Пабло Неруда
Тази нощ, мога да напиша най-тъжните си редове
Да напиша например: " Ивиците от сини, далечни звезди са обсипали нощта"
Нощният вятър пронизва небето и пее
Тази нощ, мога да напиша най-тъжните си редове
За това, че я обичах, а понякога и тя - мен.
В нощи като тази, я държах в ръцети си
И я целувах пак и пак, под безкрайното небе
Тя ме обичаше, а понякога и аз - нея
Как може някой да не обича, нейните големи, замечтани очи?
Тази нощ, мога да напиша най-тъжните си редове. Да мисля, че я няма. Да усещам, че съм я загубил.
Да чуя безкрайността на нощта, още по-безкрайна без нея. И стихът пада леко върху душата, като роса върху тревата
Какво значение има, че моята любов не я задържа?Нощта е обсипана със звезди, а тя не е със мен.
Това е всичко. В далечината някой пее. В далечината.Тъга има в моята душа, че съм я загубил.
Както погледът ми търси нея,така и сърцето, но тя не е с мен.
Същата нощ, бродим между същите тези дървеса
Ние, които вече не сме тези, които бяхме.
Не я обичам вече, това е сигурно, но как само я обичах някога
Гласът ми намираше вятъра за да докосне ухото й...
Друг. Тя ще бъде при друг. Като моите целувки преди.Като нейния глас, нейното тяло. Нейните безкрайни очи.
Не я обичам вече, това е сигурно...ала дали?Да обичаш толкова кратко, а да забравяш толкова дълго...
В нощи като тази, я държах в ръцети си
Тъга има в моята душа, че съм я загубил.
Това е последната болка, през която ще мина заради нея и това са последните редове, които ще напиша
Тази нощ, мога да напиша най-тъжните си редове................
"Уроци" за Живота
-
- магьосник в кухнята
- Мнения: 656
- Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
- :: 156 рецепти от BRIDA
- :: 269 снимки от BRIDA
-
- магьосник в кухнята
- Мнения: 656
- Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
- :: 156 рецепти от BRIDA
- :: 269 снимки от BRIDA
Малко момче разказвало на баба си как всичко било лошо: училището, проблемите в семейството и здравословните проблеми вкъщи. Междувременно бабата приготвяла кекс. Тя попитала внука си дали обича да похапва, нещо, което той разбира се обичал.
- Ето, пийни си малко олио за готвене. - казала тя.
- Гадно! - казало момчето.
- Тогава какво ще кажеш за няколко сурови яйца?
- Противно е бабо! - отговорило то.
- Тогава може би искаш малко брашно? Или може би сода за хляб? - попитала бабата.
- Бабо, всички те са гадни! - отговорило то.
На което бабата отговорила:
- Да, всички тези неща изглежда само по себе си не са приятни на вкус. Но когато са смесени в правилните пропорции и по подходящ начин, те създават вкусен кекс!
Тя продължила:
- И Господ работи по същия начин. Много пъти се чудим защо ни причинява толкова лоши и трудни моменти. Но той знае, че забърквайки всички тези неща по неговия начин те винаги ще са за добро. Просто трябва да му се доверим и може би те всички ще съставят нещо чудесно!
- Ето, пийни си малко олио за готвене. - казала тя.
- Гадно! - казало момчето.
- Тогава какво ще кажеш за няколко сурови яйца?
- Противно е бабо! - отговорило то.
- Тогава може би искаш малко брашно? Или може би сода за хляб? - попитала бабата.
- Бабо, всички те са гадни! - отговорило то.
На което бабата отговорила:
- Да, всички тези неща изглежда само по себе си не са приятни на вкус. Но когато са смесени в правилните пропорции и по подходящ начин, те създават вкусен кекс!
Тя продължила:
- И Господ работи по същия начин. Много пъти се чудим защо ни причинява толкова лоши и трудни моменти. Но той знае, че забърквайки всички тези неща по неговия начин те винаги ще са за добро. Просто трябва да му се доверим и може би те всички ще съставят нещо чудесно!
- mami48
- магьосник в кухнята
- Мнения: 6242
- Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm
BRIDA,страхотно е - мъдро и поучително,благодаря ти.
- steffanell
- магьосник в кухнята
- Мнения: 48
- Регистриран на: нед ное 15, 2009 9:47 pm
- :: 79 рецепти от steffanell
- :: 575 снимки от steffanell
Когато съпругата на Джордж Гарлин починала, Гарлин -известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години - написал тази невероятно изразителна статия — толкова уместна и днес.
Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.
Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване".
Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.
Запомнете и казвайте „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.
Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.
Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.
Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване".
Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.
Запомнете и казвайте „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.
Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.
- Pavel
- шеф на кухнята
- Мнения: 908
- Регистриран на: нед авг 05, 2007 11:04 am
- :: 26 рецепти от Pavel
- :: 393 снимки от Pavel
- Контакти:
Един от любимите ми девизиsteffanell написа:Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.
Aut viam inveniam aut faciam
- mami48
- магьосник в кухнята
- Мнения: 6242
- Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm
Тая статия ме разтърси,толкова е реална и истинска,след прочита ми се иска да прегърна всички и всичко,да кажа Обичам те на много хора - направих извадки от текста и ще си ги чета всеки ден, за да не пропусна миговете с любимите хора и приятели.
-
- майстор с шприц
- Мнения: 7
- Регистриран на: съб фев 19, 2011 8:40 am
- :: 5 рецепти от ivcheto7
- :: 3 снимки от ivcheto7
Невероятна статия.Всичко е толкова вярно, без близък човек до себе си който да те обича губи смисъл
-
- магьосник в кухнята
- Мнения: 656
- Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
- :: 156 рецепти от BRIDA
- :: 269 снимки от BRIDA
- Ако някои дойде при теб с подарък и ти не го приемеш, чий е подаръкът? - попитал учителят.
- На този, който го е донесъл. - отговорил един от учениците.
- Ами, същото важи и за завистта, гнева и обидите - казал учителят - Когато не ги приемеш, продължават да принадлежат на този, който ги носи със себе си.
- На този, който го е донесъл. - отговорил един от учениците.
- Ами, същото важи и за завистта, гнева и обидите - казал учителят - Когато не ги приемеш, продължават да принадлежат на този, който ги носи със себе си.
- mami48
- магьосник в кухнята
- Мнения: 6242
- Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm
BRIDA,много добро попадение,мъдро и поучително.
-
- магьосник в кухнята
- Мнения: 656
- Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
- :: 156 рецепти от BRIDA
- :: 269 снимки от BRIDA
Да обидиш някого е лесно -
опитай се да му благодариш.
Да намразиш някого е лесно -
опитай се да му простиш.
Избираш сам усмивка или сълзи,
и сам решаваш омраза или любов.
И детските мечти дали да смачкаш
или да ги превърнеш в своя цел,
не друг, а ти го правиш този избор,
не друг, а ти избираш своя свят.
Паднал си бил - ами изправи се!
От грешките си се учи.
но не превръщай ги в спирачки,
уроци са те най-добри.
Проблем си имал ... - всички имат,
но малко хора по света
успяват думата проблем
с желание да заменят.
Обичай, смей се, извиси се
над всички дребни същества.
Бъди от хората, които знаят
че смисъла е в Любовта!
Валентина Карагьозова
опитай се да му благодариш.
Да намразиш някого е лесно -
опитай се да му простиш.
Избираш сам усмивка или сълзи,
и сам решаваш омраза или любов.
И детските мечти дали да смачкаш
или да ги превърнеш в своя цел,
не друг, а ти го правиш този избор,
не друг, а ти избираш своя свят.
Паднал си бил - ами изправи се!
От грешките си се учи.
но не превръщай ги в спирачки,
уроци са те най-добри.
Проблем си имал ... - всички имат,
но малко хора по света
успяват думата проблем
с желание да заменят.
Обичай, смей се, извиси се
над всички дребни същества.
Бъди от хората, които знаят
че смисъла е в Любовта!
Валентина Карагьозова