"Уроци" за Живота

Всичко НЕ свързано с ядене и пиене :)
Потребителски аватар
Lirinka
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 1312
Регистриран на: чет апр 12, 2012 5:02 pm
:: 17 рецепти от Lirinka
:: 727 снимки от Lirinka

Re: "Уроци" за Живота

Мнение от Lirinka » нед яну 18, 2015 1:37 am

Йоанка, благодаря! Много ми хареса. :)


Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5639
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 66 рецепти от Makaweli
:: 908 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

Мнение от Makaweli » нед фев 01, 2015 9:00 pm

Изображение

Текст с магическа сила вдъхва енергия и успокоява

Този текст се нарича „Дезидерата“ – от латински – желано, необходимо. Мнозина смятат, че датира от 1692 година и е намерен в старата църква „Свети Пол“ в Балтимор, Мериленд и авторът на тази прекрасна ода за хармония, щастие и любов е неизвестен. Всъщност автор е американският поет Макс Ерман през 1927 г., но текстът на поемата носи красива древна мистика.

„Дезидерата“ дава задълбочени отговори на много духовни въпроси, но предизвиква и нови. В трийсетина реда е обяснен най-простичко смисълът на живота.

Текстът се използва в някои терапевтични общности, тъй като е зареден с оптимизъм и мъдрост, успокоява и вдъхва енергия за развитие и справяне с проблемите. Създава желание да живеем балансирано. И да сме щастливи.

Опитайте въздействието:


Дезидерата

Мини спокойно през шума и забързаните тълпи и си спомни какъв покой носи тишината.

Поддържай добри отношения с хората, но без да прекланяш глава.

Отстоявай своята истина спокойно и ясно, но се вслушай и в думите на другите, дори да са глупави и невежи, защото те също има какво да кажат.

Избягвай гръмогласните и агресивните, защото те дразнят духа.

Ако се сравняваш с другите, можеш да станеш суетен или безмилостен, защото винаги ще се намерят по-големи и по-малки от теб.

Радвай се на постиженията и на плановете си.

Интересувай се от кариерата си, колкото и скромна да е тя, това е истинско богатство, като се имат предвид превратностите на съдбата.

Бъди предпазлив в работата си, защото светът е пълен с измамници.

Но нека това не затваря очите ти за добродетелта, много са хората, които се борят в името на по-висши идеали и затова в живота си непрекъснато срещаме герои.

Бъди верен на себе си и преди всичко не показвай престорена любов. Не бъди циничен по отношение на любовта, защото сред цялата пустош и разочарование тя е вечна като тревата.

Попитай мъдростта на годините и без болка се прости с младостта.

Подхранвай силата на духа си, за да те пази при внезапно нещастие.

Но не унивай от въображаеми трудности. Много от страховете ни се раждат от умора и самота.

Спазвай благоразумна дисциплина и бъди снизходителен към себе си.

Ти си дете на Вселената, както дърветата и звездите и имаш право да бъдеш тук.

И независимо дали го разбираш, знай, че Вселената следва своя правилен път.

Ето защо бъди в хармония с Бога, независимо как изглежда той в представите ти.

Въпреки всички усилия и стремежи, родени в шумния водовъртеж на живота, бъди в мир с душата си.

С цялата си суета, с всичките си трудности и разбити мечти, светът е все пак чудесен.

Бъди внимателен. Опитай се да бъдеш щастлив.

http://svetovnizagadki.com/%D1%82%D0%B5 ... %B8%D1%8F/
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение

Потребителски аватар
sladki64e
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 1888
Регистриран на: пон сеп 21, 2009 6:34 pm
:: 20 рецепти от sladki64e
:: 582 снимки от sladki64e

Мнение от sladki64e » пет фев 06, 2015 6:23 am

Здравей, аз съм Съдбата. Реших да ти пиша, защото напоследък май често се съмняваш в мен. И в моите планове за теб.

Знам, че се питаш защо ти се случва всичко това. Ето го отговорът ми: само така щеше да станеш човека, който си в момента. Само така щеше да откриеш силата, скрита в теб. Само така щеше да видиш величието на ума и красотата на душата си.
Трябваше да сбъдна някои от страховете ти, за да видиш, че можеш да минеш през тях. Защото човек е устроен така. Страхува се от всичко. От провала. От загубата. От болката. От самия страх. Докато не му се наложи да се изправи лице в лице с него, да го посрещне, да го победи и да продължи. Но ти научи уроците си, нали?
Трябваше да раня сърцето ти, за да се научиш да пазиш сърцата на хората. Защото човек е устроен така. Причинява болка, докато не изпита болка. Наранява, докато не го ранят. Обръща гръб на другите, докато на него не му обърнат гръб. Но ти научи уроците си, нали?
Трябваше да отнема някои от приятелите ти, за да се научиш да цениш тези, които ти останаха. Защото човек е устроен така. Забравя да се грижи за приятелите си. Забравя да им се обажда. Забравя да се вижда с тях. Забравя да ги пита как са. Замества ги с нови. А после и тях замества с нови. Докато накрая установи, че вече няма истински приятели. Но ти научи уроците си, нали?
Трябваше да познаеш разочарованието, за да започнеш да се наслаждаваш пълноценно на радостта и щастието. Защото човек е устроен така. Вечно да е недоволен. Вечно да се фокусира върху нещата, които няма. Докато в живота му не се появят истински проблеми. Докато не му се наложи да преодолява истинска драма. Тогава незначителното отстъпва място на значимото. Тогава вижда и оценява красотата на слънчевия ден, на разходката в парка, на хубавата книга, на красивата мечта, на споделената чаша вино. Но ти научи уроците си, нали?
Трябваше да те отклоня от някои от мечтите ти, за да тръгнеш по пътя, който ти предстои да покориш. Защото човек е устроен така. Сравнява живота си с този на другите. Сравнява успехите си с тези на другите. Сравнява щастието си с това на другите. Поставя си цели, които не са неговите цели. Води битки, които не са неговите битки. Чертае пътища, които не са неговите пътища. Докато не разбере, че е пропилял времето си в опит да живее чужд живот, да се бори за чужда победа, да сбъдва чужда мечта. Но ти научи уроците си, нали?
И ето те днес тук. Четеш това писмо и виждаш живота си като на филмова лента. Вече знаеш какво желаеш истински. Вече знаеш какво заслужаваш. Вече знаеш на какво си способен. И за какво си роден! Не съжалявай за нищо. Не страдай за нищо. Миналото се случи, за да формира настоящето ти. А настоящето ти ще формира бъдещето.
Затова: живей го мъдро, спомняй си уроците, грижи се за себе си. И не забравяй, мисията ти е една - да бъдеш щастлив! Започни още от днес!

И помни: ти може би не вярваш в мен, но аз вярвам в теб!

С обич, Съдбата

Потребителски аватар
janova
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 1539
Регистриран на: ср юли 21, 2010 11:16 pm
:: 90 снимки от janova

Мнение от janova » съб фев 07, 2015 9:24 pm

БОНИ,ЙОАНКА,БЛАГОДАРЯ ВИ !


Потребителски аватар
mami48
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 6242
Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm

Мнение от mami48 » пон фев 09, 2015 9:29 am

:giflo1: :giflo1: :giflo1: :heart: :giflo1: :giflo1: Бони, Йоанка, благодаря ви милички - много мъдро,поучително,поощряващо звучи всичко! БЛАГОДАРЯ ВИ! :love: :giflo2: :giflo2: :giflo2: :heart: :giflo2: :giflo2: :giflo2:

Потребителски аватар
AnnaJames
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 390
Регистриран на: съб сеп 27, 2014 11:24 pm
:: 154 рецепти от AnnaJames
:: 190 снимки от AnnaJames

Мнение от AnnaJames » ср юни 10, 2015 11:18 pm

"За намиране на правилното решение

Веднъж Учителят отишъл с един от най-добрите си ученици в голям парк в подножието на планински хълм, където една от най-интересните забележителности бил сложен лабиринт с високи стени.Учителят предложил на своя ученик да намери изхода на лабиринта. Ученикът се лутал цял ден в плетеницата от пътеки, накрая, изтощен, се свлякъл на земята и заспал. По някое време почувствал, че някой го буди. Отворил очи и видял Учителя, който му казал:
— Следвай ме.
Ученикът, почувствал се крайно неловко, че не е успял да изпълни сам задачата, тръгнал след Учителя. С бърза и уверена крачка наставникът излязъл от лабиринта и продължил напред, като започнал да се изкачва по хълма. Стигнал върха, а щом пристигнал и ученика, Учителят го накарал да погледне надолу. Оттам лабиринтът се вижда като на длан.
— Погледни, дали можеш оттук да намериш изхода на лабиринта? — попитал Учителят.
— Е, сега вече е съвсем лесно. — отвърнал ученикът.
— Тогава запомни урока, който получи днес, защото е за една от най-важните тайни в умението да управляваш. Колкото по-добре успееш да се дистанцираш от една ситуация, колкото по-отвисоко можеш да я погледнеш, толкова по-обобщена картина ще видиш и по-лесно ще намериш правилното решение!"
Каквото заслужава да бъде направено, заслужава да бъде направено с любов.
Изображение

Потребителски аватар
AnnaJames
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 390
Регистриран на: съб сеп 27, 2014 11:24 pm
:: 154 рецепти от AnnaJames
:: 190 снимки от AnnaJames

Мнение от AnnaJames » пет юни 12, 2015 2:43 am

10 Бабини съвета които не трябва да забравяме

1. Вдишвайте бъдещето, издишайте миналото. Няма значение къде се намирате и през какво ви предстои да минете. Винаги вярвайте, че има светлина в края на тунела. Никога не очаквайте, не предполагайте и не изисквайте. Просто направете това, което можете, а всичко останало нека да си е такова, каквото е. Веднага след като направите възможното, ще стане това, което трябва, или пък вие ще видите ясно следващата си стъпка.

2. Животът може да е по-простичък. Фокусирайте се върху едно нещо. Не трябва да правите всичко веднага и сега. Дишайте, живейте и правете това, което е пред вас. Всичко, което вложите в живота, той ще ви даде след известно време.

3. Нека другите ви приемат такъв, какъвто сте, или да не ви приемат въобще. Говорете истината, даже гласът ви да трепери. Ако бъдете себе си, ще донесете красота там, където досега я е нямало. Вървете уверено по пътя си и не чакайте от другите да разберат вашия път, особено ако те не знаят накъде сте тръгнали.
4. Вие не сте онзи човек, който сте били преди и това е нормално. Преминали сте през много възвисявания и падения, за да сте този, който сте в момента. През изминалите години са се случили различни неща. Те са променили вашите възгледи, поднесли са ви много уроци и са ви накарали да укрепнете духом. Времето тече и никой не остава на мястото си, но някои хора все едно ще ви повтарят, че сте се променили. Отговорете им: „Разбира се, че съм се променил. Винаги така става в живота. Но съм все същият човек, само малко по-силен отпреди“.
5. Всичко, което се случва, ни помага да израстваме, даже ако ни е трудно да го разберем сега. Обстоятелствата ще ви направляват през цялото време като ви променят и усъвършенстват. Затова каквото и да правите – продължавайте да се надявате. Най-тънкият конец ще се превърне в най-здравото въже. Позволете на надеждата да стане ваша котва, повярвайте, че вашата история не е свършила, че приливът ще смени отлива и ще ви отведе към тихи брегове.
6. Не се стремете да сте богати, стремете се да сте щастливи. И когато станете по-зрели, ще виждате ценността на нещата, а не тяхната цена. Рано или късно ще стигнете до разбирането, че най-хубавите дни са тези, в които се усмихвате без кой знае какъв специален повод. Ценете моментите и бъдете благодарни за тях, без да търсите нищо, нищо друго. В това е същността на истинското щастие.
7. Бъдете решителни и жизнерадостни. Разберете, че по-голямата част от вашите страдания и неудачи са предизвикани не от обстоятелствата, а от вашето отношение към тях. Усмихнете се на завистника, който иска да ви навреди. Покажете му, че той никога не може да ви вземе това, което на него му липсва в живота.
8. Бъдете внимателни към тези, които са ви скъпи. Понякога любимият човек казва: „Всичко е наред“. Вгледайте се в очите му, прегърнете го и му кажете: „Знам, че не е така“. И е ненужно да се разстройвате, ако ви се струва, че някои хора си спомнят за вас само когато им трябвате за нещо. Намерете удовлетворение да сте като малък фар за другите, чийто живот е обвит в мрак.
9. Понякога трябва да пуснете човека, за да може той да израства. Защото най-важното в живота е не какво правите за него, а това, което сте го научили да прави сам за себе си, за да бъде успешен.
10. Ако чакате щастлив край, но не го виждате, вероятно е дошло време да потърсите ново начало. Погледнете се отстрани и приемете факта, че вие също понякога имате право на грешки. Само така се учите. Силните хора са тези, които се смеят на проблемите с искрен смях – те са се сражавали в тежка битка. Те се усмихват, защото знаят, че няма да позволят нищо, теглещо ги надолу, да им попречи да се движат към новото начало.
Каквото заслужава да бъде направено, заслужава да бъде направено с любов.
Изображение

Потребителски аватар
mami48
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 6242
Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm

Мнение от mami48 » пет юни 12, 2015 9:51 am

:giflo1: :giflo1: :giflo1: :heart: :giflo1: :giflo1: :giflo1: Мила Ани, благодаря ти,много ми допаднаха и притчата за Лабиринта и Бабините съвети,полезни и поучителни,благодаря! :hug: :hug: :hug:
Прикачени файлове
bravo.jpg
bravo.jpg (9.65 KиБ) Видяна 2850 пъти
OK1.png
OK1.png (136.25 KиБ) Видяна 2850 пъти

Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5639
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 66 рецепти от Makaweli
:: 908 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

Мнение от Makaweli » съб юни 13, 2015 10:40 am

Четох и ... плаках ... преживяването е тежко, независимо колко далече от родния дом си и винаги много боли ...

Изображение

Не съм вярвал, че аз, мъж почти на 50, техничар до мозъка на костите си, доста мълчалив и дори скучен, според жена ми, ще седна пред компютъра не за да работя, а да пиша писмо.

Преди 16 години заминах за работа в чужбина, бързо се устроих и взех при себе си и семейството си. Малко след това почина баща ми и майка ми остана сама. Никога не се оплака, не ме упрекна, не ми намекна, че няма кой да се грижи за нея – аз съм единствен син. Често се чувахме и тя всеки път казваше колко е добре и колко всичко й е наред. И само въпросът „Скоро ли ще си дойдете?“ издаваше, че всъщност е тъжна и много самотна.

С ръка на сърцето мога да кажа, че се грижех за нея, мислех я, не съм я изоставил, не съм я забравил нито за миг. Най-големият ми грях е, че не удържах на думата си. Всяка година си идвах в България през август, когато цялата фирма излизаше в отпуска, и това беше нашето време. Обикаляхме приятели и роднини, пътувахме на места, които й напомняха младостта с баща ми, а като напреднаха годините й, я водех по лекари и санаториуми. Ходехме заедно на кино, разхождахме се, канехме гости. Тя ме глезеше с гозби и сладкиши, които обичах от дете. Винаги ме изпращаше до входа на кооперацията и не идваше до летището… за да не виждам сълзите й. Аз пък все й обещавах, че този път ще направя всичко възможно да си дойда по Коледа или най-късно за Великден, а не чак през следващия август. Ето това обещание не спазих и се чувствам ужасно виновен.

Да, дойдох си в началото на декември миналата година, но не за да прегърна майка си, не за да усетя аромата на нейния прочут кекс с канела, не за да ме посрещне с греяно вино и орехи, а за да я изпратя в последния й път. Не можех да се побера в кожата си от болка и безсилие. Единствената ми утеха беше, че мама беше умряла като праведен човек, спокойно, без да боледува, в съня си. Но това не намали тежестта в сърцето ми, не успокои съвестта ми, не потисна усещането ми, че съм останал сам.

И този път се върнах през август, както обичайно. Но когато се изправих пред заключената врата, усетих как мъката ме задушава. Не чух стъпки в коридора, не ми замириса на печени чушки, нито на печени сливи… Мислех, че таванът ще падне върху главата ми. Трябваше да минат дни, за да посегна към вещите на майка си, но така и нищо не посмях да разместя, дори събраните вестници.

Искам да кажа на синовете, които живеят далеч от родителите си: Връщайте се често, колкото и да ви е трудно, и дръжте на дадената дума. Защото идва ден, когато имаме и време, и възможности, но нямаме най-важното – любим човек, който да ни посрещне. Повярвайте, няма по-страшно изпитание от това да се изправиш пред заключената врата на бащиния си дом.

Един син

Автор – Елеонора Манева
Споделено от сайта на Gnezdoto.net
Източник – https://www.facebook.com/ne.moga.da.spra
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение

Потребителски аватар
mami48
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 6242
Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm

Мнение от mami48 » съб юни 13, 2015 11:31 am

:giflo2: :giflo2: :giflo2: :heart: :giflo2: :giflo2: :giflo2: Бони, преди известно време прочетох това във Фейсбук,много се разстроих,поплаках - много,много тъжно,а толкова е истинско чак до болка истинско,допадна ми,че е намерил сили да излее болката и мъката си в това писмо, благодаря ти,че го публикува тук! :hug:
Прикачени файлове
hatiku untukmu.jpg
hatiku untukmu.jpg (11.28 KиБ) Видяна 2824 пъти


Отговори