Тук става въпрос не за стихотворението,а за Българският език.Как може да се приеме закон в държавата който да НЕ задължава езика на народа си.Та аз когато бях на училище ни задължаваха:Български език,Руски език и някакъв друг западен/немски,английски или френски/Това че днешното поколение незнае нищо не се дължи на езика,ами на самите тях-никой няма желание за учене.А във връзка със роми или други етнически групи,би било по нормално да се приеме закон в който да НЕ се задължава за тях...!
Това е лично мнение.
Ужас!
- tsura_78
- магьосник в кухнята
- Мнения: 616
- Регистриран на: пет окт 24, 2008 10:59 pm
- :: 50 рецепти от tsura_78
- :: 77 снимки от tsura_78
- Местоположение: MADRID и Плевен
- Aliana
- магьосник в кухнята
- Мнения: 1613
- Регистриран на: нед дек 14, 2008 6:14 pm
- :: 625 рецепти от Aliana
- :: 2132 снимки от Aliana
- Местоположение: Cologne
- Контакти:
За езика съм си казала мнението горе: това, което са планували е пълна глупост!
Всяка държава би трябвало да изисква от всеки, който иска да пребивава в нея, знание на езика. С езика се започва и с езика се свършва. Хората, пребиваващи на територията на една държава, а не говорещи езика й, образуват субкултури, което вреди и на държавата, и на социалните структури. Такива хора са бреме и за обществото, и за себе си, по простата причина, че достъпа им до информация, работно място, социални контакти се свежда до минимум. И цялото общество ги носи на гърба си.
Това, което исках да кажа с постинга си, е: Българският език като официален език в България, трябва да е задължителен, НЕЗАВИСИМО, дали някой Е етнически българин или не, дали се чувства българин или не! А въпроса за националността е друг, който според мен няма какво да търси в една такава образователна дискусия. Какво общо има националността с владеенето на езика?
Който иска да живее в Бълагия - да учи български. Който иска да живее в Италия - да учи италиански. И т.н. И аз не съм германка, но говоря немски. И не ми е навредило. Германците имат право да ми поставят като условие знание на езика. Няма да ми отделят по 2 часа в службите, за да ми разберат жестикулациите. Но нямат право да ме карат мен или детето ми, макар и родено тук, да рецитираме "Аз съм германче". И след 10 поколения - пак нямат право, освен ако не се самоопределяме като такива. Това са две различни неща.
Всяка държава би трябвало да изисква от всеки, който иска да пребивава в нея, знание на езика. С езика се започва и с езика се свършва. Хората, пребиваващи на територията на една държава, а не говорещи езика й, образуват субкултури, което вреди и на държавата, и на социалните структури. Такива хора са бреме и за обществото, и за себе си, по простата причина, че достъпа им до информация, работно място, социални контакти се свежда до минимум. И цялото общество ги носи на гърба си.
Това, което исках да кажа с постинга си, е: Българският език като официален език в България, трябва да е задължителен, НЕЗАВИСИМО, дали някой Е етнически българин или не, дали се чувства българин или не! А въпроса за националността е друг, който според мен няма какво да търси в една такава образователна дискусия. Какво общо има националността с владеенето на езика?
Който иска да живее в Бълагия - да учи български. Който иска да живее в Италия - да учи италиански. И т.н. И аз не съм германка, но говоря немски. И не ми е навредило. Германците имат право да ми поставят като условие знание на езика. Няма да ми отделят по 2 часа в службите, за да ми разберат жестикулациите. Но нямат право да ме карат мен или детето ми, макар и родено тук, да рецитираме "Аз съм германче". И след 10 поколения - пак нямат право, освен ако не се самоопределяме като такива. Това са две различни неща.
www.facebook.com/artandhobby
- tsura_78
- магьосник в кухнята
- Мнения: 616
- Регистриран на: пет окт 24, 2008 10:59 pm
- :: 50 рецепти от tsura_78
- :: 77 снимки от tsura_78
- Местоположение: MADRID и Плевен
Аз не съм споменавала нищо за националност и език.Когато човек е в друга държава,не държавата го задължава да учи,а това че ако не учи езика едва ли ще има бъдеще там...
не виждам защо да те задължават,след като ти си тази която е избрала да живееш в държавата им.Моето мнение го казах по горе.Който иска да живее в България,но нека да запазят езика ни,за децата ни...Германците имат право да ми поставят като условие знание на езика.
- Aliana
- магьосник в кухнята
- Мнения: 1613
- Регистриран на: нед дек 14, 2008 6:14 pm
- :: 625 рецепти от Aliana
- :: 2132 снимки от Aliana
- Местоположение: Cologne
- Контакти:
Цуре, моят постинг беше в отговор на Нелка, не на теб :shock: Незнам защо си мислиш, че има общо с теб.
Освен това в Германия сега е ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН курс по немски за всички новопристигащи. Ти можеш да влезеш в страната (граждани на ЕС, хора с работни визи), да получиш първоначално виза и докато се разглежда молбата ти за постоянно пребиваване, трябва да минеш един така наречен Интеграционен курс. Удостоверението трябва да добавиш към вече дадената молба. Освен това: за граждани на държави извън ЕС, сключващи брак с немски граждани, е задължителен документ за изкаран курс по немски, за да могат да дойдат в Германия. Само брак не е достатъчен за получаване на виза. Законът е от 2006 година.
Твоята логика е нормална, че като искам аз да живея там, би трябвало да е НОРМАЛНО да си дам зор и да уча език. За жалост обаче е факт, че много италианци например живеят от 20-30 години и никога не им се е налагало да занят език - работят при италианци, женят се помежду си, ходят на лекари-италианци.
Освен това в Германия сега е ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН курс по немски за всички новопристигащи. Ти можеш да влезеш в страната (граждани на ЕС, хора с работни визи), да получиш първоначално виза и докато се разглежда молбата ти за постоянно пребиваване, трябва да минеш един така наречен Интеграционен курс. Удостоверението трябва да добавиш към вече дадената молба. Освен това: за граждани на държави извън ЕС, сключващи брак с немски граждани, е задължителен документ за изкаран курс по немски, за да могат да дойдат в Германия. Само брак не е достатъчен за получаване на виза. Законът е от 2006 година.
Твоята логика е нормална, че като искам аз да живея там, би трябвало да е НОРМАЛНО да си дам зор и да уча език. За жалост обаче е факт, че много италианци например живеят от 20-30 години и никога не им се е налагало да занят език - работят при италианци, женят се помежду си, ходят на лекари-италианци.
www.facebook.com/artandhobby
- xevi
- шеф на кухнята
- Мнения: 407
- Регистриран на: нед авг 05, 2007 12:34 pm
- :: 108 рецепти от xevi
- :: 706 снимки от xevi
- Pavel
- шеф на кухнята
- Мнения: 908
- Регистриран на: нед авг 05, 2007 11:04 am
- :: 26 рецепти от Pavel
- :: 393 снимки от Pavel
- Контакти:
Тъй като стана дума за стихотворението "Аз съм Българче" - замислих се колко ли хора (българи) го знаят наизуст? А каква ли част от тях могат да го напишат без грешка? И дали знаят кой е автора му? :shock:
Направо не ми се иска да знам отговорите на тези въпроси - няма да са приятни, въпреки че стихотворението е известно и много от нас задължително са го учили в училище...
Българският език никой не може да ни го отнеме, освен самите ние - защо вместо да скачаме срещу някаква идиотска провокация не се замислим ние дали пишем и говорим правилно? И дали помагаме на децата да бъдат грамотни?
Ето и наградата за всички достатъчно търпеливи да прочетат изказването ми до тук:
Аз съм Българче
Аз съм българче и силна
майка мене е родила;
с хубости, блага обилна
е родината ми мила.
Аз съм българче. Обичам
наште планини зелени,
българин да се наричам -
първа радост е за мене.
Аз съм българче свободно,
в край свободен аз живея,
всичко българско и родно
любя, тача и милея.
Аз съм българче и расна
в дни велики, в славно време,
син съм на земя прекрасна,
син съм на юнашко племе.
Иван Вазов
Ако някой се интересува - не, не съм го написал по памет, копирах го от Интернет. :oops:
Въпроси за домашно - кои са вашите любими стихотворения? Аз ще споделя моето малко по-късно
Направо не ми се иска да знам отговорите на тези въпроси - няма да са приятни, въпреки че стихотворението е известно и много от нас задължително са го учили в училище...
Българският език никой не може да ни го отнеме, освен самите ние - защо вместо да скачаме срещу някаква идиотска провокация не се замислим ние дали пишем и говорим правилно? И дали помагаме на децата да бъдат грамотни?
Ето и наградата за всички достатъчно търпеливи да прочетат изказването ми до тук:
Аз съм Българче
Аз съм българче и силна
майка мене е родила;
с хубости, блага обилна
е родината ми мила.
Аз съм българче. Обичам
наште планини зелени,
българин да се наричам -
първа радост е за мене.
Аз съм българче свободно,
в край свободен аз живея,
всичко българско и родно
любя, тача и милея.
Аз съм българче и расна
в дни велики, в славно време,
син съм на земя прекрасна,
син съм на юнашко племе.
Иван Вазов
Ако някой се интересува - не, не съм го написал по памет, копирах го от Интернет. :oops:
Въпроси за домашно - кои са вашите любими стихотворения? Аз ще споделя моето малко по-късно
Aut viam inveniam aut faciam
- tsura_78
- магьосник в кухнята
- Мнения: 616
- Регистриран на: пет окт 24, 2008 10:59 pm
- :: 50 рецепти от tsura_78
- :: 77 снимки от tsura_78
- Местоположение: MADRID и Плевен
- desislava76
- магьосник в кухнята
- Мнения: 420
- Регистриран на: ср яну 07, 2009 10:55 am
- :: 92 рецепти от desislava76
- :: 29 снимки от desislava76
- Местоположение: Географски център на България
- eni33
- виртуоз с тиган
- Мнения: 130
- Регистриран на: вт мар 24, 2009 11:07 am
- :: 9 рецепти от eni33
- :: 2 снимки от eni33
- Aliana
- магьосник в кухнята
- Мнения: 1613
- Регистриран на: нед дек 14, 2008 6:14 pm
- :: 625 рецепти от Aliana
- :: 2132 снимки от Aliana
- Местоположение: Cologne
- Контакти:
Браво, Павел!
Това което човек учи без желание и убеждение, се забравя неизбежно.
Моите любими стихотворения нямат край.... И с гордост мога да се похваля, че знам наизуст още всичко, което сме учили в училище.
Едно от стихотворенията, които ме трогват всеки път, е Родина на Вапцаров, от стихосбирката му Моторни песни. Тази стихосбирка, единствената му, е издадена през 1940 година.
Над тебе Пирин
издига гранити,
обвити във сиви мъгли.
Орли над бедни села
размахват крила
и хала в полята пищи.
А бяха години,
когато невинно
люляха ме празни мечти.
Живота бе ведър
и лесен,
живота бе щедър
и песен бе ти.
Но ето –
преминах
през дим,
през масло
и машини,
преминах през
гнет и тегло –
вред, където се борят
за хлеб.
И нещо се счупи
във мене.
Простенах от болка,
но бях без изход.
Погледнах надире
и плюх озлобено
и в теб,
и в самия живот.
Сега си ми близка,
по-близка от майка дори,
но днеска ме плиска
ненужно пролятата кръв,
насън ме души
площадния кървав двубой
на твои герои,
платени със чужди пари...
Тежи ми, Родино,
кошмарно жестоко тежи
димящата кръв
и аз ще те питам –
всичко това
за теб ли бе нужно,
кажи?
Вред мрак.
И в мрака – тегло и робия.
Глад.
Остана стотици години назад.
А нейде живота пулсира,
израства
завод
след завод,
бръмчат пропелери...
А моят народ
работи,
умира,
както в дълбоката
бронзова ера.
Аз пак те обичам,
Родино на Гоце и Даме,
защото израснах,
защото закрепнах във Теб.
И нося в сърцето си младо
тревожното знаме
и вечния устрем
на всички без покрив и хлеб.
Това което човек учи без желание и убеждение, се забравя неизбежно.
Моите любими стихотворения нямат край.... И с гордост мога да се похваля, че знам наизуст още всичко, което сме учили в училище.
Едно от стихотворенията, които ме трогват всеки път, е Родина на Вапцаров, от стихосбирката му Моторни песни. Тази стихосбирка, единствената му, е издадена през 1940 година.
Над тебе Пирин
издига гранити,
обвити във сиви мъгли.
Орли над бедни села
размахват крила
и хала в полята пищи.
А бяха години,
когато невинно
люляха ме празни мечти.
Живота бе ведър
и лесен,
живота бе щедър
и песен бе ти.
Но ето –
преминах
през дим,
през масло
и машини,
преминах през
гнет и тегло –
вред, където се борят
за хлеб.
И нещо се счупи
във мене.
Простенах от болка,
но бях без изход.
Погледнах надире
и плюх озлобено
и в теб,
и в самия живот.
Сега си ми близка,
по-близка от майка дори,
но днеска ме плиска
ненужно пролятата кръв,
насън ме души
площадния кървав двубой
на твои герои,
платени със чужди пари...
Тежи ми, Родино,
кошмарно жестоко тежи
димящата кръв
и аз ще те питам –
всичко това
за теб ли бе нужно,
кажи?
Вред мрак.
И в мрака – тегло и робия.
Глад.
Остана стотици години назад.
А нейде живота пулсира,
израства
завод
след завод,
бръмчат пропелери...
А моят народ
работи,
умира,
както в дълбоката
бронзова ера.
Аз пак те обичам,
Родино на Гоце и Даме,
защото израснах,
защото закрепнах във Теб.
И нося в сърцето си младо
тревожното знаме
и вечния устрем
на всички без покрив и хлеб.
www.facebook.com/artandhobby