Какво ще кажете за малко поезия

Всичко НЕ свързано с ядене и пиене :)
BRIDA
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 656
Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
:: 156 рецепти от BRIDA
:: 269 снимки от BRIDA

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Мнение от BRIDA » съб мар 17, 2012 5:26 pm

Събота

Само в Събота няма да бързам.
Тоз живот и без мен си тече...
И проблеми на възел завързани
нека друг вместо мен разплете...
Днес е ден за любов. И за птици.
И за още милиарди неща,
дето носим в душите – искрици,
но пропускаме някак в света...
Днес е ден, в който правя магии,
от онези – които мълчат.
Ще засаждам цветя във саксии,
и ще чакам до тях – да растат.
Днес е ден за летящи небета.
Всичко в Събота май е възможно.
И запяла песента на сърцето си,
цяла обич ще съм. Неотложно.
Всичко друго – търпи на отлагане.
Да не чувам забързани стъпки!
Тоз живот не е вечно надбягване.
Той е миг. Тишина. И прегръдка.

irini

Март

Сега съм Март. И време за промяна.
(Премигнеш ли, току ще разцъфтя.)
В тревичките ти бродя... И ме няма...
И все ме чакаш... Като Пролетта...
Не се чуди, че днес съм тъй сърдита –
след малко ще обърна всичко в смях.
Къде съм го научила? Не питай...
В капчуците – откривам се във тях,
в игликите редя безброй надежди,
а после си ги пазя във зениците.
Заплитам мартеници в клоните си нежни,
и щедро разпилявам вредом птиците...
Нали съм Март, и всичко ми е цветно.
(Но тайно ще се правя на сърдита.)
Усмивка скрих в безкрая на небето ти.
И с твоето „Обичам те!” – политам...

irini
‎*****

Време ли е вече? Стяга си багажа...
Птиците подрежда, облаците даже...
Тръгнала засмяна в пътя си далечен...
Колко сме я чакали? Цяла зимна вечност....
В куфара си носи нашите надежди...
В стъпките й никне разноцветна нежност...
Щом поклон й стори малкото кокиче
мигом се изричат хиляди „Обичам те”...
Пак ще има песен в сините простори...
Пак ще заприличаме на летящи хора!...
В този свят върти се всичко отначало...
Всяко слънце ново е, първи път изгряло...
Време ли е вече?...Тихо! Наближава...
Колко теменужено щастие раздава!
Пак ще се открием в цветния й полет...
Тоз живот започва със любов. И пролет.

irini

Приятели
/на вас/

Отново ще се пръснем като птичета,
(а зная, че така и трябва всъщност),
но вечно и докрай ще се обичаме,
и няма начин – пак ще се завръщаме
познали вече всичките си болки,
захвърлили възходи и падения,
разперили криле, и още колко
надскочили и себе си, и времето...
Да, времето, когато нейде, някога
протегнахме през нищото ръце,
и вписахме паролата: „Приятели!”
завинаги във нашето небе...
Отново ще се пръснем... Като птичета.
Но по-щастливи вече ще летим –
един на друг дарили си искриците
от своите мечти ще се родим...
И нека да препуска още времето,
не сме сами до сетния си час!
Щом всеки миг ще ви откривам в мене,
а себе си – във всекиго от вас...
Ще помня нашите Когато, Там и Някога...
Годините безспорно ще преминат...
Паролата в душата ми: „Приятели!” –
остава си единствена. Завинаги

irini

Неделя

В неделя ми харесва тишината ти.
Светът е сънен – още му се спи...
От утре ще се втурне в необята,
но има време. И му се мълчи...
И гледай как леглото става лодка,
завивките са пухкави вълни,
възглавницата – белоснежен облак,
в неделя имат време за мечти...
Небето ми разлиства птица – книга,
и звездни букви в стаята валят...
Неделя е! И имам два – три мига
за теб и мен, да си измисля свят...
В такива дни дори ми се лети.
И няма кой да каже, че съм луда.
Една неделя – време да мълчим.
Във всяка тишина се ражда чудо...

irini
Изображение


Потребителски аватар
latkova
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 195
Регистриран на: вт окт 06, 2009 4:50 pm
:: 3 рецепти от latkova
:: 78 снимки от latkova
Местоположение: Варна

Мнение от latkova » съб мар 17, 2012 8:42 pm

Ето едно стихотворение, на което рева всеки път, когато го чета

МОЯТА УЧИТЕЛКА

Контейнерите за боклук до блока -
тук всяка сутрин идваше жена
във вехти дрехи, слаба, не висока
с количка, а през зимата с шейна.

Преглеждаше в сместа добре нещата
отделяше полезните на вид.
Изглеждаше ми странно тя позната
в походка, маниер, гърба превит.

Бях все зает, началник в общината,
до службата ме караха с кола,
И само сутрин, точно до вратата
я виждах, беше с очила

Веднъж обаче тя ме заговори -
попита ме с усмивка за часа.
Невероятно близка ми се сторu
и я познах- познах я по гласа.

Бе моята учителка любима
в последния гимназиален клас.
Заместваше почти една година.
Бях влюбен в нея. Слушах я в захлас.

Цял ден на работа за нея мислих -
учителката моя станала клошар.
В бюрото нещо търсех, нещо чистех -
бях станал ученикът Божидар.

Не бе познала в мене ученика -
самият аз бях доста променен -
солиден, тежък, лика и прилика
с мастит, авторитетен бизнесмен.

На заранта я чаках много рано.
Прекрасно утро. Неработен ден.
В боклука ми на дъното прибрано
лежи кашонче, дар голям от мен.

Усетих зад гърба си, че пристига.
Изсипах кофата с боклук завчас.
И без дори главата да повдигна
прибрах се бързо на бегом у нас.

В кашончето бях сложил триста евро,
кафе, парфюм, кутия с шоколад.
Вълнувах се и бе ми малко нервно,
но в себе си се чувствах много млад.

Закусих и полегнах на дивана.
На входната врата се позвъни.
Излязох да отворя – никой няма.
Пред прага – плик, кашончето встрани.

„Не те ли учих, драги Божидаре,
че всяка работа краси човек!
Дори и бедността от Бога дар е,
дори и в двадесет и първи век!

Нима в очите ти съм просякиня?
Срамуваш се да поговориш с мен.
Обратно връщам твойта милостиня
и знай- ще легна гладна този ден.

Не прося милост, бедността не крия.
Клошар съм, няма как. Не върша грях.“
Това прочетох. Щях да се убия!
Учителката вече не видях.

BRIDA
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 656
Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
:: 156 рецепти от BRIDA
:: 269 снимки от BRIDA

Мнение от BRIDA » нед мар 18, 2012 11:48 pm

:cry: :cry: :cry: :cry:
Изображение

Потребителски аватар
nailyan
ентусиаст с миксер
ентусиаст с миксер
Мнения: 81
Регистриран на: ср сеп 22, 2010 11:04 am

Мнение от nailyan » пон мар 19, 2012 10:27 am

СЪРЦЕ


Хубаво ми е да съм в твоето сърце приседнала,
Гушвам те кротко оглеждам го,и болка откривам,
Свито като снежна топка, без надежда, само пепел
Заседнали във всяка клетка.

Докосвам плахо и душата ти по добре да те опозная,
Оглеждам се във нея,по отблизо да се запозная!
Откривам следи от стари рани,нанесени преди мен,
Лекувам ги мили с нежност,защото си моят man.

Виждам тук пресъхнал извор,където е имало любов,
Не си допуснал никого там докато не срещна мен
Разчиствам всичките белези,лекувам ги с моя любовен мехлем
Потръпва тялото ти и чувам да шепне ..Мила бях самотен.

Направи ми место в прегръдката си,пусни ме до всичко твое
Ще залича раните наслоени не се страхувай,не бъди суров
Толкова ми е добре мили,вземи всичко мое
Подарявам ти себе си ,сърцето си, и приеми моята искренна любов.

Обещавам ти любовта ще се върне,ще се усмихне
Цветята ще разцъфнат,ще ни подарят аромата си..
Птичките радостно ще чуруликат,ще ни попеят,
А щастието ще танцува в очите и душите ни!
Устните ще шепнат…Обичам те..

Avtor nailyan
.............................


Потребителски аватар
Sirena
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 3898
Регистриран на: пет юли 11, 2008 8:31 pm
:: 17 рецепти от Sirena
:: 171 снимки от Sirena
Местоположение: Варна

Мнение от Sirena » вт мар 20, 2012 3:47 pm

Добре дошла

Излез и погледни
Какви прекрасни дни!
Сред клони разцъфтели
Са птиците запели.
И всеки млад листец,
И всеки бял цветец
Към слънцето нагоре
Е чашчица разтворил!
По градове, села
Добре си ни дошла,
Зелена, свежа, росна,
Ти, пролет цветоносна!

Елисавета Багряна
"Бъди себе си, има достатъчно други хора."

Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5639
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 66 рецепти от Makaweli
:: 908 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

Мнение от Makaweli » вт мар 20, 2012 7:27 pm

Повярвали в лудия смях на петлите,
в звъна на камбана с нестройно сърце,
взривяваме зимната броня на дните
с момичешки устни, с момчешки ръце.
Мокрее стопеният сняг по косите.
Красиви сме в джинсите от кадифе.
И чувствам как огън на кръгове скрит е
в очите ни с тежкия цвят на кафе.
Мостове, задрямали сфинксове, дюни...
Със наш седемнайсетгодишен размах
възсядаме, будим... Но кой ли целуна
косите ми светли от слънце и прах?
Дали ме докосват по светлото чело
смутените устни на дръзко момче?
А може би просто задъхана радост
в косите ми блика, в кръвта ми тече...

Петя Дубарова
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение

BRIDA
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 656
Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
:: 156 рецепти от BRIDA
:: 269 снимки от BRIDA

Мнение от BRIDA » ср мар 21, 2012 8:42 am

---------------------------------------------------------------
Господи, колко е хубаво!
Да си жив! Да си здрав! Да се смееш!
И небето безоблачно-влюбено
птичи глас да ти дава да пееш!

С тихи стъпки на утро събудено
да прегърнеш гора или цвете.
И да нямаш пътеки прокудени
от Големия път на сърцето.

С много истини всичко да правиш.
С много вяра в света да се вглеждаш.
Господи, не от кал си ни правил,
а от много частици надежда!

/"Надежда", Росица Гергова/

.................
Защо ни е вълшебен чуден остров!
И на земята стават чудеса!
Великото е винаги най-просто!
Една луна, две капчици роса,
една случайна мъничка разходка
и топлината на една ръка...

/из "Поема за щастието", Дамян Дамянов/

................
Изображение

Потребителски аватар
mami48
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 6242
Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm

Мнение от mami48 » ср мар 21, 2012 3:57 pm

Момичета мили,напълнихте сърцето и душата ми с прекрасна поезия,благодаря ви много.

BRIDA
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 656
Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
:: 156 рецепти от BRIDA
:: 269 снимки от BRIDA

Мнение от BRIDA » ср мар 21, 2012 4:05 pm

21 март е световен ден на поезията! Поклон пред паметта на Петя Дубарова - най-слънчевото момиче в литературата ни!
Изображение

Потребителски аватар
mami48
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 6242
Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm

Мнение от mami48 » ср мар 21, 2012 8:07 pm

BRIDA,голям пропуск от моя страна,но наистина,не знаех,че днес е световен ден на поезията,благодаря ти миличка - ще го запомня.Поклон пред паметта на това мило момиче Петя Дубарова,остави светла диря в литературата ни.ПОКЛОН.


Отговори