Какво ще кажете за малко поезия

Всичко НЕ свързано с ядене и пиене :)
Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5639
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 66 рецепти от Makaweli
:: 908 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

ЗАВЪРНА СЕ КЪСНО СИНЪТ У ДОМА!

Мнение от Makaweli » ср юли 24, 2013 7:00 am

С надежда се връщам по тези земи,
където роден съм и с радост живял.
Тук споменът свиден у мене гърми,
убива душата ми с гняв и без жал.

Гнездо до балкана е свило селце,
забравено днес от властта и от Бог,
разруха и смърт са пред мен налице,
селцето превърнали в грозен, див слог.

Отляво балканът - огромен, красив,
отдясно полето - зелената шир,
селцето умряло и аз полужив,
в средата на този забравен всемир.

Дворове и къщи сред бурени спят,
тревата превзела е църква, мегдан,
училище, гробища, дето лежат
и мама, и тате, и чакат Иван.

Завърна се блудният син от гурбет.
Сега съм богат, имам много пари,
но бих предпочел да съм беден поет,
назад да се върна минутка дори.

Да видя селото с живота му здрав,
училище пълно със смях и деца
и селяни, селянки с гордия нрав,
които широко разтварят сърца.

Да чуя скърбящ или радостен глас,
как мъртъв изпращат и срещат живот,
как гайда пищи и кавал в ранен час
умилно ме буди да лея пак пот.

Окъпан в росата, да срещна зора.
Наблизо да чуя познат хлопатар
и шепотът скъп на добрата гора,
и свирката драга на вятъра стар.

Да чуя как в църквата попът чете,
как в кръчмата пее последен бедняк,
да видя на пейка жена как плете,
как пада прилежно над къщите мрак.

Как млада девойка и момък вървят
ръка за ръка подир скромни мечти,
звездите над тях как примигват, не спят,
луна от сребро как припряно блести.

Да гледам как мама софрата реди
с усмивката блага и образа мил,
как тате на стола смирено седи,
в шетнята на мама как поглед е впил.

Стоя аз на гроба им, кротнал в треви,
до мене тъгува вековен чинар,
с листата си скръбни слова той мълви,
на мама и тате единствен другар.

Внезапно дочух отдалеч тропот тих,
до гроба изприпка красива сърна,
в душата ми плаче горещ, тъжен стих:
"ЗАВЪРНА СЕ КЪСНО СИНЪТ У ДОМА!"

Божидар Коцев
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение


elena13677
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 611
Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm

Мнение от elena13677 » чет юли 25, 2013 12:07 am

Не ме питай, чедо, как се обича.
Не ме питай. Мълчи...
То, не беше любов, нито вричане.
Беше сливане. Очи със очи.
Беше жива вода. Беше клада.
Беше бяла и черна смокиня.
Беше прошка и грях,
и бях, и ме нямаше,
защото – в него живях.
С него се случвах.
С него падах и ставах.
С него и в него вървях.
И си губих посоките,
и забравях коя съм,
и нагоре летях.
Беше ми всичкото – и хляба, и виното.
Беше ми утрото. В него изгрявах.
Беше ми църквата и камбаната,
жажда ми беше и шепа завет.
Беше душата ми, чедо,
а без душа и сълзата боли.
И не питай, как се обича.
Не ме питай. Върви.
И гори, но не на талази.
Като факел изгаряй. Светѝ.
И нека... Бог да те пази!

Йорданка Андреева /ASTERI/

Потребителски аватар
mami48
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 6242
Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm

Мнение от mami48 » чет юли 25, 2013 11:43 pm

:giflo1: :giflo1: :giflo1: :heart: :giflo1: :giflo1: :giflo1: Бони, Ели, много силни,докосващи стихотворения сте ни предоставили - много,много ми допаднаха,но и много ме разстроиха,за съжаление,такава е действителноста.Благодаря ви,мили момичета!!! :hug: :hug: :hug:

Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5639
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 66 рецепти от Makaweli
:: 908 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

Мнение от Makaweli » пет юли 26, 2013 7:11 am

Слушайте България!...

Слушайте, България! Тя надава писък

не защото включена е в оня черен списък,

не защото още на вратата хлопа,

сякаш е във Азия, а не във Европа,

не защото днеска чуждите търговци

идат като тигри, бягат като овци,

не защото вече слагат ни намордник –

вместо хляб – инфлация,

вместо борд – набордник,

даже не защото бедната държава

всеки я купува и я препродава...

А защото бавно и без съпротива

малката ни нация почва да загива.

Мъките не свършват. Бягствата не спират.

Младите не раждат, старите умират.

Няма го отдавна българският трепет,

чужди ни командват, своите ни трепят.

Сякаш озверя човешката природа,

где е покаянието, где е милостта,

едни чрез властта ограбиха народа,

други чрез народа заграбиха властта.

Затова да махнем всичките бездария

и не Бог, а ние да пазим България!

Недялко Йорданов
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение


Потребителски аватар
mami48
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 6242
Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm

Мнение от mami48 » пет юли 26, 2013 8:25 am

:winkiss: :giflo1: :giflo1: :heart: :giflo1: :giflo1: :winkiss: Бони, страхотно стихотворение на Недялко Йорданов,то си е абсолютен призив,но няма,просто няма кой да чуе,благодаря ти !!! :hug:

perunika
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 120
Регистриран на: пет юли 10, 2009 7:46 pm
:: 55 рецепти от perunika
:: 993 снимки от perunika

Мнение от perunika » нед юли 28, 2013 4:42 pm

Ако можеш...

Ако можеш да пренапишеш
книгата на живота си,
ще повториш ли страниците,
в които си обичал,
без да бъдеш обичан;
страниците,
в които си давал,
без да получаваш
и си пътувал към нищото
заради спомена
от самото пътуване?
Ще повториш ли
разбитите колене на детството
и разбитото сърце на младостта,
превзетите баири
и непревзетите върхове,
шепота на звездите
в самотните ти нощи,
който никога
не успя да разгадаеш?
Ще признаеш ли любовта си
на момичето с най-красивите очи,
което се омъжи
за твоя приятел?
Ще повториш ли
миговете на слабост и поражения,
които предшестваха победите ти?
Сълзите, които изплака,
и онези, които преглътна,
за да се научиш
да бъдеш силен?
Ще повториш ли деня,
в който видя бялата лястовица,
но не я последва,
за да не изоставиш
приятеля си в беда?
Ще върнеш ли бащината си къща,
която събори,
за да си изградиш нов дом,
но още живееш в нея в съня си?
Ако можеш да пренапишеш
книгата на живота си,
ще повториш ли мечтите,
които загърби,
защото ти се струваха неосъществими?
Ще поискаш ли обратно
недоспалите си очи,
възпалени от взиране в слънцето
и болката от всяка стъпка
извън коловоза,
утъпкан от живелите преди теб?
Ако можеш да пренапишеш
книгата на живота си –
ще повториш ли себе си?...

Весела Димова

Потребителски аватар
mami48
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 6242
Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm

Мнение от mami48 » нед юли 28, 2013 10:06 pm

:giflo1: :giflo1: :giflo1: :heart: :giflo1: :giflo1: :giflo1: Пепи, това стихотворение е прекрасно,много ми допадна,благодаря ти мила !!! :hug: :hug: :hug:

elena13677
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 611
Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm

Мнение от elena13677 » ср юли 31, 2013 12:53 am

Да посадиш дърво

Когато си посадил дърво,
чакаш плодовете да береш.
И след време от отвъдното
ще знаеш- обич с него си
садил и на сърце- копнеж.

Когато дом си построил
и вратите му отворил си
добруване да влезе и да е.
След време от отвъдното
ще знаеш- с добро някой
на земята тебе ще спомене.

Когато си създал дете
и у него себе си оставиш,
на доброта и честност
семената да посееш
и в очите му да грее младост,
ще знаеш, че не си живял
напразно и животът ти е
достойно преживян.

И няма да се чудиш, може би,
дали недостатъчно си бил.
Единствен Бог е Този, дето
ще отсъди дали полезен
бил си на земята, или не.

Йорданка Радева

Потребителски аватар
mami48
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 6242
Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm

Мнение от mami48 » ср юли 31, 2013 8:15 am

:winkiss: :giflo1: :giflo1: :giflo1: :heart: :giflo1: :giflo1: :giflo1: :winkiss: Ели,прекрасно стихотворение !!! :hug: :hug: :hug:

elena13677
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 611
Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm

Мнение от elena13677 » ср юли 31, 2013 10:48 pm

Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща,
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно,
та за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.
Може само веднъж да целуваш,
ала тази целувка една
до последния ден да гори,
до последния дъх... и до гроба.

Стига заеми! Стига везни.

Искам обич за обич. Евтим Евтимов


Отговори