"Уроци" за Живота

Всичко НЕ свързано с ядене и пиене :)
Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5639
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 66 рецепти от Makaweli
:: 908 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

Жертвата като мярка за любов

Мнение от Makaweli » нед ное 18, 2012 10:05 am

Това е една от най-красивите и трогателни любовни истории. Дължи популярността си на американския писател О’Хенри, който от своя страна я е взаимствал от стара швейцарска коледна приказка.

В малко село в полите на една планина живеели красив младеж и прелестна девойка. Още когато тя била на тринайсет, а той – на осемнайсет години, си били дали дума да се вземат. Младежът бил висок и снажен, защото още от малък помагал на баща си, който бил дървар. Девойката имала дълги руси коси до кръста и красиви сини очи.

Цялото село се радвало на годежа им. Един ден, когато момичето навършило осемнайсет години, а момъкът двайсет и три, съселяните им решили, че е дошло време да им помогнат да вдигнат сватба.

Подарили им малка къща, към която имало парцел с дървета, за да може младежът да работи като дървар. След сватбата младоженците заживели в къщичката за радост на своите съседи, на семействата си и на цялото село, което било помогнало да се съберат.

Прекарали така цялата зима, лятото, пролетта и есента, като не можели да се нарадват на щастието си. Малко преди да се навърши първата годишнина от сватбата им, невестата решила да подари на съпруга си нещо, което да му покаже голямата й любов. Ако му подаряла нова брадва, щял да я използва за работа – и толкова; не й се струвало достатъчно да му подари пуловер, тъй като и преди това му била плела пуловери; хрумнало й да му сготви празнична вечеря, но и това не било достатъчно…

Решила да слезе в селото, за да види дали няма да намери нещо там. Колкото и да обикаляла, не намерила нищо, което да изрази голямата й любов и което да може да купи с монетите, които от седмици спестявала от парите за пазар.

Докато минавала покрай единствения бижутериен магазин в селото, видяла красива златна верижка, изложена на витрината. Тогава си спомнила, че имало само един предмет, който съпругът й обожавал и смятал за безценен – златния часовник, който бил получил като подарък от дядо си преди смъртта му. От малък пазел часовника в кадифена кутийка, която винаги държал до леглото си. Всяка вечер отварял чекмеджето на нощното си шкафче, изваждал часовника от кутийката, полирал го, навивал го няколко пъти, оставал заслушан в тиктакането му, докато стрелките се движели, отново го излъсквал, погалвал го и го прибирал пак в кутийката.

“Колко ще се зарадва, ако му подаря тази златна верижка за часовника“, помислила си младата жена. Влязла да попита за цената, но когато я научила, се сепнала. Верижката струвала много повече, отколкото предполагала и отколкото била спестила. Трябвало да спестява за още три годишнини, за да може да си я позволи. Тя обаче не можела да чака толкова.

Напуснала селото натъжена, като се чудела и маела какво да направи, за да намери парите, които не й достигали. Хрумнало й да си намери работа, но не умеела да прави нищо. В това време минала покрай единствения фризьорски салон в селото, на чиято витрина стоял следния надпис ” Изкупуваме естествена коса”. Тъй като тя не била подстригвала русите си коси от десетгодишна възраст, влязла да попита дали може да ги продаде.

Парите, които й предложили, били достатъчни, за да купи златната верижка, и дори щели да й останат за кутийка, в която да се поберат верижката и часовникът.

- Ако след три дни дойда да ви продам косите си, ще ги купите ли? -попитала младата жена.

- Разбира се – отговорила собственичката на салона.

- Тогава ще се върна след три дни.

Отишла до бижутерийния магазин, дала предплата за верижката и се прибрала у дома, без да каже нищо на мъжа си.

В деня на годишнината двамата се прегърнали малко по-силно от обичайното. След това той тръгнал за работа, а тя слязла в селото.

Подстригала косата си съвсем късо и с получените пари се отправила към бижутерийния магазин. Купила златната верижка и дървената кутийка. Когато се прибрала у дома, зачакала с нетърпение съпругът й да се върне от работа.

За разлика от друг път, когато осветявала цялата къща, за да го посрещне, този път запалила само две свещи и покрила главата си с шал – знаела колко много той обичал косите й и не искала да види, че ги е отрязала. По-късно щяла да намери начин да му обясни.

Съпругът й се прибрал. Прегърнали се силно и си казали колко много се обичат. След това тя извадила дървената кутийка, в която била сложила златната верижка за часовника. Той отворил гардероба и извадил оттам голяма кутия, която бил скрил, докато тя не била вкъщи.

Кутията съдържала две красиви гребенчета за коса, които той бил купил… като продал златния часовник на дядо си.

Ако все още вярваш, че жертвата е мярка за любов, моля те от време на време да си припомняш тази история. Смисълът на любовта не се измерва единствено с нашата възможност да се жертваме неуморно за другия, а най-вече с готовността ни да се радваме на самото му съществуване. Ако те обичам, най-доброто, което мога да направя, е да полагам усилия, за да можем двамата да преживяваме едно от най-големите удоволствия: срещата между нас.

Хорхе Букай
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение


Потребителски аватар
dianakatou
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 1068
Регистриран на: вт фев 14, 2012 10:37 am
:: 9 рецепти от dianakatou
:: 119 снимки от dianakatou

Мнение от dianakatou » нед ное 18, 2012 10:43 am

БОНИ,мен ме докосна много прочетеното .....трогателно! Още веднъж ,че обичта няма стойност....Или я има ,или я няма.....

Потребителски аватар
mami48
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 6242
Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm

Мнение от mami48 » нед ное 18, 2012 10:55 am

БОНИ,прекрасно е,много поучително,съдържателно,трогна ме много.Благодаря ти сърдечно за невероятните уроци за живота.

Потребителски аватар
sladki64e
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 1888
Регистриран на: пон сеп 21, 2009 6:34 pm
:: 20 рецепти от sladki64e
:: 582 снимки от sladki64e

Мнение от sladki64e » ср ное 21, 2012 5:07 am

Изображение


Потребителски аватар
mami48
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 6242
Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm

Мнение от mami48 » ср ное 21, 2012 7:38 am

ЙОАНКА,много точно и мъдро звучи казаното от Паулу Коелю, нека стане наръчник в живота ни и непременно ще се почувстваме много по - добре.

Потребителски аватар
Sirena
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 3898
Регистриран на: пет юли 11, 2008 8:31 pm
:: 17 рецепти от Sirena
:: 171 снимки от Sirena
Местоположение: Варна

Мнение от Sirena » ср ное 21, 2012 9:40 am

Най-страшната дума
Живеел един старец. Той бил не просто старец, а Хранител. Боговете, виждайки неговата мъдрост, му поверили сандък, в който била заключена най-страшната дума.
Старецът се заселил високо в планината и веднъж седмично се спускал в селото, за да попълни запасите си. Там живеели двама момци, които нито умеели, нито желаели да работят. Научили за стареца и разбрали, че боговете са го направили хранител на съкровище. Решили да откраднат съкровището и да забогатеят.
Речено-сторено.
Промъкнали се в пещерата и видели голям каменен сандък без ключалка. А на капака бил издълбан надпис "Добре помисли, защото после ще бъде ..."
Те със смях отворили сандъка, а в него лежала малка дъсчица с една-единствена дума на нея: "КЪСНО". В пещерата притъмняло, въздухът станал леден. Младежите били ужасени:
-Нищо ли не може да се направи?
-Вече не, - чул се зад гърбовете им спокойният глас на стареца - щом е написано на дъсчицата ...

Източник: http://www.chitalnya.ru
http://prit4ite.blogspot.com/2010/12/blog-post_03.html?
"Бъди себе си, има достатъчно други хора."

Потребителски аватар
Aliana
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 1613
Регистриран на: нед дек 14, 2008 6:14 pm
:: 625 рецепти от Aliana
:: 2132 снимки от Aliana
Местоположение: Cologne
Контакти:

Мнение от Aliana » пет ное 30, 2012 5:41 pm

Слагам това видео тук.

На мен ми беше урок, и то какъв!

Емануел и брат му биват намерени в бебешка възраст, захвърлени в кутия за обувки... И двамата носят последствията от експериментите с химически оръжия в Северен Ирак. От дома за сираци, в който са настанени, биват осиновени oт една австралийка. Мануел пее Imagine на Джон Ленън, което в неговия случай е просто свръхестествено!
Той не знае дори колко е годишен...и пее за това, как би изглеждал животът му без война...

А майка им.... направо се преклоних пред толкова обич към децата!

[youtube]http://youtu.be/cD32zEin854[/youtube]
www.facebook.com/artandhobby

Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5639
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 66 рецепти от Makaweli
:: 908 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

Мнение от Makaweli » пет ное 30, 2012 6:30 pm

Рали, БЛАГОДАРЯ ТИ :hug:

ДЪЛБОК ПОКЛОН ПРЕД ТАЗИ МАЙКА :love: :love: :love:

Слушах и плаках ... Това момче е невероятно, както и брат му и майката ...
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение

Потребителски аватар
Sirena
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 3898
Регистриран на: пет юли 11, 2008 8:31 pm
:: 17 рецепти от Sirena
:: 171 снимки от Sirena
Местоположение: Варна

Мнение от Sirena » пет ное 30, 2012 6:46 pm

Трогната съм от видяното. Невероятна е човешката любов, нищо не може да се сравни с нея. Май и думите са излишни.....
Рали,благодаря...
"Бъди себе си, има достатъчно други хора."

Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5639
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 66 рецепти от Makaweli
:: 908 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

Мнение от Makaweli » съб дек 01, 2012 6:05 pm

Струва си да се замислим :thinking:

Изображение

Ако можехте да се изправите пред целия свят и да изнесете 30 секундна реч, какво бихте казали на всички нас?
Ако знаехте, че ще умрете в полунощ какво бихте направили в 23:45ч?
Как наистина разбирате и знаете нещо със сигурност?
Ако имахте всички пари на света, но все пак трябва да имате някаква работа, какво бихте избрали да правите?
Когато станете на 90 години кое е това нещо, което ще има най-голямо значение за вас?
За какво съжалявате най-много до сега в живота си?
Как можете да приложите още днес урока, който научихте от това, което определихте като нещото, за което най-много съжалявате до сега?
Какво бихте променили ако ви кажат със 100% сигурност, че под каквато и да е форма Бог НЕ съществува?
Или ако до сега не сте вярвали в Бог, а докажат безпорно, че той съществува – какво бихте променили?
Ако утре загубите всичко, към чий ръце бихте искали да се втурнете, за да ви прегърнат? Този човек знае ли колко много означава той за вас?
Страхувате ли се от смъртта? Ако отговора е Да – имате ли основателна причина за това точно сега?
Какво бихте променили ако знаете, че никога няма да умрете?
Ако си представите, че сте пред портите на Рая и Бог Ви попита: Защо трябва да те пусна? – какво бихте му отговорили…?
Кога ще бъдете достатъчно добър за себе си, за да се харесвате? Има ли някаква точка на пречупване, в която най-накрая ще приемете цялата истина за самите себе си?
Страната, в която живеете в момента наистина ли е най-добрия вариант за вас?
Какво мислите, че ще кажат хората за вас на вашето погребение? Вижте още и: Какъв е смисъла, когато всичко е безсмислено? Какъв е смисъла, когато всички ще умрем?
Кое е онова малко нещо, което може да извършите, за да направите денят на някой по-добър?
Ако вярвате в Бог – ще се променят ли взаимоотношенията ви с него ако ви докажат на 100%, че той всъщност е Тя?
Какво смятате, че стои между вас и пълното ви щастие?

http://www.facebook.com/pages/%D0%91%D0 ... 2299132314
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение


Отговори