"Уроци" за Живота

Всичко НЕ свързано с ядене и пиене :)
Потребителски аватар
Gala85
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 62
Регистриран на: пон мар 08, 2010 2:49 pm
:: 227 рецепти от Gala85
:: 11875 снимки от Gala85

Re: "Уроци" за Живота

Мнениеот Gala85 » ср фев 22, 2017 11:43 am

СВЕТЪТ ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ДРУГИЯ


В бра­ка се съ­би­рат два­ма чо­ве­ка от раз­ли­чен пол, ко­и­то ид­ват от раз­лич­ни се­мейс­т­ва, с раз­лич­но въз­пи­та­ние, с раз­ли­чен жиз­нен опит, с раз­ли­чен тем­пе­ра­мент, ха­рак­тер, раз­би­ра­ния, имат раз­лич­ни про­фе­сии и ид­ват от раз­лич­ни сре­ди... То­ва оз­на­ча­ва, че как­во­то и да им се слу­чи през съв­мес­т­ния им път, те ще го въз­п­ри­е­мат по свой спе­ци­фи­чен на­чин и ще ре­а­ги­рат по сво­е­му. Как мо­гат да се сле­ят те­зи два, на пръв пог­лед не­съв­мес­ти­ми, до­ри ан­та­го­нис­тич­ни свя­та? Как мо­жеш да пог­лед­неш на све­та през очи­те на дру­гия? Ка­то се вслу­шаш в не­го.

В от­но­ше­ни­я­та меж­ду съп­ру­зи­те от из­к­лю­чи­тел­на важ­ност е раз­го­во­рът. За да се сбли­жат два­ма­та, да над­ник­нат един в друг, да се при­е­мат, да се раз­бе­рат и един ден на­ис­ти­на да по­чув­с­т­ват, че се е сбъд­на­ло над тях оно­ва биб­лейс­ко по­же­ла­ние, ко­е­то са чу­ли по вре­ме на вен­чав­ка­та: да бъ­дат два­ма­та ед­но.

В бра­ка две лич­нос­ти, два раз­лич­ни свя­та вза­им­но се въз­п­ри­е­мат, до­пъл­ват се, вза­им­но се про­ник­ват, фор­ми­рай­ки не­що но­во, не­що раз­лич­но и във всич­ки слу­чаи по-доб­ро.

Все­ки чо­век е уни­ка­лен, на­да­рен от Бо­га с осо­бе­ни дар­би в уни­кал­на ком­би­на­ция и съ­от­но­ше­ние. В се­мейс­т­во­то те­зи дар­би на лич­ност­та тряб­ва да се раз­к­ри­ят, вна­сяй­ки в бра­ка сво­е­то бо­гат­с­т­во и по­пад­на­ли на доб­ра­та поч­ва на Лю­бов­та, да се раз­ви­ят, да се раз­гър­нат.

Но то­ва мо­же и да не се слу­чи, ако все­ки от съп­ру­зи­те се стре­ми да ут­вър­ж­да­ва се­бе си, сво­и­те виж­да­ния, сво­и­те раз­би­ра­ния; ако слу­шаш дру­гия са­мо за да от­че­теш с как­во ти си съг­ла­сен и с как­во ­ не; ако до­ка­то го­во­ри дру­ги­ят срав­ня­ваш, съ­пос­та­вяш, тър­сиш ло­ги­ка­та, сла­би­те мес­та, про­ти­во­ре­чи­я­та и си за­ет с то­ва да оп­ре­де­лиш сво­е­то от­но­ше­ние към ка­за­но­то, вмес­то прос­то да слу­шаш с вни­ма­ние из­ця­ло на­со­че­но към го­во­рещия, за да до­ло­виш ця­лос­т­но­то, оно­ва, ко­е­то стои зад ду­ми­те му: как­во го при­тес­ня­ва, как­во чув­с­т­ва, как­во го въл­ну­ва, от как­во се нуж­дае в то­зи мо­мент и въ­об­ще.

Как­во ни пре­чи да слу­ша­ме ис­тин­с­ки, заб­ра­вяй­ки се­бе си, сво­е­то мне­ние по въп­ро­са, сво­е­то от­но­ше­ние към съ­бе­сед­ни­ка, нас­т­ро­е­ни­е­то си, сво­я­та кри­тич­ност?

Се­бе­ут­вър­ж­да­ва­що­то се се­бе­лю­бие.

До­ри ко­га­то сме в ро­ля­та на слу­ша­тел, се­бе­лю­би­е­то ни зас­та­вя да пре­це­ня­ва­ме дру­гия, при­ла­гай­ки сво­и­те мер­ки, сво­и­те кри­те­рии, кол­ко­то и су­бек­тив­ни и пог­реш­ни да са те. В желанието ни да възтържествува “правдата”, започваме да спорим. В то­зи спор се раж­дат сил­ни ар­гу­мен­ти, удач­ни срав­не­ния, ефек­т­ни фра­зи..., от ко­и­то сами се об­ла­жа­ваме. Зас­ле­пе­ни от фо­йер­вер­ки­те на сло­вес­на­та си по­бе­да, ня­ма да за­бе­ле­жим, че след та­къв раз­го­вор вмес­то вза­им­но да се сбли­жим и обо­га­тим, сме из­лез­ли не по-бо­га­ти, а с из­вес­т­но от­чуж­де­ние по­меж­ду ни.

За­що тя го­во­ри та­ка? За­що­то е глу­па­ва, за­що­то ис­ка да ме ядо­са, да ме заб­лу­ди, да се нап­ра­ви на ин­те­рес­на, за­що­то нап­ра­во не знае как­во го­во­ри...?” Пос­лед­но­то, ко­е­то ще ни хрум­не ка­то обяс­не­ние за по­ве­де­ни­е­то на съ­бе­сед­ни­ка ни, ве­ро­ят­но е най-вяр­но­то: за­що­то та­ка виж­да не­ща­та, за­що­то та­ка из­г­леж­да све­тът и кон­к­рет­ни­ят проб­лем през приз­ма­та на ней­ния опит, ней­ния ха­рак­тер, ней­ни­те убеж­де­ния и то­ва виж­да­не ни­то е по-ло­шо, ни­то е по-не­вяр­но, а прос­то е раз­лич­но от мо­е­то виж­да­не.

Ед­на­та глед­на точ­ка не из­к­люч­ва дру­га­та, а пра­ви об­ра­за по-обе­мен, по-бли­зък до ре­ал­ния. За­що да не пог­лед­на на све­та през ней­ни­те очи? Би би­ло не­пос­ти­жи­мо за мен, ако не зам­лък­на, ако не се вслу­шам при­тих­нал. Би би­ло ин­те­рес­но, обо­га­тя­ва­що: за мен, за нея, за нас. На­вяр­но...”

“Как­ва част от то­ва, ко­е­то ми е ка­зал, съм чу­ла? Как­во ми е ка­зал, а аз не съм му обър­на­ла вни­ма­ние или съм го раз­б­ра­ла пог­реш­но? До­ла­вям ли оно­ва, ко­е­то ду­ми­те се опит­ват да из­ра­зят? Как­во всъщ­ност се опит­ва да из­ра­зи: оп­ре­де­ле­но от­но­ше­ние към те­ма­та, оп­ре­де­ле­но от­но­ше­ние към мен или се опит­ва да ми раз­к­рие още не­що за се­бе си? Или го­во­ри за­ра­ди Бо­га, по­ра­ди уси­лие да бъ­де во­ля­та Му? Или всич­ко то­ва.

Мо­же би са­ми­ят той не е съв­сем на­яс­но. Но ако мен ме е гри­жа как­во го въл­ну­ва, как­во го е под­тик­на­ло да ми за­го­во­ри, ако на­ис­ти­на ме е гри­жа как ще се чув­с­т­ва той след раз­го­во­ра с мен: сма­зан или ок­ри­лен, то­ва е ед­на доб­ра ос­но­ва за ис­тин­с­ка бли­зост. Ако го слу­шам са­мо за да пре­це­ням кри­тич­но ду­ми­те му ­ то­ва е ос­но­ва за до­са­да, раз­д­раз­не­ние, враж­деб­ност, а от там и за­гу­бе­но до­ве­рие, и от­чуж­де­ние.”

Ко­га­то сме ув­ле­че­ни от кни­га, филм или му­зи­кал­но про­из­ве­де­ние, ние въз­п­ри­е­ма­ме ця­лос­т­но: ду­ми, кар­ти­ни, дви­же­ние, усе­ща­не. Ко­га­то не­що ни граб­не, през ум не ни ми­на­ва да ана­ли­зи­ра­ме де­тай­ли­те, да ги съ­пос­та­вя­ме, да срав­ня­ва­ме с поз­на­то­то ни. Въз­п­ри­е­ма­ме го ка­то де­ца: с от­во­ре­ни очи, с от­во­ре­ни ус­та, с от­во­ре­но съз­на­ние, с от­во­ре­но сър­це.

Има и та­ки­ва раз­го­во­ри, та­ки­ва ми­го­ве на об­ще­ние, ко­и­то не са прос­то раз­го­вор, а със­то­я­ние на ду­ха. В те­зи ми­го­ве раз­би­раш, че в жи­во­та ти е ста­на­ло не­що зна­чи­мо. Сли­ва­не. То­ва до­кос­ва­не до тайн­с­т­во­то на еди­не­ни­е­то ка­ра хо­ра­та да се же­нят, за да про­дъл­жат то­ва тайн­с­т­во до края на дни­те си. За да пре­бъд­ват в със­то­я­ние на сли­ва­не. За­що съп­ру­зи­те се раз­ми­на­ват? За­що зас­пи­ват мъл­ча­ли­ви и са­мот­ни в брач­но­то си ло­же? Ко­га са прес­та­на­ли да се чу­ват, да се вслуш­ват при­тих­на­ли в дру­гия?

От дейс­т­ви­тел­но­то слу­ша­не се раж­да дъл­бо­ко­то сък­ро­ве­но об­ще­ние. То­га­ва раз­го­во­рът се прев­ръ­ща от бе­се­да в със­то­я­ние ­ със­то­я­ние на от­во­ре­ност да при­е­меш дру­гия и да му от­да­деш се­бе си, да се пре­дос­та­виш на раз­по­ло­же­ние, със­то­я­ние на две пре­ли­ва­щи ед­на в дру­га ду­ши. В те­зи ми­ну­ти, а мо­же би ча­со­ве, е все ед­но как­во два­ма­та си каз­ват, мо­гат и да за­мъл­чат и от то­ва чув­с­т­во­то, че пре­дел­но яс­но се раз­би­рат да не из­б­лед­нее.

От усе­ща­не­то, че не си сам, че сте два­ма и два­ма­та сте ед­но; че има кой да те под­к­ре­пи в ми­го­ве на сла­бост, че има кой да те на­сър­чи в ми­го­ве на ко­ле­ба­ние, че има кой да те уте­ши в ми­го­ве на про­ва­ли... се про­ме­ня от­но­ше­ни­е­то ти, пог­ле­дът ти над све­та, по­ве­де­ни­е­то ти. Уж всич­ко е съ­що­то: проб­ле­ми­те, хо­ра­та, об­с­то­я­тел­с­т­ва­та, а ве­че ги пре­жи­вя­ваш по­но­во­му. Уж ежед­не­ви­е­то ти и све­тът са съ­щи­те, но ми­съл­та за он­зи, с ко­го­то си свър­зан на­ве­ки, и фак­тът, че го има, вна­сят в тях свет­ли­на, ус­мив­ка и цвят.

Усе­ща­не­то, че све­тът ве­че не е та­ка враж­де­бен, как­то ти се е стру­ва­ло пре­ди, а е прек­рас­но мяс­то за жи­ве­е­не ­ всич­ко то­ва е без­цен­на при­до­бив­ка за лю­бя­щи­те се съп­ру­зи, при­до­бив­ка, ко­я­то се ак­ту­а­ли­зи­ра при все­ки та­къв раз­го­вор-спо­де­ля­не, раз­го­вор-сли­ва­не.

Не са­мо се­ри­оз­ни­те те­ми, за­дъл­бо­че­ни­те ана­ли­зи, ши­ро­ка­та кул­ту­ра, доб­ро­то поз­на­ва­не на об­съж­да­на­та ма­те­рия и т. н. пра­вят раз­го­во­ра обо­га­тя­ващ. Два­ма­та мо­гат да си го­во­рят за съв­сем обик­но­ве­ни не­ща, да си раз­ме­нят крат­ки фра­зи, ко­и­то са­мо мар­ки­рат на­къ­де те­че ми­съл­та им, из­ра­зи, ко­и­то са­мо те два­ма­та раз­би­рат, да си раз­каз­ват ис­то­рии, то­нът да е лек, да се ше­гу­ват, спон­тан­но да прих­ват в смях, а пос­ле за дъл­го да се взи­рат един в друг, по­тъ­на­ли в мъл­ча­ние, каз­ва­що по­ве­че от елей­ни сло­во­из­ли­я­ния. Стрес­на­ти от та­зи вне­зап­на се­ри­оз­ност, да под­х­ва­нат през смях дру­га те­ма. Пос­ле да заб­ра­вят ду­ми­те, до­ри да не си спом­нят за как­во всъщ­ност са го­во­ри­ли тол­ко­ва вре­ме, но за дъл­го да за­па­зят кло­ко­че­ща­та в гър­ди­те им ра­дост, из­бис­т­ре­ния до кра­ен пре­дел пог­лед, про­зи­ращ мис­тич­ни­те глъ­би­ни на све­та, мис­тич­на­та свър­за­ност, от ко­я­то сам си част. Крис­тал­но чист тон си от прек­рас­на­та сим­фо­ния на жи­во­та, ко­га­то си пос­тиг­нал раз­би­ра­не.

Би­ту­ва мне­ни­е­то, че бо­гат­с­т­во­то на чо­веш­ко­то об­щу­ва­не за­ви­си от еру­ди­ци­я­та, че за да бъ­деш ин­те­ре­сен съ­бе­сед­ник, тряб­ва да бъ­деш ви­со­ко­об­ра­зо­ван, да раз­би­раш от из­кус­т­во, ли­те­ра­ту­ра, мо­да, мо­дер­ни тех­но­ло­ги­и... А за да си на­ме­риш съп­руг или съп­ру­га от цър­ков­ни­те сре­ди, за­дъл­жи­тел­но тряб­ва да мо­жеш ув­ле­ка­тел­но да раз­го­ва­ряш на ду­хов­ни те­ми.

За жа­лост чес­то се случ­ва след бра­ка два­ма­та да съ­бе­рат ог­ром­ни­те си ко­лек­ции от кни­ги, дис­ко­ве, спи­са­ния, да си ос­та­нат “ду­ша­та на ком­па­ни­я­та” в тех­ни­те сре­ди, а вкъ­щи да ня­мат за как­во да си го­во­рят или все­ки опит да по­го­во­рят да ес­ка­ли­ра във вза­им­но раз­д­раз­не­ние, огор­че­ние и все по-на­рас­т­ва­що след все­ки по­до­бен раз­го­вор от­чуж­де­ние.

В до­ма си тър­сим не ин­те­лек­ту­ал­ни раз­го­во­ри, а лас­ка­во, сър­деч­но от­но­ше­ние на чо­ве­ка, кой­то те при­е­ма с обич и раз­би­ра­не та­къв, ка­къв­то си: с дос­тойн­с­т­ва­та и не­дос­та­тъ­ци­те ти, с мо­мен­ти­те, от ко­и­то се сра­му­ваш и с ду­шев­ни­те ти по­ле­ти... Тър­сиш то­зи, за ко­го­то си най-важ­ния на све­та, кой­то вед­на­га ще до­ло­ви нас­т­ро­е­ни­е­то ти и ще ти пред­ло­жи вни­ма­ни­е­то си, вре­ме­то си и прег­ръд­ка­та си; то­зи, кой­то го е гри­жа за те­бе.

За­ре­ден от та­зи бли­зост, мо­жеш пос­ле и на дру­ги да пре­да­деш под­к­ре­па­та си, раз­би­ра­не­то си, усе­ща­не­то за еди­не­ние в Еди­ния.

Все­ки път, ко­га­то бли­зък чо­век ми за­го­во­ри, кол­ко­то и дел­нич­но или ин­фор­ма­тив­но да зву­чат ду­ми­те му, той нес­лу­чай­но ми каз­ва точ­но то­ва, а не не­що дру­го, точ­но се­га, а не по-ра­но или по-къс­но. Не­що го въл­ну­ва, не­що пре­жи­вя­ва, не­що очак­ва от ме­не или не­що ис­ка да ми спо­де­ли за се­бе си и от се­бе си. Гри­жа ли ме е за не­го? Ще до­ло­вя ли скри­тия сми­съл, ще до­ло­вя ли пре­дис­то­ри­я­та, опа­се­ни­я­та му и на­деж­ди­те му? И ако ги до­ло­вя, ще му от­го­во­ря ли адек­ват­но, ще му дам ли ко­е­то му е нуж­но, та до­ри ако сам не знае как­во е то?

То­ва за­ви­си от мно­го фак­то­ри: от уме­ни­е­то му да се из­ра­зя­ва доб­ре, от до­ве­ри­е­то му към ме­не, от сход­с­т­во­то в ха­рак­те­ри­те ни, раз­би­ра­ни­я­та ни, ин­те­ре­си­те ни... но най-ве­че от мо­е­то же­ла­ние да го раз­бе­ра и му по­мог­на.

Без та­ко­ва вни­ма­ние и гри­жа към съп­ру­га все­ки брак е об­ре­чен на про­вал. Без съп­ре­жи­вя­ва­не на всич­ко, ко­е­то въл­ну­ва брач­ния ни пар­т­ньор, без спо­де­ля­не на въл­не­ни­я­та и гри­жи­те му ­ еди­не­ни­е­то е не­мис­ли­мо.

Об­щу­ва­не­то е ан­га­жи­ра­ност, то изис­к­ва уси­лия, по­ня­ко­га да жер­т­ваш не­що свое: вре­ме, чес­то­лю­бие, убеж­де­ния, по­ня­ко­га ни но­си огор­че­ния. В та­ки­ва ми­го­ве се пи­таш: “С­т­ру­ва ли си?” Но ко­га­то сре­ща­та пак се със­тои, ко­га­то пак по­чув­с­т­ваш тайн­ство­то на еди­не­ни­е­то, не се съм­ня­ваш, че си стру­ва. “За­ра­ди цве­та на уз­ря­ло­то жи­то”, как­то прек­рас­но се из­ра­зя­ва ли­си­ца­та от “Мал­ки­я принц” на Ек­зю­пе­ри. За­що­то ще ми­на­ва­ме пок­рай тол­ко­ва мно­го не­ща в све­та, без да ги за­бе­ляз­ва­ме, без да чу­ва­ме пе­сен­та им, ако не оби­ча­ме ня­ко­го. Се­ти­ва­та ни ще се зат­во­рят за кра­со­та­та на тво­ре­ни­е­то, ако Тво­ре­цът оби­ча, а ние ­ не. Най-ис­тин­с­ки­те не­ща, най-прек­рас­ни­те са не­ви­ди­ми за очи­те, те се до­ла­вят чрез оза­ре­но­то от Лю­бов­та сър­це.


Потребителски аватар
Lirinka
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 179
Регистриран на: чет апр 12, 2012 5:02 pm
:: 17 рецепти от Lirinka
:: 702 снимки от Lirinka

Re: "Уроци" за Живота

Мнениеот Lirinka » чет фев 23, 2017 5:53 pm

Олеква ти, когато си простил!
Олеква ти, когато ти прощават!
Човекът, на Земята все греши...
Единствен Бог - безгрешен ни прощава!
Опитай се на всички да простиш!
Махни с ръка и забрави за всичко,
че който не умее да прости,
той - всъщност, не умее да обича!
Да се разкаем и да помълчим,
та Прошката душите да пречисти!
Дано, оттук нататък не грешим!
Дано, да бъдем по-добри и чисти!

Потребителски аватар
Lirinka
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 179
Регистриран на: чет апр 12, 2012 5:02 pm
:: 17 рецепти от Lirinka
:: 702 снимки от Lirinka

Re: "Уроци" за Живота

Мнениеот Lirinka » вт фев 28, 2017 1:31 pm

Не е беден този, който е с празен портфейл...
А онзи, който е с празна душа!

Потребителски аватар
Gala85
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 62
Регистриран на: пон мар 08, 2010 2:49 pm
:: 227 рецепти от Gala85
:: 11875 снимки от Gala85

Re: "Уроци" за Живота

Мнениеот Gala85 » вт мар 07, 2017 12:44 pm

Къде е щастието?

Къде е истинското щастие? Дали и се състои в постигането на целите и реализиране на желанията или има и друго измерение?

Да си спомним за един човек, който е получил всичко от живота- Елвис Пресли. Младеж с приятна външност, здрав
физически и психически, изключително богат. Имал е всяка жена, която пожелае. Съпругата му също имала собствена кариера. Елвис Пресли е притежавал всичко, но въпреки разкоша в който е живял, умира в тоалетната си от свръх доза наркотик! Всеки който е чел неговата биография, разбира, че той не е бил никак щастлив, а напротив,
бил е много тъжен, отчаян и нещастен.

Проблемът на Елвис Пресли и на много от нас се крие в това, че търсим щастието на грешни места. Например, един младеж е убеден, че ако се запознае точно с тази девойка, ще стане най-щастливият човек. Бизнесменът смята, че ако осъществи дадена сделка, ще стане най-щастливия човек. Девойката смята, че ако се омъжи, точно за този, ще стане най-щастливата... Всеки един от нас е убеден, че след като постигне желаната цел, ще стане най-щастливият, но не след дълго, усеща нова празнота. И така се преследва цел след цел, за да се запълни поредната празнота. Проблемът е, че търсим щастието вън от душите си!

Всички философи и учени са единодушни, че истинското щастие е във вътрешния, душевния мир, спокойствието, което чувстваме вътре в душата си. Спокойствие, при което не обръщаме внимание на трудностите около нас.
Ако искамш да разграничиш щастливия от нещастния, погледни ги, когато ги застигне беда. Ще видиш, че щастливият, когато го застигне беда, се отчайва за ден, два, защото, тъгата и отчаянието са нещо естествено, но не след дълго, отново продължава работата и живота си по съвсем нормален начин. За разлика от него, нещастният, се отчайва, затваря се в себе си или прибягва до алкохол, цигари, дрога и за дълго нарушава ритъма си на живот. Когато ги застигне беда, ще разбереш най-правилно кой е щастлив и кой нещастен. Ще разбереш кой има вътрешен мир и кой е лишен от него.

Щастието идва, когато премахнем от сърцата си жаждата за материалното. За нещата които са преходни. Основната цел, която трябва да преследваме е постигането на вътрешен мир. Не е истински щастлив, този който е щастлив в определени моменти, а този който има вътрешно удовлетворение, което му помага да се справи с външните ситуации, каквито и да са те.


Потребителски аватар
Gala85
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 62
Регистриран на: пон мар 08, 2010 2:49 pm
:: 227 рецепти от Gala85
:: 11875 снимки от Gala85

Re: "Уроци" за Живота

Мнениеот Gala85 » чет апр 06, 2017 6:00 pm

ПРАВИЛА ЗА ЧОВЕШКИТЕ СЪЩЕСТВА

1.Ще получиш тяло.
Дали ще го харесваш или мразиш, то ще си бъде
твое през цялото време, докато си на тази земя.

2.Ще усвояваш уроци.
Записан си в целодневното неофициално училище
наречено Живот.
Всеки ден ще имаш възможността да усвояваш уроци
в това училище.
Те може да ти харесат, а може и да ти се сторят
неуместни и глупави.

3.Няма грешки има само уроци.
Израстването е процес на проби и грешки :
експериментиране. ,,Провалените"експерименти
също са част от процеса, както и онзи експеримент,
който в края на краищата се оказва ,,успешен".

4.Урокът се повтаря, докато се научи.
Един и същ урок ще ти бъде представян по
различни начини, докато го научиш .
Тогава продължаваш със следващия.

5.Усвояването на уроци няма край.
Няма част от живота, през която да
не се налага да усвояваш уроци. Докато си жив,
винаги има уроци, които трябва да бъдат научени.

6.,,Там" не е по-добре от ,,Тук".
Когато твоето ,,там" стане ,,тук",
ти просто ще откриеш друго ,,там",
което пак ще изглежда по-добре от ,,тук".

7.Другите за теб са само огледала.
Не можеш да обичаш или да мразиш нещо у
някого, освен ако в него не виждаш отразено
това, което обичаш или мразиш у себе си.

8.От теб зависи как ще изживееш живота си.
Разполагаш с всички инструменти и ресурси,
които са ти необходими. Как ще ги използваш,
зависи единствено от теб. Изборът е твой.

Потребителски аватар
Gala85
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 62
Регистриран на: пон мар 08, 2010 2:49 pm
:: 227 рецепти от Gala85
:: 11875 снимки от Gala85

Re: "Уроци" за Живота

Мнениеот Gala85 » чет апр 06, 2017 6:02 pm

Молих се на Бога да придобия сила.
Станах слаб, за да се науча смирено да се подчинявам…
Молих се за здраве, за да мога да извърша велики дела.
Отредена ми бе немощ, за да върша по-добри неща…
Молих се за богатство, за да бъда щастлив.
Обречен бях да живея в бедност, за да се науча на мъдрост…
Молих се за власт, за да заслужа похвалата на хората.
Получих в замяна слабост, за да почувствам нуждата от Бог …
Молих се за всичко, което изпълва живота с радост.
Дарен бях с живот, за да мога да се радвам на всичко…
Не получих нищо, за което се молих, а всичко,
за което се надявах.
Въпреки че почти не ги съзнавах, неизречените ми молитви
бяха чути.

Аз съм сред най-благословените хора !


Рой Кампанела

Потребителски аватар
Gala85
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 62
Регистриран на: пон мар 08, 2010 2:49 pm
:: 227 рецепти от Gala85
:: 11875 снимки от Gala85

Re: "Уроци" за Живота

Мнениеот Gala85 » чет апр 06, 2017 6:04 pm

ЗАПОЧНИ ОТ СЕБЕ СИ

Когато бях млад и свободен и въображението ми
не знаеше граници, мечтаех да променя света.
Като започнах да остарявам и помъдрявам,
открих, че светът няма да се промени, така че
поукротих стремежите си и реших да променя само
страната, в която живеех.
Но и тя изглеждаше непоклатима.
В залеза на моя живот, в последен отчаян опит се
залових да променя поне моето семейство,
най-близките ми, но уви, те не искаха и да чуят.

Сега, когато лежа на смъртния си одър, внезапно
прозрях: Ако най-напред бях променил себе си, тогава,
чрез моя собствен пример щях да променя семейството си.
Вдъхновен и насърчен от моите близки, щях да
направя и страната си по-добра, а кой знае
може би дори щях да успея да променя света.

Думите са написани върху надгробната плоча на англикански епископ в криптата на Уестминстърското абатство

Потребителски аватар
Gala85
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 62
Регистриран на: пон мар 08, 2010 2:49 pm
:: 227 рецепти от Gala85
:: 11875 снимки от Gala85

Re: "Уроци" за Живота

Мнениеот Gala85 » чет апр 06, 2017 6:05 pm

Общоприето е схващането, че човек се чувства наранен, когато не получава любов. Но не това ни наскърбява. Болката започва, когато не даваме любов. Родени сме, за да обичаме. Може да се каже че сме машини за любов, създадени от Бога. Ние съществуваме с пълна сила, когато даряваме любов. Светът ни кара да вярваме, че нашето добруване зависи от хората, които ни обичат. Но това е изопачено разбиране, причина за много от нашите проблеми . Истината е, че нашето добруване зависи от това дали даряваме любов. Въпросът не е в това, какво получаваме в замяна. Въпросът е какво даваме!

Алън Коен

Потребителски аватар
Gala85
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 62
Регистриран на: пон мар 08, 2010 2:49 pm
:: 227 рецепти от Gala85
:: 11875 снимки от Gala85

Re: "Уроци" за Живота

Мнениеот Gala85 » чет апр 06, 2017 6:06 pm

Всеки може да бъде велик..., защото всеки може да прави услуги.
За това не е необходимо непременно да си завършил колеж.
Не е нужно и да можеш правилно да съгласуваш подлога и сказуемото.
Имаш нужда само от сърце, пълно с милосърдие.
От душа, направлявана от любов.

Мартин Лутър Кинг -младши

Потребителски аватар
Gala85
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 62
Регистриран на: пон мар 08, 2010 2:49 pm
:: 227 рецепти от Gala85
:: 11875 снимки от Gala85

Re: "Уроци" за Живота

Мнениеот Gala85 » чет апр 06, 2017 6:07 pm

СЛЕД ВРЕМЕ
След време човек научава тънката разлика между това да държиш някого за ръка и да оковеш душата му във вериги,
научава, че любовта не означава да се облегнеш върху някого с цяла тежест и че компанията не се търси за сигурност,
започваш да научаваш, че целувките не са договор и подаръците не са клетвени обещания,
започваш да приемаш пораженията с високо вдигната глава и отворени очи, с достойнството на вече голям, а не с детско страдание,
научаваш се да градиш пътищата си върху днешна основа, защото утре е твърде несигурна почва за каквито и да било планове.
След време човек се научава, че дори слънцето може да те изгори, ако се доближиш твърде близо .
Затова засадете своя малка градинка и украсете собствената си душа, вместо да чакате някой да ви донесе цветя.
И човек се научава да оцелява...
Научава, че е силен,
и че наистина има стойност.



Върни се в “Всичко останало”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Google Adsense [Bot] и 4 госта