Какво ще кажете за малко поезия

Всичко НЕ свързано с ядене и пиене :)
Потребителски аватар
mami48
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 6242
Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Мнение от mami48 » чет яну 17, 2013 9:59 pm

Ели, Рени,благодаря ви :winkiss: :giflo1: :winkiss: :hug: :hug: :hug:


elena13677
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 611
Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm

Мнение от elena13677 » пет яну 18, 2013 12:30 am

Вместо възпоменание (1,2) - на баща ми

1. 1991г.

Татко, сега съм по-голяма от теб -
с цели десет над твоите двайсет и пет.
Растат синовете ми, за тебе незрими.
Дъщеря ми носи твоето име.
Не те упреквам, че ме остави сама,
че рано напусна тази грешна земя.
Може би така е трябвало да бъде,
може би си го сторил за моето бъдеще.
Твоето отсъствие ме направи силна,
дори(смея да мисля) несломима.

2. 2004г.

Татко, не съм по-голяма от теб,
макар че оставаш все на двайсет и пет.
Децата пораснаха...Внук вече имам!
Знам, че ни виждаш, и те моля - пази ни!
Разбрах, че не си ме оставил сама.
И не е толкоз грешна тази "грешна земя",
щом над нея зора всеки ден зазорява
и я къпе с лъчи, и с любов я дарява!
Може би с някой лъч ти достигаш до мен
и ми носиш надежди за бъдния ден?!
По житейските пътища - все така несломима -
с мен бъди!
Благославяй ме, татко, води ме!

elena13677
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 611
Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm

Мнение от elena13677 » пет яну 18, 2013 12:31 am

На мама

Един живот не ще ми стигне мамо,
каквото заслужаваш да ти дам!
Кой би откупил майчиното рамо,
свещената икона в моят храм?

Кой би поискал да плати цената,
да обезсмисли свойто битие?
Та най-голяма святост на земята
е майката за своето дете!!!

Един живот е мамо твърде кратък,
и знам,че ще отмине като сън...
А думите-ще галят като вятър,
но ще кънтят като камбанен звън!!!

elena13677
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 611
Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm

Мнение от elena13677 » пет яну 18, 2013 12:40 am

Писмо до татко

Здравей, татко!

Откраднах си мъничко време,

за да ти пиша, че аз съм добре.

Задъхана следвам мечтите големи

и нищо не може по път да ме спре.

Не съм Ви забравила. Мисля Ви много!

И знам, че Ви липсвам - това ми тежи,

но трябва да стискаме зъби, за Бога!

Човек, в слабостта си, най-често греши...

Така - ти ме учеше някога, татко,

когато се плашех от черния мрак,

когато ядях до преяждане сладко

или се препъвах във къщния праг.

Тогава ми казваше - „Горе главата!

Стъпчи изкушение, болка и страх!“

Ти стискаше ласкаво-силно ръката ми

и аз се преборвах набързо със тях.

Пораснах щастлива при теб и при мама.

Разбрах що е вярност, любов и уют...

Готова съм вече! И никога няма

да ме изплаши човешкият студ!

Така е при мене... Пиши, как сте Вие?

Намери ли евтини, сухи дърва?

Мама - лекарства редовно ли пие?

Пушиш ли още следобед лула?

Изпращам Ви малко пари. Да си имате.

Не ми се сърди и не питай защо!

Студено е вече навън. Иде зимата...

Купи си обувки, на мама - палто!

Целувам те силно и моля те, татко,

не се притеснявай! Аз съм добре!

Ще дойда по Коледа, макар и за кратко...

Обичам те:

Твое голямо дете.

--------------------


Потребителски аватар
mami48
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 6242
Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm

Мнение от mami48 » пет яну 18, 2013 9:53 am

Ели,много силно докосващи стихове,благодаря ти миличка,от все сърце. :winkiss: :heart: :winkiss:

Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5639
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 66 рецепти от Makaweli
:: 908 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

Мнение от Makaweli » съб яну 19, 2013 9:23 am

Щом мракът спусне трепетни воали,
ще дойда като болка - изведнъж,
със кадифени пръсти да погаля
един безумно влюбен в мене мъж.

Ще сипя водопадно нежни думи,
нощта ще ги повтаря с шепот тих,
загасналият огън пак ще лумне,
а той щастлив - ще ме превръща в стих...

И в мислите му няма да нагарчат
предчувствия, че ще си тръгна пак...
Аз - кацнало в косите му глухарче,
ще литна с него до звездите чак.

Там ще се гмурнем в бездните сияйни
на тихите, среднощни небеса,
а сутринта след парещите тайни -
ще вярваме, че стават чудеса...

Aвтор: kadife_
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение

Потребителски аватар
mami48
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 6242
Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm

Мнение от mami48 » съб яну 19, 2013 9:55 am

БОНИ - :winkiss: :heart: :winkiss: :hug: :hug: :hug:

Потребителски аватар
ivkaa75
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 2941
Регистриран на: нед ное 01, 2009 9:35 am
:: 4 рецепти от ivkaa75
:: 3 снимки от ivkaa75

Мнение от ivkaa75 » съб яну 19, 2013 10:06 am

Ели, поплаках си със твоите стихотворения
много силни :heart:
Бони, страхотно е :hug:

elena13677
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 611
Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm

Мнение от elena13677 » нед яну 20, 2013 4:16 am

Споделям с вас едно от любимите ми стихове на обожавания от мен поет Никола Вапцаров! Понякога ще идвам във съня ти
като далечен и нечакан гост.
Не ме оставяй ти отвън на пътя,
вратата не залоствай.
Ще влезна тихо, кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам,
ще те целуна и ще си отида...
/Никола вапцаров/

elena13677
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 611
Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm

Мнение от elena13677 » нед яну 20, 2013 4:25 am

Заета мама

Ръцете ми заети бяха през деня.
Не можех да играя или да ти почета;
Когато молеше и канеше ме ти,
за теб минутка аз не отделих.

Днес кърпих дрехите и сготвих,после прах,
ти дотърча с рисунка и със весел смях
и каза:"Мамо,виж каква шега!"
Аз рекох:"Синко,чакай малко,не сега".

Внимавам хубаво да те завивам,
молитвата като си кажеш и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася -
а трябвало е още миг да постоя.

Животът кратък е,годините летят и изведнъж -
момченцето пораснало е и е вече мъж.
Не е край теб с молбите си безкрайни
и не споделя скъпоценните си тайни.

Албумите с картинки са прибрани,
игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна,целувка за нощта -
това са вече минали неща.

Ръцете ми,заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен,муден,празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
онези нещица,които искаше ми ти с:"Мамо,моля!"


Отговори