"Уроци" за Живота

Всичко НЕ свързано с ядене и пиене :)
Потребителски аватар
mami48
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 6242
Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm

Re: "Уроци" за Живота

Мнениеот mami48 » пет апр 19, 2013 7:33 am

Всяка мисъл на тоя велик философ е абсолютно точна и вярна,изпитана във времето, благодаря ти мила Бони,че ни предоставяш толкова полезни неща. :winkiss: :giflo1: :winkiss: :hug: :hug: :hug:


Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5401
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 64 рецепти от Makaweli
:: 896 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

Re: "Уроци" за Живота

Мнениеот Makaweli » съб апр 20, 2013 8:22 am

Изображение

В края на полето стояли Любовта и Раздялата и наблюдавали млада влюбена двойка. Раздялата казала на Любовта:
- Обзалагам се, че ще ги разделя!
Любовта отвърнала:
- Почакай! Дай ми възможност да направя само едно нещо с тях, а след това ти можеш да ходиш при тях колкото пъти искаш.

Съгласила се Раздялата. А Любовта се приближила до двамата влюбени, докоснала ги, погледнала в очите им и видяла, как между тях пробягва искра...
Върнала се Любовта при Раздялата и казала:
- Хайде, сега е твой ред!
- Не, - отвърнала Раздялата. – Сега аз нищо не мога да направя, сега техните сърца са изпълнени с любов. Ще дойда при тях по-късно...

Минало време. Раздялата се върнала край къщата на онази същата двойка и видяла млади баща и майка с новородено бебе. Раздялата се надявала, че любовта им вече е отминала и затова с надежда пристъпила прага на дома им. Но поглеждайки в очите им, тя видяла Благодарност.
Обърнала се Раздялата и казала:
- Ще дойда при тях по-късно...

Минало се още време. Раздялата отново се явила при тях – от къщата се носела детска глъч. Бащата се върнал изморен от работа, майката се опитвала да успокои момчетата. Раздялата се надявала, че сега вече тя ще може да ги раздели – все пак за толкова време и Любовта, и Благодарността отдавна трябвало да са напуснали сърцата им. Но поглеждайки в очите им, тя видяла Уважение и Разбиране.
- Ще дойда по-късно – тръгвайки си и този път, казала Раздялата.

Минало време. И отново дошла до дома им Раздялата. Погледнала – децата вече били пораснали, бащата – с посребрени коси, обяснявал нещо на синовете си, а майката приготвяла вечеря в кухнята. Вглеждайки се в очите им, Раздялата отново разочаровано въздъхнала – в тях тя видяла Доверие.
- Ще дойда по-късно – казала тя и излязла.

Минало се още време. Надникнала Раздялата отново в този дом и видяла из къщата да бягат внуци, а край камината стояла опечалена и измъчена старица. Раздялата я изгледала и си казала:
- Ето, че настъпи и моето време!
Приискало й се да погледне в очите на възрастната жена, но в същото време тя станала и излязла от дома. Раздялата тръгнала след нея. Скоро старицата стигнала до гробището и приседнала до един гроб. Това бил гробът на нейния съпруг.
- Изглежда, съм закъсняла – казала си Раздялата. – Времето е свършило вместо мен моята работа...
Тогава Раздялата се вгледала в разплаканите очи на възрастната жена. А в тях видяла Спомен – Спомен за Любов, Благодарност, Уважение, Разбиране и Доверие...
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение

Потребителски аватар
mami48
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 6242
Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm

Re: "Уроци" за Живота

Мнениеот mami48 » съб апр 20, 2013 1:14 pm

Каква велика сила е Любовта -напук на всичко,оцелява във времето!Благодаря ти,Бони!!! :winkiss: :heart: :winkiss: :hug: :hug: :hug: :hug: :hug:

BRIDA
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 656
Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
:: 156 рецепти от BRIDA
:: 269 снимки от BRIDA

Re: "Уроци" за Живота

Мнениеот BRIDA » съб апр 20, 2013 6:40 pm

Нека сравним ума с парче земя.
Представете си един фермер, който притежава това парче обработваема земя, и тя е добра и плодородна. Земята дава на фермера избор – той може да посее каквото си поиска, на земята и е все едно, и фермерът трябва сам да направи своя избор, какво да засее в нея. Помнете, че сравняваме човешкия ум със земята на фермера, защото и умът, като земята, не се интересува, какво ще посеем в него.

Сега нека предположим, че фермерът има две семена в ръката си – едното е пшеница, а другото беладона – смъртоносна отрова. Той изкопава две малки дупки и засажда и двете семена, и пшеницата и беладоната. Покрива дупките, полива ги и се грижи за тях. Земята неизменно ще върне това, което е засято в нея, или както е написано в библията – каквото посееш това и ще пожънеш.

Помнете, че земята не се интересува, ще произведе отровата в същото изобилие, както и пшеницата.
Човешкият ум е много по изобилен и невероятен от земята, но действа по абсолютно същия начин. Не се интересува какво засаждаме – успех или провал, стабилна и достойна цел, или неразбирателство, страх и безпокойство, но това, което засадим, ще се върне при нас. Човешкият ум е последният голям неизследван континент на планетата. Притежава богатства надвишаващи мечтите – ще ни върне всичко, което посеем. Тогава ще попитате: Ако това е така, защо хората не използват умовете си по-добре!?

Проблемът е, че умовете ни идват, като част от стандартното оборудване по рождение – безплатно.
А нещата, които ни се дават безплатно, ние не ценим достатъчно..

Ърл Найтингейл
Изображение


Потребителски аватар
mami48
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 6242
Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm

Re: "Уроци" за Живота

Мнениеот mami48 » съб апр 20, 2013 10:16 pm

Веси, много ми допаднаха логичните размисли на Ърл Найтингейл относно ума - дано в близко време учените успеят да разгадаят всички негови възможности.Благодаря ти мила! :heart: :heart: :heart: :giflo2: :heart: :heart: :heart: :hug: :hug: :hug:

Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5401
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 64 рецепти от Makaweli
:: 896 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

Re: "Уроци" за Живота

Мнениеот Makaweli » съб апр 20, 2013 10:22 pm

Умът си е ум, но нека не забравяме Свободната ни воля и възможността за Избор. Това зависи от нас самите :thinking:
И както земята отглежда това, което сме засели без да се "замисля", така и умът ни ще сътвори това, което Ние посеем в него :)
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение

Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5401
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 64 рецепти от Makaweli
:: 896 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

Трите загадки

Мнениеот Makaweli » нед апр 21, 2013 11:24 pm

Един цар казал на своя съветник:
-Искам да разгадаеш три загадки.
Ако се справиш, ще те позлатя.
Ако не, ще ти взема главата.

Ето и загадките:
Кое е най-важното време?
Кой е най-важният човек?
Кое е най-важното дело?
Имаш три дни.

Тръгнал си съветникът.
Мислил, мислил, нищо не измислил.
Вървял и плачел. Главата си ще загуби. Минал през една поляна, на която момиче пасяло гъски.
-Защо плачеш, старче?-попитало момичето.
Той споделил болката си.
-Но това е толкова просто. Най-важното време е Сега, защото миналото е отлетяло,
а бъдещето още не е настъпило.
Най-важният човек е този, който Сега е до теб,
защото може да си замине и никога повече да не го видиш.
А най-важното дело е това, което вършиш Сега за човека, който е до теб.
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение

BRIDA
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 656
Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
:: 156 рецепти от BRIDA
:: 269 снимки от BRIDA

Re: "Уроци" за Живота

Мнениеот BRIDA » пон апр 22, 2013 12:08 pm

Изображение
ЗАЩО БЕБЕТО В РЪЦЕТЕ НА ПРОСЯКИНЯТА СПИ?
ПИТАЛИ ЛИ СТЕ СЕ?
Киев, Украйна

В близост до метростанция Лукяновска седи жена на неопределена възраст. Може да си помислите, че е на 30, на 23 или пък на 40 години. Косата й е мръсна, главата й наведена скръбно надолу. На земята през нея стои платнена чанта. В чантата минаващите граждани пускат пари. В ръцете си жената държи причината, доказваща, че жената има нужда от тези пари. В ръцете на жената спи двегодишно дете. То е с мръсна шапка, която някога е била бяла, и спорно костюмче.

Мястото, на което е застанала, е много оживено - неспирен поток от хора. И неспирно звънене на монети и шум от банкноти в торбичката й.

Минавах покрай тази жена в продължение на месец. Не й пусках нищо, защото не исках с моите пари някой големец да си купи тухли за новия си палат. Но съдейки по това колко хора пускаха по нещо, този големец можеше да си построи не един, а няколко палата. Е, и за самата просякиня остава по нещо. Поне като за бутилка водка. Хората, които управляват бизнеса с просяците, разчитат на силата на парите… и на страха.

Никой от добряците, даващи пари на „Мадоната с младенеца”, не се замисляше над нещо, което буквално можеше да му извади очите. След около месец преминаване покрай просякинята, се загледах в детето, облечено в мръсни дрехи. В този момент разбрах, че това, което ми се струваше неправилно в цялата ситуация (ако изобщо може да се каже, че има нещо правилно), е кроткото държание на бебето от сутрин до вечер.

Детето спеше – и ни звук, ни стон!

Спеше и когато се приближих до тях. Просякинята вдигна поглед към мен и очите ни се срещнаха. Обзалагам се, че веднага разбра това, което съм разбрал и аз…

Кои от вас имат деца? Спомнете си как и колко време те са спали, когато са били на 1-2-3-4 години. Час, два, максимум три през деня и после се събуждат.

Аз нито веднъж не видях будно това дете!

Гледах малкото човече, забило нос в коляното на „майка си” и страшните ми подозрения се затвърдиха.

- Защо той спи през цялото време? – попитах я, посочвайки детето.

Просякинята се направи, че не ме чува. Сведе очи и се сгуши в яката на якето си. Повторих въпроса си. Жената вдигна очи към мен и погледна някъде зад гърба ми. В погледа й се четеше умора, примесена с раздразнение. Никога не бях виждал такова нещо. Като поглед на същество от друга планета.

- Върви на…. – прошепна.
- Той защо спи? – вече почти виках.

В този момент усетих мъжка ръка на рамото си. Обърнах се. Мъж, с типично изражение на заводски работник, стоеше зад мен.

- Какво се заяждаш с нея? Не виждаш ли какъв живот живее. Ето, момиче… - и мъжът пусна няколко монети от шепата си в торбата.

Просякинята се прекръсти и сложи на лицето си изражение, олицетворяващо вселенската скръб. Мъжът тръгна към метрото. Довечера сигурно ще разказва на семейството си как е спасил нещастната жена от един злобен човек.

А детето продължаваше да спи…

Звъннах на познат - от онези хора, на които образованието не им пречи да се движи по улиците на града със скъпи коли и да живее в къща с множество кули, тераси и прозорци. Търсех отговор на въпроса защо детето спи по цял ден… и го получих. При това моят познат ми отговори със завидно спокойствие.

- Или е на хероин, или на водка! За да не плаче и да не пречи.

За да спи детето цял ден, са го наливали с водка. Или са му давали наркотици. Естествено, детският организъм не може да се справи с такъв шок. И такива деца често умират. Най-страшното е, че понякога умират по време на „работния си ден”. А мнимата майка е длъжна да седи с мъртвото дете на ръце до вечерта. Такива са правилата. А покрай нея минават хора, дават й пари и мислят, че правят добро, че помагат на самотна майка…

На следващия ден седях пред метрото. Бях си взел журналистическата карта и се бях приготвил за разговор. Но разговор така или иначе нямаше. Имаше обаче нещо друго.

В ръцете на жената имаше друго дете

Просякинята абсолютно игнорираше въпросите ми. Интересуваха ме документите на детето и най-важното – къде е вчерашното дете. Единствените, които не игнорираха въпросите ми, бяха продавачките, застанали наоколо. Започнаха да викат по мен и едва не ме изпъдиха от входа на метрото.

Оставаше ми само едно – да звъня на милицията. Но милиционерите сами ме намериха. Сержантът ми поиска документите за проверка. Разказах му за моите подозрения… и той реши да звънне някъде. Стоях пред входа на метрото и чувствах, че се боря с вятърни мелници. След няколко минути избягаха и просякинята, и продавачките.

Когато видите в градския транспорт или на улицата просещи жени и деца, замислете се, преди ръката ви да посегне да им даде пари. Замислете се, че ако не е Вашето и още хиляди подаяния, бизнесът с просяци ще умре. Ще умре бизнесът, а не децата, натъпкани с водка и наркотици.

Не гледайте спящото дете с умиление. Гледайте го с ужас.
Тъй като сега Вие знаете защо спи това дете...


Автор на статията: Анатолий Шарий, 2006 год.
http://www.myjane.ru/articles/text/?id=2088

Превод от английски: Росица Николова
Изображение

Потребителски аватар
sunshine69
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 22
Регистриран на: пон фев 11, 2013 3:25 pm
:: 17 рецепти от sunshine69
:: 32 снимки от sunshine69

Re: "Уроци" за Живота

Мнениеот sunshine69 » чет апр 25, 2013 9:22 pm

Започни от себе си

Думите, които ще прочетете по-долу, са написани върху надгробната плоча на англикански епископ в Криптата на Уестминстърското абатство:
"Когато бях млад и свободен и въображението ми не знаеше граници, мечтаех да променя света. Като започнах да остарявам и помъдрявам, открих, че светът няма да се промени, така че поукротих стремежите си и реших да променя само страната, в която живееех.
Но и тя изглеждаше непоклатима.
В залеза на моя живот, в последен отчаян опит се залових да променя поне моето семейство, най-близките ми, но уви, те не искаха и да чуят.
Сега, когато лежа на смъртния си одър, внезапно прозрях: ако най-напред бях променил себе си, тогава, чрез моя собствен пример щях да променя семейството си.
Вдъхновен и насърчен от моите близки, щях да мога да направя и страната си по-добра, а кой знае, може би дори щях да успея да променя света."

Потребителски аватар
sunshine69
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 22
Регистриран на: пон фев 11, 2013 3:25 pm
:: 17 рецепти от sunshine69
:: 32 снимки от sunshine69

Re: "Уроци" за Живота

Мнениеот sunshine69 » чет апр 25, 2013 9:25 pm

Легенда за ПРИЯТЕЛСТВОТО
Jul 20th, 2009
by admin.

В една арабска легенда се разказва за двама приятели, които вървели през пустинята. По пътя избухнал спор и единия зашлевил шамар на другия. Пострадалият, без дума да обели, седнал и написал ма пясъка:
"Днес моят най-добър приятел ме удари!"

Продължили напред и стигнали до един оазис, където влезли да се изкъпят. Оскърбеният приятел внезапно започнал да се дави, но навреме бил спасен от другаря си. Когато се посъвзел, грабнал камата си и написал на един камък:
"Днес моят най-добър приятел ми спаси живота!"

Заинтригуван, приятелят му го попитал:
"Защо, след като те нагрубих, писа на пясъка, а сега пишеш върху камък?"

Засмян, другарят му отвърнал:
"Когато някой добър приятел ни засегне, трябва да напишем това на пясъка, където вятърът на забравата и прошката ще го заличат. Но от друга страна, когато ни се случи нещо голямо и прекрасно, трябва да го гравираме на камъка на СЪРЦЕТО, където никoй вятър не може да го заличи…"



Върни се в “Всичко останало”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Google [Bot] и 3 госта