Мамо, кой пали звездичките вечер?
- Кой във морето налива вода?
- Слънцето, мамо, кой в злато облече?
- Кой е отхапал парчето Луна?
- Сънчо - дали всичко сам си измисля?
- Ряпата, мамо, защо е с брада?
И детелинките с четири листа,
кой е направил? Кажи ми! Сега!
.............................................
Странни въпроси задават децата,
искат да знаят на всяка цена.
После, в едно ослепително лято,
спират да питат. Порастват. Деца...
Румяна Симова
Какво ще кажете за малко поезия
- Makaweli
- магьосник в кухнята
- Мнения: 5639
- Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
- :: 66 рецепти от Makaweli
- :: 908 снимки от Makaweli
- Местоположение: РУСЕ
Въпроси
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.
- Makaweli
- магьосник в кухнята
- Мнения: 5639
- Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
- :: 66 рецепти от Makaweli
- :: 908 снимки от Makaweli
- Местоположение: РУСЕ
Светът е хубав, светът е чудесен!
Ако понякога ти дотежи,
от чужди обиди и чужд...и лъжи,
ти не замлъквай, ти не тъжи,
тихо и просто наум си кажи:
Светът е хубав, светът е чудесен,
светът има нужда от моята песен!
Нищо, че някой, примерно днес,
няма да вдигне за тебе шест,
пей и с песен го ти накажи,
тихо и просто наум си кажи:
Светът е хубав, светът е чудесен,
светът има нужда от моята песен!
Своята радост на друг разкажи,
своите рани сам превържи,
твоята песен с друг те сближи,
тихо и просто наум си кажи:
Светът е хубав, светът е чудесен,
светът има нужда от нашата песен!
Недялко Йорданов
Ако понякога ти дотежи,
от чужди обиди и чужд...и лъжи,
ти не замлъквай, ти не тъжи,
тихо и просто наум си кажи:
Светът е хубав, светът е чудесен,
светът има нужда от моята песен!
Нищо, че някой, примерно днес,
няма да вдигне за тебе шест,
пей и с песен го ти накажи,
тихо и просто наум си кажи:
Светът е хубав, светът е чудесен,
светът има нужда от моята песен!
Своята радост на друг разкажи,
своите рани сам превържи,
твоята песен с друг те сближи,
тихо и просто наум си кажи:
Светът е хубав, светът е чудесен,
светът има нужда от нашата песен!
Недялко Йорданов
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.
- mami48
- магьосник в кухнята
- Мнения: 6242
- Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm
Бони, това стихотворение ми харесва много, така е - светът е прекрасен, благодаря ти, мила.
- Makaweli
- магьосник в кухнята
- Мнения: 5639
- Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
- :: 66 рецепти от Makaweli
- :: 908 снимки от Makaweli
- Местоположение: РУСЕ
Ти видя ли дъжда, дето спря пред вратата ми,
чу ли колко тихичко, колко плахо почука?
Леко, с котешки стъпки, пристъпи
там, през светлия праг на капчука.
Ти видя ли дъжда, дето свири с тромпета си?
Шапката му – смутено до него приклекнала ...
Синьо до огън, кротко влезе на пръсти небе
и приседна, във мрака засветило.
Как неканен пристигна внезапният дъжд,
как прошепна в съня ми молитва ...
И притихна във капка, така – изведнъж.
Ти видя ли го светло да литва?
Чу ли го, чу ли снощи нехайника дъжд?
По хлапашки подсвирна в комина.
Завъртя в звезден танц едно тъжно листо,
после спря, помълча ... и отмина.
Автор: megg
http://megg.blog.bg/lichni-dnevnici/201 ... da.1013004
чу ли колко тихичко, колко плахо почука?
Леко, с котешки стъпки, пристъпи
там, през светлия праг на капчука.
Ти видя ли дъжда, дето свири с тромпета си?
Шапката му – смутено до него приклекнала ...
Синьо до огън, кротко влезе на пръсти небе
и приседна, във мрака засветило.
Как неканен пристигна внезапният дъжд,
как прошепна в съня ми молитва ...
И притихна във капка, така – изведнъж.
Ти видя ли го светло да литва?
Чу ли го, чу ли снощи нехайника дъжд?
По хлапашки подсвирна в комина.
Завъртя в звезден танц едно тъжно листо,
после спря, помълча ... и отмина.
Автор: megg
http://megg.blog.bg/lichni-dnevnici/201 ... da.1013004
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.
- Aliana
- магьосник в кухнята
- Мнения: 1613
- Регистриран на: нед дек 14, 2008 6:14 pm
- :: 625 рецепти от Aliana
- :: 2132 снимки от Aliana
- Местоположение: Cologne
- Контакти:
Вълните на морето са жени,
избягали от къщите – окови.
Ела, една вълна сама стани,
сестра на вятъра бъди отново
Ела, сред най-дълбокото иди,
при царството на тъмните стихии.
Била ли си обичана преди-
едва сега ще можеш да откриеш.
Страхливия ще седне на брега,
ще шепне колко много ти е верен,
безсилния ще плаче от тъга,
а истинския сам ще те намери.
Ще иска той с прегръдка да те спре,
но ти не се завръщай, нито спирай.
Вълната е вълна насред море.
А тръгне ли към плиткото – умира.
Евтим Евтимов
избягали от къщите – окови.
Ела, една вълна сама стани,
сестра на вятъра бъди отново
Ела, сред най-дълбокото иди,
при царството на тъмните стихии.
Била ли си обичана преди-
едва сега ще можеш да откриеш.
Страхливия ще седне на брега,
ще шепне колко много ти е верен,
безсилния ще плаче от тъга,
а истинския сам ще те намери.
Ще иска той с прегръдка да те спре,
но ти не се завръщай, нито спирай.
Вълната е вълна насред море.
А тръгне ли към плиткото – умира.
Евтим Евтимов
www.facebook.com/artandhobby
- Makaweli
- магьосник в кухнята
- Мнения: 5639
- Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
- :: 66 рецепти от Makaweli
- :: 908 снимки от Makaweli
- Местоположение: РУСЕ
Когато без тебе замине
щастливият утринен влак,
когато по релсите сини
танцува самотният сняг -
не свивай обидено устни,
не викай с ранено сърце.
Щом нещо в живота изпуснеш-
вземи се в ръце!
Когато вълна те удари
внезапно сред тихо море
далече от бряг и другари,
когато тревога те спре -
не свивай уплашено устни,
не падай с безволно сърце.
Щом всички пространства са пусти -
вземи се в ръце!
Когато в живота огромен
не спира пред теб любовта
и става нерадостен спомен
най-нежната твоя мечта -
във свойта самотност голяма
не скривай ти бледо лице...
Когато ръце други няма,
вземи се в ръце!
Георги Константинов
щастливият утринен влак,
когато по релсите сини
танцува самотният сняг -
не свивай обидено устни,
не викай с ранено сърце.
Щом нещо в живота изпуснеш-
вземи се в ръце!
Когато вълна те удари
внезапно сред тихо море
далече от бряг и другари,
когато тревога те спре -
не свивай уплашено устни,
не падай с безволно сърце.
Щом всички пространства са пусти -
вземи се в ръце!
Когато в живота огромен
не спира пред теб любовта
и става нерадостен спомен
най-нежната твоя мечта -
във свойта самотност голяма
не скривай ти бледо лице...
Когато ръце други няма,
вземи се в ръце!
Георги Константинов
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.
-
- виртуоз с тиган
- Мнения: 611
- Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm
Здравейте, малко поезия в неделния следобед. Молитва за всяка жена - Мадлен Алгафари
Аз съм жена, аз съм вода,
без форма, цвят, но напоявам!
Аз съм жена, аз съм нощта
и с тъмното успокоявам!
Аз съм жената, аз съм дом
и топля, храня, приютявам.
Аз съм жената, аз съм стон
и в слабостта си побеждавам!
Аз съм жената, извор съм -
грехът, измиващ греховете.
Аз съм жената, аз съм сън
и мостът между световете!
Аз съм жена, чувствеността -
врата и път съм към душата.
Аз съм жена - и мъдростта,
и лудосттите на Съдбата.
Аз съм жена, аз съм началото
и бъдещето на света.
Чрез мен земята оцелява,
защото аз съм Любовта!
Аз съм жена, аз съм вода,
без форма, цвят, но напоявам!
Аз съм жена, аз съм нощта
и с тъмното успокоявам!
Аз съм жената, аз съм дом
и топля, храня, приютявам.
Аз съм жената, аз съм стон
и в слабостта си побеждавам!
Аз съм жената, извор съм -
грехът, измиващ греховете.
Аз съм жената, аз съм сън
и мостът между световете!
Аз съм жена, чувствеността -
врата и път съм към душата.
Аз съм жена - и мъдростта,
и лудосттите на Съдбата.
Аз съм жена, аз съм началото
и бъдещето на света.
Чрез мен земята оцелява,
защото аз съм Любовта!
-
- виртуоз с тиган
- Мнения: 611
- Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm
Туко що го прочетох и няма начин да не го споделя с вас. За всички майки далеч от децата си.Албена
Здравей мамо,
Днес денят е прекрасен,
океанът е кротък - неземно зелен,
планините край него, обрасли във храсти
и цветя. Топъл пролетен ден.
Аз съм седнала леко облечена само
на верандата с каничка черно кафе
и ти пиша. Как искам да пипна лицето ти, мамо...
И как искам да вярвам, че ти си добре...
Няма изгледи сякаш да дойда по Коледа.
Не плачи, знаеш - не всичко зависи от мен.
Ще работя тогава. Плащат ми двойно.
Прозаично, нали? Прозаично. Съвсем.
Може би ще се видим след другото лято
Може би... Може би... Дявол знай!
Не тъгувай. Обичам те. Все си в главата ми...
Стискам зъби и вярвам в щастливия край.
Това за мене. Кажи, как я карате вие?
Вече чух, че цените са скочили пак
до върха на църковната камбанария...
Сляп е Господ, потънал е в черния мрак...
А народа търпи, търпи като куче.
И се свива в колибка, и кокъл гризе.
Или, както и аз, се възползва от случая
и изчезва нанякъде. За да бъде добре.
Но да бъдеш добре не е толкова лесно.
Не е лесно да бъдеш щастлив.
Чужди хора, език... Да ти кажа ли честно?
Тук дори и .. дори и света ми е крив.
Красотата на чуждия пясъчен бряг
не ме радва. Не ме вдъхновява.
Аз копнея да стъпя на родния праг,
да си вляза у нас, моя майчице бяла...
Не плачи. Аз не плача. Аз само сънувам.
Всяка нощ аз се връщам насън у дома.
През деня аз работя и съществувам,
а живея щастлива край теб през нощта.
Мила мамо, пиши ми! Завършвам, защото
заваля. Просто пролетен ден!
Има капчици дъжд по писмото...
Приеми сто целувки от мен!
Румяна Симова
Здравей мамо,
Днес денят е прекрасен,
океанът е кротък - неземно зелен,
планините край него, обрасли във храсти
и цветя. Топъл пролетен ден.
Аз съм седнала леко облечена само
на верандата с каничка черно кафе
и ти пиша. Как искам да пипна лицето ти, мамо...
И как искам да вярвам, че ти си добре...
Няма изгледи сякаш да дойда по Коледа.
Не плачи, знаеш - не всичко зависи от мен.
Ще работя тогава. Плащат ми двойно.
Прозаично, нали? Прозаично. Съвсем.
Може би ще се видим след другото лято
Може би... Може би... Дявол знай!
Не тъгувай. Обичам те. Все си в главата ми...
Стискам зъби и вярвам в щастливия край.
Това за мене. Кажи, как я карате вие?
Вече чух, че цените са скочили пак
до върха на църковната камбанария...
Сляп е Господ, потънал е в черния мрак...
А народа търпи, търпи като куче.
И се свива в колибка, и кокъл гризе.
Или, както и аз, се възползва от случая
и изчезва нанякъде. За да бъде добре.
Но да бъдеш добре не е толкова лесно.
Не е лесно да бъдеш щастлив.
Чужди хора, език... Да ти кажа ли честно?
Тук дори и .. дори и света ми е крив.
Красотата на чуждия пясъчен бряг
не ме радва. Не ме вдъхновява.
Аз копнея да стъпя на родния праг,
да си вляза у нас, моя майчице бяла...
Не плачи. Аз не плача. Аз само сънувам.
Всяка нощ аз се връщам насън у дома.
През деня аз работя и съществувам,
а живея щастлива край теб през нощта.
Мила мамо, пиши ми! Завършвам, защото
заваля. Просто пролетен ден!
Има капчици дъжд по писмото...
Приеми сто целувки от мен!
Румяна Симова
-
- виртуоз с тиган
- Мнения: 611
- Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm
НЕСТИНАРКА
Нестинарко моя...
Майчице България!
Векове танцуваш
по сълзи – жарава...
Как превръщаш всяка
болка – в лъчезария?
Непокорен скитник
твоят Дух остава.
Още ли те хулят
жалките бездария?
Лутат се, незрящи,
след мираж – пустиня.
Ех, Богоизбрана,
слънчева България!
Щедра длан протягаш.
Не – за милостиня.
Екнат долините...
Чуй Балканът – стария.
Кой, с Любов извечна,
бди над връх и бездна?
Нестинарка пее...
Кърши стан България.
Мъченица свята –
със корона звездна.
Ласка и Стихия –
в мен прелива силата.
Лумне ли в сърцето
нестинарски огън...
С благослов целувам
пак Земята – милата.
Все за Теб се моля,
Майчице,
на Бога!
Павлина СТАМЕНОВА
Нестинарко моя...
Майчице България!
Векове танцуваш
по сълзи – жарава...
Как превръщаш всяка
болка – в лъчезария?
Непокорен скитник
твоят Дух остава.
Още ли те хулят
жалките бездария?
Лутат се, незрящи,
след мираж – пустиня.
Ех, Богоизбрана,
слънчева България!
Щедра длан протягаш.
Не – за милостиня.
Екнат долините...
Чуй Балканът – стария.
Кой, с Любов извечна,
бди над връх и бездна?
Нестинарка пее...
Кърши стан България.
Мъченица свята –
със корона звездна.
Ласка и Стихия –
в мен прелива силата.
Лумне ли в сърцето
нестинарски огън...
С благослов целувам
пак Земята – милата.
Все за Теб се моля,
Майчице,
на Бога!
Павлина СТАМЕНОВА
- Makaweli
- магьосник в кухнята
- Мнения: 5639
- Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
- :: 66 рецепти от Makaweli
- :: 908 снимки от Makaweli
- Местоположение: РУСЕ
Ели, много е хубаво
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.