се мълчи...
И гледай как леглото става лодка,
завивките са пухкави вълни,
възглавницата – белоснежен облак,
в неделя имат време за мечти...
Небето ми разлиства птица – книга,
и звездни букви в стаята валят...
Неделя е! И имам два – три мига
за теб и мен, да си измисля свят...
В такива дни дори ми се лети.
И няма кой да каже, че съм луда.
Една неделя – време да мълчим.
Във всяка тишина се ражда чудо...
irini
Какво ще кажете за малко поезия
-
- магьосник в кухнята
- Мнения: 656
- Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
- :: 156 рецепти от BRIDA
- :: 269 снимки от BRIDA
- latkova
- виртуоз с тиган
- Мнения: 195
- Регистриран на: вт окт 06, 2009 4:50 pm
- :: 3 рецепти от latkova
- :: 78 снимки от latkova
- Местоположение: Варна
Ето едно стихотворение, на което рева всеки път, когато го чета
МОЯТА УЧИТЕЛКА
Контейнерите за боклук до блока -
тук всяка сутрин идваше жена
във вехти дрехи, слаба, не висока
с количка, а през зимата с шейна.
Преглеждаше в сместа добре нещата
отделяше полезните на вид.
Изглеждаше ми странно тя позната
в походка, маниер, гърба превит.
Бях все зает, началник в общината,
до службата ме караха с кола,
И само сутрин, точно до вратата
я виждах, беше с очила
Веднъж обаче тя ме заговори -
попита ме с усмивка за часа.
Невероятно близка ми се сторu
и я познах- познах я по гласа.
Бе моята учителка любима
в последния гимназиален клас.
Заместваше почти една година.
Бях влюбен в нея. Слушах я в захлас.
Цял ден на работа за нея мислих -
учителката моя станала клошар.
В бюрото нещо търсех, нещо чистех -
бях станал ученикът Божидар.
Не бе познала в мене ученика -
самият аз бях доста променен -
солиден, тежък, лика и прилика
с мастит, авторитетен бизнесмен.
На заранта я чаках много рано.
Прекрасно утро. Неработен ден.
В боклука ми на дъното прибрано
лежи кашонче, дар голям от мен.
Усетих зад гърба си, че пристига.
Изсипах кофата с боклук завчас.
И без дори главата да повдигна
прибрах се бързо на бегом у нас.
В кашончето бях сложил триста евро,
кафе, парфюм, кутия с шоколад.
Вълнувах се и бе ми малко нервно,
но в себе си се чувствах много млад.
Закусих и полегнах на дивана.
На входната врата се позвъни.
Излязох да отворя – никой няма.
Пред прага – плик, кашончето встрани.
„Не те ли учих, драги Божидаре,
че всяка работа краси човек!
Дори и бедността от Бога дар е,
дори и в двадесет и първи век!
Нима в очите ти съм просякиня?
Срамуваш се да поговориш с мен.
Обратно връщам твойта милостиня
и знай- ще легна гладна този ден.
Не прося милост, бедността не крия.
Клошар съм, няма как. Не върша грях.“
Това прочетох. Щях да се убия!
Учителката вече не видях.
МОЯТА УЧИТЕЛКА
Контейнерите за боклук до блока -
тук всяка сутрин идваше жена
във вехти дрехи, слаба, не висока
с количка, а през зимата с шейна.
Преглеждаше в сместа добре нещата
отделяше полезните на вид.
Изглеждаше ми странно тя позната
в походка, маниер, гърба превит.
Бях все зает, началник в общината,
до службата ме караха с кола,
И само сутрин, точно до вратата
я виждах, беше с очила
Веднъж обаче тя ме заговори -
попита ме с усмивка за часа.
Невероятно близка ми се сторu
и я познах- познах я по гласа.
Бе моята учителка любима
в последния гимназиален клас.
Заместваше почти една година.
Бях влюбен в нея. Слушах я в захлас.
Цял ден на работа за нея мислих -
учителката моя станала клошар.
В бюрото нещо търсех, нещо чистех -
бях станал ученикът Божидар.
Не бе познала в мене ученика -
самият аз бях доста променен -
солиден, тежък, лика и прилика
с мастит, авторитетен бизнесмен.
На заранта я чаках много рано.
Прекрасно утро. Неработен ден.
В боклука ми на дъното прибрано
лежи кашонче, дар голям от мен.
Усетих зад гърба си, че пристига.
Изсипах кофата с боклук завчас.
И без дори главата да повдигна
прибрах се бързо на бегом у нас.
В кашончето бях сложил триста евро,
кафе, парфюм, кутия с шоколад.
Вълнувах се и бе ми малко нервно,
но в себе си се чувствах много млад.
Закусих и полегнах на дивана.
На входната врата се позвъни.
Излязох да отворя – никой няма.
Пред прага – плик, кашончето встрани.
„Не те ли учих, драги Божидаре,
че всяка работа краси човек!
Дори и бедността от Бога дар е,
дори и в двадесет и първи век!
Нима в очите ти съм просякиня?
Срамуваш се да поговориш с мен.
Обратно връщам твойта милостиня
и знай- ще легна гладна този ден.
Не прося милост, бедността не крия.
Клошар съм, няма как. Не върша грях.“
Това прочетох. Щях да се убия!
Учителката вече не видях.
-
- магьосник в кухнята
- Мнения: 656
- Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
- :: 156 рецепти от BRIDA
- :: 269 снимки от BRIDA
- nailyan
- ентусиаст с миксер
- Мнения: 81
- Регистриран на: ср сеп 22, 2010 11:04 am
СЪРЦЕ
Хубаво ми е да съм в твоето сърце приседнала,
Гушвам те кротко оглеждам го,и болка откривам,
Свито като снежна топка, без надежда, само пепел
Заседнали във всяка клетка.
Докосвам плахо и душата ти по добре да те опозная,
Оглеждам се във нея,по отблизо да се запозная!
Откривам следи от стари рани,нанесени преди мен,
Лекувам ги мили с нежност,защото си моят man.
Виждам тук пресъхнал извор,където е имало любов,
Не си допуснал никого там докато не срещна мен
Разчиствам всичките белези,лекувам ги с моя любовен мехлем
Потръпва тялото ти и чувам да шепне ..Мила бях самотен.
Направи ми место в прегръдката си,пусни ме до всичко твое
Ще залича раните наслоени не се страхувай,не бъди суров
Толкова ми е добре мили,вземи всичко мое
Подарявам ти себе си ,сърцето си, и приеми моята искренна любов.
Обещавам ти любовта ще се върне,ще се усмихне
Цветята ще разцъфнат,ще ни подарят аромата си..
Птичките радостно ще чуруликат,ще ни попеят,
А щастието ще танцува в очите и душите ни!
Устните ще шепнат…Обичам те..
Avtor nailyan
.............................
Хубаво ми е да съм в твоето сърце приседнала,
Гушвам те кротко оглеждам го,и болка откривам,
Свито като снежна топка, без надежда, само пепел
Заседнали във всяка клетка.
Докосвам плахо и душата ти по добре да те опозная,
Оглеждам се във нея,по отблизо да се запозная!
Откривам следи от стари рани,нанесени преди мен,
Лекувам ги мили с нежност,защото си моят man.
Виждам тук пресъхнал извор,където е имало любов,
Не си допуснал никого там докато не срещна мен
Разчиствам всичките белези,лекувам ги с моя любовен мехлем
Потръпва тялото ти и чувам да шепне ..Мила бях самотен.
Направи ми место в прегръдката си,пусни ме до всичко твое
Ще залича раните наслоени не се страхувай,не бъди суров
Толкова ми е добре мили,вземи всичко мое
Подарявам ти себе си ,сърцето си, и приеми моята искренна любов.
Обещавам ти любовта ще се върне,ще се усмихне
Цветята ще разцъфнат,ще ни подарят аромата си..
Птичките радостно ще чуруликат,ще ни попеят,
А щастието ще танцува в очите и душите ни!
Устните ще шепнат…Обичам те..
Avtor nailyan
.............................
- Sirena
- магьосник в кухнята
- Мнения: 3898
- Регистриран на: пет юли 11, 2008 8:31 pm
- :: 17 рецепти от Sirena
- :: 171 снимки от Sirena
- Местоположение: Варна
Добре дошла
Излез и погледни
Какви прекрасни дни!
Сред клони разцъфтели
Са птиците запели.
И всеки млад листец,
И всеки бял цветец
Към слънцето нагоре
Е чашчица разтворил!
По градове, села
Добре си ни дошла,
Зелена, свежа, росна,
Ти, пролет цветоносна!
Елисавета Багряна
Излез и погледни
Какви прекрасни дни!
Сред клони разцъфтели
Са птиците запели.
И всеки млад листец,
И всеки бял цветец
Към слънцето нагоре
Е чашчица разтворил!
По градове, села
Добре си ни дошла,
Зелена, свежа, росна,
Ти, пролет цветоносна!
Елисавета Багряна
"Бъди себе си, има достатъчно други хора."
- Makaweli
- магьосник в кухнята
- Мнения: 5639
- Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
- :: 66 рецепти от Makaweli
- :: 908 снимки от Makaweli
- Местоположение: РУСЕ
Повярвали в лудия смях на петлите,
в звъна на камбана с нестройно сърце,
взривяваме зимната броня на дните
с момичешки устни, с момчешки ръце.
Мокрее стопеният сняг по косите.
Красиви сме в джинсите от кадифе.
И чувствам как огън на кръгове скрит е
в очите ни с тежкия цвят на кафе.
Мостове, задрямали сфинксове, дюни...
Със наш седемнайсетгодишен размах
възсядаме, будим... Но кой ли целуна
косите ми светли от слънце и прах?
Дали ме докосват по светлото чело
смутените устни на дръзко момче?
А може би просто задъхана радост
в косите ми блика, в кръвта ми тече...
Петя Дубарова
в звъна на камбана с нестройно сърце,
взривяваме зимната броня на дните
с момичешки устни, с момчешки ръце.
Мокрее стопеният сняг по косите.
Красиви сме в джинсите от кадифе.
И чувствам как огън на кръгове скрит е
в очите ни с тежкия цвят на кафе.
Мостове, задрямали сфинксове, дюни...
Със наш седемнайсетгодишен размах
възсядаме, будим... Но кой ли целуна
косите ми светли от слънце и прах?
Дали ме докосват по светлото чело
смутените устни на дръзко момче?
А може би просто задъхана радост
в косите ми блика, в кръвта ми тече...
Петя Дубарова
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.
-
- магьосник в кухнята
- Мнения: 656
- Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
- :: 156 рецепти от BRIDA
- :: 269 снимки от BRIDA
---------------------------------------------------------------
Господи, колко е хубаво!
Да си жив! Да си здрав! Да се смееш!
И небето безоблачно-влюбено
птичи глас да ти дава да пееш!
С тихи стъпки на утро събудено
да прегърнеш гора или цвете.
И да нямаш пътеки прокудени
от Големия път на сърцето.
С много истини всичко да правиш.
С много вяра в света да се вглеждаш.
Господи, не от кал си ни правил,
а от много частици надежда!
/"Надежда", Росица Гергова/
.................
Защо ни е вълшебен чуден остров!
И на земята стават чудеса!
Великото е винаги най-просто!
Една луна, две капчици роса,
една случайна мъничка разходка
и топлината на една ръка...
/из "Поема за щастието", Дамян Дамянов/
................
Господи, колко е хубаво!
Да си жив! Да си здрав! Да се смееш!
И небето безоблачно-влюбено
птичи глас да ти дава да пееш!
С тихи стъпки на утро събудено
да прегърнеш гора или цвете.
И да нямаш пътеки прокудени
от Големия път на сърцето.
С много истини всичко да правиш.
С много вяра в света да се вглеждаш.
Господи, не от кал си ни правил,
а от много частици надежда!
/"Надежда", Росица Гергова/
.................
Защо ни е вълшебен чуден остров!
И на земята стават чудеса!
Великото е винаги най-просто!
Една луна, две капчици роса,
една случайна мъничка разходка
и топлината на една ръка...
/из "Поема за щастието", Дамян Дамянов/
................
- mami48
- магьосник в кухнята
- Мнения: 6242
- Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm
Момичета мили,напълнихте сърцето и душата ми с прекрасна поезия,благодаря ви много.
-
- магьосник в кухнята
- Мнения: 656
- Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
- :: 156 рецепти от BRIDA
- :: 269 снимки от BRIDA
21 март е световен ден на поезията! Поклон пред паметта на Петя Дубарова - най-слънчевото момиче в литературата ни!
- mami48
- магьосник в кухнята
- Мнения: 6242
- Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm
BRIDA,голям пропуск от моя страна,но наистина,не знаех,че днес е световен ден на поезията,благодаря ти миличка - ще го запомня.Поклон пред паметта на това мило момиче Петя Дубарова,остави светла диря в литературата ни.ПОКЛОН.