Благодаря Ти, Господи, за вчера!
Бъди до мен и в днешния ми ден!
Подкрепяй ме да понеса без ропот
товара, който ми е отреден!
Дари ме, Господи, със вечната си сила
и днес да нося тежкия си кръст!
Не ме оставяй, Боже, без закрила
додето се превърна в шепа пръст.
Пази ме, Боже, да не се забравя
и да повярвам, че съвсем сама
с неволите успявам да се справя
без Твоята подкрепяща ръка.
Обръщам се назад - два реда стъпки.
Пред моята е Твоята следа.
Благодаря Ти, Господи прескъпи,
не ме оставяш никога в беда!
Благодаря Ти, Господи, за вчера,
за днес, за утре и за Вечността!
Йордана Василева
Какво ще кажете за малко поезия
-
- виртуоз с тиган
- Мнения: 611
- Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm
-
- виртуоз с тиган
- Мнения: 611
- Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm
ПРОЛЕТНА МАГИЯ
Димитър Асенов
В мартенското утро подранило,
слънцето усмихнато ни озарява.
Вълшебни чудеса е сътворило,
сякаш пролетно ни поздравява.
Целува ни с надежда пролетта,
красива, многолика и различна.
Навсякъде ухае ароматно на цветя,
с младост ни даряват патетична.
Отново чуваме на птиците гласа,
превземат ни със пролетна магия.
Пленява ни със нежност песента,
за да е пълна вълшебната идилия.
Събудиха се планините и реките,
виждаш зелена и свежа премяна.
Пъстроцветни са и равнините,
цялата планета е весела, засмяна.
Радостни са и животните в гората,
върнаха се щъркелите по гнездата.
Пролетно се чувствува и душата,
благоухание превзе ни сърцата.
Димитър Асенов
В мартенското утро подранило,
слънцето усмихнато ни озарява.
Вълшебни чудеса е сътворило,
сякаш пролетно ни поздравява.
Целува ни с надежда пролетта,
красива, многолика и различна.
Навсякъде ухае ароматно на цветя,
с младост ни даряват патетична.
Отново чуваме на птиците гласа,
превземат ни със пролетна магия.
Пленява ни със нежност песента,
за да е пълна вълшебната идилия.
Събудиха се планините и реките,
виждаш зелена и свежа премяна.
Пъстроцветни са и равнините,
цялата планета е весела, засмяна.
Радостни са и животните в гората,
върнаха се щъркелите по гнездата.
Пролетно се чувствува и душата,
благоухание превзе ни сърцата.
- mami48
- магьосник в кухнята
- Мнения: 6242
- Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm
Прекрасна пролетна магия, благодаря ти Ели.
-
- виртуоз с тиган
- Мнения: 611
- Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm
Ти ме питаш, приятелю, от къде съм.
Отговарям ти – от Страната на Розите,
от земята с най-бистри реки под небето,
от държавата с нула възможности...
Ти опитваш за миг да отгатнеш.
В общи линии даже успяваш –
Истърн Юръп! С житата си златни,
дето днес на парче я продават.
Казвам – „Топло! На север е Дунав.
А на изток море пиперливо..
Юг - от Бога с любов е целунат,
запад – Струма-река се разлива.
Планините са горди, горите –
са епични. Морето е черно,
талантливи деца, а жените
са красиви. Мъжете – неверни..“
Ти се смееш на това за мъжете...
Черен хумор? Да, черен! Балкански...
Нас ни тъпкаха през вековете –
де кой мине. Затуй сме и странни.
Търпеливи, добри по природа.
На трамвай ни приличат сърцата.
има място за всички, но Бога
ни лиши от коректни приятели.
Който дойде под нашите сенки,
пожелава ги само за себе си
и ни взима в залог като пленници,
като роби. Да молим за хлеба си!
Аз съм българка. Там е България –
Върху глобуса. Горе, отляво.
И в главата ми. Тук! Незабравена...
Бащин дом на чакали оставен.
Мойто племе е гордо. Не иска
да робува на псевдо-приятел.
Кой целува ръце на потисници –
го наричаме просто предател.
Затова си зарязах земята
и немила-недрага умирам,
Търся някъде тук свободата..
Ще ми кажеш ли как я намираш?
Руми Симова
Отговарям ти – от Страната на Розите,
от земята с най-бистри реки под небето,
от държавата с нула възможности...
Ти опитваш за миг да отгатнеш.
В общи линии даже успяваш –
Истърн Юръп! С житата си златни,
дето днес на парче я продават.
Казвам – „Топло! На север е Дунав.
А на изток море пиперливо..
Юг - от Бога с любов е целунат,
запад – Струма-река се разлива.
Планините са горди, горите –
са епични. Морето е черно,
талантливи деца, а жените
са красиви. Мъжете – неверни..“
Ти се смееш на това за мъжете...
Черен хумор? Да, черен! Балкански...
Нас ни тъпкаха през вековете –
де кой мине. Затуй сме и странни.
Търпеливи, добри по природа.
На трамвай ни приличат сърцата.
има място за всички, но Бога
ни лиши от коректни приятели.
Който дойде под нашите сенки,
пожелава ги само за себе си
и ни взима в залог като пленници,
като роби. Да молим за хлеба си!
Аз съм българка. Там е България –
Върху глобуса. Горе, отляво.
И в главата ми. Тук! Незабравена...
Бащин дом на чакали оставен.
Мойто племе е гордо. Не иска
да робува на псевдо-приятел.
Кой целува ръце на потисници –
го наричаме просто предател.
Затова си зарязах земята
и немила-недрага умирам,
Търся някъде тук свободата..
Ще ми кажеш ли как я намираш?
Руми Симова
- mami48
- магьосник в кухнята
- Мнения: 6242
- Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm
Ели, добре си поплаках на това, толкова реално стихотворение - нали и моята дъщеря от години търси тая бленувана свобода, е, дано доживея да видя българските млади хора да не напускат България, а ние вашите родители да не тъгуваме по вас.Благодаря ти миличка.
- Makaweli
- магьосник в кухнята
- Мнения: 5639
- Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
- :: 66 рецепти от Makaweli
- :: 908 снимки от Makaweli
- Местоположение: РУСЕ
Две капчици
Две капчици се гонят в стрък трева.
Две мънички, прозрачни капки.
Докосват се почти, едва-едва...
Потичат, спират за почивки кратки...
Сълзи ли са на тъжни пеперуди
или пък роса сияйна в топло утро?
В тревите стават те на изумруди...
Загадъчно блещукат всяка сутрин...
Две капчици прегърнали са Слънцето.
Лъчите му във себе си попиват.
И като огледало отразяват го,
всяка лоша помисъл отмиват...
Две капчици съвсем, съвсем еднакви.
Очите ми на тях се спряха.
Как нежно гонят се – загледах ги...
И после - миг - в едно се сляха...
Зи
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.
- Makaweli
- магьосник в кухнята
- Мнения: 5639
- Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
- :: 66 рецепти от Makaweli
- :: 908 снимки от Makaweli
- Местоположение: РУСЕ
Вървя по острието на живота,
изтръпнали са мойте ходила.
Ранявана, оплювана, виновна,
прощавана, обичана, добра.
На раните не отговорих с рани.
Обидите не върнах, а простих.
С проблемите кръстосвах шпаги,
със вятърните мелници се бих.
Познах и болката, и самотата,
и радостта от малките неща.
Разбрах - по-ценна е от злато
протегната приятелска ръка.
Допуснах много, много грешки -
за някои дори и аз не си простих.
Усещах често завистта човешка
във уж приятелски очи…
Нерядко лутах се във лабиринти…
Изгубвах се, но пак напред вървях.
И вярвам, гледайки луната и звездите -
ще се преселя някой ден при тях.
И болка преживях, и радост…
Открих и преоткривам любовта.
Не крия, че уплаших се, когато
лице в лице застанах със смъртта.
Понякога съм като в път без изход -
обръщам се, но няма път назад…
Несигурно пристъпвам, но не спирам,
макар най-лесно е да се предам.
Вървя по острието на живота,
със уморени и ранени сетива.
И ценен ми е всеки миг, защото
неповторим е и единствен на света…
selver
изтръпнали са мойте ходила.
Ранявана, оплювана, виновна,
прощавана, обичана, добра.
На раните не отговорих с рани.
Обидите не върнах, а простих.
С проблемите кръстосвах шпаги,
със вятърните мелници се бих.
Познах и болката, и самотата,
и радостта от малките неща.
Разбрах - по-ценна е от злато
протегната приятелска ръка.
Допуснах много, много грешки -
за някои дори и аз не си простих.
Усещах често завистта човешка
във уж приятелски очи…
Нерядко лутах се във лабиринти…
Изгубвах се, но пак напред вървях.
И вярвам, гледайки луната и звездите -
ще се преселя някой ден при тях.
И болка преживях, и радост…
Открих и преоткривам любовта.
Не крия, че уплаших се, когато
лице в лице застанах със смъртта.
Понякога съм като в път без изход -
обръщам се, но няма път назад…
Несигурно пристъпвам, но не спирам,
макар най-лесно е да се предам.
Вървя по острието на живота,
със уморени и ранени сетива.
И ценен ми е всеки миг, защото
неповторим е и единствен на света…
selver
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.
- mami48
- магьосник в кухнята
- Мнения: 6242
- Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm
Бони, прекрасно е .
- janova
- магьосник в кухнята
- Мнения: 1539
- Регистриран на: ср юли 21, 2010 11:16 pm
- :: 90 снимки от janova
Бони,прочетох стиховете няколко пъти и сякаш
видях живота си събран в тези няколко реда.
Много истинско и вълнуващо. !
Поздравления!
видях живота си събран в тези няколко реда.
Много истинско и вълнуващо. !
Поздравления!
-
- виртуоз с тиган
- Мнения: 611
- Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm
ИНТЕРНЕТ
Интернет днес ни свързва,
интернет ни дели.
И удобна, и бърза
е таз обич, нали!
Ти отсреща сърфираш,
аз отвръщам ти в миг.
Всеки в свойта квартира.
Не човек си, а ник.
Бурно чатим си в скайпа
и обсипвам те аз с комплименти,
майтапим се ние с компас…
всеки ден, и всеки час
Ти разтапяш се в нежност
и изпращаш ми файл.
В таз любовна безбрежност
няма риск от провал…
Интернет днес ни свързва,
интернет ни дели.
И удобна, и бърза
е таз обич, нали!
Ти отсреща сърфираш,
аз отвръщам ти в миг.
Всеки в свойта квартира.
Не човек си, а ник.
Бурно чатим си в скайпа
и обсипвам те аз с комплименти,
майтапим се ние с компас…
всеки ден, и всеки час
Ти разтапяш се в нежност
и изпращаш ми файл.
В таз любовна безбрежност
няма риск от провал…