"Уроци" за Живота

Всичко НЕ свързано с ядене и пиене :)
BRIDA
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 656
Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
:: 156 рецепти от BRIDA
:: 269 снимки от BRIDA

Re: "Уроци" за Живота

Мнениеот BRIDA » вт апр 09, 2013 12:17 pm

Makaweli написа:Притча за човека с велико сърце
Учителят отговорил: “Да, аз съм тук, но бях тук и преди това. Бях гладен и ти ме нахрани, бях жаден и ти ми даде да пия вино, беше ми студено и ти ме облече. Каквото правиш за другите, ти го правиш за мен.”

Когато се събудил, сърцето му било изпълнено с щастие, защото той разбрал урока на Учителя. Той толкова много го обичал, че му изпратил трима души, за да му даде най-великия урок: Учителят живее във всеки. Когато даваш храна на някой, който е гладен; когато даваш вода на някой, който е жаден; когато обличаш някой, на който му е студено – ти даваш своята любов на Учителя.

http://bg.netlog.com/DNen/blog/blogid=233364

:love: :love: :love: :love: :love:
Изображение


BRIDA
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 656
Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
:: 156 рецепти от BRIDA
:: 269 снимки от BRIDA

Re: "Уроци" за Живота

Мнениеот BRIDA » нед апр 14, 2013 10:02 am

Апетитът идва с яденето, а сметката – след това. — «Аппетит приходит во время еды, а счет — после.» — Генадий Малкин


Благодарение на хладилника, днес можем да ядем несвежи продукти. — Стефан Киселевски


Всички гъби са ядливи, но някои само веднъж в живота. — Неизвестен автор


Едно горчиво кафе – и животът вече не е толкова горчив… — Венцеслав Константинов


Живея не за да ям, а ям, за да живея. — Квинтилиан


Животът е последователност от човешки дела, по-голямата част от които имат за предмет добиването и приготвянето на храната. — Плутарх


За да ти е вкусна храната, трябва да я виждаш. — Венцеслав Константинов


Защо ядем? За да искаме пак да ядем. — Реймънд Чандлър


Като нямат хляб, да ядат пасти. — Мария-Антоанета, приписвано непотвърдено изказване, когато чула, че народът се бунтува, защото няма хляб


Когато си хапваме бульон не държим да видим заклания бройлер в него. — Кристина Кофта


Колкото е по-твърдо маслото, толкова е по-мек хлябът. — Правило на Тисен


Концертът не е само музика, нали? И ресторантът не е само храна. Това е още и радост, и общуване, и развлечение. — Сет Годин, из книгата "Линчпин"


Лакомникът си копае гроба със зъби. — Английска пословица


Лекарите непрекъснато се трудят над запазването на нашето здраве, а готвачите – над неговото съсипване; обаче последните са доста по-уверени в успеха. — Дени Дидро


Най-здравословната храна е вкусната. — Венцеслав Константинов


Нека храната ви бъде лекарство и лекарството – храна! — Хипократ


…Никакви изискани ястия на този свят не могат да доставят на човека по-голямо наслаждени то тези, който той предвкусва в мечтите си. — Селма Лагерльоф, из "Пръстенът на Льовеншьолдови"


Няма по-искрена любов от любовта към храната. — Джордж Бърнард Шоу


"От хилядите неща, които не умеем, готвенето е на първо място." — "Щом сме се научили да пилотираме изтребители, и готвенето няма да ни се опре." — из филма „Военна база "Пенсакола"“


Похвалѝ храната, когато те поканят на гости. — Хорас Джаксън Браун


Постъпките в човешкия живот са подобни на ястие, а мислите и чувствата са като подправките. Тежкò на онзи, който посоли черешите или залее сладкиша с оцет… — Милорад Павич, из романа "Хазарски речник"


При големи неприятности се отказвам от всичко, освен от яденето и пиенето. — Оскар Уайлд


Стомахът на просветения човек има по-добри качества от доброто сърце: чувствителност и благодарност. — «Желудок просвещенного человека имеет лучшие качества доброго сердца: чувствительность и благодар­ность.» — Александър Пушкин


"Храната прави борбата…" Но и в храната побеждава красотата. — Ангел Кузманов Тодоров


Храната, която организмът не успява да усвои, изяжда този, който я е изял. Затова се храни умерено. — Абу ал Фарадж


Японската кухня – ето това е идеалната храна за една балерина. — Мая Плисецкая
http://bg.wikiquote.org/wiki/%D0%A5%D1% ... 0%B8%D1%8F
Изображение

Потребителски аватар
mami48
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 6242
Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm

Re: "Уроци" за Живота

Мнениеот mami48 » нед апр 14, 2013 12:38 pm

Веси, благодаря ти,много от извадките ми бяха полезни. :hug: :flow2: :flow2: :flow2: :hug: :hug: :hug: :hug:

BRIDA
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 656
Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
:: 156 рецепти от BRIDA
:: 269 снимки от BRIDA

Re: "Уроци" за Живота

Мнениеот BRIDA » ср апр 17, 2013 9:59 am

"Подхождайте към любовта и готвенето с безразсъдно отдаване. Много от неуспехите, принадлежат на хора, които не са осъзнали колко близо до успеха са били, когато са се отказали!"


Не унивайте! Животът е твърде кратък,за да го губите заради лощо настроение.........
Изображение


"Постарай се да не се противопоставяш на промените, които изникват по пътя ти. Вместо това остави живота да живее чрез теб. И не се плаши, че живота ти се преобръща с главата надолу. Откъде знаеш, че онова, с което си свикнал, е по-добро от нещата които ще дойдат?"

"Любов" на Елиф Шафак

Не всеки човек може да бъде добър, но има нещо добро във всеки. Никога не съдете някой прибързано, защото всеки светец има минало и всеки грешник има бъдеще."

Оскар Уайлд

Изображение

Изображение
Изображение

Изображение
Изображение


Потребителски аватар
mami48
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 6242
Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm

Re: "Уроци" за Живота

Мнениеот mami48 » ср апр 17, 2013 12:56 pm

Ех, Веси, няма да спра да ти благодаря за всичко, което публикуваш - толкова полезни неща научавам от всичко това - благодаря ти мила,ти си невероятна!!! :winkiss: :giflo1: :winkiss: :hug: :flow2: :hug: :flow2: :hug:

BRIDA
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 656
Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
:: 156 рецепти от BRIDA
:: 269 снимки от BRIDA

Re: "Уроци" за Живота

Мнениеот BRIDA » ср апр 17, 2013 6:52 pm

Попитали един мъдрец:
-Защо бедните са много по приветливи и по-малко стиснати от богатите?
-Виж през прозореца,какво виждаш?
-Деца,които си играят на двора.
-А сега погледни в огледалото. Какво виждаш?
-Себе си.
-Виждаш ли,и прозореца и огледалото са от стъкло,но само добави малко сребро и вече виждаш само себе си.

Омар Хаям- Притча за огледалото

В плодородната пролетна почва две семена лежали едно до друго.

Първото семе казало:

— Искам да раста! Искам да пусна корените си дълбоко в почвата под мен и да провра филизи през земната кора над мен… Искам да развия нежните си пъпки като знамена, за да оповестя пристигането на пролетта… Искам да почувствам топлината на слънцето върху лицето си и благословията на утринната роса върху моите венчелистчета.

И така то пораснало. Второто семе казало:

- Страхувам се. Ако пусна корените си надолу в земята, не зная с какво ще се сблъскам в мрака. Ако си проправя път нагоре през твърдата почва над мен, мога да нараня нежните си филизи… Ами какво ще стане ако отворя пъпките си и някой охлюв се опита да ги изяде? А ако трябва да отворя цветовете си, някое малко дете може да ме изтръгне от земята. Не, много по-добре е да изчакам, докато стане сигурно.
И така то зачакало.
Една кокошка, както си ровела из рохкавата пролетна пръст да търси храна, намерила семенцето, което чакало, и бързо го глътнала.


Онези от нас, които отказват да рискуват и да растат, биват погълнати от живота.

Пати Хансон


Бъди благодарен, че все още не си постигнал всичко, което желаеш.
Ако беше, какво ли щеше да очакваш?
Бъди благодарен, когато не знаеш нещо,
за възможността да го научиш.
Бъди благодарен за трудните времена.
През тези времена, ти израстваш.
Бъди благодарен за ограниченията си,
защото те ти дават възможност за усъвършенстване.
Бъди благодарен за всяко ново предизвикателство,
защото то ще оформи силата и характера ти.
Бъди благодарен за грешките си,
те ще те научат на ценни уроци.



Изображение

,,Когато бях дете, майка ми обичаше да приготвя за вечеря храна, която обикновено се яде за закуска. Правеше го често и тогава и сега. Една от вечерите, в която тя беше приготвила закуска вместо вечеря, след дълъг и изморителен ден на работа, аз ще помня винаги.

През тази вечер, майка ми постави чиния с яйца, наденички и изключително изгорени препечени филийки пред баща ми. Спомням си, че чаках някой да отбележи това!

И все пак баща ми се протегна за филийка, усмихна се на майка ми и ме попита какво съм правил в училище днес. Не си спомням какво му отвърнах, но си спомням, че го гледах как размазва масло и конфитюр върху филийката и изяжда всичко, до последната троха!
Когато ставах от масата същата вечер си спомням, че чух майка ми да се извинява на баща ми за това, че е изгорила филийките. Никога няма да забравя какво й каза той:

“Скъпа, аз обичам изгорели препечени филийки!”

По-късно вечерта отидох при баща ми, за да си взема целувка за лека нощ и го попитах дали наистина обича изгорели препечени филийки. Той ме прегърна през раменете и ми каза:

“Днес майка ти е преживяла тежък ден на работа и е много изморена. Нищо няма да ни стане ако веднъж хапнем малко поизгорели препечени филийки. И освен това те са полезни за стомаха!”

Животът е пълен с несъвършени неща… и несъвършени хора. Аз не съм най-добрият в почти нищо и забравям рождени дни и годишнини, точно както всички останали. Но това, което съм научил през годините е, че да се научим да приемаме всяка грешка или провал на другите и да избираме да отпразнуваме всяко тяхно различие е едно от най-важните неща за създаването на здрави, градивни и трайни отношения!

Това се отнася за абсолютно всяка връзка! В действителност разбирането е в основата на всички видове отношения, били те съпруг-съпруга, родител-дете или приятелство!
Не оставяйте ключа към Вашето щастие в нечий друг джоб. Дръжте го в своя собствен,,


"И ще дойде ден, когато най-тежките моменти ще са само спомени, които ще се разказват като случки на всички, които искат да ги чуят. А те ще слушат с почитание и ще научат три важни неща: да имаш търпение да изчакаш точния момент за действие, да проявиш достатъчно мъдрост да не пропуснеш следващата възможност, и да се гордееш с белезите си."

Дете било родено три месеца след смъртта на баща си. Родено преждевременно, то било толкова малко, че се побирало в халба от бира. Когато станало на 3 години, майка му се омъжила повторно и заминала с новия си съпруг, оставяйки детето на грижите на баба му.
Детето тръгнало на училище в селото, в което живеело. Но когато станало на 15 години, починал доведеният му баща. Майка му се върнала отново, но за да го спре от училище и да се опита да го направи фермер.

Момчето било много нещастно, работейки фермерската работа. За щастие, един от неговите учители му помогнал да завърши образованието си.

На 19 години, момчето се влюбило и след година ухажване се сгодило за дамата на сърцето си. Обаче така бил погълнат в изследванията, които правел, че романтиката се изгубила, чувствата изстинали и момичето се омъжило за друг.

Момчето никога не се оженило. Срещало предизвикателства навсякъде през живота си.

Едно момче, родено без късмет, живеейки живот изпълнен с трудности и борба за образование.

Какво бихте очаквали от едно такова момче да постигне в живота? Помислете.

Помислете.

Помислете.

Помислете отново.

Момчето (вече мъж) се научило да мисли!

Докато се бил замислил на сянка под едно ябълково дърво, една ябълка го ударила по главата. И така се родила теорията за гравитацията. Но не само това.

Той е обобщил законите за движение, превърнали се в основа на класическата механика;
Изобретил е телескопа;
Бил е преподавател в Кембридж;
член на Парламента;
магистър на Монетния двор – под негово ръководство, Британския паунд преминава към “златен стандарт”;
вдъхновяваща личност за много изследователи;
Той е Сър Исак Нютон!
Това и много повече от изброеното е постигнала една личност, която е избрала да не се примирява с това, което казват другите, а да се отдаде на мечтите и желанията си. Да използва докрай възможностите на ума си.
Това можете да постигнете и Вие, стига да имате желанието да освободите и използвате скрития си потенциал. Не отлагайте, започнете още от днес!

“Когато бях млад и свободен и въображението ми не знаеше граници, мечтаех да променя света. Като започнах да остарявам и помъдрявам, открих, че светът няма да се промени, така че поукротих стремежите си и реших да променя само страната, в която жвееех.

Но и тя изглеждаше непоклатима.

В залеза на моя живот, в последен отчаян опит се залових да променя поне моето семейство, най-близките ми, но уви, те не искаха и да чуят.

Сега, когато лежа на смъртния си одър, внезапно прозрях: ако най-напред бях променил себе си, тогава, чрез моя собствен пример щях да променя семейството си.

Вдъхновен и насърчен от моите близки, щях да мога да направя и страната си по-добра, а кой знае, може би дори щях да успея да променя света.”


,,Грешките на архитектите са над земята..грешките на лекарите под земята...грешките на родителите в децата!!!,,


,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,
Съдебната зала бе препълнена. Двойка в преклонна възраст се развеждаха този ден. Присъстващите гледаха с интерес към двойката, като от време на време се повдигаха на пръсти за да ги видят. Възрастния мъж гледаше със срамежливо напрегнати очи. Възрастната жена, може би от старост, може би от вълнение се стремеше да контролира треперещите си ръце, като от време на време поглеждаше гневно прегънатия старец, седнал до нея.

- Хайде, разкажете моля. – започна съдията. - Защо искате развод?

Възрастната жена, обърна поглед към съдията. Пое дълбок въздух:

- Стига вече. – каза с пресъхнало гърло.

Преглътна. След няколко безуспешни опита да пречисти гърлото си, продължи:

- Този мъж, от 50 години ми трови живота. – каза, сочейки с пръст стареца до нея, без да го поглежда.

Залата бе потънала в мълчание. Паузата, сторила са на всички като цяла вечност, бе пробита от светкавицата на журналист от местен вестник. Последваха още няколко светкавици. Кой знае, какво заглавие щяха да поставят. Делото бе интересно за тях. Седнаха на местата си, извадиха си тефтерчета, готови да си водят записки. След делото, щяха да имат възможност да зададат и въпроси. Жената, в желанието си да отбегне погледа на мъжа си, обърна гръб към него. Облизвайки сълзата, стекла се до устната и, успя да навлажни пресъхналите си устни:

- Имахме си цвете… което аз много обичах! – отново посочи мъжа до нея. - Той не знае… беше преди 50 години… Бях си отделила от луковиците които ми бе дал тогава. Деца не ни даде бог. Цветето което отгледах, го считах за мое дете. Милвах го, обичах го… След известно време, цвете нещо повехна. Уплаших се да не пресъхне. Обещах си, всяка вечер, да стана и да го поливам. Бяха ми казали, че ще му се отрази добре. В продължение на 50 години, непрекъснато го правех. Този мъж, ни една вечер не стана, да го полее! Поне миналата вечер да бе станал, пак щях да му простя! Премаляла бях… проспала съм се.

Жената се умори. С последни сили, успя да добави:

- С такъв човек прекарах 50 години.. Живот, мечти, всичко каквото имах му дадох, но нищо не получих. Поне един път не свърши някоя от моите работи. Ето защо мисля, че без него ще съм по-добре. Няма да ми липсва.

Съдията се обърна към мъжа:

- Имате ли нещо да кажете, господине?

Възрастния човек никога не бе говорил със съдия. Срамуваше се. Стана, подпря се на бастуна си, поогледа присъстващите:

- Военната ми служба в голямата си част, бе като градинар в генералния щаб на армията. Имаше най различни, разкошни цветя. Цветето за което говори, което аз бях и дал, го срещнах именно в тази градина. Там я срещнах и нея, в него град се запознахме, там живееше. Много я обичах, често и пращах букетчета. Няколко години след брака ни…започнаха някакви болки по врата и. Доктора бе казал, че не бива да спи дълго или да стои неподвижна дълго време. – Всяка вечер, поне един път да стане и да се поразкърше – ми бе препоръчал.

Възрастния мъж погледна с очи пълни с тъгa и обич жената, която стоеше с гръб към него.

- Жена ми не послуша доктора. Мен също. Обичаше съня.

Очите му блеснаха хитро. По устните му, премина бегла усмивка.

- Тъкмо по това време, цветето бе повяхнало. Казах и: - Ако го поливаш всяка вечер, ще се оправи. Обещах и. Всяка вечер я събуждах. Гледах отдалече, как любимата ми поливаше цветето, което имаше за свое дете. За момент се спря и я погледна така, както я гледаше в ония нощи: – Всяка вечер, цветето сякаш бях аз.

Цялата зала бе съсредоточена в стареца. Мъжът, събра сили, остави бастуна и се изправи.

- Всяка вечер, след като тя си легне, аз ставах.

С обяснителен тон продължи:

- Това цвете, вечер влага не понася, господин съдия. Затова, бе нужно, след като тя заспи, аз да стана и да изпразня саксията, полята от нея.

Премести тежестта на тялото си върху другия крак.

- Ех, старост... онази вечер, и аз съм се проспал. Обвини ме… Не можах да й обясня, съгласих се.



Мами,благодаря ти за милите думи :love: :love: това букетче е за теб от сърце....Изображение
Изображение

BRIDA
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 656
Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
:: 156 рецепти от BRIDA
:: 269 снимки от BRIDA

Re: "Уроци" за Живота

Мнениеот BRIDA » ср апр 17, 2013 7:00 pm

Попитали един мъдрец:
-Защо бедните са много по приветливи и по-малко стиснати от богатите?
-Виж през прозореца,какво виждаш?
-Деца,които си играят на двора.
-А сега погледни в огледалото. Какво виждаш?
-Себе си.
-Виждаш ли,и прозореца и огледалото са от стъкло,но само добави малко сребро и вече виждаш само себе си.

Омар Хаям- Притча за огледалото

В плодородната пролетна почва две семена лежали едно до друго.

Първото семе казало:

— Искам да раста! Искам да пусна корените си дълбоко в почвата под мен и да провра филизи през земната кора над мен… Искам да развия нежните си пъпки като знамена, за да оповестя пристигането на пролетта… Искам да почувствам топлината на слънцето върху лицето си и благословията на утринната роса върху моите венчелистчета.

И така то пораснало. Второто семе казало:

- Страхувам се. Ако пусна корените си надолу в земята, не зная с какво ще се сблъскам в мрака. Ако си проправя път нагоре през твърдата почва над мен, мога да нараня нежните си филизи… Ами какво ще стане ако отворя пъпките си и някой охлюв се опита да ги изяде? А ако трябва да отворя цветовете си, някое малко дете може да ме изтръгне от земята. Не, много по-добре е да изчакам, докато стане сигурно.
И така то зачакало.
Една кокошка, както си ровела из рохкавата пролетна пръст да търси храна, намерила семенцето, което чакало, и бързо го глътнала.


Онези от нас, които отказват да рискуват и да растат, биват погълнати от живота.

Пати Хансон


Бъди благодарен, че все още не си постигнал всичко, което желаеш.
Ако беше, какво ли щеше да очакваш?
Бъди благодарен, когато не знаеш нещо,
за възможността да го научиш.
Бъди благодарен за трудните времена.
През тези времена, ти израстваш.
Бъди благодарен за ограниченията си,
защото те ти дават възможност за усъвършенстване.
Бъди благодарен за всяко ново предизвикателство,
защото то ще оформи силата и характера ти.
Бъди благодарен за грешките си,
те ще те научат на ценни уроци.



Изображение

,,Когато бях дете, майка ми обичаше да приготвя за вечеря храна, която обикновено се яде за закуска. Правеше го често и тогава и сега. Една от вечерите, в която тя беше приготвила закуска вместо вечеря, след дълъг и изморителен ден на работа, аз ще помня винаги.

През тази вечер, майка ми постави чиния с яйца, наденички и изключително изгорени препечени филийки пред баща ми. Спомням си, че чаках някой да отбележи това!

И все пак баща ми се протегна за филийка, усмихна се на майка ми и ме попита какво съм правил в училище днес. Не си спомням какво му отвърнах, но си спомням, че го гледах как размазва масло и конфитюр върху филийката и изяжда всичко, до последната троха!
Когато ставах от масата същата вечер си спомням, че чух майка ми да се извинява на баща ми за това, че е изгорила филийките. Никога няма да забравя какво й каза той:

“Скъпа, аз обичам изгорели препечени филийки!”

По-късно вечерта отидох при баща ми, за да си взема целувка за лека нощ и го попитах дали наистина обича изгорели препечени филийки. Той ме прегърна през раменете и ми каза:

“Днес майка ти е преживяла тежък ден на работа и е много изморена. Нищо няма да ни стане ако веднъж хапнем малко поизгорели препечени филийки. И освен това те са полезни за стомаха!”

Животът е пълен с несъвършени неща… и несъвършени хора. Аз не съм най-добрият в почти нищо и забравям рождени дни и годишнини, точно както всички останали. Но това, което съм научил през годините е, че да се научим да приемаме всяка грешка или провал на другите и да избираме да отпразнуваме всяко тяхно различие е едно от най-важните неща за създаването на здрави, градивни и трайни отношения!

Това се отнася за абсолютно всяка връзка! В действителност разбирането е в основата на всички видове отношения, били те съпруг-съпруга, родител-дете или приятелство!
Не оставяйте ключа към Вашето щастие в нечий друг джоб. Дръжте го в своя собствен,,


"И ще дойде ден, когато най-тежките моменти ще са само спомени, които ще се разказват като случки на всички, които искат да ги чуят. А те ще слушат с почитание и ще научат три важни неща: да имаш търпение да изчакаш точния момент за действие, да проявиш достатъчно мъдрост да не пропуснеш следващата възможност, и да се гордееш с белезите си."


Дете било родено три месеца след смъртта на баща си. Родено преждевременно, то било толкова малко, че се побирало в халба от бира. Когато станало на 3 години, майка му се омъжила повторно и заминала с новия си съпруг, оставяйки детето на грижите на баба му.
Детето тръгнало на училище в селото, в което живеело. Но когато станало на 15 години, починал доведеният му баща. Майка му се върнала отново, но за да го спре от училище и да се опита да го направи фермер.

Момчето било много нещастно, работейки фермерската работа. За щастие, един от неговите учители му помогнал да завърши образованието си.

На 19 години, момчето се влюбило и след година ухажване се сгодило за дамата на сърцето си. Обаче така бил погълнат в изследванията, които правел, че романтиката се изгубила, чувствата изстинали и момичето се омъжило за друг.

Момчето никога не се оженило. Срещало предизвикателства навсякъде през живота си.

Едно момче, родено без късмет, живеейки живот изпълнен с трудности и борба за образование.

Какво бихте очаквали от едно такова момче да постигне в живота? Помислете.

Помислете.

Помислете.

Помислете отново.

Момчето (вече мъж) се научило да мисли!

Докато се бил замислил на сянка под едно ябълково дърво, една ябълка го ударила по главата. И така се родила теорията за гравитацията. Но не само това.

Той е обобщил законите за движение, превърнали се в основа на класическата механика;
Изобретил е телескопа;
Бил е преподавател в Кембридж;
член на Парламента;
магистър на Монетния двор – под негово ръководство, Британския паунд преминава към “златен стандарт”;
вдъхновяваща личност за много изследователи;
Той е Сър Исак Нютон!
Това и много повече от изброеното е постигнала една личност, която е избрала да не се примирява с това, което казват другите, а да се отдаде на мечтите и желанията си. Да използва докрай възможностите на ума си.
Това можете да постигнете и Вие, стига да имате желанието да освободите и използвате скрития си потенциал. Не отлагайте, започнете още от днес!

“Когато бях млад и свободен и въображението ми не знаеше граници, мечтаех да променя света. Като започнах да остарявам и помъдрявам, открих, че светът няма да се промени, така че поукротих стремежите си и реших да променя само страната, в която жвееех.

Но и тя изглеждаше непоклатима.

В залеза на моя живот, в последен отчаян опит се залових да променя поне моето семейство, най-близките ми, но уви, те не искаха и да чуят.

Сега, когато лежа на смъртния си одър, внезапно прозрях: ако най-напред бях променил себе си, тогава, чрез моя собствен пример щях да променя семейството си.

Вдъхновен и насърчен от моите близки, щях да мога да направя и страната си по-добра, а кой знае, може би дори щях да успея да променя света.”


,,Грешките на архитектите са над земята..грешките на лекарите под земята...грешките на родителите в децата!!!,,


,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,
Съдебната зала бе препълнена. Двойка в преклонна възраст се развеждаха този ден. Присъстващите гледаха с интерес към двойката, като от време на време се повдигаха на пръсти за да ги видят. Възрастния мъж гледаше със срамежливо напрегнати очи. Възрастната жена, може би от старост, може би от вълнение се стремеше да контролира треперещите си ръце, като от време на време поглеждаше гневно прегънатия старец, седнал до нея.

- Хайде, разкажете моля. – започна съдията. - Защо искате развод?

Възрастната жена, обърна поглед към съдията. Пое дълбок въздух:

- Стига вече. – каза с пресъхнало гърло.

Преглътна. След няколко безуспешни опита да пречисти гърлото си, продължи:

- Този мъж, от 50 години ми трови живота. – каза, сочейки с пръст стареца до нея, без да го поглежда.

Залата бе потънала в мълчание. Паузата, сторила са на всички като цяла вечност, бе пробита от светкавицата на журналист от местен вестник. Последваха още няколко светкавици. Кой знае, какво заглавие щяха да поставят. Делото бе интересно за тях. Седнаха на местата си, извадиха си тефтерчета, готови да си водят записки. След делото, щяха да имат възможност да зададат и въпроси. Жената, в желанието си да отбегне погледа на мъжа си, обърна гръб към него. Облизвайки сълзата, стекла се до устната и, успя да навлажни пресъхналите си устни:

- Имахме си цвете… което аз много обичах! – отново посочи мъжа до нея. - Той не знае… беше преди 50 години… Бях си отделила от луковиците които ми бе дал тогава. Деца не ни даде бог. Цветето което отгледах, го считах за мое дете. Милвах го, обичах го… След известно време, цвете нещо повехна. Уплаших се да не пресъхне. Обещах си, всяка вечер, да стана и да го поливам. Бяха ми казали, че ще му се отрази добре. В продължение на 50 години, непрекъснато го правех. Този мъж, ни една вечер не стана, да го полее! Поне миналата вечер да бе станал, пак щях да му простя! Премаляла бях… проспала съм се.

Жената се умори. С последни сили, успя да добави:

- С такъв човек прекарах 50 години.. Живот, мечти, всичко каквото имах му дадох, но нищо не получих. Поне един път не свърши някоя от моите работи. Ето защо мисля, че без него ще съм по-добре. Няма да ми липсва.

Съдията се обърна към мъжа:

- Имате ли нещо да кажете, господине?

Възрастния човек никога не бе говорил със съдия. Срамуваше се. Стана, подпря се на бастуна си, поогледа присъстващите:

- Военната ми служба в голямата си част, бе като градинар в генералния щаб на армията. Имаше най различни, разкошни цветя. Цветето за което говори, което аз бях и дал, го срещнах именно в тази градина. Там я срещнах и нея, в него град се запознахме, там живееше. Много я обичах, често и пращах букетчета. Няколко години след брака ни…започнаха някакви болки по врата и. Доктора бе казал, че не бива да спи дълго или да стои неподвижна дълго време. – Всяка вечер, поне един път да стане и да се поразкърше – ми бе препоръчал.

Възрастния мъж погледна с очи пълни с тъгa и обич жената, която стоеше с гръб към него.

- Жена ми не послуша доктора. Мен също. Обичаше съня.

Очите му блеснаха хитро. По устните му, премина бегла усмивка.

- Тъкмо по това време, цветето бе повяхнало. Казах и: - Ако го поливаш всяка вечер, ще се оправи. Обещах и. Всяка вечер я събуждах. Гледах отдалече, как любимата ми поливаше цветето, което имаше за свое дете. За момент се спря и я погледна така, както я гледаше в ония нощи: – Всяка вечер, цветето сякаш бях аз.

Цялата зала бе съсредоточена в стареца. Мъжът, събра сили, остави бастуна и се изправи.

- Всяка вечер, след като тя си легне, аз ставах.

С обяснителен тон продължи:

- Това цвете, вечер влага не понася, господин съдия. Затова, бе нужно, след като тя заспи, аз да стана и да изпразня саксията, полята от нея.

Премести тежестта на тялото си върху другия крак.

- Ех, старост... онази вечер, и аз съм се проспал. Обвини ме… Не можах да й обясня, съгласих се.



Мами,благодаря ти за милите думи :love: :love: това букетче е за теб от сърце....Изображение
Изображение

Потребителски аватар
mami48
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 6242
Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm

Re: "Уроци" за Живота

Мнениеот mami48 » ср апр 17, 2013 7:30 pm

ВЕСИ,отново много мъдри и поучителни публикации - с голям интерес ги прочетох,много ми допаднаха.Благодаря ти за букетчето, на свой ред ти поднасям семпло букетче - ти заслужаваш много повече,благодаря ти!!!
Прикачени файлове
4erven_buket_rozi_d19d0_29337633.jpg

Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5390
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 64 рецепти от Makaweli
:: 896 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

Re: "Уроци" за Живота

Мнениеот Makaweli » ср апр 17, 2013 8:35 pm

ВЕСИ, РАЗКОШНО Е ВСИЧКО, КОЕТО СИ ПРЕДЛОЖИЛА :hug: :hug: :hug: :giflo1: :giflo1: :giflo1:
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение

Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5390
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 64 рецепти от Makaweli
:: 896 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

МИСЛИ

Мнениеот Makaweli » пет апр 19, 2013 7:07 am

Аристотел (384 пр.н.е. - 7 март 322 пр.н.е) е един от най-големите философи на древното време. Роденият в Стагира, Гърция гении и основател на славната в Атина Ликейска школа, събира в продължение на 20 години своите знания, придобити от Платон.

Под въздействие на силно чувство ние лесно биваме заблудени. Страхливецът, под въздействие на страха, а влюбения на любовта, виждат илюзии - в резултат на дребна прилика, страхливецът мисли, че съзира враг, а влюбения - своята любима.

Трудът, чувствата и мисленето са висши блага, които ни подаряват наслаждение.

Мисленето е най-доблестното занимание на човека и негов най-велик подвиг.

Отричайки движението, ние изведнъж правим невъзможно всякакво изучаване на природата.

Приятелството е като една душа в две тела.

Kакто гимнастиката спомага до известна степен за физическото развитие, така и музиката е способна да въздейства на естетическата природа.

По-добре под властта на закона, отколкото от тази на индивида.

И от врага на много нещо може да се научи мъдрият.

Благоразумието трябва да е нещо средно между своеволието и безчувствието.

Приятелят на всички е ничий приятел.

Висшата истинност е в онова, което е причина за следствия, които на свой ред са истини.

Достойнството на силата е в яснотата.

Живота изисква движение.

Всекиму е присъщо да греши, но само глупавият упорства в грешката.

Мъдростта е най-точната наука.

Губим време, за да си осигурим работно време и водим битки, за да живеем в мир.

Нищо не разрушава човека така както продължителното телесно бездействие.

О, приятели мои! На света няма приятели!

Познанието започва от почудата.

Навикът във всичко да се търси смешното е най-явният признак за посредственост – защото смешното винаги е на повърхността.

Разумният търси не това, което е приятно, а това, което го спасява от неприятностите.

Сериозното се срива от смеха, смеха – от сериозното.

Които твърди, че всичко е истинно, прави истинно и противоположното съждение, и така превръща твърдението си в неистина (защото противоположното съждение отрича неговата истинност); а който твърди, че всичко е неистинно, прави неистинно и своето съждение.

Умът е не само в знанието, но и умението то да се прилага.

Аз знам че нищо не знам, но има такива които и това не знаят.

Платон ми е приятел, Сократ ми е приятел, но най-голям приятел ми е истината.

По-добре под властта на закона, отколкото от тази на индивида.

Приятелството е като една душа в две тела.

Отричайки движението, ние изведнъж правим невъзможно всякакво изучаване на природата.

Достойнството на стила се крие в яснотата.

Който се движи напред в науката, но изостава в нравствеността, повече върви назад.

Човекът е обществено същество (буквално: животно).

Който е приятел на всички, не е приятел на никого.

Умният човек ще се съгласи с умния, глупавия обикновено не се съгласява нито с умните, нито с глупавите.
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение



Върни се в “Всичко останало”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 0 госта