Видях в очите ти звезди.
Мъждукаха със кротък блясък
над топли шепнещи води,
играещи с небрежен пясък.
Видях в косите ти нощта,
красива, топла, необятна.
Немирен кичур на страстта,
се спускаше като загадка.
Видях в лицето ти луна,
жадуваща за прилив нежен,
погалила със светлина
дъха на вятъра крайбрежен.
Видях и устните ти - бряг,
в целувка сякаш запечатан.
И гларуси в любовен грак
над него свиваха крилата.
Видях те - храм от красота.
Сега съм вятър без почивка.
Луна, звезди и бряг в нощта
да се превърнат във усмивка...
Ясен Ведрин
Какво ще кажете за малко поезия
- Makaweli
- магьосник в кухнята
- Мнения: 5639
- Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
- :: 66 рецепти от Makaweli
- :: 908 снимки от Makaweli
- Местоположение: РУСЕ
СПОДЕЛЕНО С ТЕБ
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.
-
- началник печка
- Мнения: 11
- Регистриран на: пет юли 06, 2012 10:35 pm
Ревност
Прости, до днес не те обичах,
тъй както заслужаваш ти.
Съвсем ми беше безразлично
дали съм ти любим, прости.
Дори не те и забелязвах,
че съществуваш покрай мен.
Не те ревнувах, нито пазих.
Живеех с тебе ден за ден.
И честичко сам в други влюбен,
не страдах от страха нелеп,
че може и да те загубя
и да се влюбя. Тъкмо в теб!
До днес. Но днес, незнайно как тъй
един случаен джентълмен
ти хвърли погледче за кратко
и ти направи комплимент.
Дали на мен тъй ми се стори
или пък тъй си бе, не знам,
но пръв път друг ми заговори,
че имам хубава жена.
Че е харесвана, че грее
с особен чар, очи и глас,
че другите съзират в нея
туй, що недосъзирах аз.
И го съзрях. В един миг. С хубост
невиждана те аз видях.
- Нима, нима ще те загубя? -
си виках сам във адски страх.
Нима?! Но нещо по-нелеко
удари мисълта ми с чук:
какъв скъперник е човекът -
цени безценното до него
едва щом му посегне друг.
Дамян Дамянов
Прости, до днес не те обичах,
тъй както заслужаваш ти.
Съвсем ми беше безразлично
дали съм ти любим, прости.
Дори не те и забелязвах,
че съществуваш покрай мен.
Не те ревнувах, нито пазих.
Живеех с тебе ден за ден.
И честичко сам в други влюбен,
не страдах от страха нелеп,
че може и да те загубя
и да се влюбя. Тъкмо в теб!
До днес. Но днес, незнайно как тъй
един случаен джентълмен
ти хвърли погледче за кратко
и ти направи комплимент.
Дали на мен тъй ми се стори
или пък тъй си бе, не знам,
но пръв път друг ми заговори,
че имам хубава жена.
Че е харесвана, че грее
с особен чар, очи и глас,
че другите съзират в нея
туй, що недосъзирах аз.
И го съзрях. В един миг. С хубост
невиждана те аз видях.
- Нима, нима ще те загубя? -
си виках сам във адски страх.
Нима?! Но нещо по-нелеко
удари мисълта ми с чук:
какъв скъперник е човекът -
цени безценното до него
едва щом му посегне друг.
Дамян Дамянов
-
- виртуоз с тиган
- Мнения: 611
- Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm
ПОКЛОН ПРЕД ТЕБ ДЯКОНЕ!!! ЗАБРАВИХМЕ ЗАВЕТИТЕ, АПОСТОЛЕ
Апостоле,
пред теб се чувствам дребна,
макар и ти да си един от нас...
И винаги, когато те погледна
в очите сини, потрепервам аз.
Предателство, събрало ветровете
на алчността и тъжен робски страх...
Не ще измият даже вековете
вината ни пред теб - омразен грях!
И днес с див ужас бесилото тежи
над тебе не, Апостоле!...Над нас!
Безсилен, клупът зъл в несвяст крещи:
,,Народе, опомни се! Имаш власт!...''
А ние свеждаме глави покорно,
забравили заветите, нали?
И само съвестта ни непритворна
ни гложди и понякога боли...
Лили Чолакова
— включва и Лили Чолакова.
Апостоле,
пред теб се чувствам дребна,
макар и ти да си един от нас...
И винаги, когато те погледна
в очите сини, потрепервам аз.
Предателство, събрало ветровете
на алчността и тъжен робски страх...
Не ще измият даже вековете
вината ни пред теб - омразен грях!
И днес с див ужас бесилото тежи
над тебе не, Апостоле!...Над нас!
Безсилен, клупът зъл в несвяст крещи:
,,Народе, опомни се! Имаш власт!...''
А ние свеждаме глави покорно,
забравили заветите, нали?
И само съвестта ни непритворна
ни гложди и понякога боли...
Лили Чолакова
— включва и Лили Чолакова.
-
- виртуоз с тиган
- Мнения: 611
- Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm
ЗА ЛЕВСКИ...
Застроиха земята, Василе.
Асфалтираха твойте мечти.
А февруари се дръпна безсилен
и се скри, по-виновен се скри.
Издълбаха небето, Василе,
ще достигат навярно до Бог,
да го молят за друго бесило,
че не стига един лъвски скок.
Днес не стига, не стига, Василе,
да си лъв трябват много коли
и пари трябват много, Василе
не мечти, а пари, а пари.
Днес не пеят за тебе, Василе,
пее някакъв мургав Васил,
за жени и мъже, по бикини,
кой се влюбил и кой се напил.
Е, дано да не гледаш, Василе,
за какво си се борил до кръв,
че останал би сляп и безсилен,
че наметнал би сам смъртна връв.
Застроиха земята, Василе.
Асфалтираха твойте мечти.
А февруари се дръпна безсилен
и се скри, по-виновен се скри.
Издълбаха небето, Василе,
ще достигат навярно до Бог,
да го молят за друго бесило,
че не стига един лъвски скок.
Днес не стига, не стига, Василе,
да си лъв трябват много коли
и пари трябват много, Василе
не мечти, а пари, а пари.
Днес не пеят за тебе, Василе,
пее някакъв мургав Васил,
за жени и мъже, по бикини,
кой се влюбил и кой се напил.
Е, дано да не гледаш, Василе,
за какво си се борил до кръв,
че останал би сляп и безсилен,
че наметнал би сам смъртна връв.
- sladki64e
- магьосник в кухнята
- Мнения: 1888
- Регистриран на: пон сеп 21, 2009 6:34 pm
- :: 20 рецепти от sladki64e
- :: 582 снимки от sladki64e
- cvetkQ
- виртуоз с тиган
- Мнения: 114
- Регистриран на: пет окт 15, 2010 10:41 pm
- :: 6 рецепти от cvetkQ
- :: 2 снимки от cvetkQ
Не плачи, майко, не тъжи,
че станах ази хайдутин,
хайдутин, майко, бунтовник,
та тебе клета оставих
за първо чедо да жалиш!
Но кълни, майко, проклинай
таз турска черна прокуда,
дето нас млади пропъди
по тази тежка чужбина -
да ходим да се скитаме
немили, клети, недраги!
Аз зная, майко, мил съм ти,
че може млад да загина,
ах, утре като премина
през тиха бяла Дунава!
Но кажи какво да правя,
кат си ме, майко, родила
със сърце мъжко, юнашко,
та сърце, майко, не трае
да гледа турчин, че бесней
над бащино ми огнище:
там, дето аз съм пораснал
и първо мляко засукал,
там, дето либе хубаво
черни си очи вдигнеше
и с онази тиха усмивка
в скръбно ги сърце впиеше,
там дето баща и братя
черни чернеят за мене!...
че станах ази хайдутин,
хайдутин, майко, бунтовник,
та тебе клета оставих
за първо чедо да жалиш!
Но кълни, майко, проклинай
таз турска черна прокуда,
дето нас млади пропъди
по тази тежка чужбина -
да ходим да се скитаме
немили, клети, недраги!
Аз зная, майко, мил съм ти,
че може млад да загина,
ах, утре като премина
през тиха бяла Дунава!
Но кажи какво да правя,
кат си ме, майко, родила
със сърце мъжко, юнашко,
та сърце, майко, не трае
да гледа турчин, че бесней
над бащино ми огнище:
там, дето аз съм пораснал
и първо мляко засукал,
там, дето либе хубаво
черни си очи вдигнеше
и с онази тиха усмивка
в скръбно ги сърце впиеше,
там дето баща и братя
черни чернеят за мене!...
- mami48
- магьосник в кухнята
- Мнения: 6242
- Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm
Ели,Йоанка,cvetkQ - сърдечно ви благодаря,разтърсваща поезия,незабравима!!!
-
- магьосник в кухнята
- Мнения: 120
- Регистриран на: пет юли 10, 2009 7:46 pm
- :: 55 рецепти от perunika
- :: 993 снимки от perunika
НЕ МИ ОТИВА
...
Дошла съм да летя, а не да лазя,
да чувствам, че живея, да горя!
Дошла съм да обичам - не да мразя,
да имам цел и смисъл, да вървя!
Във този свят на зъби и на нокти,
да оцеляваш вече е изкуство...
Владея го - изучих всички стъпки,
имунизирах се за всичко мръсно.
За гнусни мисли, грозни чувства,
за тези със проядени сърца...
Заключих се и спрях да пускам
почукат ли със каменни лица.
Не съм сама, до мен са всички чисти
доказани във времето приятели,
в добро и зло не ме напуснаха,
и ще го изкрещя - ОБИЧАМ ГИ!
от нета
...
Дошла съм да летя, а не да лазя,
да чувствам, че живея, да горя!
Дошла съм да обичам - не да мразя,
да имам цел и смисъл, да вървя!
Във този свят на зъби и на нокти,
да оцеляваш вече е изкуство...
Владея го - изучих всички стъпки,
имунизирах се за всичко мръсно.
За гнусни мисли, грозни чувства,
за тези със проядени сърца...
Заключих се и спрях да пускам
почукат ли със каменни лица.
Не съм сама, до мен са всички чисти
доказани във времето приятели,
в добро и зло не ме напуснаха,
и ще го изкрещя - ОБИЧАМ ГИ!
от нета
- Прикачени файлове
-
- 1661117_691216894255129_158210232_n.jpg (22.25 KиБ) Видяна 2876 пъти
-
- виртуоз с тиган
- Мнения: 611
- Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm
Запалих свещ и се помолих,
поисках прошка мълчаливо...
С очите си... ви проговорих,
Душите срещнаха се... живи...
За всички, които няма да забравим
никога, за всички, които ще обичаме
до сетния си час... За всички, които
оставиха завинаги в сърцата ни
много обич, сила, добрина и светлина.
За всички, които стигнаха преди нас
до най- последния си ден тук...
За тях... С Любов...
stela50
поисках прошка мълчаливо...
С очите си... ви проговорих,
Душите срещнаха се... живи...
За всички, които няма да забравим
никога, за всички, които ще обичаме
до сетния си час... За всички, които
оставиха завинаги в сърцата ни
много обич, сила, добрина и светлина.
За всички, които стигнаха преди нас
до най- последния си ден тук...
За тях... С Любов...
stela50
- mami48
- магьосник в кухнята
- Мнения: 6242
- Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm
Пепи,Ели, благодаря ви,невероятни сте,докоснахте ме силно с избраната от вас поезия!!!