Чета, чета и днес реших
ще се логна аз при вас
с нож и вилица в ръка
ще се облизвам ей така с Ура .
После ще грабна и брашно
питка бързо ще замеся
и с помощниците у дома/моите деца/
ще ви поканя на софра .
А докато питата се опече
ще спретна и салата от сърце,
сладки медени за вас ще наредя
с винце тънко ще ви напия
И доде мрак настане
и догде питата стане
ще ви забавлявам от сърце
приятели нови докато ви се ...
ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!!!
Какво ще кажете за малко поезия
-
- любител с ренде
- Мнения: 1
- Регистриран на: съб дек 29, 2012 5:17 pm
- :: 3 снимки от Nanita
- Makaweli
- магьосник в кухнята
- Мнения: 5639
- Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
- :: 66 рецепти от Makaweli
- :: 908 снимки от Makaweli
- Местоположение: РУСЕ
Nanita, ДОБРЕ ДОШЛА - много весело стихче
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.
- mami48
- магьосник в кухнята
- Мнения: 6242
- Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm
Nanita,добре дошла при нас,много веселичко и обещаващо стихче.
- Makaweli
- магьосник в кухнята
- Мнения: 5639
- Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
- :: 66 рецепти от Makaweli
- :: 908 снимки от Makaweli
- Местоположение: РУСЕ
Не слагам захар в думите. Горчат.
Не хленча за откритите си рани.
И щом се озова...на кръстопът,
най-трудния маршрут ще хвана.
ИГРАЯ СЕБЕ СИ. НАЙ-ТРУДНАТА ИГРА.
Без грим и без наизустен сценарий.
От своята така добра съдба
получих най-жестоките шамари.
Понякога изнемощявам в своя път.
Понякога се уморявам в тиха вечер.
Не слагам захар в думите. Горчат.
Как лесно би било с едно пакетче.
Но как да те излъжа, да сладни?
Лъжата ще ми тръгне по петите.
Знай, истината често ни горчи,
но всъщност е единствен подсладител.
Мартин Спасов
Не хленча за откритите си рани.
И щом се озова...на кръстопът,
най-трудния маршрут ще хвана.
ИГРАЯ СЕБЕ СИ. НАЙ-ТРУДНАТА ИГРА.
Без грим и без наизустен сценарий.
От своята така добра съдба
получих най-жестоките шамари.
Понякога изнемощявам в своя път.
Понякога се уморявам в тиха вечер.
Не слагам захар в думите. Горчат.
Как лесно би било с едно пакетче.
Но как да те излъжа, да сладни?
Лъжата ще ми тръгне по петите.
Знай, истината често ни горчи,
но всъщност е единствен подсладител.
Мартин Спасов
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.
- mami48
- магьосник в кухнята
- Мнения: 6242
- Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm
Бони,много силно,докосващо стихотворение,много истинско,благодаря ти мила от сърце,обожавам поезия.
- ninka71
- виртуоз с тиган
- Мнения: 960
- Регистриран на: нед май 10, 2009 1:56 pm
- Местоположение: Sofia
ИИСУСЕ, ПАК ЕЛА И СЕ РОДИ!
Иисусе, пак ела и се роди
на жадните за правда във сърцата!
Светът да види, че в безброй гърди
към Теб все още има обич свята!
О, как жадуваме да ти дадем
във Твойта бедност ъгълче уютно,
да стане всеки наш дом Витлеем
за Теб и Твойта Майка безприютна!
Тя бедна е и няма със какво
в таз мразовита нощ да Те повие.
Ала в деня на Твойто Рождество
горим от жар да ù помогнем ние!
От нежни чувства ще Ти изтъчем
завивки чисти, пелени, повои!
От обич люлчица ще ти сплетем!
Сърцата ни ще станат ясли Твои!
Със вяра ще Те крием, — да не би
на Ирод мечът зъл да Те издебне!
Не ще заспим в свещените борби,
кога бдят толкова очи враждебни!
Ела, ела под нашия покров!
Жадуваме от Теб да сме огряни!
Расти, расти под нашата любов,
за да расте чрез Тебе любовта ни.
Любов към всички страдащи души.
Любов към мъничките Твои братя,
чиито сълзи Твойта вест суши
и сочи пътя чист към небесата!
РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО
Когато цял свят тънеше във мрак,
най-светлата звезда изгря в небето!
Отчаяно от всичко, трепна пак
във радостно очакване сърцето!
И ангели запяха над света
възторжения химн: “Христос роди се!”
И мъдрост, и овчарска простота,
тъй всичко пред Смирения смири се!
От яслите под светлата звезда
изтече Извор и заля земята...
И дето пият чудната вода,
любов и мир избликват от сърцата!
Иисусе, пак ела и се роди
на жадните за правда във сърцата!
Светът да види, че в безброй гърди
към Теб все още има обич свята!
О, как жадуваме да ти дадем
във Твойта бедност ъгълче уютно,
да стане всеки наш дом Витлеем
за Теб и Твойта Майка безприютна!
Тя бедна е и няма със какво
в таз мразовита нощ да Те повие.
Ала в деня на Твойто Рождество
горим от жар да ù помогнем ние!
От нежни чувства ще Ти изтъчем
завивки чисти, пелени, повои!
От обич люлчица ще ти сплетем!
Сърцата ни ще станат ясли Твои!
Със вяра ще Те крием, — да не би
на Ирод мечът зъл да Те издебне!
Не ще заспим в свещените борби,
кога бдят толкова очи враждебни!
Ела, ела под нашия покров!
Жадуваме от Теб да сме огряни!
Расти, расти под нашата любов,
за да расте чрез Тебе любовта ни.
Любов към всички страдащи души.
Любов към мъничките Твои братя,
чиито сълзи Твойта вест суши
и сочи пътя чист към небесата!
РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО
Когато цял свят тънеше във мрак,
най-светлата звезда изгря в небето!
Отчаяно от всичко, трепна пак
във радостно очакване сърцето!
И ангели запяха над света
възторжения химн: “Христос роди се!”
И мъдрост, и овчарска простота,
тъй всичко пред Смирения смири се!
От яслите под светлата звезда
изтече Извор и заля земята...
И дето пият чудната вода,
любов и мир избликват от сърцата!
Животът е само един миг между две вечности
Платон
-
- виртуоз с тиган
- Мнения: 611
- Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm
БЛАГА ДИМИТРОВА
Как тревожно е да си жена.
Красота и усмивка да бъдеш
сред всекидневната сивота.
Вярност – срещу изменчивия вятър,
нежност – в загрубелия свят.
От безбройните земни пътища
най-рискования да избереш -
безразсъдния път на сърцето,
и докрай да го извървиш.
Твоя единствена радост да бъде
радост да даваш… Да бъдеш в нощта
светло прозорче, което чака.
И непростимото да простиш,
и да градиш живот от отломъци.
Отговорност е да си жена.
Бъдещето да носиш в утроба.
Да продължиш в един детски вик
дългата мълчалива целувка.
Да превърнеш във вечност мига.
Твойте прострени ръце за прегръдка
люлка да станат на нов живот.
Нощем над него безсънна да тръпнеш,
светла като звездоокия свод.
Всяка детска усмивка – със бръчка
да заплатиш и във косите със скреж.
Сълза по сълза на новото стръкче
своята хубост да предадеш.
Нищо за себе си да не оставиш.
Саможертва е да си жена.
Как тревожно е да си жена.
Красота и усмивка да бъдеш
сред всекидневната сивота.
Вярност – срещу изменчивия вятър,
нежност – в загрубелия свят.
От безбройните земни пътища
най-рискования да избереш -
безразсъдния път на сърцето,
и докрай да го извървиш.
Твоя единствена радост да бъде
радост да даваш… Да бъдеш в нощта
светло прозорче, което чака.
И непростимото да простиш,
и да градиш живот от отломъци.
Отговорност е да си жена.
Бъдещето да носиш в утроба.
Да продължиш в един детски вик
дългата мълчалива целувка.
Да превърнеш във вечност мига.
Твойте прострени ръце за прегръдка
люлка да станат на нов живот.
Нощем над него безсънна да тръпнеш,
светла като звездоокия свод.
Всяка детска усмивка – със бръчка
да заплатиш и във косите със скреж.
Сълза по сълза на новото стръкче
своята хубост да предадеш.
Нищо за себе си да не оставиш.
Саможертва е да си жена.
-
- виртуоз с тиган
- Мнения: 611
- Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm
МАМИНА РЪКА
Майчице мила моя добра,
ти ме помилвай нежно с ръка
и целуни ми бузките ти,
за да изтриеш ти мои сълзи.
Куклата нещо не ще да яде,
Мечо пък толкова силно реве,
Шаро ме дърпа за панталона,
Маца обърна ми пък камиона.
Майчице мила моя добра,
само ти можеш ме днеска разбра,
моята болка и моя тъга,
ти ме помилвай нежно с ръка.
Мария Я. Попова
Майчице мила моя добра,
ти ме помилвай нежно с ръка
и целуни ми бузките ти,
за да изтриеш ти мои сълзи.
Куклата нещо не ще да яде,
Мечо пък толкова силно реве,
Шаро ме дърпа за панталона,
Маца обърна ми пък камиона.
Майчице мила моя добра,
само ти можеш ме днеска разбра,
моята болка и моя тъга,
ти ме помилвай нежно с ръка.
Мария Я. Попова
- lady_LANA
- магьосник в кухнята
- Мнения: 555
- Регистриран на: ср окт 20, 2010 4:37 pm
- :: 98 рецепти от lady_LANA
- :: 177 снимки от lady_LANA
- Местоположение: Гърция
- mami48
- магьосник в кухнята
- Мнения: 6242
- Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm