"Уроци" за Живота

Всичко НЕ свързано с ядене и пиене :)
Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5639
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 66 рецепти от Makaweli
:: 908 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

Re: "Уроци" за Живота

Мнение от Makaweli » нед сеп 18, 2016 5:22 pm

Спомен за Иван Балсамаджиев

„Ако човек не се променя, докато е жив, по-добре да не се ражда. Нещастията, които ни се спохождат, не са случайни. Няма случайни неща. Поради тази причина човек трябва да благодари за всичко, което му се случва. Независимо дали е добро, или лошо. Дали е болест, или страдание. Няма значение, важното е вярваш, че винаги се намира изход от лабиринта… Мисля си, че всяка болка идва, за да ни върне в пътя. Какво става с козата, когато не е в пътя? Козарят я вкарва в пътя с пръчката.“

Иван Илиев Балсамаджиев е български актьор и певец, роден в Троян на 19 февруари 1953 година. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1977 г. След това работи до 1979 г. във Видинския драматичен театър. Между 1979 и 1985 се установява на работа в Драматичен театър в Перник. След това работи в театър „Сълза и смях“ до 1991 г. Впоследствие става водещ на редица телевизионни предавания като Неделен експрес, Час по всичко, Вариант-М, Фолк шанс, С бъклица и дрян. Издава и книга озаглавена „Борбата със Злото в мен“. През 2005 г. Иван Балсамаджиев разбира, че е болен от рак на стомаха. Отива си на 57 години в София. А ето и няколко негово мъдри слова, които ни завеща.

„Практикувах 30 години йога, за да разбера, че съм тръгнал от краката за главата. Правех асаните много добре, но душата ми оставаше мирска – т.е. аз мразех, завиждах, притеснявах се, страхувах се. Докато е трябвало да бъде точно обратното – да подчиня всичко на Божията воля и оттам нататък асаните да са само средство, с което да насочвам енергията. Защото човек може да стигне до просветлението и в момента, в който мие чинии, например. Има една притча: Перачка на чаршафи на Ганг се обърнала към Буда и го попитала как да достигне просветлението. Той й казал: „Ами наблюдавай ръцете си, докато переш.“ Т. е. удовлетворението, приемането. Това като че ли е в основата на всичко.

Източните учения са в моето съзнание от 14-годишен. И разбрах, че не прочетеното и наученото променя, променя начинът на живот. Стига сме учили и чели, стига сме вярвали на гурута! Буда е казал: Не вярвай на пророци, не вярвай на написано, не вярвай на учители, не вярвай на постулати, независимо от това, че идват от древността. Провери всичко сам и се увери, че това е част от истината!

В един момент човек се докосва до духовното, без да съзнава това. Идва втори момент, в който отново се докосва до духовното, но не му се иска това. И накрая идва момент, в който, вече докоснал се до духовното, човек иска да се развива, да се променя, наблюдавайки себе си и другите.

Не искам да си спомням за минали неща. Поръсвам ги с пепел, за да мога да направя същите грешки и следващия път, но спокоен, защото така или иначе вече ми се е случвало.
Аз гледам миналото да ме поучава, а бъдещото да не ме плаши. За да ми е добре в настоящето. Във всяка нова ситуация, при всеки възникнал проблем, си спомням за нещо пак такова, само че от миналото… Но този път приемам нещата по-спокойно. Ако бих могъл, съм щял да ги променя още тогава. Просто гледам да разграничавам възможното от невъзможното и достижимото от недостижимото. Така пестя нерви.

За мен не е важно да стигна до върха, а да се чувствам добре по пътя. Понякога ще спра, за да отдъхна и да се насладя на гледката встрани. Няма значение какъв е върхът и къде се намира. Казват, че тибетските шерпи, когато са се изкачвали, са спирали и мълчали по 10-15 минути. После, без да дават обяснение, тръгвали пак. Като ги попитали, те казвали, „Ние сядаме, за да ни настигнат душите“.

Има една истина, която хората над 50 трябва да разберат – че всяка сутрин трябва да те заболи по нещо, но на различно място по тялото. Ако в продължение на една седмица те боли едно и също място – иди се прегледай вече. Но дори и тогава благодари, че си жив.
Ако човек не се променя, докато е жив, по-добре да не се ражда. Нещастията, които ни се спохождат, не са случайни. Няма случайни неща. Поради тази причина човек трябва да благодари за всичко, което му се случва. Независимо дали е добро, или лошо. Дали е болест, или страдание. Няма значение, важното е вярваш, че винаги се намира изход от лабиринта… Мисля си, че всяка болка идва, за да ни върне в пътя. Какво става с козата, когато не е в пътя? Козарят я вкарва в пътя с пръчката.

Време е вече българинът да си каже: „Аз съм си виновен, а не другите.“ Време е да се приеме такъв, какъвто е, да си прости, за да може по-лесно да прости и на другите и така да заживеят заедно.

Човек трябва да бъде открит във всеки момент и във всяка ситуация, независимо дали е преживяна вече, или не. Най-важното в човешкия живот е смирението. Най-големият бич е страхът. Той е в основата на всеки грях: алчност, завист и омраза. Защото какво е алчността – страх от това да не останеш гладен. А какво е завистта – страх от това, че някой успява, а ти – не. Ами омразата какво е – страх някой не получи това, което смяташ, че се полага на теб.

Болните амбиции раждат страстите, а пък страстите рушат. Не си струва човек да живее заради голи амбиции и в гонене на материалното. Петролът, кюмюрът, жълтият метал, финикийските знаци разделят брат от брата. Затова не трябва да обръщаме внимание на материалното, не трябва да си правим идоли. Не трябва да сме гадни, зли, алчни. Не трябва да мразим, не трябва да се гневим. Трябва да отворим любовта, а не да я демонстрираме лицемерно. Да я дочакаме спокойно и добронамерено. Да й позволим да дойде. Като знаем, че тя идва не в озъбения, наежен и бодлив таралеж, а в мекотата на птичите крила, в онова, което ни дава обятието.
Живея с широко отворени очи, наблюдавайки света, без да го изследвам. Но му се дивя! Мъча се също така да си давам отговори. На човек трябва да му се случат някои неща, за да го научат на други.

Когато ми съобщиха диагнозата рак, припаднах. Като се свестих, се събудих нов човек. Допреди това живеех в собствените си затвори. Терзаех се дали ще ми запали колата, дали ще стане представлението, дали ще завали дъжд, какво ще ям на старини, кой какво казал… Докато от момента, в който се събудих, съм щастлив всеки миг от тези 24 прекрасни часа.
Вярата ни помага да оцелеем в трудни ситуации. Тя носи спокойствие, решителност, самочувствие, мекота, състрадание…
Има една поговорка: „Лозето не иска молитва, а мотика“. И мотика иска лозето, но и молитва. Защото тази мотика е изфабрикувана от желанието на човека. Така че молитвата е преди мотиката. Трябва да се помолим ние, вътре в себе си, да се оправим. Когато това стане, и проблемите ни ще се решат.

Бог е един. Той Е. Пътищата към него са много.Религията ти помага да погледнеш към себе си. Да откриеш Бог вътре в теб. Религията е послание, спуснато отгоре, за да бъде човек по-добър, по-състрадателен. За да бъде повече Човек. Вярвам в прераждането. Чувал съм, че на някой от вселенските събори християните са отстранили от Библията тези пасажи. Не знам дали това е така. Но ми се струва по-логично да има прераждане. Иначе не мога да си обясня защо един добър човек страда. Защо един интелигентен човек е хром. Достигнах до въпросите какво е оттатък, когато най-добрият приятел на моя син почина. Тогава си помислих: „Добре, защо това 6-годишно дете напусна този свят и остави моето без приятел?“. Зарових се в духовните книги и разбрах, че така му е било писано. Дошло е за кратко, за да изпълни мисията си на земята и да продължи към следващия живот. Защото, според някои учения, ние сами избираме съдбата си тук, за да научим уроците, които са ни необходими за нашето израстване.

Не трябва да сме крайни. Не трябва да сме полюси. Трябва да се стремим към кръга. Ние самите да сме кръг. Има една притча за Буда: „Той стоял и медитирал при аскетите, за да достигне съвършенството. Минал един кораб с музиканти на него. Старият музикант казал на младия: не опъвай лъка твърде много, защото ще го скъсаш. Но не го дръж и твърде хлабав, за да можеш да свириш все пак. Тогава Буда разбрал, че всичко крайно е излишно и не бива да спохожда човек.“
Животът е шарен и многолик, така че си струва да го изживееш.“

http://poznanieto.bg/%D1%81%D0%BF%D0%BE ... %B5%D0%B2/
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение


Потребителски аватар
janova.m
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 1105
Регистриран на: чет фев 04, 2016 9:08 am

Мнение от janova.m » пет сеп 23, 2016 7:21 am

Бони,благодаря!

Потребителски аватар
didurana
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 4152
Регистриран на: чет юли 29, 2010 12:28 pm

Мнение от didurana » пет сеп 23, 2016 8:14 am

Благодаря Бони!

Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5639
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 66 рецепти от Makaweli
:: 908 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

Мнение от Makaweli » пет сеп 23, 2016 6:32 pm

Господ винаги има план за вас: Прочетете това и ще осъзнаете, че вашите желания винаги се изпълняват

Когато нещата ви не вървят както трябва, винаги знайте, че Господ има план за вас. Ако му се доверите, Той ще ви даде големи подаръци. Стоели си три дървета на хълм в гората.

Обсъждали своите надежди и мечти, когато първото дърво казало: „Един ден се надявам, че ще стана ковчег за важно тяло. Може би ще бъда украсено с прекрасна гравюра и всеки ще може да види моята красота „.

Тогава второто дърво казало: „Един ден аз ще бъда мощен кораб. Ще превозвам крале и кралици по водата и ще плавам до края на света. Всеки ще се чувства сигурен в мен заради силата на моите стопани“.

Накрая третото дърво казало: „Аз искам да порасна и да бъда най-красивото и най-голямото дърво в гората. Хората ще ме гледат от върха на хълма, ще гледат моите клони и ще мислят за небесата и за Господ и колко съм близо до тях. Аз ще бъда най-значимото дърво на всички времена и хората винаги ще си спомнят за мен. “

Няколко години след като молитвите за техните мечти можели да станат реалност, пристигнала група дървосекачи до стволовете на дърветата. Единият приближил до първото дърво и казал: „Това изглежда здраво, мисля, че ще мога да го продам на дърводелец“. И започнал да реже стъблото. Стъблото било щастливо. Знаело, че дърводелец ще успее от него да направи ковчег.

При второто дърво втория двосекач казал: „Това дърво изглежда още по-силно, ще го продам на корабостроителница“. Второто дърво било щастливо. Знаело, че е на път да се превърне в мощен кораб.

Когато третия дрвосекач дошъл до третото дърво, стъблото му било изплашено, защо ако го отсекат, неговите мечти нямало да се сбъднат. Третият от дрвосечачите казал: „Не ми трябва нищо особено от всички стъбла, така че тук ще взема това“. И той наряза стъблото.

Когато първото дърво пристигнало при дърводелците, от него направили ясли за хранене на добитък. Сложили го в плевнята пълна със сено. Това не е било нещо, за което то си е мечтало.

Второто дърво е било използвано за производство на малки рибарски лодки. Завършили неговите мечти за мощен кораб, който превозва царе.

Третото дърво било нарязано на големи парчета и оставено само в тъмното.

Минали години и дърветата забравили за техните мечти.

Един ден мъж и жена пристигнали до обора. Жената родила и сложила детето в яслите, които били направени от истинско дърво. Мъжът искал да може да направи люлка за бебе, но трябвало да се примири, че и тези ясли ще послужат. Стъблото, гледайки красотата на детето и неговата необичайност, усещало важността на това събитие, предчувствувайки че в себе си пази най-важния човек на всички времена.

Години по-късно, група хора влезли в рибарска лодка направена от второто дърво. Един от тях е бил изморен и заспал. Докато плавал по водата, започнала голяма буря и стъблото осъзнала, че не е достатъчно силно, за да защити хората. Хората събудили човек, който спи, той станал и казал: „Мир“ и бурята спряла. Тогава стъблото осъзнало, че превозва царя на царете.

Най-накрая някой дошъл и взел третото дърво. Един човек го носел по улиците, докато други хора ругаели човека, който го носи. Когато пристигнали на мястото, човекът бил прикован за стъблото и то се напоило с неговата кръв, а той се намирал на върха на хълм, където починал. Стъблото осъзнало, че е било достатъчно силно да стои на върха на хълма и да бъде близо до Господ, защото Христос бил разпънат на него.

Поуката от тази история: Когато нещата не вървят както трябва, винаги знайте, че Господ има план за вас. Ако се доверите, Той ще ви възнагради богато. Всяко дърво получило това, което искало, просто не е бил начинът, по който си го представяло.

Ние не знаем какво Господ планира за нас. Знаем, че Неговите пътища (начини) не са нашите пътища (начини, но неговите пътища (начини) винаги са най-добрите.

http://www.zajenata.bg/%D0%B3%D0%BE%D1% ... 72899.html
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение


Потребителски аватар
Black_Beret
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 136
Регистриран на: нед апр 10, 2016 3:13 pm

Мнение от Black_Beret » чет сеп 29, 2016 7:45 am



Поздрави!

Meri_Popins
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 56
Регистриран на: ср апр 09, 2014 12:44 pm
:: 188 рецепти от Meri_Popins
:: 327 снимки от Meri_Popins

Мнение от Meri_Popins » нед окт 09, 2016 7:48 pm

Макавели, тази история е уникална. Бъди благословена!
Добре дошли във моята страничка!
Обичам да готвя, да правя нови интересни рецепти. Обожавам българска, италианска, китайска и особено френската, Един по-здрав от мен за всички идиоти които ме изхвърлиха!

Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5639
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 66 рецепти от Makaweli
:: 908 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

Мнение от Makaweli » съб окт 15, 2016 9:44 pm

Изображение

Дидка, много ми хареса :hug: :hug: :hug:
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение

Потребителски аватар
didurana
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 4152
Регистриран на: чет юли 29, 2010 12:28 pm

Мнение от didurana » нед окт 16, 2016 6:54 am

Бони,вярвам в това! И на мен много ми харесва!

Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5639
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 66 рецепти от Makaweli
:: 908 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

Мнение от Makaweli » пет окт 28, 2016 6:50 am

Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение

Потребителски аватар
Lirinka
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 1312
Регистриран на: чет апр 12, 2012 5:02 pm
:: 17 рецепти от Lirinka
:: 727 снимки от Lirinka

Мнение от Lirinka » пет окт 28, 2016 8:29 am

Бони, благодаря! Хубав ден, мила! :)


Отговори