"Уроци" за Живота

Всичко НЕ свързано с ядене и пиене :)
Потребителски аватар
akva7
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 403
Регистриран на: нед фев 21, 2010 10:14 pm
:: 15 рецепти от akva7
:: 107 снимки от akva7
Местоположение: София

Мнениеот akva7 » ср авг 18, 2010 10:55 pm

То затова е казано,че Бог ни дава толкова,колкото можем да понесем.


BRIDA
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 656
Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
:: 156 рецепти от BRIDA
:: 269 снимки от BRIDA

Мнениеот BRIDA » съб авг 28, 2010 2:36 pm

ето и някои от любимите ми стихотворения......
............


Помниш ли как мама превързваше ожуленото ти коляно?
А как татко те научи да караш колело?
А помниш ли цветята?"Честит празник,мила мамо!"?
И манджите на баба за внучето добро?

А имаш ли представа,имаш ли представа
за теб те колко нощи са бдяли до зори?
А днес дали се сещаш,че малко им остава
и че сега им липсват и пакостите им дори?

Сега се спри!
Ти,който и да си!
Където и да си!
За малко книгата ми остави!
иди и им се обади!
И простичко кажи:
Обичам ви!

За тях е вече малко бъдното
и с твойто бъдеще живеят.
Мечтите им ще бъдат сбъднати,
ако чрез теб те се гордеят!

Зарадвай татко,гушни мама!
Не после! А сега !
Защото в живота има неща,
за които наваксване няма!

Мадлен Алгафари

Жена

Как тревожно е да си жена.
Красота и усмивка да бъдеш
сред всекидневния сив кръговрат
вярност - срещу изменчивия вятър,
нежност - в загрубелия свят.

От безбройните пътища земни
най-рискования да избереш -
безразсъдният път на сърцето
и до край да го извървиш.

Твоя единствена радост да бъде
радост да даваш... Да бъдеш в нощта
светло прозорче, което чака,
първа стъпка, разбудила утрото.

Ти, слаборъката, да подкрепиш
силата на ръката корава.
И непростимото да простиш,
и да градиш живот от отломки.

Отговорност е да си жена.
Бъдещето да носиш в утроба.
Да продължиш в един детски вик
дългата мълчалива целувка.


Вечност да сториш от краткия миг.
Твоите прострени ръце за прегръдка
люлка да станат за нов живот.
Нощем над него безсънна да тръпнеш,
светла като звездоокия свод.

Всяка детска усмивка - със бръчка
да заплатиш и в косите със скреж.
Сълза по сълза на новото стръкче
своята хубост да предадеш.

Нищо за себе си да не оставиш.
Саможертва е да си жена.
И до ранена, разбита гръд
чистите извори да защитаваш -
просто, за да съществува светът.
Горда съм, че съм жена.


Хората ще забравят какво си казал. Ще забравят какво си направил. Но никога няма да забравят как си ги накарал да се чувстват!
Една жена би трябвало да.....
Една жена би трябвало да има
на разположение достатъчно пари,
с които да може да наеме жилище за себе си,
дори и никога да не й се налага да живее сама.

Една жена би трябвало да има
поне една перфектна дреха,
която да облече, ако шефът й
или мъжът на мечтите й поиска да я види след час.

Една жена би трябвало да има
младост, която да помни с удоволствие.

Една жена би трябвало да има
минало, което е достатъчно пикантно,
че да си заслужава да бъде разказвано.

Една жена би трябвало да има
комплект отвертки, безжична бормашина и черен дантелен сутиен.

Една жена би трябвало да има
една приятелка, която винаги я разсмива, и една, която й позволява да си поплаче.

Една жена би трябвало да има
поне една хубава мебел, която е купила чисто нова
и не я е наследила от някого.

Една жена би трябвало да има
комплект от осем чинии,
кристални чаши за вино
и рецепта за страхотно ястие,
което да накара гостите й да се почувстват специални.

Една жена би трябвало да има
чувство за контрол върху собствената си съдба.

Една жена би трябвало да знае
как да се влюбва,
без да загуби себе си.

Една жена би трябвало да знае
как да напусне работа,
да се противопостави на приятел
или да прекрати връзка,
без да унищожи приятелството,
съществувало преди това.

Една жена би трябвало да знае
кога да опитва с всички сили
и кога просто да се откаже.

Една жена би трябвало да знае
че не може да промени
дължината на бедрата си,
широчината на ханша си
или характерите на родителите си.

Една жена би трябвало да знае
че детството й може да не е било перфектно,
но вече е свършило.

Една жена би трябвало да знае
какво не би искала да направи
и какво би направила
заради една любов.

Една жена би трябвало да знае
как да живее сама,
дори да не й харесва...

Една жена би трябвало да знае
на кого може да вярва,
на кого - не;
и защо не бива да приема
нищо твърде присърце.

Една жена би трябвало да знае
къде да потърси подкрепа,
когато душата й е наранена...

Една жена би трябвало да знае
какво може и какво не би могла да свърши
за един ден, за месец...или за една година...
Мая Анджелоу


Сбогуване

Аз вече ще си тръгвам...от живота ти.
Тук вече няма да съм нужна.
Добрите феи са самотници.
И съм щастлива, и съм тъжна.
Спасих те!(Или бях спасена?).
На този бряг ще те оставя,
тук старата любов поема те,
а аз се връщам...да се давя.
Поуки ли? Да вярваш, че ме има.
А аз да любя, без да съм любима.
Не, не, не си сънувал! Тука бях!
Аз с теб умирах, с теб летях!
Обърнах като сън живота ти,
за да повярваш и в доброто ти.
Добрите феи правят чудеса.
За тях са хапче против самота.
Така, че...тръгвам. Връщам се в мечтите ти.
Дали завинаги? Не знам.
При нужда затвори очите си
и аз ще бъда вечно там!

КОГАТО СИ НА ДЪНОТО

Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез

Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи

Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни

Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш

Мразя

... да мразя, но от определени неща се разбивам безостатъчно.
Мразя да ме унижават, и да ме притискат до стената,
да се усещам отвътре някакво си нищо.
Мразя да ме съжаляват, да се чувствам смачкана.
Мразя и да съм силна, и да го демонстрирам.
И точно тогава дори да не заплача...
Мразя да бият кучета. И деца. Мразя насилието -
в червата си. Нищо, че мога да застрелям.
Мразя ехидния цинизъм, простаците, и наглото безочие.
Мразя и безхаберието на близките, и на приятелите -
да ме нараняват смъртоносно, когато съм разтворена...
Мразя снобите. Показността. Фалша. Игрите им.
И моите - когато аз играя по нечия свирка.
И успеха. Оня, придобит с цената на трупове.
Мразя да ми съсипват усмивката. И да се усмихвам насила...
Мразя самодоволните муцуни, рекета, гаврата с хората.
Мразя сухото "благодаря", когато съм раздала абсолютно всичко.
Мразя връзките. И контактите, защото нещо биха ми донесли.
Мразя консумацията на мигове. И после нищо да не остава...
Мразя да ме зарязват, когато имам мълчаливо изпиваща нужда.
Мразя да ми отнемат мечтите. И никому да не вярвам.
Мразя лъжите. И да ме убиват с истини, забравяйки, че и аз живея.
Мразя дискотеките, обезличаването, техното.
Мразя блудкавите, сладникави коктейли - не само като питие.
И заемите - да съм длъжна. Не само за материалното.
Мразя да се натрапвам. Да прося внимание. Мразя да се моля...
Мразя двойната любов - да съм някакъв придатък.
"Малката стопанка на голямата къща" е измислица, роман.
Да обичаш едновременно... Ще ми кажеш ли как е?
Мразя да съм ничия. И псевдосвободата.
Мразя стриптийза - на стъкления подиум. И груповия секс.
Ревнива съм, но не това е причината -
ненавиждам, мразя да деля (не говоря за кората хляб).
И самата аз да съм поделяна...
Мразя съвършения ред - всяко нещо да си знае мястото.
Мразя лещата. И здравословната храна насила. От полезност.
Мразя да ми казват "нямаш избор, трябва". Ужасно е.
Мразя думите "винаги" и "никога", когато ме обричат на безпътица...
Мразя да не си изпълняват обещанията.
Мразя и празнодумието, както и нищо да не ми обещават -
сякаш съм въздух, празно пространство...
Мразя чувствата по задължение. Мразя и да съм навлек.
Мразя да ме боли до безсъзнание. И да съм сама.
Май много "мразя" се събра, или малко?
Не знам. Има още. Мразя ги всичките...
Не знам и как се наричат, и дали понятието е точно "мразя",
и нищо, че обикновено знаеш -
разказвам ти, защото някога се интересуваше...
Последна промяна от BRIDA на съб авг 28, 2010 2:58 pm, променено общо 1 път.

BRIDA
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 656
Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
:: 156 рецепти от BRIDA
:: 269 снимки от BRIDA

Мнениеот BRIDA » съб авг 28, 2010 2:45 pm

Любов - Надежда Захариева

Любов е да помогнеш.
Любов е да дадеш:
на гладния - надежда,
на сития - копнеж,

на силния - неволя,
на слабия - кураж ,
на веселия - милост,
на тъжния - мираж,

на скромния - посока,
на алчния - сърце,
на имащия - радост,
на можещия - цел,

на гордия - утеха,
на плахия - мечта,
на властника - боязън,
на роба - доброта…

ЛЮБОВ е да раздаваш
душата си без жал
и мигом да забравяш
кому, какво си дал.

Потребителски аватар
gigi.2000
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 838
Регистриран на: нед юни 07, 2009 11:54 pm
:: 15 рецепти от gigi.2000
:: 39 снимки от gigi.2000
Местоположение: Русе,Щръклево

Мнениеот gigi.2000 » съб авг 28, 2010 3:35 pm

BRIDA, остави ме без думи... :cry:


BRIDA
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 656
Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
:: 156 рецепти от BRIDA
:: 269 снимки от BRIDA

Мнениеот BRIDA » съб авг 28, 2010 11:58 pm

автор Мери Шмит, публикувано през 1997 в Чикаго Трибюн

...Дами и господа от випуск 97,

Mажете се с плажно масло. Ако трябва да ви дам само един съвет за бъдещето, той ще бъде този за плажното масло. Ползата от плажното масло в дългосрочна перспектива е доказана от науката, докато останалите ми съвети са на основата на собствения ми криволичещ житейски опит. Ето ги и тези съвети:

Радвайте се на силата и красотата на младостта си. Всъщност, вие ще разберете силата и красотата на младостта си едва след като те избледнеят, но не им обръщате внимание сега. Повярвайте ми, след 20 години, като разглеждате старите си снимки, ще си припомните по начин, който сега не можете да проумеете, колко много възможности е имало пред вас и колко невероятно сте изглеждали. И, всъщност, изобщо не сте били дебели.

Не се притеснявайте за бъдещето. Или пък се притеснявайте, но знайте, че притеснението ви ще бъде от полза не повече от дъвченето на дъвка при решаване на уравнение по алгебра. Истинските ви беди в живота ще дойдат от неща, които никога не са се появявали в обезпокоената ви глава, а ви заслепяват в 4 часа следобед на някой мързелив вторник.

Всеки ден правете нещо, което ви плаши.

Пейте.

Не бъдете безотговорни към сърцата на другите хора. Не се свързвайте с хора, които са безотговорни към вашето сърце.

Чистете си зъбите с конец.

Не си губете времето в ревност (или завист). Някога сте по-напред, друг път изоставате. Надбягването е дълго и в крайна сметка е със самите вас. Помнете похвалите, които получавате. Забравяйте обидите. Ако успеете, кажете ми как сте го постигнали.

Пазете старите си любовни писма. Изхвърляйте старите си банкови извлечения.

Протягайте се.

Не се чувствайте виновни, ако не знаете какво искате от живота. Най–интересните хора, които познавам, не са знаели на 22 години какво искат от живота. Някои от най–интересните хора на 40 години, които познавам, все още не знаят.

Взимайте калций. Бъдете внимателни с коленете си. Ще ви липсват, когато няма да са наред.

Може би ще се ожените, може би няма. Може да имате деца, може и да нямате. Може би ще сте разведени на 40 години, а може би ще танцувате патешкия танц на празника по случай 75 години от брака ви.

Каквото и да стане, не се поздравявайте (възгордявайте) прекалено много, нито се ругайте. Избраните от вас решения са наполовина резултат на късмета. Което е валидно и за всички останали.

Радвайте се на тялото си. Използвайте го по всякакъв начин. Не се страхувайте от него или от това, което другите мислят за него. То е най-великият инструмент, който някога ще притежавате.

Танцувайте, даже и да няма къде другаде, освен в стаята, където живеете.

Четете указанията, даже и да не ги спазвате. Не четете модни списания. Те само ще ви накарат да се почувствате грозни.

Опознайте родителите си. Някой ден те ще си отидат завинаги.

Бъдете мили с хората от вашето поколение. Те са най–добрата връзка с вашето минало и са вероятно хората, които ще са до вас и за в бъдеще. Разберете, че приятелите идват и си отиват, но на малко от тях трябва да държите. Работете упорито, за да преодолеете разстоянията в географския смисъл и начина на живот, защото колкото повече остарявате, толкова повече ще се нуждаете от хората, които са ви познавали на младини.

Поживейте в Ню Йорк, но го напуснете, преди да ви е направил прекалено твърди. Поживейте в Северна Калифорния, но я напуснете, преди да ви направи твърде меки. Пътувайте.

Приемете някои вечни истини. Цените ще се повишават, политиците ще флиртуват. Вие също ще остареете. И когато това стане, ще си въобразявате, че когато сте били млади, цените са били поносими, политиците благородни, а децата са уважавали възрастните.

Уважавайте родителите си.

Не очаквайте друг да ви поддържа. Може би притежавате фонд. Може би ще се ожените за богат човек. Но никога не знаете кога това може да изчезне.

Не цапотете твърде много косата си, защото иначе, когато станете на 40 години, тя ще изглежда като на 85 години.

Внимавайте чии съвети ще приемете, но бъдете търпеливи с тези, които ви ги дават. Съветът е форма на носталгия. Даването му е начин да извадиш миналото от отпадъчните води, да го избършеш внимателно, да добоядисаш по-грозните му части и да го възстановиш за повече, отколкото то струва.

Вярвайте ми, обаче, за плажното масло.

...............обръщението на К. Вонегът пред випуск `97 на Масачузетския университет.

Потребителски аватар
akva7
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 403
Регистриран на: нед фев 21, 2010 10:14 pm
:: 15 рецепти от akva7
:: 107 снимки от akva7
Местоположение: София

Мнениеот akva7 » нед авг 29, 2010 8:07 pm

Весе,всичко което го даваш ,като информация е вярно и надявам се-всеки го знае.Питам се дали това се спазва от хората?Аз например правя каквото трябва,пък да става каквото ще,но почти винаги ще се намери някой, който да ми подложи крак.Падам,ставам и пак продължавам по пътя си.Отначало мн.се дразнех ,плачех,не отвръщах на ударите ,а само преглъщах тихо и събирах отрицателната енергия в себе си ,докато не разбрах,че повече не бива толкова да съм доверчива и наивна.Напоследък забелязвам,че хората са станали големи саможивляци,мислят само за себе си и своята изгода. Времената се промениха,а за ценностите на живота да не говорим,те просто
вече не съществуват.Все още срещам хора в човешки образ ,с които ми е приятно да общувам,но те са мн. малко.Знам,че човешката душевност е трудна за разбиране,но ако всеки даде от себе си каквото и колкото може, ще ни е по-лесно да общуваме пък и да решаваме задачи от всякакво естество.От всичко написано до тук виждам,че това,което е на хартия се разминава с действителноста в живота :? :shock: :roll:

Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5401
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 64 рецепти от Makaweli
:: 896 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

Мнениеот Makaweli » нед авг 29, 2010 9:59 pm

akva7, не съм съгласна с теб. Всеки човек сам избира това, което да бъде, избира приятелите си и обикновено очаква към себе си такова отношение, както той се отнася към останалите. Естествено, не винаги го получава,но и това трябва да се приеме нормално. Не всички са "научили уроците си", някои хора се учат цял живот, а други така си и отиват ненаучени :wink:
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение

Потребителски аватар
ninka71
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 960
Регистриран на: нед май 10, 2009 1:56 pm
Местоположение: Sofia

Мнениеот ninka71 » нед авг 29, 2010 10:02 pm

В момента,ценностите,според които живеем,не са това,което бяха.
Съгласна съм,че светът се осъвременява,но нали ,бъдещето зависи от това,какво всеки избира да направи днес.
В момента,като че липсват, най-елементарните,но изключително важни духовни ценности.
Липсва чувството за справедливост,за лична отговорност,за признаване правата на другите.Липсва любовта към истината.
Много жалко,но е истина,това,което чух от група млади хора преди няколко дни:"За нас,младите,живота е секс,наркотици и алкохол".
Аз от 1994година,работя със студенти.В Студентски град.Годините на ПРОМЯНАТА,много ги е променило.ДА!Но НЕ към добро.Много е тъжна гледката. :shock: :shock: :shock:
Мой близък, работи в градски транспорт,тук в София.Когато е късна кола,се насища от простотийте на нашата младеж,нашето бъдеще.Качват се в автобуса,палят си цигара,музиката им е неразбираема,като самите тях.Но...другите са длъжни да слушат,в противен случай,може и бой да отнесат.Не рядко се стига и до секс.Да секс.
В автобуса :shock: :shock: :shock:
За каква ценностна система, можем да говорим......В България, няма такава.....
Изображение

Животът е само един миг между две вечности
Платон

Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5401
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 64 рецепти от Makaweli
:: 896 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

Мнениеот Makaweli » нед авг 29, 2010 10:17 pm

Нинка, ти ме накара да се замисля. Направих бърз преглед на младите хора, които познавам - нашите двама младежи, децата на приятелите ни /а те никак не са малко - имаме приятели из цялата страна/, студентите които учи съпруга ми /а той е преподавател от 1985 г./ и стигнах до извода че все пак младите хора имат ценностна система, имат амбиции и ги следват. Вярно е че сега им е много по-трудно, отколкото на нас - трудно си намират работа, трудно се доказват. Но не са лоши, в това съм убедена.
Естествено има и доста млади хора такива, каквито ти описваш. Те са плод на средата, в която растат и се възпитават - за съжаление това е нашата действителност :(
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение

Потребителски аватар
ninka71
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 960
Регистриран на: нед май 10, 2009 1:56 pm
Местоположение: Sofia

Мнениеот ninka71 » пон авг 30, 2010 9:36 am

Бони,така е.Има и изключения.Но са все по-малко,за голямо съжаление.
Познавам младежи и от другата страна на бариерата,като в това число/нека не прозвучи нескромно/е и дъщеря ми.Поне за сега.
Но,ако дойдеш в София,с няколкодневен престой,може и да се съгласиш с мене. :hug:
До някъде ги разбирам.Аз обожавам младите.Разбираме се чудесно,но само с онези,които наистина следват доброто и ценностната система,каквато трябва да е!
Изображение

Животът е само един миг между две вечности
Платон



Върни се в “Всичко останало”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 2 госта