Какво ще кажете за малко поезия

Всичко НЕ свързано с ядене и пиене :)
elena13677
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 611
Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Мнение от elena13677 » нед дек 09, 2012 4:32 pm

На Татко
(защото е Мечтател :)))

По странните невидими пътеки,
в житейския неуловим аспект,
ме водиш ти – замислено, полека,
с презумпция да израста Човек.
И тайничко ми трупаше в багажа
и камъни, и мъдрост, и сълзи,
и изгреви, и залези, и даже
безкрайности от бягащи мечти...
А после ме подгони да ги стигна.
Намерих ли аз сили за това?
Дали, когато в края им пристигна,
ще бъда с гордо вдигната глава?
Откакто ме посрещна на Земята,
ти все ме учиш, татко, на това:
Човек е горд, защото е Мечтател,
дори и със пречупени крила...
Дори да си изгубен под небето
с мечтите си ще бъдеш най-богат!
Ще вземеш падаща звезда в сърцето си
и с нея ще си нарисуваш свят...
И в този свят с невидими пътеки,
в един наистина неуловим аспект,
ще води някой някого полека...
Човек израства само от Човек.

irini


Потребителски аватар
mami48
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 6242
Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm

Мнение от mami48 » нед дек 09, 2012 6:54 pm

ЕЛИ,прекрасно стихотворение,развълнувах се, благодаря ти мила.

elena13677
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 611
Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm

Мнение от elena13677 » пон дек 10, 2012 12:15 am

Плаках докато го четях. Страхотно е! Да бъдеш МАЙКА

ТИ беше на 1 година...
ТЯ те хранеше, къпеше, обличаше...

Отблагодари й се,
като плачеше по цели нощи и не я оставяше да поспи...

ТИ беше на 2 години...
ТЯ те научи да стоиш здраво на краката си и да вървиш уверено...

Отблагодари й се,
като побягваше всеки път от стаята, щом тя те повикаше...

ТИ беше на 3 години...
ТЯ приготвяше с огромно старание най-вкусните храни за теб...

Отблагодари й се,
като тайно изсипваше под масата онова, което е в чинията ти...

ТИ беше на 4 години...
ТЯ постави в ръката ти най-красивите цветни моливи и те научи да рисуваш...

Отблагодари й се,
като изрисува и надраска всичките стени вкъщи...

ТИ беше на 5 години...
ТЯ те облече в най-новата ти и красива рокля и те пусна да си играеш...

Отблагодари й се,
като нагази още в първата локва, която ти попадна...

ТИ беше на 6 години...
ТЯ всеки ден вървя заедно с теб до училище...

Отблагодари й се,
като плачеше и крещеше “Не искам да ходяяя...” по целия път до там...

ТИ беше на 7 години...
ТЯ ти подари най-хубавата топка, която успя да намери и купи...

Отблагодари й се,
като още същия ден счупи с нея прозореца на съседите...

ТИ беше на 9 години...
ТЯ ти намери най-добрият учител по пиано...

Отблагодари й се,
като не учи нотите нито ден...

ТИ беше на 10 години...
ТЯ те води с колата навсякъде, където поискаш – от уроците по танци до купоните и рождените дни на приятелите ти...

Отблагодари й се,
като всеки път изхвърчаваше от колата, дори без да погледнеш към нея и думичка да кажеш...

ТИ беше на 11 години...
ТЯ заведе теб и твоята приятелка на кино...

Отблагодари й се,
като й каза: “Ти седни на друго място, не до нас!”...

ТИ беше на 12 години...
ТЯ не искаше да гледаш вредните за теб ТВ предавания и програми...

Отблагодари й се,
като ги гледаше всичките, когато тя не си беше вкъщи...

ТИ беше на 15 години...
ТЯ те изпрати през ваканцията на летен лагер в чужбина...

Отблагодари й се,
като не й написа нито ред и дори картичка не й изпрати от там...

ТИ беше на 17 години...
ТЯ ти позволи да отидеш с гаджето си на купон извън града...

Отблагодари й се,
като не се обади и се прибра вкъщи едва на разсъмване...

ТИ беше на 19 години...
ТЯ пое всичките ти разходи за университета, закара те с колата си до общежитието, пренесе ти багажа...

Отблагодари й се,
като не й позволи да те прегърне и целуне пред приятелите ти, като си тръгваше...

ТИ беше на 21 години...
ТЯ искаше да ти даде съвет във връзка с професионалния ти живот и кариерата ти...

Отблагодари й се,
като й каза: “Аз няма да бъда като теб!”...

ТИ беше на 22 години...
ТЯ с гордост и умиление те аплодира на тържеството по повод дипломирането ти...

Отблагодари й се,
като й поиска пари за обиколка на Европа...

ТИ беше на 24 години...
ТЯ поиска най-после да я запознаеш с момчето, с което излизаш вече близо година...

Отблагодари й се,
като в отговор й каза, че ти ще прецениш кога да стане това...

ТИ беше на 25 години...
ТЯ плати всичките разходи по сватбата ти, беше много развълнувана, но и много щастлива, да те види като булка...

Отблагодари й се,
като се пренесе да живееш на другия край на света...

ТИ беше на 30 години...
ТЯ се опита да ти даде някои полезни съвети за отглеждането на бебето...

Отблагодари й се,
като й каза да престане с тези остарели разбирания и примитивни методи...

ТИ беше на 40 години...
ТЯ ти се обади и ти напомни рождения ден на близък роднина...

Отблагодари й се,
като й каза троснато, че си затрупана с работа и й затвори телефона...

ТИ беше на 50 години...
ТЯ се разболя тежко и когато в края на седмицата ти отиде да я видиш, тя много се зарадва.

Отблагодари й се,
като й каза, че като остареят, хората се превръщат отново в капризни и глезени деца...

И един ден ТЯ... си отиде от ТЕБ...

В този миг всичко,
което до тогава ти се е искало да направиш за НЕЯ
но не си намерила време или начин да го сториш,
изведнъж се стоварва върху ТЕБ като мълния!
И пареща болка раздира сърцето ти...

Затова,
ако все още ТЯ е до ТЕБ,
СЕГА я обичай по-силно от всякога!
И направи така, че ТЯ да го почувства...

Защото ТЯ го заслужава,
повече от всеки друг в живота ти!!!
ТЯ - ТВОЯТА МАЙКА!...

elena13677
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 611
Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm

Мнение от elena13677 » чет дек 13, 2012 12:07 am

Автора е неизвестен,но много ми хареса,споделям го с вас: О, Господи, животът ни какво е?
Стремеж към власт, борба за трон нетвърд!
Лъжи, измами, грохот неспокоен,
летеж към суети!... Накрая — смърт!

Пази ме Ти от устрем към успехи,
догонвани по пътя на греха!
Не ща отличия, не ща утехи,
които са петно за съвестта!

Ако на други даваш власт и сила,
на мен по-скромен жребий отреди —
да бъда като птичка лекокрила
щастлив и прост, със обич във гърди!

Не ща известност, нито чест, която
събужда завист, мъст и злъчен смях.
Дай твърд да съм в решението свято —
да не купувам щастие със грях!

Аз предпочитам тук да съм последен,
ала по Тебе да усещам глад,
и слънцето над моя покрив беден
да грее с мир, да сипе благодат!

Та щом завърша попрището кратко,
излязъл от измамната мъгла,
с мир да помоля: “Приеми ме, Татко!”
и Ти с любов да ми речеш: “Ела!”


Потребителски аватар
mami48
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 6242
Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm

Мнение от mami48 » чет дек 13, 2012 7:53 am

Мила ЕЛИ,много,много ми допадна това стихотворение - мисля си,ако се придържахме към всичко това,какви прекрасни и душевно красиви хора бихме били,дано осъзнаем,че не сме тук да ламтим и да гоним стремежи непосилни,нека бъдем по -скромни в желанията си.Благодаря ти,ЕЛИ. :hug: :hug: :hug:

elena13677
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 611
Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm

Мнение от elena13677 » вт дек 18, 2012 2:41 pm

Такава е съдбата на стотици българи.Тъжно е,но е самата истина! :( ЕМИГРАНТИ ♥

ПО СВЕТА КАТО ПИЛЦИ СЕ ПРЪСНАХМЕ

ЗА ДА ДИРИМЕ ХЛЯБ И КЪСМЕТ

ОТ СЪРЦЕТО СИ НЕЩО ОТКЪСНАХМЕ

И ЗАРОВИХМЕ ДО РОДНИЯ ПЛЕТ

И НАПУСНАЛИ ДОМ И РОДИНА

ВЗЕЛИ С СЕБЕ СИ МИНАЛИ СПОМЕНИ

ЧЕСТО СПОМНЯЙКИ БЛИЗКИ,РОДНИНИ

СКРИШОМ БЪРШЕМE СЪЛЗИ ОТРОНЕНИ

СЪС НОСТАЛГИЯ ЧЕСТО СЕ БОРИМ

И В ОЧИТЕ С СОЛЕНАТА ВЛАГА

НО НЕ МОЖЕМЕ НИЩО ДА СТОРИМ

РАЗБЕРЕТЕ-ТАКА СЕ НАЛАГА

СПОТАЯВАМЕ ЕМОЦИИ СКРИШНИ

ДА НЕ РАЗСТРОЙВАМЕ МИЛИ ДЕЦА

ЩОМ РОДИНО ЗА ТЕБ СМЕ ИЗЛИШНИ

И ПРОКУДЕНИ В ЧУЖДА ЗЕМЯ

ОТВРАТЕНИ ОТ ПОЛИТИЦИ-ПРЕДАТЕЛИ

НИЙ СЛУГУВАМЕ В ЧУЖДА-ЧУЖБИНА

ИЗОСТАВИЛИ БЛИЗКИ ПРИЯТЕЛИ

В НАШАТА ХУБАВА,НО КЛЕТА РОДИНА

НО ЩЕ ДОЙДЕ ДЕН И НИЙ ЩЕ СЕ ВЪРНЕМ

ЩЕ ЦЕЛУНЕМЕ РОДНА ЗЕМЯ

И ДО БОЛКА И КРЪВ ЩЕ ПРЕГЪРНЕМ

ВСИЧКО ДЕТО НИ ЛИПСВА СЕГА!

Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5639
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 66 рецепти от Makaweli
:: 908 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

Мнение от Makaweli » вт дек 18, 2012 6:27 pm

Ели, миличка, всяка дума от този стих е истина и казва толкова много :love:
Става ми болно и тежко на душата както за хората, които са навън, така и за тези които са тук и едва свързват двата края :confused: И вечния въпрос ЗАЩО??? ЗАЩО ТОВА СЕ СЛУЧВА НА НАС, НА ДЕЦАТА НИ, НА РОДИТЕЛИТЕ НИ???
Живеем в благодатна и плодородна земя, имаме красива природа, имаме и море и разкошни планини, а живота ни е безкрайно труден - ЗАЩО :?
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение

elena13677
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 611
Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm

Мнение от elena13677 » ср дек 19, 2012 3:22 pm

Бони,страната ни е прекрасна,но управлението ни е скапано.Нямаме един свестен управляващ.И всеки започна да се спасява както може.Мисля,че има повече българи навън отколото в България,което е страшно!

elena13677
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 611
Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm

Мнение от elena13677 » ср дек 19, 2012 3:46 pm

ОБРЪЩЕНИЕ

Днес, когато нашата Българска държава
всеки я купува и я препродава,
днес, когато всеки кръгъл идиот
прави се на лидер и на патриот,
днес, когато бившите пак се подредиха
и от демокрацията шапка си скроиха,
основаха фирми, построиха банки
на социализЪма с гнилите останки.
днес, когато новите наши демократи
спяха във палатки, спят сега в палати,
а народът гладен в никого не вярва
и със много мъка хляба си изкарва,
ако не открадне, ще загине инак,
днес, когато кражбата стана ни поминък,
днес, когато гинат нашите войничета
и проституират нашите момичета,
днес, когато властват рекет и пиратство
и си пълнят гушите с нашето богатство,
наглият престъпник има нова роля –
вместо във затвора пуснат е на воля,
граби, и насилВа под път и над път,
днес, когато няма ни закон, ни съд,
днес, когато вредом тържествува злото –
трябва да му сложим прът във колелото,
кърлежа да смажем, стига кръв е локал!
Ножът във плътта ни стигнал е до кокал.

И вместо да скочи, да извика кански,
спи във сън дълбок юнакът балкански.
Защото България вече е свободна,
но къде си, вярна ти любов народна,
но къде си, съвест, но къде си, смелост?
Или се превърнахте пак във вкаменелост?
Тъй ли ще си иде цяло поколение
с жалкия инстинкт за самосъхранение?
Българино кротък, българино хрисим,
докога от други ти ще си зависим,
докога съдбата ти ще решава друг?
Я впрегни магарето в дървения плуг,
изори земята от гнилите бурени,
смачкай паразитите, върху тебе турени,
отгледай грижливо своя собствен плод,
за да се докажеш, за да си народ.

Но търпим как бавно и без съпротива
малката ни нация почва да загива.
Мъките не свършват. Бягствата не спират,
младите не раждат, старите умират,
няма го отдавна българският трепет,
чужди ни командват, своите ни трепят.
Сякаш озверя човешката природа,
где е покаянието, где е милостта,
едни чрез властта ограбват народа,
други чрез народа заграбват властта.

Затова да махнем днешните бездария
и не Бог, а ние да пазим България!

1995г. Недялко Йорданов

elena13677
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 611
Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm

Мнение от elena13677 » ср дек 19, 2012 4:09 pm

Земя далечна,чужди небосводи
кога на теб любими са били,
та ето вече всичките години
от младостта си ти им посвети?
Децата ти отрано помъдрели
не питат вече "Мамо, докога?"
с вързоп от грижи на плещи поели
посрещат свойта делнична съдба.
А нощите...Ах,нощи носталгични,
в които образът ти мил трепти
им връщат времената мелодични
от техните безгрижни детски дни.
Под ласките ти - пухени завивки
притихваше спокойният им ден,
а днес в тревожните усмивки
наднича споменът смутен.
Земя далечна, чужди небосводи...
Родината ти- мащеха мълчи,
а нуждата от къшея пороби
животът ти и залъкът горчи.
И скътала в сърцето си голямо
надеждата,че в утрешният ден,
ще чуеш дълго-чаканото "Мамо"
изпращаш делникът си уморен.
Земя далечна,чужди небосводи
кога на теб любими са били,
та ето вече всичките години
от младостта си ти им посвети?
— с Киринка Младенова.
Тези две стихотворения отговарят Бони на въпроса защо!


Отговори