"Уроци" за Живота

Всичко НЕ свързано с ядене и пиене :)
Потребителски аватар
mami48
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 6242
Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm

Re: "Уроци" за Живота

Мнение от mami48 » нед окт 19, 2014 12:23 am

:giflo1: :giflo1: :heart: :giflo1: :giflo1: Мила Йоанка,благодаря ти за - ЗЛАТНИТЕ ПРАВИЛА ЗА ЖИВОТА, много полезни биха могли да бъдат,ако се ръководим ежедневно от тях,но понякога сме първосигнални,емоцията взема връх над разума и нещата се усложняват.Благодаря ти,прекрасно момиче!!! :giflo2: :giflo2: :heart: :giflo2: :giflo2:
Прикачени файлове
010751134.jpg
010751134.jpg (25.49 KиБ) Видяна 3499 пъти


Потребителски аватар
sunshine69
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 22
Регистриран на: пон фев 11, 2013 3:25 pm
:: 17 рецепти от sunshine69
:: 32 снимки от sunshine69

Мнение от sunshine69 » пон окт 27, 2014 6:47 pm

Пукнатата делва – китайска притча
Share Button

Една възрастна жена имала две големи делви, които носела на кобилица на врата си. Едната делва имала пукнатина, а другата била идеална и винаги доставяла цялото количество вода. В края на дългия път от извора до къщата спуканата делва пристигала наполовина пълна.
Цели две години жената така доставяла вода до вкъщи – по една делва и половина.
Разбира се, здравата делва била горда със своята цялост. Бедната спукана делва била засрамена от своята непълноценност и се чувствала отчаяна, че правела само наполовина от това, което се очаквало от нея.
След тези две години на служба спуканата делва казала на жената:
- Срамувам се от себе си, защото през пукнатината ми изтича вода по целия път обратно до твоя дом.
Възрастната жена се усмихнала:
- Забелязала ли си, че има цветя от твоята страна на пътеката, но не и от другата страна на кобилицата, където е другата делва? Това е защото, знаейки за тази пукнатина, аз засадих цветни семена от твоята страна на пътеката и всеки ден, когато се връщаме от извора – ти ги поливаш. За тези две години аз берях тези красиви цветя и украсявах масата вкъщи. Без да си това, което си, до сега нямаше да имам тази украса вкъщи.
Всеки от нас си има своята уникална пукнатина …
Но именно недостатъците и пукнатините, които имаме, правят живота ни заедно така интересен и възнаграден.
Просто трябва да възприемеш всеки човек такъв какъвто е и да търсиш доброто в него.

Потребителски аватар
sladki64e
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 1888
Регистриран на: пон сеп 21, 2009 6:34 pm
:: 20 рецепти от sladki64e
:: 582 снимки от sladki64e

Мнение от sladki64e » съб ное 01, 2014 4:29 am

Много хубава притча. Съншаин, благодаря!

Потребителски аватар
dianakatou
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 1068
Регистриран на: вт фев 14, 2012 10:37 am
:: 9 рецепти от dianakatou
:: 119 снимки от dianakatou

Мнение от dianakatou » вт ное 11, 2014 2:09 pm

Морков, яйце и кафе. Кое от трите сте Вие?

Младо момиче се оплакало на баща си:

- Тате, толкова се уморих. Животът ми е толкова тежък, пълен с трудности и проблеми. Сили нямам вече! Какво да правя?

Вместо отговор бащата сложил на огъня три еднакви тенджери с вода. В едната сложил морков, във втората яйце, а в третата сипал кафе. След известно време извадил моркова и яйцето от първите две тенджери, а от третата отлял в една чаша.

- Какво се промени? – попитал дъщеря си.

- Ех, тате – вижда се, яйцето и моркова са се сварили, а кафето се е разтворило във водата.

- Не, дъще, това е само на повърхността на нещата. Но, погледни по-внимателно: твърдият морков във врящата вода стана мек и дори можеш да го смачкаш, а крехкото яйце стана твърдо. На външен вид не са се променили, но вътрешно – да и то под въздействието на едно и също неблагоприятно обстоятелство. Така е и с хората. Тези, които изглеждат силни, могат да се пречупят там, където слабите и крехките ще се окажат по-устойчиви.

- А кафето? – попитало момичето.

- О! Това е най-интересното! Кафето напълно се е разтворило във враждебната за него среда и я е променило, в нещо, което всеки би пожелал.


Потребителски аватар
dianakatou
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 1068
Регистриран на: вт фев 14, 2012 10:37 am
:: 9 рецепти от dianakatou
:: 119 снимки от dianakatou

Мнение от dianakatou » вт ное 11, 2014 2:13 pm

Легенда за ЛЮБОВТА и ЛУДОСТТА

Разказва се в тази легенда, че веднъж се събрали на едно място на земята всички чувства и качества на хората. Когато ОТЕГЧЕНИЕТО за трети път се прозяло, ЛУДОСТТА, както винаги достатъчно луда, му предложила: "Искаш ли да играем на криеница?". ЛЮБОПИТСТВОТО, без да може да се сдържи, попитало: "На криеница! И каква е тази игра?"

"Това е една игра - му обяснила ЛУДОСТТА - в която aз си затварям очите и започвам да броя от едно до един милион, докато през това време вие се скривате и когато спра да броя, първият от вас, когото намеря, ще заеме моето място, за да се продължи играта."

ЕНТУСИАЗМЪТ се включил веднага в играта, последван от ЕУФОРИЯТА. РАДОСТТА подскачала така весело, че накрая убедила СЪМНЕНИЕТО, дори и АПАТИЯТА, която никога нищо не я интересувало. Но не всички искали да участват. ИСТИНАТА предпочитала да не се крие. За какво? Като в крайна сметка винаги я разкривали. НАДМЕННОСТТА казала, че това е една много глупава игра (но всъщност я дразнело това, че идеята не била нейна). КОВАРСТВОТО предпочело да не рискува... Едно...две...три... започнала да брои ЛУДОСТТА. Първият, който се скрил бил МЪРЗЕЛЪТ, който както винаги се спрял още зад третия камък от пътя. ВЯРАТА се качила на небето. ЗАВИСТТА се скрила зад сянката на ТРИУМФА, който със свои собствени усилия успял да се добере до върха на най-високото дърво. ЩЕДРОСТТА почти не могла да се скрие, всяко място, което намирала й изглеждало прекрасно за някой от нейните приятели - например едно кристално чисто езеро, та то е идеално за КРАСОТАТА. Короната на едно дърво - перфектно място за СТРАХА. Полетът на една пеперуда - най-доброто скривалище за СЛАДОСТРАСТИЕТО. Поривът на вятъра - прекрасно убежище за СВОБОДАТА. Така че най-накрая ЩЕДРОСТТА се скрила в един слънчев лъч. ЕГОИЗМЪТ за сметка на това си намерил едно много добро местенце още от самото начало, проветриво, удобно... точно като за него. ЛЪЖАТА се скрила на дъното на океаните (но нали си е ЛЪЖА, всъщност била зад дъгата). СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО били в центъра на вулканите. ЗАБРАВАТА и тя се беше скрила някъде, но къде? ...не е толкова важно.

Когато ЛУДОСТТА преброила 999 999, ЛЮБОВТА все още не била намерила място, където да се скрие. Всичко било вече заето. Накрая забелязала един розов храст и разнежена решила да се скрие сред неговите цветчета. "Един милион", преброила ЛУДОСТТА и започнала да търси. Първият, който се появил бил МЪРЗЕЛЪТ, само на три крачки от камъка, където била ЛУДОСТТА. След него дочула ВЯРАТА, която си бъбрела с Бог на небето. СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО почувствала във вибрациите на вулканите. По невнимание открила ЗАВИСТТА и естествено могла да заключи къде е ТРИУМФЪТ. ЕГОИЗМЪТ нямало защо да го търси, той сам бил излязъл, отчаян от своето скривалище, което се оказало едно гнездо на оси.

От толкова обикаляне ЛУДОСТТА почувствала жажда и, приближавайки се до езерото, открила КРАСОТАТА. Със СЪМНЕНИЕТО се оказало още по-лесно, намерила го седнало върху една скала без да е решило все още къде да се скрие. Така намерила всички: ТАЛАНТА между свежата трева, МЪКАТА в една тъмна пещера, ЛЪЖАТА зад дъгата (или всъщност на дъното на океаните!), намерила включително и ЗАБРАВАТА, която вече била забравила, че играе на криеница. Но само ЛЮБОВТА не се появила от нито едно място. ЛУДОСТТА я търсила зад всяко дърво, под всяко поточе, на върховете на всички планини и тъкмо когато вече щяла да се предаде, забелязала един розов храст с много розови цветчета. Взела една вила и започнала да раздвижва клоните на храста, но изведнъж чула болезнен вик. Бодлите на розата били наранили очите на ЛЮБОВТА. ЛУДОСТТА не знаела какво да направи: плакала, умолявала, искала извинение, дори обещала да стане неин водач.

Оттогава насетне ЛЮБОВТА е сляпа и ЛУДОСТТА винаги я придружава!

Потребителски аватар
mami48
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 6242
Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm

Мнение от mami48 » вт ное 11, 2014 9:22 pm

:giflo2: :giflo2: :giflo2: :heart: :giflo2: :giflo2: :giflo2: Прекрасна легенда! Благодаря ти, мила Дианка!!! :hug: :hug: :hug:

Потребителски аватар
sladki64e
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 1888
Регистриран на: пон сеп 21, 2009 6:34 pm
:: 20 рецепти от sladki64e
:: 582 снимки от sladki64e

Мнение от sladki64e » ср ное 19, 2014 6:18 am

Благодаря, Дианка!

Потребителски аватар
sladki64e
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 1888
Регистриран на: пон сеп 21, 2009 6:34 pm
:: 20 рецепти от sladki64e
:: 582 снимки от sladki64e

Мнение от sladki64e » ср ное 19, 2014 6:19 am

ПРАВИЛАТА НА ЖИВОТА СПОРЕД ИНДИАНСКИТЕ ВОЖДОВЕ

Добрият човек вижда добри знаци.

Родината е там, където се чувстваш добре.

Детето е гост в дома ти – нахрани го, поучи го и го пусни.

Всичко на този свят има своя песен.

В душата няма да има дъга, ако в очите не е имало сълзи.

Смърт няма. Съществува само преход между два свята.

Животът тече отвътре навън. Следвайки тази мисъл,ти сам ще станеш истина.

Всичко на земята има своя цел. Всяка болест има лек,всеки човек – предназначение.

Дори мъртвата риба може да плува по течението.

Ако забележиш, че яздиш мъртъв кон – слез.

За да чуеш себе си, е необходимо да мълчиш с дни.

Този, който мълчи, знае два пъти повече от бърборещия.

Ако имаш какво да кажеш, повдигни се, за да те видят.

Добре казаната дума е по-добра отточно хвърлената томахавка.

Човек е длъжен сам да прави стрелите си.

Когато видиш, че гърмящата змия се кани да нападне,удари я пръв.

Погледни следите от твоите мокасини преди да съдиш постъпките на другите.

Разкажи ми и ще забравя, покажи ми и няма да запомня,накарай ме да участвам и ще разбера.

Потребителски аватар
mami48
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 6242
Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm

Мнение от mami48 » съб ное 22, 2014 7:18 pm

:giflo1: :giflo1: :giflo1: :heart: :giflo1: :giflo1: :giflo1: Йоанка, много логично звучат правилата,допаднаха ми,благодаря ти! :hug: :hug: :hug:

Потребителски аватар
sladki64e
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 1888
Регистриран на: пон сеп 21, 2009 6:34 pm
:: 20 рецепти от sladki64e
:: 582 снимки от sladki64e

Мнение от sladki64e » съб яну 17, 2015 6:55 pm

Винаги имаш два избора

Джери беше мениджър в ресторант. Винаги в добро настроение. Винаги, когато някой го попиташе как е, отговаряше: „По-добре от това не може да бъде!“ Голяма част от персонала напусна, когато той реши да си смени работата. И тръгнаха с него… от ресторант в ресторант.

Защо? Защото Джери умееше да мотивира хората. Ако някой от колегите му имаше лош ден, Джери винаги беше до него, за да го успокои и да му покаже позитивната страна на ситуацията. Забелязвайки това, станах любопитен.

Един ден отидох при него и го попитах: “Не разбирам, никой не може да бъде позитивен целия ден, ти как успяваш?“ Джери се усмихна и ми каза: “Всяка сутрин се събуждам и си казвам "днес имаш два избора – добро или лошо настроение". Винаги избирам доброто настроение. Всеки път, когато се случи нещо лошо, си казвам "имаш два избора – да бъдеш жертва или да учиш от ситуацията." Винаги избирам това да уча. Когато дойде някой при мен и почне да ми се оплаква, имам два избора – да слушам оплакванията му или да му изтъкна позитивната страна на живота. Винаги избирам позитивната страна“.

„Но това не е всеки път така лесно“, казах му аз. „Напротив, лесно е“, отвърна Джери – „всичко в живота се върти около избора, всеки път, когато решаваш нещо, всичко е въпрос на избор. Решаваш как ще реагираш в дадена ситуация. Решаваш как другите ще влияят на твоето настроение. Избираш добро или лошо настроение. Избираш как ще ти протече животът.“

Няколко години по-късно чух, че Джери е направил нещо, което е недопустимо в неговата работа. Оставил е отворена задната врата на ресторанта. От там са влезли няколко въоръжени мъже. Докато опитвал да отвори сейфа, ръцете му треперели и не успявал да улучи правилната комбинация. Тогава един от мъжете се паникьосал и стрелял.

За щастие, бързо открили Джери и го закарали в болницата. След дълга и тежка операция, той бавно се оправил. Видях го 6 месеца след случката. На въпроса как е, той ми отговори: „По-добре от това не може да бъде! Искаш ли да ми видиш белезите?“ Отказах, но го попитах за какво е мислил по време на обира.

„Първото, което ми дойде на ума е, че трябваше да заключа задната врата. След като ме застреляха, лежейки на земята си мислех, че имам два избора – да живея или да умра. Реших да живея. „А не те ли беше страх“, попитах го? „Лекарите бяха страхотни, през цялото време ми повтаряха, че всичко ще бъде наред. Но като ме вкараха в линейката и като им видях лицата, тогава се уплаших. Прочетох в очите им: „той е мъртъв“. Знаех, че е време за действие. Там имаше една огромна медицинска сестра, която през цялото време говореше с мен, за да ме държи в съзнание. На въпроса към какво съм алергичен и́ казах „Към куршуми.“ Всички почнаха да се смеят. Тогава им казах: „Избирам да живея, моля ви, третирайте ме като жив, не като мъртъв.“

Джери преживя благодарение на много добри лекари, но и заради невероятния си оптимизъм. От него научих, че всеки ден имаш избор – да се наслаждаваш на живота или да го мразиш. Единственото нещо, което си е само твое и което никой не може да ти отнеме е твоето настроение. И ако малко водиш сметка какво е то, всичко в живота е по-лесно.


Отговори