Какво ще кажете за малко поезия

[sladki64e]

ГОРДЕЯ СЕ, ЧЕ СЪМ ЖЕНА!!!

Как тревожно е да си Жена...
Красота и усмивка да бъдеш
сред всекидневния сив кръговрат,
вярност – срещу изменчивия вятър,
нежност – в загрубелия свят.
От безбройните пътища земни
най-рискования да избереш –
безразсъдния път на сърцето,
и до край да го извървиш.
Твоя единствена радост да бъде
радост да даваш... Да бъдеш в нощта
светло прозорче, което чака
първа стъпка разбудила утрото.
Ти, слаборъката, да подкрепиш
силата на ръката корава.
И непростимото да простиш,
и да градиш живот от отломки.

Отговорно е да си Жена!
Бъдещето да носиш в утроба,
да продължиш в един детски вик
дългата мълчалива целувка.
Вечност да сториш от краткия миг.
Твоите прострени ръце за прегръдка
люлка да станат за нов живот.
Нощем над него безсънна да тръпнеш,
светла като звездоокия свод.
Всяка детска усмивка - със бръчка да заплатиш
и в косите със скреж.
Сълза по сълза на новото стръкче
своята хубост да предадеш.
Нищо за себе си да не оставиш...

Саможертва е да си Жена!
И до ранена, разбита гръд
чистите извори да защитаваш -
просто за да съществува светът.

Горда съм,
че съм родена Жена!

Блага Димитрова

[Makaweli]

Дъждът се връща,

тихо като мъж,

почуква по стъклото неочакван.

Било е много хубаво веднъж,

а повечето пъти е прекрасно.

Далече ми е следващият гръм,

светкавиците също са далече –

но ромоли единствен дъжд навън

и прави вечерта не само вечер.

Събуждам се от шепот непознат -

листата си говорят със небето.

И става нещо важно в тоя свят,

но този път и аз съм му свидетел.

А може би дори заради мен

се връща този дъжд като надежда,

че всичкото останало небе

е истинско и няма да изчезне.

Виолета Христова

[elena13677]

Ти не ме обичаш, не ме жалиш,
може би съм малко некрасив?
И от страст примряла, ти ме галиш,
свела погледа си мълчалив.
Аз към теб не съм ни груб, ни нежен,
скъпа моя, с чувствено сърце.
Разкажи ми за мъжете прежни.
Коклко устни помниш? И ръце?
Знам, това са сенки, отлетели,
без да те възпламенят поне.
Много колене са те люлели,
а сега – и моите колене.
Нека някой друг да търсят вечно
тез очи, замрежени от страст,
а потънал в скъпата далечност,
всъщност малко те обичам аз.
Тая връзка, лека и нетрайна,
не зови съдба за теб и мен.
Както срещата ни бе случайна,
тъй ще си отида някой ден.
И по своя път нелек и мрачен
Ще поемеш пак, но запомни –
нецелуваните не закачай,
необичаните не мами.
И когато в уличката нощна
за любов друг някой ти шепти,
може там и аз да се разхождам
и тогава ще ме видиш ти.
Скрила се под неговото рамо,
с лек поклон във тоя късен час
”Добър вечер!” – ще ми кажеш само,
“Добър вечер, мис” – ще кажа аз.
И не ще ме нищо в теб привлича,
и не ще се натъжа дори.

Който е обичал – не обича,
Който е угаснал - не гори ...

/Сергей Есенин /

[BRIDA]

КРИЛЕ ЗА ПРЕГРЪЩАНЕ
Потънах в себе си. Удавих се във мисли,
умиращи с последния ми дъх.
А крехкия ми дух, на смърт орисан,
измъчено изкачва онзи връх,
от който ще лети със волни птици...
О, как жадувам диво да летя!!!
Сред тишина, по – близо до звездите...
Ще ми дадеш ли, Господи, крила?
Че падах много пъти уморена,
сама във тъмнината и дъжда.
Останах чиста и непроменена,
душата ми не се покри с ръжда.
Обичах всеки полъх, всяко цвете
и като изгрев от любов горях.
Разкъсвах се на хиляди парчета...
И пак непроменена оцелях.
Но птицата във мен, дълбоко скрита,
пак пърха и ме моли за небе.
Душата ми след нея все полита...
Ще ми дадеш ли, Господи,криле???

Ева Корназова

[mami48]

Ех, че е хубаво, Веси

[elena13677]

Прошка

Приятели, аз знам - ще ми простите.
И враговете нека ми простят,
задето съм преследвал с хъс мечтите,
непримирим във примирения ни свят.

Аз знам - човек от грешките се учи.
От грешките човек кове съдба.
Простете ми, задето с вас се случи
съвсем случайно аз да съгреша.

Аз също ви прощавам греховете.
Достойнството е в прошка да дадем.
Прощавам яростта на враговете.
Безпрошието е жесток ярем.

Прощавайте! Бъдете над нещата,
които определят всеки ден.
Простете ми! Отчитайте делата,
че Бог ще съди утре вас и мен!

Валентин Йорданов

[nikikoleva.1982]

ПРОШКА

Навярно някой ден ще сме добри
и ще простим за всичко както можем.
Навярно ще живеем без лъжи
... и истински със теб ще се тревожим.

Аз знам, че не е лесно да простиш -
самата аз не зная колко мога...
Ала какво са чуждите вини,
щом другите живеят в мир със Бога?

Прощавах някога... И всеки пост
бе вярата в доброто и в човека.
И молих се светът да не е лош.
И може би ми ставаше по-леко...

А днес опитах пак да ти простя.
Дали успях?... Сърцето ми се свива.
Наливам в чашата си топлина,
и болката ми някак си изстива.

А думите?... Навярно, както ти,
ще оцветят последните ни бездни.
И някак си ще бъдем по-добри
до следващите Сирни Заговезни.

И прошка ще дадем един на друг
Навярно тъй лекуваме вината.
Прости ми! Колко малък е светът!
Аз ти простих... ала не съм добрата.

Нели Господинова

[mami48]

Ники, много истинско и вълнуващо стихотворение, допадна ми,благодаря ти.

[BRIDA]

“Най-краткият път между двама души е усмивката” Джим Мейсън

Вземи от мене, скитнико, трошица хляб,
душата си - погача бяла - ще разчупя,
да можех да заситя твоя страшен глад
и грешките ти с добрината да откупя...

На късове се бих раздала и без мяра...
очите си изтръгнала бих - да ти дам,
но в себе си аз нося само свойта вяра -
вземи, бездомнико, искрица плам...

С сълзи изплакани аз болка ще изтрия,
вземи усмивката ми - светлата дъга...
вземи я, страннико, раздавай я на тия,
които с мъка страдат в самота...

Гергана Шутева


ПРОЛЕТ
Пролетта вече мисли,че е време за цвят
и с приветливи устни,среща своя южняк,
пръстите му нахлуха,в нежните и коси
закъснели снежинки от чело и изтри!

Тя дари го с усмивка,той и се поклони
и пред нейните стъпки с топли вади проми,
на земята лицето , почерняло от студ,
пролетта да го багри с цвят на жив изумруд!

Избуяват килими от треви и цвета,
а дървета се кичат с обици от листа,
плодни пъпки протягат сънено вратове,
да разпукат се стягат пищни си цветове!

Птици пеят в простора и се връщат от юг
дълъг път и умора, пъди спомен за скут
на гнездото, в което са познали света,
ще му сгреят лицето с новите си деца!

Пролетта е узряла за пореден живот,
дълга зима проспала,с нови сили на ход,
щастие на земята с себе си ще дари
и за лято прекрасно тя уют ще твори!


Любов ”до поискване”
Ще ти пратя любов,
на адрес ”до поискване”,
във колетче от стих,
все за тебе написано.
А във него – тъга
и несбъднати чувства,
и надежда една -
за красиви предчувствия.
И когато при теб,
някой ден, то пристигне,
отвори го с любов,
след това – заключи го.
Там, във твойто сърце,
да ме чака задъхано,
като малко дете,
със надежда объркана.
Ще ти пратя любов,
на адрес ”до поискване”,
щомто станеш готов,
ще ме имаш най-истинска.
До тогава чети,
мойте глупави стихчета,
сам-самичък реши,
тази лудата, искаш ли.
ЛЮБoff


Да ти простя.........

Да ти простя ли,че ме тъй обичаш,

та чак забравяш себе си дори,

не мога, да простя, че се отричаш

и само мене виждаш ти,прости.



Да ти простя ли,че не ме остави,

тогава да поплача? Може би,

сълзите бяха нужни,бяха прави,

не ти прощавам аз,че ги изтри.



Да ти простя ли,че не мога вече,

без тебе да живея на света,

душата ми на себе си обрече.......

Любов не си прощава любовта!

АНТОАНЕТА АЛЕКСАНДРОВА
https://www.facebook.com/pages/%D0%9A%D ... 2817811736

[mami48]

ВЕСИ