И аз съм съгласна с теб Рали, много точно мнение.
Колкото до конкретното съчинение - все пак е написано от ученичка, явно на това са го научили детето... Аз като прочетох думите "народното дело" побързах да видя коя година е писано и не можах да повярвам че е 2007, звучи като повече като '77...
Малко хора могат да сложат родината си пред семейството и децата си
Какво ще кажете за малко поезия
- xevi
- шеф на кухнята
- Мнения: 407
- Регистриран на: нед авг 05, 2007 12:34 pm
- :: 108 рецепти от xevi
- :: 706 снимки от xevi
-
- виртуоз с тиган
- Мнения: 28
- Регистриран на: пон мар 15, 2010 7:03 pm
ПРИКАЗКА
Дамян Дамянов
Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи ...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо ?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път !
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то ?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?
Дамян Дамянов
Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи ...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо ?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път !
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то ?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?
- mami48
- магьосник в кухнята
- Мнения: 6242
- Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm
Обожавам творчеството на Дамян Дамянов,мамче, благодаря ти за тая прекрасна Приказка.
- Aliana
- магьосник в кухнята
- Мнения: 1613
- Регистриран на: нед дек 14, 2008 6:14 pm
- :: 625 рецепти от Aliana
- :: 2132 снимки от Aliana
- Местоположение: Cologne
- Контакти:
И аз го обожавам, за жалост обаче стихотворението е променено Тъй като от повече от 25 години го знам наизуст, ми се стъжни още при първите строфи. На такъв генай не трябва да се посяга, това е кощунство!
www.facebook.com/artandhobby
- Makaweli
- магьосник в кухнята
- Мнения: 5639
- Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
- :: 66 рецепти от Makaweli
- :: 908 снимки от Makaweli
- Местоположение: РУСЕ
ЛЮБОВ, ОСТАРЯ ЛИ?
Душата ти крещи за помощ.
Не я ли чуваш? Оглуша ли?
Устата ти мълчи греховно.
Кого наказваш? Полудя ли?
Очите гледат ме любовно.
Не ги ли чувстваш? Ослепя ли?
Устата пак мълчи греховно.
Те мене гледат! Не разбра ли?
Ръцете ти летят към мене.
Не ги завързвай! Оглупя ли?
Страха обичам даже в тебе!
Разбра ли ме? Едва ли.
Мадлен Алгафари
Душата ти крещи за помощ.
Не я ли чуваш? Оглуша ли?
Устата ти мълчи греховно.
Кого наказваш? Полудя ли?
Очите гледат ме любовно.
Не ги ли чувстваш? Ослепя ли?
Устата пак мълчи греховно.
Те мене гледат! Не разбра ли?
Ръцете ти летят към мене.
Не ги завързвай! Оглупя ли?
Страха обичам даже в тебе!
Разбра ли ме? Едва ли.
Мадлен Алгафари
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.
- mami48
- магьосник в кухнята
- Мнения: 6242
- Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm
Ех,че хубаво, Бони,ти си страхотна,благодаря.
- Sirena
- магьосник в кухнята
- Мнения: 3898
- Регистриран на: пет юли 11, 2008 8:31 pm
- :: 17 рецепти от Sirena
- :: 171 снимки от Sirena
- Местоположение: Варна
ДОБРОТА
Искам да съм мъничък вълшебник,
за да мога с пръчица в ръка
да създам магически учебник,
който се нарича "Доброта"!
Чудните си листи щом разтвори,
да го чуят чак накрай света!
Да научи всеки да говори
светлия език на обичта!
Вместо бомби, да летят балони!
Хората да имат хляб, подслон...
На закуска да ядем бонбони,
на вечеря сладолед - цял тон!
Да си имат малките дечица
мама, татко, братчета, сестри...
Радостта да пее като птица!
Вместо сълзи, да блестят звезди!
Искам да съм мъничък вълшебник,
за да мога с пръчица в ръка
да създам магически учебник,
който се нарича "Доброта" !
Стара Загора
* Нора Гаджева с този текст спечели специалната награда за поезия на Балканския фестивал, провел се на 20. 05. 2000 във Варна.
Искам да съм мъничък вълшебник,
за да мога с пръчица в ръка
да създам магически учебник,
който се нарича "Доброта"!
Чудните си листи щом разтвори,
да го чуят чак накрай света!
Да научи всеки да говори
светлия език на обичта!
Вместо бомби, да летят балони!
Хората да имат хляб, подслон...
На закуска да ядем бонбони,
на вечеря сладолед - цял тон!
Да си имат малките дечица
мама, татко, братчета, сестри...
Радостта да пее като птица!
Вместо сълзи, да блестят звезди!
Искам да съм мъничък вълшебник,
за да мога с пръчица в ръка
да създам магически учебник,
който се нарича "Доброта" !
Стара Загора
* Нора Гаджева с този текст спечели специалната награда за поезия на Балканския фестивал, провел се на 20. 05. 2000 във Варна.
"Бъди себе си, има достатъчно други хора."
-
- магьосник в кухнята
- Мнения: 656
- Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
- :: 156 рецепти от BRIDA
- :: 269 снимки от BRIDA
Какво ще ти остане, щом годините
препуснат и през нашите коси
и бели ручеи се сипнат над очите ни,
когато времето и нас ще украси...
Какво ще ти остане?... Руси спомени,
строшени стъкълца от детски смях,
море тревоги, радости отронени
и телефонни кабели сред тях...
Едно далечно “мамо, мамо, ти ли си?”
ще възкресява хиляди неща,
в очакване изтръпналите ириси
на капчици ще разтопят нощта.
Очакване в изтръпналите ириси
безсънно, упорито ще вали,
че нашето далечно “мамо, ти ли си?”
те търси, щом най-много ни боли;
щом паднем от звездите си високи,
разколебано щом загубим глас...
Тогаз пресича всичките посоки,
долита твоето смирено “Аз съм, аз...”
/ "МАМО...", Кремена Димитрова/
Докъде искаш Господи да порасна ?
Да обичам въпреки - успях !
Егоизмът ми съвсем угасна.
Доста болки изтърпях.
Да прощавам въпреки- научих.
Да живея въпреки можах.
Не един шамар от враг получих.
Грешки колко осъзнах !
Да работя въпреки се мъчих.
И да вярвам въпреки не спрях.
Въпреки страха си се отключих
и напук на прашките, летях !
Въпреки, че скръб ме дави,
смея се и през сълзи !
Но кажи ми, Боже, как се прави
въпреки да не боли ?
Мадлен Алгафари
препуснат и през нашите коси
и бели ручеи се сипнат над очите ни,
когато времето и нас ще украси...
Какво ще ти остане?... Руси спомени,
строшени стъкълца от детски смях,
море тревоги, радости отронени
и телефонни кабели сред тях...
Едно далечно “мамо, мамо, ти ли си?”
ще възкресява хиляди неща,
в очакване изтръпналите ириси
на капчици ще разтопят нощта.
Очакване в изтръпналите ириси
безсънно, упорито ще вали,
че нашето далечно “мамо, ти ли си?”
те търси, щом най-много ни боли;
щом паднем от звездите си високи,
разколебано щом загубим глас...
Тогаз пресича всичките посоки,
долита твоето смирено “Аз съм, аз...”
/ "МАМО...", Кремена Димитрова/
Докъде искаш Господи да порасна ?
Да обичам въпреки - успях !
Егоизмът ми съвсем угасна.
Доста болки изтърпях.
Да прощавам въпреки- научих.
Да живея въпреки можах.
Не един шамар от враг получих.
Грешки колко осъзнах !
Да работя въпреки се мъчих.
И да вярвам въпреки не спрях.
Въпреки страха си се отключих
и напук на прашките, летях !
Въпреки, че скръб ме дави,
смея се и през сълзи !
Но кажи ми, Боже, как се прави
въпреки да не боли ?
Мадлен Алгафари
- Makaweli
- магьосник в кухнята
- Мнения: 5639
- Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
- :: 66 рецепти от Makaweli
- :: 908 снимки от Makaweli
- Местоположение: РУСЕ
Зайченце бяло, котенце мило,
в скута на мама сега се е свило,
твойта главичка на моето рамо,
можеш ли ден да прекараш без мама?
Мама във чашката мляко налива,
сплита косите на плитка красива,
кърпи чорапи с пробити петички,
мама се грижи за всичко.
Кой ще разкаже на мойто момиче,
как тъй луната на сърпче прилича,
как се превръща водата на пара
и самолета oт кого ли се кара,
има ли в спътника истинско куче,
мама попитай и ще научиш.
Но след години ще станеш голяма,
умните книги сама ще намираш
и ще рисуваш и ще бродираш,
дългите плитки ще сплиташ самичка.
После ще литнеш и ти като птичка,
умна и силна ще стигнеш далече,
можеш без майка си вече.
Мама ще бъде с коси побелели,
тихо ще пази две детски кордели,
ще се тревожи и скришом ще плаче,
ако не носи писма раздавача.
Друго не трябва, три думи само:
"Добре съм, мамо!"
Георги Авгарски
в скута на мама сега се е свило,
твойта главичка на моето рамо,
можеш ли ден да прекараш без мама?
Мама във чашката мляко налива,
сплита косите на плитка красива,
кърпи чорапи с пробити петички,
мама се грижи за всичко.
Кой ще разкаже на мойто момиче,
как тъй луната на сърпче прилича,
как се превръща водата на пара
и самолета oт кого ли се кара,
има ли в спътника истинско куче,
мама попитай и ще научиш.
Но след години ще станеш голяма,
умните книги сама ще намираш
и ще рисуваш и ще бродираш,
дългите плитки ще сплиташ самичка.
После ще литнеш и ти като птичка,
умна и силна ще стигнеш далече,
можеш без майка си вече.
Мама ще бъде с коси побелели,
тихо ще пази две детски кордели,
ще се тревожи и скришом ще плаче,
ако не носи писма раздавача.
Друго не трябва, три думи само:
"Добре съм, мамо!"
Георги Авгарски
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.
- Makaweli
- магьосник в кухнята
- Мнения: 5639
- Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
- :: 66 рецепти от Makaweli
- :: 908 снимки от Makaweli
- Местоположение: РУСЕ
По дяволите всеки би те пратил,
по ангелите - само аз ще мога.
Защото знам, че истински приятел
не се избира, а е дар от Бога.
Когато по течението бурно
в посока грешна ти се понесеш,
ще стана сал, да мога да те върна
с прегръдката на двете си ръце.
Повярвай ми,приятелю, аз мога
за името ти, заради честта,
с нозете боси да загасям огън,
дори когато близо е брегът.
Където и да си, ще бъда сянка,
до тебе неразделно ще вървя,
и във кръвта си се кълна, че няма
да те предам - за нищо на света!
автор Валентин Йорданов
по ангелите - само аз ще мога.
Защото знам, че истински приятел
не се избира, а е дар от Бога.
Когато по течението бурно
в посока грешна ти се понесеш,
ще стана сал, да мога да те върна
с прегръдката на двете си ръце.
Повярвай ми,приятелю, аз мога
за името ти, заради честта,
с нозете боси да загасям огън,
дори когато близо е брегът.
Където и да си, ще бъда сянка,
до тебе неразделно ще вървя,
и във кръвта си се кълна, че няма
да те предам - за нищо на света!
автор Валентин Йорданов
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.