Какво ще кажете за малко поезия
- mami48
- магьосник в кухнята
- Мнения: 6242
- Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm
Re: Какво ще кажете за малко поезия
Пепи,много силно стихотворение,благодаря ти мила!!!
- Makaweli
- магьосник в кухнята
- Мнения: 5639
- Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
- :: 66 рецепти от Makaweli
- :: 908 снимки от Makaweli
- Местоположение: РУСЕ
ВИК - Блага Димитрова
Кога ще дойдеш ти?
Когато си отида
и сетните ми стъпки
отехтят далече?
Кога ще си със мен?
Когато те зазида
сред четири стени
самотната ти вечер?
Кога ще ме съзреш?
Когато в друго рамо
притисната отмина
с поглед във земята?
Кога ще ме зовеш?
Когато видиш само,
че губиш ме - далечна,
чужда, непозната?
Обичай ме сега,
когато те обичам!
Когато твоя съм,
жадувай ме, зови ме!
Сега простри ръце,
когато ще дотичам!
Че утре ще е късно
и непоправимо.
1959
Кога ще дойдеш ти?
Когато си отида
и сетните ми стъпки
отехтят далече?
Кога ще си със мен?
Когато те зазида
сред четири стени
самотната ти вечер?
Кога ще ме съзреш?
Когато в друго рамо
притисната отмина
с поглед във земята?
Кога ще ме зовеш?
Когато видиш само,
че губиш ме - далечна,
чужда, непозната?
Обичай ме сега,
когато те обичам!
Когато твоя съм,
жадувай ме, зови ме!
Сега простри ръце,
когато ще дотичам!
Че утре ще е късно
и непоправимо.
1959
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.
-
- виртуоз с тиган
- Мнения: 611
- Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm
Заета мама
Ръцете ми заети бяха през деня.
Не можех да играя или да ти почета;
Когато молеше и канеше ме ти,
за теб минутка аз не отделих.
Днес кърпих дрехите и сготвих,после прах,
ти дотърча с рисунка и със весел смях
и каза:"Мамо,виж каква шега!"
Аз рекох:"Синко,чакай малко,не сега".
Внимавам хубаво да те завивам,
молитвата като си кажеш и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася -
а трябвало е още миг да постоя.
Животът кратък е,годините летят и изведнъж -
момченцето пораснало е и е вече мъж.
Не е край теб с молбите си безкрайни
и не споделя скъпоценните си тайни.
Албумите с картинки са прибрани,
игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна,целувка за нощта -
това са вече минали неща.
Ръцете ми,заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен,муден,празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
онези нещица,които искаше ми ти с:"Мамо,моля!"
Автор неизвестен
Ръцете ми заети бяха през деня.
Не можех да играя или да ти почета;
Когато молеше и канеше ме ти,
за теб минутка аз не отделих.
Днес кърпих дрехите и сготвих,после прах,
ти дотърча с рисунка и със весел смях
и каза:"Мамо,виж каква шега!"
Аз рекох:"Синко,чакай малко,не сега".
Внимавам хубаво да те завивам,
молитвата като си кажеш и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася -
а трябвало е още миг да постоя.
Животът кратък е,годините летят и изведнъж -
момченцето пораснало е и е вече мъж.
Не е край теб с молбите си безкрайни
и не споделя скъпоценните си тайни.
Албумите с картинки са прибрани,
игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна,целувка за нощта -
това са вече минали неща.
Ръцете ми,заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен,муден,празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
онези нещица,които искаше ми ти с:"Мамо,моля!"
Автор неизвестен
- mami48
- магьосник в кухнята
- Мнения: 6242
- Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm
Мила Ели
- Makaweli
- магьосник в кухнята
- Мнения: 5639
- Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
- :: 66 рецепти от Makaweli
- :: 908 снимки от Makaweli
- Местоположение: РУСЕ
Не ме намираш…Може би защото,
живея някъде ужасно надалеч.
От другата страна на този облак,
заседнал тъжно в твоето небе.
Градчето ми е много, много малко.
Три къщи само и безброй луни.
Живея с еднорог и две русалки,
и няколко отколешни мечти.
Тук всичко ти изглежда нереално-
една бродерия със нишки от слънца
по тънкото платно на онзи залез,
след който не започва вечерта.
И нямам нищо … само бели листи,
върху които ти рисувам слънчоглед.
Не ме намираш…А пък аз съм близко-
на педя обич само съм от теб.
caribiana
живея някъде ужасно надалеч.
От другата страна на този облак,
заседнал тъжно в твоето небе.
Градчето ми е много, много малко.
Три къщи само и безброй луни.
Живея с еднорог и две русалки,
и няколко отколешни мечти.
Тук всичко ти изглежда нереално-
една бродерия със нишки от слънца
по тънкото платно на онзи залез,
след който не започва вечерта.
И нямам нищо … само бели листи,
върху които ти рисувам слънчоглед.
Не ме намираш…А пък аз съм близко-
на педя обич само съм от теб.
caribiana
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.
-
- виртуоз с тиган
- Мнения: 611
- Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm
Танго със спомена
Дамян Дамянов
Танцува вятърът със куп листа.
Танцува залезът със есента.
Танцува изгревът с една земя.
Танцувам аз със тях, ала сама…
Сама със спомена, който си ти.
Сама със мъката – твоите черти.
Сама със залеза – твое лице.
Сама със вятъра – твои ръце.
Всеки спомен е едно танцуване
с отминалото щастие.
Всеки спомен е едно пътуване
подир звезда угаснала.
Танцувай ветре с мен и вий листа!
Танцувай есен с мен и ти мечта!
Води ме в своя танц и ти земя!
Танцувам ли със вас – не съм сама!
Дамян Дамянов
Танцува вятърът със куп листа.
Танцува залезът със есента.
Танцува изгревът с една земя.
Танцувам аз със тях, ала сама…
Сама със спомена, който си ти.
Сама със мъката – твоите черти.
Сама със залеза – твое лице.
Сама със вятъра – твои ръце.
Всеки спомен е едно танцуване
с отминалото щастие.
Всеки спомен е едно пътуване
подир звезда угаснала.
Танцувай ветре с мен и вий листа!
Танцувай есен с мен и ти мечта!
Води ме в своя танц и ти земя!
Танцувам ли със вас – не съм сама!
- Makaweli
- магьосник в кухнята
- Мнения: 5639
- Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
- :: 66 рецепти от Makaweli
- :: 908 снимки от Makaweli
- Местоположение: РУСЕ
Понякога се случва и така,
събират се души` и се разделят,
несбъднали заветната мечта,
една за друга вечно те копнеят.
Животът преминава, като влак
забързан към последващата гара.
Поспира уморен, но тръгва пак,
да стигне неизбежно до финала.
С вагоните, препълнени с мечти,
препуска смело към целта отправен.
Потраква с колелата в такт, реди
годините със смисъл неподправен.
Дали ще срещне сродната душа,
или ще я подмине с бърза тяга?
Не знае влакът, но една мечта
семафорно лъчите си протяга.
Понякога се случва и така...
душите разделени пак се срещат.
Събира ги... избраната съдба
и в обща карма дните се подреждат.
Таня Мезева
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.
- akva7
- магьосник в кухнята
- Мнения: 403
- Регистриран на: нед фев 21, 2010 10:14 pm
- :: 15 рецепти от akva7
- :: 107 снимки от akva7
- Местоположение: София
-
- магьосник в кухнята
- Мнения: 120
- Регистриран на: пет юли 10, 2009 7:46 pm
- :: 55 рецепти от perunika
- :: 993 снимки от perunika
Ще се усмихна и ще си простя за птиците,
които не посмях да пратя с вятъра.
За грешките ще си простя - стотиците,
за времето, в което нещо чаках.
Ще се усмихна - пак ще тръгна по пътеката -
онази, която от моите стъпки се прави.
Ще се усмихна, няма със везни да тегля,
колко са взели от мен и колко са дали.
Ще се усмихна - връщайки се към мечтите
и ще си спомня, че звезди танцуват боси,
ще махна кърпата забулила очите,
ще имам отговори на най-трудните въпроси.
Ще се усмихна, пак с душата ще запея,
ще осъзная, че светът не диша в сиво.
Умирам само, ако на парчета ме пилеят,
ала усмихвам ли се - зная, че съм жива.
Марияна Трандева
които не посмях да пратя с вятъра.
За грешките ще си простя - стотиците,
за времето, в което нещо чаках.
Ще се усмихна - пак ще тръгна по пътеката -
онази, която от моите стъпки се прави.
Ще се усмихна, няма със везни да тегля,
колко са взели от мен и колко са дали.
Ще се усмихна - връщайки се към мечтите
и ще си спомня, че звезди танцуват боси,
ще махна кърпата забулила очите,
ще имам отговори на най-трудните въпроси.
Ще се усмихна, пак с душата ще запея,
ще осъзная, че светът не диша в сиво.
Умирам само, ако на парчета ме пилеят,
ала усмихвам ли се - зная, че съм жива.
Марияна Трандева
-
- магьосник в кухнята
- Мнения: 120
- Регистриран на: пет юли 10, 2009 7:46 pm
- :: 55 рецепти от perunika
- :: 993 снимки от perunika
Такава съм неукротима,
не спазвам правила,
отъпкани пътеки не обичам,
стремя се аз да ги творя,
не вярвам на доказаните истини,
а търся своя истина, лъжа,
живота си не слагам в шаблони,
и не признавам рамки в любовта.
Такава съм болезнено открита,
към хората подхождам с доброта ,
не търся собствена изгода,
но, лоша ставам към врага,
не слагам маски лицемерни,
не нося грим от суета,
и не признавам,
благородната лъжа...
Такава съм непостоянна,
не слагам котва в любовта,
към вещите не се привързвам,
а търся истински неща,
не съм зависима от времето,
живея тука и сега,
такава съм променлива,
такава, ала до кога?
Петя А.Статева
не спазвам правила,
отъпкани пътеки не обичам,
стремя се аз да ги творя,
не вярвам на доказаните истини,
а търся своя истина, лъжа,
живота си не слагам в шаблони,
и не признавам рамки в любовта.
Такава съм болезнено открита,
към хората подхождам с доброта ,
не търся собствена изгода,
но, лоша ставам към врага,
не слагам маски лицемерни,
не нося грим от суета,
и не признавам,
благородната лъжа...
Такава съм непостоянна,
не слагам котва в любовта,
към вещите не се привързвам,
а търся истински неща,
не съм зависима от времето,
живея тука и сега,
такава съм променлива,
такава, ала до кога?
Петя А.Статева