"Уроци" за Живота

Всичко НЕ свързано с ядене и пиене :)
Потребителски аватар
akva7
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 403
Регистриран на: нед фев 21, 2010 10:14 pm
:: 15 рецепти от akva7
:: 107 снимки от akva7
Местоположение: София

Мнениеот akva7 » пон окт 18, 2010 8:23 pm

Този клип вече съм го гледала тук,но пак го гледах.Винаги ме полазват тръпки ,още като чуя музиката,а да не говорим за съдържанието му.Много ми харесва.Чудя се,защо ние хората допускаме грешки и то съзнателно, след като знаем,че не сме прави?


BRIDA
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 656
Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
:: 156 рецепти от BRIDA
:: 269 снимки от BRIDA

Мнениеот BRIDA » вт окт 19, 2010 3:14 pm

[url]<object classid="clsid:D27CDB6E-AE6D-11cf-96B8-444553540000" codebase="http://download.macromedia.com/pub/shockwave/cabs/flash/swflash.cab#version=8,0,0,0" width="450" height="403"><param name="movie" value="http://i47.vbox7.com/player/ext.swf?vid=8d1c793e"><param name="quality" value="high"><embed src="http://i48.vbox7.com/player/ext.swf?vid=8d1c793e" quality="high" pluginspage="http://www.macromedia.com/go/getflashplayer" type="application/x-shockwave-flash" width="450" height="403"></embed></object>[/url]Мигове На Щастие!
:( :( :( :( :( :( :( :( :(
Изображение

BRIDA
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 656
Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
:: 156 рецепти от BRIDA
:: 269 снимки от BRIDA

Мнениеот BRIDA » вт окт 19, 2010 3:42 pm

[url]<object classid="clsid:D27CDB6E-AE6D-11cf-96B8-444553540000" codebase="http://download.macromedia.com/pub/shockwave/cabs/flash/swflash.cab#version=8,0,0,0" width="450" height="403"><param name="movie" value="http://i47.vbox7.com/player/ext.swf?vid=b96cd373"><param name="quality" value="high"><embed src="http://i48.vbox7.com/player/ext.swf?vid=b96cd373" quality="high" pluginspage="http://www.macromedia.com/go/getflashplayer" type="application/x-shockwave-flash" width="450" height="403"></embed></object>[/url]
Изображение

Потребителски аватар
gigi.2000
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 838
Регистриран на: нед юни 07, 2009 11:54 pm
:: 15 рецепти от gigi.2000
:: 39 снимки от gigi.2000
Местоположение: Русе,Щръклево

Мнениеот gigi.2000 » вт окт 19, 2010 3:51 pm

BRIDA, :cry: ...


Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5401
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 64 рецепти от Makaweli
:: 896 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

Мнениеот Makaweli » ср окт 20, 2010 7:18 am

10 Удивителни урока за живота, които може да научите от Алберт Айнщайн

1. Следвайте любопитството си!

„Нямам специален талант. Просто съм страшно любопитен.”

Какво възбужда любопитството ти? Аз съм любопитен, какво кара един човек да успее, докато друг човек се проваля; затова отделих години изучавайки успеха. Към какво си най-много любопитен? Преследването и задоволяването на любопитството ти е тайната към твоя успех.

2. Упоритостта е безценна!

„Не че съм толкова умен, просто отделям повече време на проблемите.”

Чрез постоянство костенурката достига финала. Готов ли си да упорстваш докато стигнеш мястото, на което искаш да бъдеш? Казват, че цялата стойност на пощенската марка се заключва в способността й да остава залепена за нещо докато то стигне там, където трябва. Бъди като пощенска марка, довърши надбягването, което си започнал!

3. Концентрирай се върху настоящето!

„Всеки мъж, които може да шофира безопасно докато целува красиво момиче просто не отдава на целувката вниманието, което тя заслужава.”

Баща ми винаги казваше – не можеш да яздиш два коня едновременно. Бих искал да кажа, можеш да направиш всяко нещо, но не всичко. Научи се да бъдеш в настоящето – тук, където си; давай всичко от себе си в нещото, което правиш в момента.

Насоченото действие е сила, това прави разликата между успех и провал.

4. Въображението е могъщо!

„Въображението е всичко. То е предварително представление на нещата, които ще ти се случат в живота. Въображението е по-важно от знанието.”

Използваш ли въображението си всеки ден? Айнщайн е казал, „въображението е по-важно от знанието!” Твоето въображение предварително изгражда бъдещето ти. Айнщайн дори продължава, „Истинският знак на интелигентността не е знанието, а въображението.” Упражняваш ли „мускулите на въображението си” ежедневно, не позволявай нещо толкова мощно, колкото въображението да лежи безучастно.

5. Прави грешки!

„Човек, който никога не е допускал грешки, никога не е опитвал нищо ново.”

Не се страхувай да сгрешиш. Грешката не е провал. Грешките могат да те направят по-добър, по-умен и по-бърз, ако ги използваш по най-добрия начин. Открий силата да допускаш грешки. Казвал съм го и преди, и ще го кажа отново, ако искаш да успееш, утрои количеството на грешките, които допускаш.

6. Живей на момента!

„Никога не мисля за бъдещето – то идва достатъчно бързо.”

Единственият начин правилно да нагласиш бъдещето си е да присъстваш колкото се може повече в „настоящето”.

„Днес” не можеш да промениш вчера или утре, затова от крайна важност е да посветиш всичките си усилия на „точно този момент”. Това е единственото време, което има значение, това е единственото време, което съществува.

7. Създавай ценност!

„Стреми се не да бъдеш успешен, а по-скоро да бъдеш ценен.”

Не губи времето си, опитвайки се да бъдеш преуспял, използвай времето си да създаваш ценност. Ако си ценен, тогава ще привлечеш успеха.

Открий талантите и дарбите, които притежаваш, научи се как да ги използваш по начин, който в най-голяма степен помага на другите.

Работи да бъдеш ценен и успеха ще те настигне.

8. Не очаквай различни резултати!

„Лудост: да правиш едно и също нещо отново и отново и да очакваш различни резултати.”

Не може да продължаваш да правиш едно и също нещо всеки ден и да очакваш да се случи нещо различно. С други думи, не можеш да репетираш едно и също движение по един и същи начин и да очакваш да изглежда различно. За да промениш живота си, ти трябва да се промениш, до такава степен, че да промениш действията си и начина си на мислене, до толкова, че живота ти да се промени.

9. Знанието идва с опита!

„Информацията не е знание. Единственият източник на знание е опита.”

Знанието идва от опита. Може да обсъждаш една задача, но това ще ти даде само философско разбиране за нея; трябва лично да извършиш задачата за да я „познаваш”. Какъв е урока? Трупай опит! Не губи времето си да се криеш зад теоретична информация, излез и го направи, по този начин ще се сдобиеш с безценно познание.

10. Научи правилата и тогава играй по-добре!

„Трябва да научиш правилата на играта. И чак тогава да играеш по-добре от всеки друг.”

Казано по-простичко, има две неща, които трябва да направиш. Първото нещо, което трябва да направиш е да изучиш правилата на играта, която играеш. Не звучи вълнуващо, но е жизнено важно. Второ, трябва да се посветиш на това да играеш играта по-добре от всеки друг. Ако можеш да направиш тези две неща, успехът ще е твой!

Източник: www.dumblittleman.com

Преведено от Константин Георгиев
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение

Потребителски аватар
nailyan
началник печка
началник печка
Мнения: 81
Регистриран на: ср сеп 22, 2010 11:04 am

Уроци" за Живота

Мнениеот nailyan » пон окт 25, 2010 1:22 pm

http://vbox7.com/play:1ea365da&start=73&r=emb

Това мн ме разстрои но ме накара и да се замисля за цената на живота.
Такива хора ме карат да оценявам живота и да ценя много повече всичко около себе си което обичам.Усетих че по често трябва да казвам на любимите си хора че ги обичам.
За мен това е мн силен човек-да знае че след няколко месеца умира и въпреки всичко да се държи мъжки и съвсем нормално.Тъжно нали...

Ранди Пауш напусна този свят на 25-ти юли миналата година…

Авторитетният “Ню Йорк Таймс” го обяви за “един от най-влиятелните хора на планетата

BRIDA
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 656
Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
:: 156 рецепти от BRIDA
:: 269 снимки от BRIDA

Мнениеот BRIDA » вт ное 02, 2010 3:31 pm

Ти можеш ли да обичаш толкова?
За пръв път се видяха на автобусната спирка. Бяха студенти, той учеше медицина, а тя - архитектура. За да могат отново и отново да се видят, всеки ден и двамата отиваха на същата спирка по едно и също време и се качваха в същия автобус. Бяха млади, много млади.

Отне им доста време докато съберат нужната смелост и да се заговорят, но накрая успяха. Всъщност и двамата не живееха в квартала, от който се качваха всяка сутрин в автобуса. Той предната вечер беше останал да пренощува при свой приятел, а тя беше ходила на гости на сестра си. И след време, когато вече бяха станали достатъчно близки един с друг, през смях си признаха, как всяка сутрин са ставали още по тъмно и са отивали до другия край на града, за да пристигнат навреме на тази спирка. Тяхната спирка с техния автобус...

Ожениха се веднага след дипломирането си. Бяха щастливи, много щастливи. Случваше се да останат понякога без работа, без пари, да имат тежки моменти. Но така здраво бяха преплели ръцете и сърцата си, че нищо не успя да ги сломи. И когато трудно дочакваха края на месеца и новата заплата, и когато вече бяха станали известни лекар и архитект, все бяха щастливи. Не бяха от онези семейства, които се предаваха пред рутината и навика, настъпващи с годините. Не ги сломяваха нито празните банкови сметки, нито пък ги възгордяваха високите доходи впоследствие. Нижеха се дни, месеци, години..., а тяхната любов сякаш растеше и ставаше още по-силна, още по-голяма...

Единственото, което им липсваше, беше детенце. Въпреки дългото и трудно лечение, на което се подложиха, не успяха да се сдобият с рожба. Тогава си казаха, че е прекалено егоистично да искат да имат абсолютно всичко в този живот. Приеха мисълта спокойно и продължиха напред. Вместо дете, отглеждаха и се грижеха за любовта си...

- Бих умряла за теб! – казваше му често тя, прегръщайки го силно.
- Не, аз ще умра за теб! – отговаряше й винаги той и я прегръщаше още по-силно...

Понякога, като се прибереше вкъщи, тя често намираше по някоя бележка оставена на огледалото:

“Миличка, погледни вторият рафт на библиотеката...”

Отиваше до там, а там намираше друга бележка:

“Погледни на масата в кухнята и не забравяй, колко много те обичам!”

От масата в кухнята отиваше до шкафа в дневната или до раклата в спалнята. Обикаляше от стая в стая, четейки нежни думи на обич и признание, написани на малки цветни листчета. В края на тези “пътувания” тя намираше понякога букет от свежи цветя, друг път – кутия с любимите й шоколадови бонбони, красива рокля или скъпо бижу... Но не подаръкът имаше значение, за нея важен беше жестът, защото й доказваше неговата обич...

Колкото и динамично да протичаше животът им понякога, колкото и ангажирани да бяха в службата, винаги намираха време един за друг. Въпреки това, когато минаха 40-те, и двамата решиха да работят по-малко и да си оставят повече свободно време, което да прекарват един с друг. Той напусна болницата и приемаше пациенти само в частния си кабинет. Тя пък закри проектантското бюро, в което работеше с цял екип и започна да приема само отбрани и специални поръчки, които изпълняваше вкъщи. Така имаха много повече време, в което да бъдат заедно.

Един ден, докато се разхождаха по крайбрежната алея, тя забеляза една стара, почти рухнала къща, на която имаше закачена табела “Продава се”.

- Какво ще кажеш, да купим ли тази къша? – попита го с вълнение тя. – Ще изчистим тази съборетина и на нейно място ще си построим прекрасна къща. Даже вече мислено начертах проекта за нея. Ще си има огромна тераса с изглед към морето. Хайде да си направим тук нашата морска къща, в която да каним сутрин чайките на закуска... – ентусиазмът искреше от очите й, докато говореше.

- Разбира се скъпа, защо не. Пък и нима мога да ти откажа каквото и да било – отвърна й той и я целуна нежно. – Веднага щом се върна от семинара по медицина в Щатите, ще звънна на посочения телефон и ще уговоря покупката. Независимо каква цена ще кажат, това място вече е наше...

Макар да знаеха, че се разделят само за седмица, им беше много трудно и на двамата, когато той заминаваше за семинара в Америка. Докато беше там, всеки ден си говореха с часове по телефона. Когато тя го посрещна на летището при завръщането му, и двамата не можаха да потиснат сълзите си...

Но само няколко дни по-късно тя усети странна промяна в поведението му. Той вече не изглеждаше така щастлив като преди, не се смееше така искрено, дори отбягваше да разговарят... За да го разведри малко, една вечер тя заговори за къщата край морето и му показа проекта, който беше начертала. Но отговорът който получи, я стъписа:

- Скъпа, тази къща надвишава нашите възможности и за съжаление не можем да си я позволим. Затова най-добре забрави за нея...

За хора като тях, които така бяха свикнали с щастието, нещастието сякаш имаше още по-горчив вкус и тежеше много повече. За нея то беше като неканен и нежелан, но натрапил им се гост, когото не знаеше как да прогони от дома си... Тя разбираше, усещаше, че на него нещо му тежи, че крие нещо от нея и това го измъчва. Как ли не го молеше и увещаваше да сподели с нея, да й разкаже:

- За тебе бих умряла, знаеш! Моля те, кажи ми какво става...

Но молбите й така и не получаваха отговор. Сякаш мъжът, в когото беше безумно влюбена, когото обожаваше и боготвореше и който също й се кълнеше във вечна обич и вярност, беше сменен с някой друг коренно различен, абсолютно безразличен към онова, което се случваше. С всеки свой опит да поговори с него, тя имаше усещането, че се удря в бетонна стена и от тези удари все повече я болеше и кървеше сърцето й...

Един ден, докато се разхождаше в парка с най-добрата си приятелка, тя отново разказваше за необяснимото поведение на съпруга си и се опитваше отчаяно да намери някакъв отговор за тази неочаквана промяна в него. Без да дочака да се доизкаже обаче, приятелката й я прекъсна и я дръпна да седнат на близката пейка. Хвана я за ръката и я погледна в очите, казвайки:

- Съжалявам, че трябва да го чуеш точно от мен, но повече не мога да издържа, трябва да ти кажа – започна тя малко неуверено - Той ти изневерява! Виждам го всеки ден в ресторанта, който е срещу офиса ми, да обядва с млада симпатична жена. А после прегърнати се качват в колата и отиват нанякъде...

- Спри, млъкни веднага! – изкрещя тя на приятелката си и не й позволи да каже каквото и да било повече. Обвини я, че говори така, само защото й завижда, след което разстроена си тръгна за вкъщи...

На следващия ден по обяд сама отиде до онзи ресторант и застана зад дървото на отсрещния тротоар. Само след няколко минути разбра, че вечната любов и щастие ги има единствено в приказките, не и в реалността... Веднага позна младата педиатърка от болницата, в която преди работеше съпругът й. Беше идвала няколко пъти у тях на гости. Сълзите, които премрежиха очите й, не й попречиха да види как той прегръща другата жена. Сякаш нож раздра сърцето й...

Вечерта, когато той се прибра вкъщи, тя се нахвърли върху него и му разказа всичко, което видя през деня. Ту крещеше, ту плачеше, докато говори, после силно го прегръщаше, а в следващия миг го удряше... Той нищо не отрече. Смотолеви само нещо от рода на, че с времето хората се променяли, чувствата им охладнявали, че след една определена възраст имали нужда от промяна... Напълни малко вещи в един куфар и излезе. На вратата се обърна към нея и я попита:

- Може ли да те прегърна за последно?

- Изчезни веднага! – изкрещя му тя с глас, пълен с ярост и омраза и трясна вратата след него...

Получиха развод още на първото дело.
С подкрепата на приятелите си тя някак се опитваше да си стъпи отново на краката и да се върне към нормалния живот. От общи познати разбра, че бившият й вече съпруг е заминал за Америка с новата си любима. Понякога, когато останеше насаме с мислите си, чувстваше, че все още го обича. Тогава отново потъваше в сълзи и горещо се молеше тази любов в сърцето й да се превърне най-после в омраза, за да не я боли толкова много и така непоносимо...

Мина цяла година. Колкото и да твърдяха, че времето лекува всичко, то не беше успяло да излекува нейната рана и в сърцето й все още зееше огромна и болезнена празнота...

Една сутрин се събуди от настойчивото звънене на вратата. Когато стана и отиде да отвори, видя срещу себе си... онази жена! За миг застина от изненада, не очакваше да види точно нея. Искаше да й изкрещи в лицето, че няма право да прекрачва прага й, но не успя да каже нищо.

- Моля те, позволи ми да вляза, трябва да поговорим важно е... – прекъсна мислите й гласът на жената. Изглеждаше разстроена.

Влязоха вътре и седнаха в хола.

- Нищо не е такова, каквото изглеждаше... – започна с тих глас младата жена. – Много съжалявам, че трябва да ти го съобщя, но преди един час той почина... Научи за болестта си миналата година, по време на семинара в Щатите. Бяха му казали, че му остава не повече от година живот. Знаеше, че ти няма да можеш да понесеш тази мисъл и ще поискаш да умреш заедно с него, така както често му казваше. За да те отдалечи от себе си, ме помоли да се преструвам на негова любовница. И на родителите си нищо не каза. Сред всички разпространи мълвата, че сме заминали двамата в Америка, а всъщност беше наел една малка къща точно до автобусната спирка, на която сте се видели за пръв път, вашата спирка. Бяха му назначили терапия, той изпълняваше всички препоръки много стриктно и вярваше, че ще се излекува, но... не се получи. Снощи състоянието му се влошило, медицинската сестра ме потърси, успях да стигна в последния момент. Помоли ме да ти предам тази кутия...

Слушаше и не искаше да повярва на чутото... Не знаеше какво да мисли, не знаеше какво чувства... Знаеше само, че каквото и да стори, не е в състояние да спре сълзите, които се лееха от очите й... Искаше й се в същия този момент и точно там и тя да умре...

Мина доста време, докато се осъзнае и се сети да отвори кутията, която получи. Внимателно вдигна капака и видя вътре множество старателно сгънати цветни листчета. Разгъна първото, на което пишеше:

“Моля те, скъпа, прочети последователно всички бележки!”

Започна да ги отваря бавно едно по едно и да чете написаното на тях:

“Обичах те много!”

“Никога не съм преставал да те обичам!”

“Винаги ми казваше, че би умряла за мен, аз знаех, че това е истина!”

“Аз не исках да умираш за мен!”

“Искам да ми обещаеш нещо, мила!”

“Искам да ЖИВЕЕШ за мен!”...

Докато вземаше последното останало листче от кутията, видя на дъното й някакъв ключ. Разгъна цветната хартийка и прочете:

“Направих къщата на брега на морето по проекта, който ти беше начертала. Когато сутрин закусваш заедно с чайките на огромната тераса с изглед към морето, знай че аз също ще бъда до теб...”


Автор - неизвестен
Изображение

BRIDA
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 656
Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
:: 156 рецепти от BRIDA
:: 269 снимки от BRIDA

Мнениеот BRIDA » вт ное 02, 2010 3:36 pm

Инсталиране на програмата ЛЮБОВ

(една модерна съвременна притча)

Диалог с космическата техническа поддръжка

~ . ~ . ~

Техническа поддръжка:
Здравейте! Мога ли да ви помогна с нещо?

Клиент:
Ами след известно колебание се реших да си инсталирам "ЛЮБОВ"... Бихте ли ме придружавали в този процес?

Техническа поддръжка:
Да, мога да ви помогна. Готов ли сте да продължите?

Клиент:
Ами аз нямам много добри технически познания, но мисля че съм готов. Какво трябва да направя първо?

Техническа поддръжка:
Първата крачка е да си отворите СЪРЦЕТО. Направихте ли го вече?

Клиент:
Да, отворих си СЪРЦЕТО. Но там сега са пуснати и разни други програми. Възможно ли е да инсталирам "ЛЮБОВ", докато те вървят?

Техническа поддръжка:
Бихте ли ми казали, кои програми са пуснати?

Клиент:
Момент, да погледна... Сега имам "Наранено минало", "Ниско себеуважение" и "Завист и неприязън"...

Техническа поддръжка:
Няма проблем! "ЛЮБОВ" стъпка по стъпка ще изтрие "Наранено минало" от вашата операционна система. Тя наистина ще си остане в постоянната памет, но няма да нарушава работата на останалите програми...
След време "ЛЮБОВ" ще пренапише "Ниско себеуважение" с един друг модул на име "Високо себеуважение"...
А "Завист и Неприязън" ще трябва напълно да бъде изтрита, защото тази програма пречи на "ЛЮБОВ" да бъде инсталирана правилно. Можете ли още сега да започнете това?

Клиент:
Бих искал, но не зная как точно да го направя. Можете ли да ме упътите, как точно става това?

Техническа поддръжка:
Разбира се, с удоволствие! Отворете Стартово меню и задействайте "ПРОШКА". Повтаряйте тази стъпка толкова дълго и дотогава, докато "Завист и неприязън" не се изтрие напълно...

Клиент:
ОК, това го направих. И "ЛЮБОВ" веднага започна да се инсталира. Това нормално ли е?

Техническа поддръжка:
Да, но имайте предвид, че досега имате само основната версия. За да направите останалите подновявания, ще трябва да се свързвате с други СЪРЦА...

Клиент:
Оооопс! Вече имам грешка в програмата: "Грешка - програмата не работи на външни компоненти!"... А сега какво трябва да правя?

Техническа поддръжка:
Не се притеснявайте! Това всъщност означава, че програмата "ЛЮБОВ" е конфигурирана, за да върви във вътрешното СЪРЦЕ, но още не е стартирана във вашето външно СЪРЦЕ...
В нетехнически смисъл това звучи просто: Вие трябва първо себе си да обичате, преди да обичате някой друг...

Клиент:
Добре, а какво трябва да правя сега?

Техничека поддръжка:
Отворете директория "Себеуважение" и маркирайте следните файлове:
"Себепрощаване", "Разпознай твоята стойност" и "Признай твоите ограничения"...

Клиент:
ОК, осъществено!

Техническа поддръжка:
Сега ги копирайте в директория "Мое сърце". Системата ще пренапише всички файлове, които противоречат на това и ще коригират някои грешни настройки. Освен това трябва да изтриете "Безкрайна самокритика" от всички директории и след това да изпразните "Koшчeтo" си от всичко насъбрано до този момент в него, за да може всичко изтрито да е действително отстранено и да не се появи отново...

Клиент:
Разбрах...
"Мое сърце" вече се пълни с нови файлове...
"Усмихвам се" върви сега на монитора ми,
"Мир и благоразположение" се копира автоматично в "Мое сърце"...
Всичко това нормално ли е?

Техническа поддръжка:
Понякога. При други този процес може да продължи по-дълго време, но всичко се случва точно когато трябва, защото така е програмирана да работи "ЛЮБОВ"...
Още нещо, преди да затворим "ЛЮБОВ" в безплатен продукт - дайте тези модули на всички, които срещнете! Те ще ги споделят с други и скоро ще се реваншират с други готини модули...

Клиент:
Благодаря ти, Господи, за поддръжката!!!
Изображение

Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5401
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 64 рецепти от Makaweli
:: 896 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

Мнениеот Makaweli » нед ное 07, 2010 1:02 pm

Живял някога юноша с много лош характер. Той постоянно се карал със своите близки или обиждал приятелите си. Баща му накрая не издържал и решил да му даде урок. Повикал го при себе си в работилницата и му връчил една торбичка пълна с пирони. Заръчал му да забива по един пирон в дървената врата на двора при всеки случай, в който загуби самообладание и се скара или нагруби някого.

През първия ден момчето забило на вратата 37 пирона. Но постепено в следващите дни то се научило да контролира нрава си. И след няколко седмици броят на забитите пирони спаднал до един на ден. Тогава то разбрало, че е много по-лесно да владее себе си, отколкото при всеки свой изблик да забива пирони.

В деня, в който младежът не забил в дървената врата нито един пирон, доволен от себе си, отишъл при баща си, за да му се похвали. Но тогава бащата му дал нова заръка - да изважда по един пирон от забитите във вратата при всеки случай, в който успее да запази самообладание.

Минало се време и дошъл денят, в който юношата извадил и последния забит пирон. Тогава баща му дошъл при него до вратата и му рекъл:

- Синко, ти се справи със задачата си и се промени коренно. Вече се отнасяш към околните много по-добре. Но виж тази врата и дупките, които зеят по нея - тя никога вече няма да бъде същата, като преди.
Същото важи и за отношенията ти с хората:
Скараш ли се с някого, нагрубиш ли го - ти отваряш рани в сърцето му, подобно на тези дупки по вратата. То е като да прободеш някого с нож. Въпреки, че вадиш ножа после - раната от него си остава завинаги. И без значение е, колко пъти след това ще го молиш за прошка, раната не ще се заличи. А раната от лоши и оскърбителни думи е също толкова болезнена, колкото и физическата!

А ти едва ли би искал да причиниш това на своите приятели:
- тези, които те карат да се усмихваш и създават настроение в деня ти;
- тези, които са готови винаги да те изслушат и да ти помогнат;
- тези, които те подкрепят и отварят сърцето си за теб;
- истинските приятели - това е най-рядко срещаното богатство!
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение

BRIDA
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 656
Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
:: 156 рецепти от BRIDA
:: 269 снимки от BRIDA

Мнениеот BRIDA » чет ное 11, 2010 1:09 am

Ние се самoубеждаваме, че живота ще стане по-добър когато се оженя / омъжа,
когато имаме дете, а след това и второ...

После ние се разстройваме, от това че нашите деца са все още малки,
и се надяваме че всичко ще се оправи, когато те порастнат.

След това нашата грижа е в това,
че те стават тинейджъри и ние трябва някак си да се справим с тях.
Несъмнено, ние ще ще станем по-щастливи
когато те излязат от своите «...найсет» години.
Ние се самоуспокояваме, че живота ни ще се подобри
когато съпруга/та ни разреши своите проблеми в работата си,
когато си купим по-красива кола,
когато си вземем отпуската,
когато напълно излезем на пенсия.

Истината е, че няма по-добро време за това да се чувстваме щастливи, отколкото сега.
Ако не сега, то кога?
Животът ти винаги ще е пълен с предизвикателства.
По-добре е да приемем нещата такива, каквито са,
и решим да бъдем щастливи сега, без да гледаме на нищо.
Струва ми се, от дълго време,
почти..още малко и.., живота ще започне.
Истинският живот.
Но винаги се е изпречвало някакво препятствие на пътя,
сурово изпитание, което е трябвало да преминем;
работа която е останало да се довърши,
време, което е нужно да се посвети,
дълг, който трябва да се заплати.
И след това ще заживеем...
В края на краищата, аз стигнах до разбирането,
че тези препятствия, са и били на практика истинсия живот.

Това разбиране ми помогна да видя, че няма никакъв път към щастието.
Щастието – Това Е самият ПЪТ.
Затова, наслаждавай се на всеки момент.
Не е нужно да чакаш, когато завършиш училище,
или когато започне учебната година,
да чакаш когато загубиш 10 лева, или заработиш 10 лева,
когато ще имаш работа, до женитбата, до вечерята в петък, или до неделя сутринта,
до получаване на нова кола, да изплатиш напълно вноските,
до пролетта, до лятото, до есента, до зимата,
до първото или петнайсто число,
когато пуснат любимата ти песен по радиото,
когато умреш, когато се родиш отново...
преди да си решил да бъдеш щастлив/а.
Щастието – това е ПЪТЯТ, а не крайната цел.
Няма друго време, в което може да се чувстваш щастлив, освен... СЕГА!
Живей, и се наслаждавай на моментите сега.

-Неизвестен Автор-

Сега, моля, помисли, и отговори на следните въпроси:

1- Назовете 5 от най-богатите хора на планетата
2- Назовете последните 5 победителки “Мис Свят”
3- Назовете последните 5 лауреати на Нобелови награди
4- Назовете последните 5 лауреати на “Оскар” за най-добра роля
Не се ли получи съвсем?
Трудничко ви е, нали?
Не се безпокойте, никой не помни тези неща!

Аплодисментите стихват!
Наградите се покриват с прах!
Победителите са скоро забравени!

А сега отговори на тези въпроси:

1- Назови 3 учители, които са допринесли за твоето образование
2- Назови имената на 3 приятели, които са били до теб в трудно време
3- Спомни си за няколко човека, които събуждат в теб приятни чувства
4- Назови 5 човека, с които ти харесва да прекарваш времето си
Получи ли се? Осъществимо е... Това е лесно, нали?
Тези хора, които значат нещо в твоя живот, не са в листата на «най-добрите»,
нямат пари, повече от всички други,
никога не са печелили високите награди...
Това са тези, които се грижат за теб, които те ценят,
тези, които без значение какво се случва, остават винаги до теб

Помисли над това за няколко мига.
Животът е много кратък!
А ти, в списъка на каква класация се намираш? Не знаеш?!

Позволи ми да ти стисна ръката.
Ти не си между «най-знаменитите»,
но си всред тези, за които си спомних,
когато реших да отправя това послание...

Няколко години назад, на олимпиада в Сиатъл,
девет атлетически съзтезатели стояли на старта на 100 метровата писта.
Те всички били инвалиди - с физически или умствени недостатъци.
Прозвучал изстрел, съзтезанието започнало.
Не всички тичали, но всички имали желание да участват и да победят.
Те преминали една трета от трасето, когато едно от момчетата се спънало,
направило няколко премятания и паднало.
Започнало да плаче.
Останалите осем участника дочули неговия плач.
Те намали темпото и се огледали.
Спрели и се върнали обратно... Всички...

Момиченце със синдрома на Даун,
седнало до него, прегърнало го и го попитало:
«Сега, по-добре ли ти е?»
А след това всички тръгнали, рамо до рамо към финалната линия.
Тълпата от зрители станали на крака и аплодирали.
Аплодисментите траяли много дълго...
Тези, които гледали, и до днес говорят за това.
Защо?


Защото дълбоко в себе си, ние всички знаем,
че най-важното в живота – означава много повече,
отколкото да побеждаваш за себе си.

Най – важното в този живот,
това е да помагаш на други да побеждават.
Даже, ако това означава да забавиш ход,
или да се откажеш от надпреварата, в която сам участваш.


«Свещта нищо не губи,
даже когато от нейния пламък се запалва друга свещ»
Изображение



Върни се в “Всичко останало”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост