"Уроци" за Живота

Всичко НЕ свързано с ядене и пиене :)
Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5400
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 64 рецепти от Makaweli
:: 896 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

За видиш, трябва да гледаш

Мнениеот Makaweli » съб яну 08, 2011 12:54 pm

Анииииии, кажи къде е този магазин - с удоволствие ще напазаруваме ЗАЕДНО :clap:

За видиш, трябва да гледаш

Представи си един огромен пъзел, състоящ се от много на брой малки частици. А сега си представи, че от него липсват няколко парченца. Въпреки, че виждаш цялата картина, има нещо, което смущава окото. Нещо, което го прави несъвършен...

Представи си един съд за вода. А после си представи, че на дъното му има няколко малки дупчици – едва забележими за окото. Какво би станало? Той няма да успее да задържи течността и не след дълго тя ще изтече...

Представи си сега един мощен автомобил. И си представи, че от ходовата му част липсват няколко дребни болтчета. Ако автомобилът тръгне, липсата на тези болтчета може да коства смъртта на хората в него...

А сега си представи Своя Живот – изпъстрен всеки ден с толкова различни неща. Едни от тях са толкова големи и значими, че са в състояние да променят посоката ти на 180°. С други си свикнал толкова много, че ги смяташ за нещо ежедневно и напълно естествено – ставането от сън, работата или училището, вечерята, телевизията и съня. На другия ден всичко се повтаря отново и отново...

Но има и едни дребни неща, които не винаги забелязваш и не винаги оценяваш. Това са тези малки неща, които са като подправките на едно ястие – може и без тях, но щом ги сложиш в него, правят вкуса му много по-добър. Тези неща може да не променят посоката на живота ти, но със сигурност ще направят деня ти много по-осмислен и удовлетворен...

За съжаление често пропускаме тези малки неща – една усмивка, лъча, който закачливо наднича зад гъстите тъмни облаци, нежното пеене на птичките, радващи се на настъпващата пролет, веселият смях на децата, играещи навън... Има още толкова малки неща, които забелязваме много трудно. А може би дотолкова сме привикнали те да са част от околната среда, че не можем да ги различим от големите. Истината обаче е, че едва когато се научим да ги разпознаваме и да им се радваме, тогава ще се наслаждаваме пълноценно на живота. Едва когато започнем деня си с благодарност за тези неща, тогава ще дойде истинското удовлетворение...

Виждаш ли човека?

Изображение

Изображение

Изображение

Източник: http://pozitivnoto.info;
http://bg.netlog.com/groups/new_krasivo ... 02873#blog
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение


Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5400
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 64 рецепти от Makaweli
:: 896 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

Из ,,Личен бележник на П. Дънов"

Мнениеот Makaweli » вт яну 18, 2011 7:11 am

Из ,,Личен бележник на П. Дънов"

Никога не излизай вън от границите на възможното.

Не искай за себе си, нито за другите това, което не знаеш дали ще е полезно или вредно.

Не настоявай за това, което веднъж ти е отказано. От где знаеш, може би в него се крие твоето добро.

Никога и никъде не упорствай против Истината. Никога и никъде не се колебай в добродетелта.

От човек двуличен се пази, от твърдоглав, упорит, горделив и щестлавен, стой настрани.

Първото си впечатление, първият съвет на твоя ангел хранител пази. Това, което ти каже
за другите, дръж го за истинско мерило. От първия глас на съвестта си се не дели.

Не принуждавай душата си в това, което й е по начало противно. Не работи против собствената природа на своя дух, защото ще пострадаш.

Вълка овца да направиш не се труди, защото е вън от границите на твоите възможности.

Овцата в устата на вълка не давай.

Не изменявай убеждението си за хубавия изглед на нещата, защото в тях се крие змийска отрова.

Когато ти говори някой за любов, попитай го какво иска, дали кожата ти или душата ти. Ако се оправдава, помни, че и двете ще завлече.

Правило на живота си дръж: че всеки човек, който се старае да се оправдае, е виноват, защото правият по сърце няма нужда от подобна защита.

Всеки, който ти се подмазва, знай, че иска да те подкопава.

Всеки, който се показва, че е повече от това, което виждаш, знай, че иска да те възсяда. И всеки, който се вдига повече от тебе, знай, че мисли да те управлява.

На превзет човек съвет не давай, на хитър услуга не прави, а на зъл дума не казвай.

Знай, че качествата на нещата винаги се оставят, каквито са си.

Злото в добро не можеш да превърнеш, но можеш да го заместиш. Затова в борбата с него не мисли, че ще го унищожиш, защото е невъзможно.

Свободен ако искаш да си в добродетелта, знай, че тя ще ти е щит неразрушим. В нейната крепост ще си защитен винаги.

Помни сега това, което ти казвам, и ще си блажен.

По материал от http://bg.netlog.com/groups/Positive_th ... geid=49679
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение

Потребителски аватар
gigi.2000
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 838
Регистриран на: нед юни 07, 2009 11:54 pm
:: 15 рецепти от gigi.2000
:: 39 снимки от gigi.2000
Местоположение: Русе,Щръклево

Мнениеот gigi.2000 » пон фев 07, 2011 10:32 pm

Сандалите на Жозе - Коледна приказка от Паулу Куелю


Преди много години, толкова много, че вече сме забравили точно кога, в едно село в Южна Бразилия живеело седемгодишно момченце, което се казвало Жозе. То твърде рано останало без родители и било осиновено от една своя леля, голяма скъперница, която, въпреки че имала много пари, не му купувала почти нищо. Жозе не знаел какво е любов, но това не го притеснявало, защото смятал, че животът е такъв.

Тъй като живеели в квартал с богати хора, лелята накарала директора на училището да приеме племенника й срещу една десета от месечната такса. Тя заплашвала, че ще се оплаче на префекта, ако не го стори. Директорът нямал избор, но винаги, когато му се удавала възможност, карал учителите да унижават Жозе. Надявал се, че той ще започне да се държи зле и така ще имат повод да го изгонят. Ала Жозе, който не познавал любовта, смятал, че животът е такъв, и не страдал.

Настъпила Бъдни вечер. Всички ученици трябвало да присъстват на литургията в една отдалечена от селото църква, защото местният свещеник бил в почивка. По пътя момченцата и момиченцата си приказвали за това, какво ще намерят до своите обувки на следващата сутрин - модни дрешки, скъпи играчки, шоколади, тротинетки и велосипеди. Били хубаво облечени, както се случва винаги в празничните дни. Само Жозе бил различен - все така носел своите парцаливи дрехи и стари сандали, които му били малки (неговата леля му ги била дала още когато бил на четири годинки и му казала, че ще получи нови, когато стане на десет). Някои от децата го питали защо изглежда толкова зле и му казвали, че се срамуват да имат толкова лошо облечен и обут приятел. Но Жозе не познавал любовта и не се притеснявал от въпросите им.

Ала когато влязъл в църквата и чул как свири органът и видял запалените светлини, и хората, облечени в най-хубавите си дрехи, дошли с целите си семейства, и родителите, прегърнали децата си, Жозе се почувствал най-нещастното същество на света.

След причастието, вместо да се прибере с групата, той седнал на прага на параклиса и заплакал. Въпреки, че не познавал любовта, сега разбирал какво е да си сам, изоставен от всички, захвърлен на произвола на съдбата.

В този миг Жозе видял до себе си едно дете - босо и окаяно като него самия. Понеже никога преди не го бил виждал, предположил, че е дошло отдалече и е вървяло дълго, докато стигне до там. Помислил си: "Горкото момче, сигурно много го болят краката. Ще му дам единия си сандал, та да облекча поне половината от неговата болка." Защото, макар да не познавал любовта, Жозе познавал страданието и не искал и други да го изпитват. Оставил на момчето сандала и си тръгнал с втория. Слагал го ту на единия, ту на другия си крак, за да не се израни прекалено много от камъните по пътя. Щом се прибрал и леля му видяла, че е загубил сандала си, го заплашила - ако не успее да го намери до сутринта, ще го накаже сурово.

Жозе си легнал със страх, тъй като знаел какви наказания прилага леля му понякога. Цяла нощ треперил, едва успял да се успокои, за да заспи. И тъкмо когато вече заспивал, чул много гласове от гостната. Леля му дотичала при него в стаята и го попитала какво е станало. Още замаян, Жозе отишъл в гостната и видял, че сандалът, който оставил на детето, се намирал в средата на стаята, отрупан с какви ли не играчки, велосипеди, тротинетки и дрехи. Съседите възмутено крещели, че децата им са ограбени, понеже не намерили нищо в обувките си, когато се събудили.

Точно тогава свещеникът от църквата, където присъствали на литургията, пристигнал запъхтян. На прага на параклиса се била появила статуя на детето Исус, облечено в злато, но обуто с един-единствен сандал.

Мигом настанала тишина, хората възхвалявали Господ и неговите чудеса, а лелята се разплакала и помолила за прошка. Тогава сърцето на Жозе било завладяно от енергията на любовта и той познал нейния смисъл...

~ . ~ . ~

По разказ на Франсоа Копе от 1903г.
Превод от португалски - Вера Киркова

Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5400
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 64 рецепти от Makaweli
:: 896 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

Мнениеот Makaweli » ср фев 16, 2011 7:12 am

Молитва

Антоан дьо Сент-Екзюпери

Господи, аз моля не за чудеса и не за миражи, а за силата на всеки ден. Научи ме на изкуството на малките крачки.

Направи ме наблюдателен и находчив, за да мога в пъстротата на ежедневието навреме да се спирам на откритията и опита, които ме вдъхновяват.

Научи ме правилно да разпределям времето в живота си. Дари ми тънък усет, за да различавам значимото от маловажното.

Аз моля за сила за въздържание и мярка, за да не пърхам и да не пълзя в живота, а разумно планирал деня си, да мога да видя върхове и далечни простори, а понякога даже да имам време за насладата от изкуството.

Помогни ми да осъзная, че илюзиите не помагат с нищо. Нито спомените за миналото, нито мечтите за бъдещето. Помогни ми да бъда тук и сега и да възприемам тази минута като най-важната.

Опази ме от наивната вяра, че всичко в живота трябва да бъде гладко. Дари ми ясно съзнание за това, че сложностите, пораженията, паденията и неудачите са естествена част от живота, благодарение на която ние растем и съзряваме.

Напомняй ми, че сърцето често спори с разума.

Изпрати ми в нужния момент някой, който има силата да ми каже истината, но би го направил с любов.

Знам, че решението на много проблеми е в изчакването. Затова научи ме на търпение.

Ти знаеш колко силно се нуждаем от приятелство. Направи ме достоен за този прекрасен и нежен дар на съдбата.

Дай ми богата фантазия, за да мога в нужния момент, на нужното място, мълчейки или говорейки, да подаря някому нужната топлина.

Направи ме човек, способен да достига до тези, които са стигнали дъното.

Опази ме от страха да не пропусна нещо в живота.

Дай ми не това, което искам, а това което действително ми е необходимо.

Научи ме на изкуството на малките крачки.
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение


BRIDA
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 656
Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
:: 156 рецепти от BRIDA
:: 269 снимки от BRIDA

Мнениеот BRIDA » ср фев 16, 2011 5:11 pm

Дуйгу Асена
Превод от турски:
Евелина Петрова

Минаваше полунощ. Един червен и един бял Мерцедес спряха едновременно на бензиностанцията. Колите управляваха двама млади мъже, облечени в тъмно сини сака. До единият седеше русокоса жена, с вързана на кок коса, а до другият- тъмно кестенява, с дълга коса, много привлекателна и стилна. В този кратък момент на среща тези две семейства, които се връщаха от забава, преживяха подобни емоции.
Мъжът от белия Мерцедес погледна жената от червения по такъв начин… Жената присви очи и отклони поглед. Личеше си, че, като всеки човек, е доволна от чуждият интерес. Същото поведение демонстрира и мъжа й спрямо жената от белия Мерцедес. Така я погледна, че... Като се изчерви леко, кестенявата дългокоса жена обърна глава. И двете дами знаеха, че не трябва да се споглеждат с мъжете, тъй като така унижаваха съпрузите си.
Обръщайки глава, тъмнокосата видя начина, по който съпругът й гледаше русокосата. И блондинката на свой ред забеляза мъжа си многократно и внимателно да оглежда тъмнокосата жена. Тя се отказа за миг да го наблюдава, погледна към другия и- да, той отново я гледаше. Имаше приятен, сладък, нежен израз на лицето му. Само за секунда на жената и мина през ум, колко харесва мъже с толкова нежни лица и мил поглед. Естествено, обичаше съпруга си, но от доста дълго време не беше виждала на лицето му да е изписано нещо подобно. А всъщност, ако в този момент се бе обърнала към него, щеше да види именно този поглед. Защото тогава мъжът й наблюдаваше със страст и нежност тъмнокосата жена от колата до тях.
В това време мъжете, като се стараеха да се прикрият от съпругите си, хвърляха похотливи погледи на дамите. Жените се опитваха да държат под око съпрузите си, но в същото време проверяваха дали мъжете от колата до тях ги наблюдават. И като засечаха поглед, се радваха и си казваха “щом има толкова привлекателна и красива съпруга, но въпреки това гледа мен, значи аз съм по-хубава от нея”. Мъжете запалиха двигателите и, придобили самочувствие от чуждия интерес, се нацупиха на жените си.
Като се прибра у дома, русокосата свали дрехите си и ги закачи. Без да облича нощница, тя се заразхожда из къщата по много шикозното си копринено бельо. Мъжът й изобщо не я забеляза, занимаваше се с вратичката на шкафа, която не можеше да се затвори. Русокосата отиде при него “посред нощ ли намери да се занимаваш с това”.Но мъжът пак не погледна коприненото й белъо и красиво тяло с “онзи страстен поглед”.”Ако в този момент до него седеше онази тъмнокоса жена, дали пак щеше да се държи така, а?”помисли си тя. Спомни си как през първата година на тяхната връзка, като се върнаха от едно празненство, тя се разхождаше по белъо и как я гледаше тогава съпруга й, как се държеше към нея.А тя и сега продължаваше да се отнася любящо към него...Но той, при всеки неин упрек все казваше”непрекъснато сме заедно, какво мога да направя повече, какво искаш, не мога да разбера какво ти липсва”. “А какво ли прави в момента мъжа на кестенявата жена? Ако сега беше тук, как ли щеше да се държи към мен” запита се тя и бавно се плъзна под завивките...
Докато заспиваше се замисли “винаги е до мен, какво повече искам наистина?”.От очите й се пророни една сълза...Като си лягаше, съпругът й я видя да се стича по бузата й...Въобще не можа да разбере защо беше това...Въобще не се и замисли...Заспа.
Изображение

Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5400
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 64 рецепти от Makaweli
:: 896 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

Мнениеот Makaweli » съб фев 26, 2011 8:32 am

“Мотивацията те кара да започнеш. Навикът е това, което те поддържа.”
~ Джим Рон

“Някои хора искат да го направят, други мечтаят да го направят, а трети просто го правят.”
~ Майкъл Джордан

“Много хора в този живот знаят какво да правят, но малко хора правят това, което знаят. Да знаеш не е достатъчно! Трябва да предприемеш действия.”
~ Тони Робинс

“Пропуснал съм повече от 9 000 изстрела в кариерата си. Загубил съм почти 300 мача. В 26 случая са ми се доверявали да отпрява победния изстрел… и съм пропускал. Провалял съм се отново и отново много пъти в живота си. И точно поради това съм успял.”
~ Майкъл Джордан

“Първо трябва да научите правилата на играта. И след това трябва да играете по-добре от другите.”
~ Алберт Айнщайн

“Как бързо ‘не сега’ се превръща в ‘никога’.”
~ Мартин Лутер

“Болката е временна. Може да трае минута или час, ден или дори година, но накрая ще отмине и нещо друго ще заеме мястото й. Ако се откажа, обаче, тя продължава вечно.”
~ Ланс Армстронг

“Ограниченията живеят само в нашите мисли. Ако използваме въображението си, нашите възможности стават безгранични.”
~ Джейми Паолинети

“Не чакайте докато всичко се нагласи точно.Нещата никога няма да се перфектни. Винаги ще има предизвикателства, препятствия и неподходящи условия. И какво от това? Започнете сега. С всяка стъпка, която предприемете, вие ще станете по-силни, по-опитни, по-самоуверени и по-успешни.”
~ Марк Виктор Хансен

“Препятствията са неща, които човк вижда, когато си отмести погледа от своята цел.”
~ E. Джоузеф Косман

“Препятствията не бива да ви спират. Ако стигнете до стена, не се връщайте назад и не се предавайте. Помислете как да я прескочите, да я съборите или да я заобиколите.”
~ Майкъл Джордан

“Принцип номер едно е да не заблуждавате себе си, вие сте човекът, който най-лесно можете да заблудите.”
~ Ричард Файнман
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение

Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5400
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 64 рецепти от Makaweli
:: 896 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

Мнениеот Makaweli » нед фев 27, 2011 9:42 am

Изображение

<iframe title="YouTube video player" width="480" height="390" src="http://www.youtube.com/embed/JQIMp055DnM" frameborder="0"></iframe>

Дядото ми ставаше винаги със слънцето.
То беше най-старият му приятел.
Предната врата на смесеното му магазинче гледаше на изток и той седеше там в боядисания в синьо фотьойл от... дърво, посечено в собствената му гора, и чакаше, докато първите слънчевите лъчи докоснеха лицето му.
С издигащото се слънце нарасваше и неговата сила, ръцете му се движеха като вцепенени от нощния студ щурци, които в утренната трева се събуждат отново за живот.
После, преди да започне дългия си трудов ден, той вдигаше ръце и ги задържаше горе, докато обгърнеха тишината.
"Така той поздравяваше деня."

Джоузеф Бручак "Мама е родом от Ейбинаки"

"...активирайте личната връзка на душата ви със Слънцето и черпете от нея, откривайте безкрайността, докосвайки дълбините на душата си.
Поздравете всеки нов ден. Той ви носи нови преобразуващи възможности чрез активните потоци, излъчвани от Слънцето..."

http://bg.netlog.com/groups/Positive_th ... geid=63467
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение

Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5400
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 64 рецепти от Makaweli
:: 896 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

Българският трибагреник - легенди и значение

Мнениеот Makaweli » чет мар 03, 2011 9:31 am

Българският трибагреник - легенди и значение

Днес е 3-ти март! На този ден над изстрадалата ни земя, напоявана столетия с крьвта на хиляди борци, изгаря сльнчевата ласка на свободата. На този ден човечеството поздравява непокорна Бьлгария, отърсила се от оковите на жестокото робство.
Всяка година 3-ти март идва с пьрвия польх на ласкавата пролет, с тихия пролетен вятьр, с чистата белота на малкото кокиче, сьс сльнчевата радост в детските очи, с нежния трепет на лястовичите криле.
Всяка година 3-ти март идва с името на един бьлгарин, който скьса черното бесило и трьгна силен над ранената синева на бьлгарското небе през вековете кьм нас и кьм нашето време. Идва с песента на един юначен мьж, който ще приеме куршума на Вола, но ще остане да звучи неговият глас като камбана, разлюляла черните пластове на робството.
Идва с тропота на хвьрковатата чета на Бенковски. Идва със славната саможертва на Батак, благодарение на която светът узнава за България и нейната воля за освобождение.
Всяка година 3-ти март идва с дьлбоката ни признателност кьм доблестните северни воини, дошли да умрат заради Бьлгария. Пет века под звьна на Бьлгария носи черна рана. Пет века в хляба черен горчи сьлзата на вдовицата, пролята вместо бучка сол, когато е замесвала нощвите и виждала главата си на кол.
Руско-турската война сложи победносен край на вековната борба на поробения ни народ. В тази борба народьт ни прояви изключителна устойчивост, понесе неизброими страдания и с нейния врьх - Априлското вьстание, чийто погром беше кьрвав и привлече погледа на световната общественост.
За всички поколения на Бьлгария като чудна легенда ще останат да живеят боините подвизи извьршени по време на великия освободителен поход.
Поклон пред всички българи, що са носили в сърцето си боен и свободен дух!

Изображение

А знаете ли какво символизират цветовете на нашето скъпо знаме?
Всеки флаг, всяко знаме, представляват сбор от символи, които са свързани с историята и същността на това, което изразяват. Знамето на страната се е променяло в продължение на над хилядогодишната история на България - от конската опашка по времето на Аспарух до днешния трицветен национален флаг на Република България. Според една по-малко разпространена легенда, нашият трибагреник е обгърнат от романтизъм, който е пряко свързан с бойната слава на армията ни. Цветово, знамето е свързано с древната българска войска. Лявото й крило е имало завързани бели лентички на копията. Това били леко въоръжени конници, които се славили със своята бързина и изненадваща атака. Дясното крило било съставено от тежко въоръжена конница, която имала завързани червени лентички. В средата били разположени елитните български войски, със зелени ленти на копията. Белият цвят в него символизира мира и чистата и свята република, зеленият — плодородието на българските земи и гората – закрилница на българските бунтовници през Възраждането, а червеният — смелостта и надеждата на народа.
За първи път трибагреникът с цветовете зелено, бяло и червено, подредени в този ред хоризонтално е използван през 1861-1862 г. от Георги Раковски при съставянето на двете Български легии в Белград. Той е ушит от Стиляна Параскевова в румънския град Браила и предаден на българските доброволци - участници в Руско-турската война. По-късно четата на Филип Тотю носи флаг, в който трите цвята са в последователност червен, бял, зелен. Официално знамето - бяло, зелено, червено - е утвърдено от Търновската конституция като национален флаг на България.
Независимо какво е било знамето, никога през годините българско знаме не е пленявано в битка и българското знаме никога не е било трофей.

Източник: http://legendite.blogspot.com/2010/03/blog-post.html
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение

Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5400
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 64 рецепти от Makaweli
:: 896 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

Прошката - най-великият лечител

Мнениеот Makaweli » нед мар 06, 2011 8:24 am

Прошката е мост към Бога, към любовта и щастието, който ни позволява да се сбогуваме с вината, обвинението и срама. Тя ни учи, че любовта е освобождаване от страха.

Прошката пречиства въздуха, сърцето и душата. Свързва ни с всичко свято. Чрез прошката ние осъществяваме връзка с това, което е по-велико от нас, с това, което надхвърля въображението ни. Тя ни позволява да бъдем в мир с тайнството на живота. Дава ни възможност да правим това, за което сме дошли на света.

Да простиш, е рецепта за щастие.

Да не простиш, е рецепта за страдание.

Възможно ли е цялата болка, независимо от причинителя, да съдържа в себе си компонента на прошката?

Да се вкопчиш в отмъстителните мисли, да се отдръпнеш от любовта и състраданието със сигурност се отразява на нашето здраве и на имунната ни система.

Да се вкопчиш в това, което наричаме оправдан гняв, ти пречи да усетиш Божия покой.

Да простиш, не означава да се съгласиш с постъпката. Не означава да извиниш възмутителното поведение.

Прошката означава да не бъркаме повече в раните, за да не продължават да кървят.

Прошката означава да живеем и обичаме изцяло в настоящето. Без сенките на миналото.

Прошката означава освобождаване от гнева и нападателните мисли.

Прошката означава освобождаване от всички надежди за по-добро минало.

Прошката означава да не изключваме никого от любовта си.

Прошката означава изцеляване на раната в сърцето, причинена от непрощаващи мисли.

Прошката означава да видиш Божията светлина у всеки, без значение какво е поведението му.

Прошката не е само за другия - но и за теб, за грешките, които си направил, за вината и срама, които все още изпитваш.

Прошката, в най-дълбоката си същност, е прощаване на самите себе си, задето сме се отдалечили от любящия Бог.

Прошката означава да простим на Бога и на нашите възможни погрешни представи за Него, защото сме били изоставени и самотни.

Да простиш на мига, означава да не бъдеш повече крал или кралица в Клуба на отлагащите.

Прошката отваря вратата на нашето чувство за единство с Духа, за единение с всички и на всички с Бога.

Никога не е твърде рано да простиш. Никога не е твърде късно да простиш.

Колко бреме отнема да простиш? Зависи от убежденията ни.

Ако смяташ, че това никога няма да се случи, то никога няма да се случи.

Ако смяташ, че това отнема шест месеца, ще отнеме шест месеца.

Ако смяташ, че ще отнеме по-малко от секунда, значи ще отнеме точно толкова.

Вярвам с цялото си сърце, че мирът ще завладее света, когато всеки от нас поеме отговорността да прости на всички, включително и на себе си, изцяло.

по книгата на Джералд Джамполски
http://adyulgerov.blogspot.com/2010/08/ ... st_03.html
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение

Потребителски аватар
lady_LANA
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 541
Регистриран на: ср окт 20, 2010 4:37 pm
:: 98 рецепти от lady_LANA
:: 177 снимки от lady_LANA
Местоположение: Гърция

Мнениеот lady_LANA » пон мар 07, 2011 6:53 pm

Здравейте:) Насладете се на едно изкуство на една украинка, която рисува с пясък сцени от живота през втората световна война в Украйна. Тази млада дама беше спечелила конкурс за таланти с това произведение.


<iframe title="YouTube video player" width="480" height="390" src="http://www.youtube.com/embed/518XP8prwZo" frameborder="0"></iframe>
Изображение
"Когато не ти остане нищо друго ,освен любовта,само тогава разбираш ,че любовта е достатъчна!"



Върни се в “Всичко останало”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост