История на сладоледа

Дъра-бъра за всичко в кухнята
BRIDA
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 656
Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
:: 156 рецепти от BRIDA
:: 269 снимки от BRIDA

История на сладоледа

Мнениеот BRIDA » чет май 06, 2010 1:21 pm

Сладоледът представлява сладък замразен десерт, направен основно от мляко, масло и захар с добавка на аромати.

Сладоледът е висококалоричен продукт, съдържа голямо количество мазнини, захар, витамини и въглехидрати. Съществува голямо разнообразие на вкуса, опаковката и формата на неговите видове.

Според състава си сладоледът е:

* сметанов — съдържа поне 10% масленост и 16% захар
* млечен — 4% масленост и до 20% захар
* плодов — приготовлява се без мляко, само с натурални сокове, плодове (20-30%) и захар (25-30%)
* шоколадов — съдържа поне 6% шоколад (или 2.5% какао)
* орехов — с 6-10% орехи (или други ядки)

Според опаковката:

* На клечка (Ескимо)
* Вафлена фунийка
* Пластмасова чаша
* Стъклена чаша (Мелба)


За произхода на любимото на много хора лакомство - студеният вкусен сладолед - са написани немалко противоречащи си една на друга истории, затова е доста трудно да определим кое от всичко това е истина и кое - лъжа.
Сладоледът е съпътствал човечеството в продължение на хиляди години. Първият сладолед се е появил не в Антична Гърция или Рим, а в Древния Китай преди 5000 години.
Китайските императори били първите хора, за които е известно, че са яли сладолед. Те смесвали сняг и лед, донасяни от планините, и прибавяли в сместа портокали, лимони и зрънца от нар, а също така вино и мед. С този вкусен десерт владетелите се освежавали, докато си почиват.

Твърди се, че точно тези рецепти и начини за съхранение били държани в тайна, която била разсекретена едва през 11 век в книгата "Ши-кинг". Тя представлявала канонически сборник с древни песни.

Китайците научили арабските търговци да смесват плодови сиропи със сняг, а арабите от своя страна разпространили рецептата сред венецианците, а по-късно и сред римляните.

По времето на Александър Македонски при продължителната обсада на градовете бил използван снега от планините за приготвянето на десерт, в който замразявали ягоди и вода. За да не се разтопи снегът, били устройвани щафетни игри с робите. Всъщност именно войниците на великия пълководец се сетили да добавят във водата, плодове, вино, мед и мляко.

През 62 г. от н.е. римският император Нерон изпращал робите си в планините, за да донесат сняг и лед, в които готвачите слагали нектар, плодове и мед, а Нерон се наслаждавал на така приготвения десерт. За да се съхрани за по-дълго време снега, наредил да се построят специални студени стаи под императорския дворец.
Европа научила на замразения десерт през 13 век от известния пътешественик Марко Поло (1254-1324), който донесъл от Китай в Италия рецепти на плодов сладолед. Те му били подарени от един монголски хан, а блюдото много наподобявало шербет. То моментално влязло в списъка с най-изискани десерти на италианските аристократи. Рецептите за приготвяне на сладоледа били дълго време пазени в тайна, а придворните готвачи давали обет за мълчание за всичко, свързано с приготвянето му.
Първият град, в който започнали да произвеждат и продават сладолед, бил Париж. Това се случило през 1676 година, когато 250 парижки сладкари се обединили и създали корпорация за производство на сладолед, но официалната рецепта за приготвяне на сладолед все още се считала за държавна тайна.
Само след 100 години във Виена била издадена готварска книга, която съдържала различни рецепти за сладолед. Един екземпляр от книгата се запазил и до днес и в него могат да се намерят много интересни рецепти като: сладолед с каймак отгоре, а вътре с добавена канела, ванилия и мараскин (вишнев ликьор); сладолед с лимон, горчив портокал, ягоди и малини. Всъщност книгата представлявала бил сериозен научен труд и в нея се съдържали теологически и философски обяснения за явлението замръзване на водата.

Известни исторически личности обожавали сладоледа. Например Хенрих ІІІ - синът на Мария Медичи, обичал сладоледа повече от всичко. Той изяждал големи количества от различен вид и по всяко време на годината. През 1533 г., когато неговата майка става кралица на Франция, омъжвайки се за френския крал Анри II, тя взима със себе си от Италия рецептата за правене на замразено мляко. От този момент нататък всички готвачи във Франция започнали да го приготвят. Даже един от тях отворил магазин и той бил първият кулинар, който се сетил да прибави нови вкусове като шоколад и ягоди към замразеното мляко.

През 1686 г. италианецът Франческо Прокопио открил в Париж първото кафе-сладолед „Прокоп". Това заведение посещавали с голямо удоволствие известни личности от интелектуалния френски елит като Волтер, Даламбер, Анатол Франс, Дидро, Бомарше, Балзак, Верлен, Русо, Наполеон и Бенджамин Франклин. Днес XVII век се счита за златния век на сладоледа, защото ознаменувал неговото разпространение, както и появяването на други охладени десерти като парфета, мусове, „ледени бомби" и прочие лакомства.

От Франция тайната рецепта била занесена в Англия. За първи път сладоледът бил сервиран на богато угощение, което английският крал Чарлз I дал за приближените си. Кралският готвач - по произход французин, поднесъл вкусен, кремообразен и сладък десерт, който никога преди никой от тях не бил опитвал. Всички били приятно изненадани, а кралят извикал готвача настрана и го помолил да не издава никому тайната рецепта за ледения крем и даже му предложил пари. Владетелят държал десертът да бъде сервиран само на неговата маса. След смъртта на Чарлз І през 1649 г. готвачът продал рецептата на богати търговци. И по този начин сладоледът се разпространил из цяла Европа.

В Америка рецепти за приготвяне на сладолед попаднали чрез английските преселници, когато през 1774 година доставчикът на хранителни стоки Филип Лензи обявил в нюйорските вестици, че пристига от Лондон и носи рецепти на различни сладости, в това число и на такава рядкост като сладоледа.

Първото кафе-сладолед се появило през август на 1799 година в Хамбург. Сред многочислените разхладителни напитки, се предлагали няколко вида сладолед.

Доли Мадисън, жената на американския президент Джеймс Мадисън, поднесла сладолед на организирания бал по повод встъпването в длъжност на съпруга й през 1813 година.

През 1834 година американецът Джон Перкин патентовал идеята си за използване на компресорен апарат. Десет години по-късно англичанинът Томас Мастерс получил патент за машина за производство на сладолед, която представлявала калаена кана с въртящи се три шпаклички, около които имало лед, сняг или примесени със сол амониеви соли, амониева селитра, амониеви нитрати или калциев хлорид. Според патентното описание машината на Мастерс можела едновременно да охлажда, замразява и разбива сладоледа.

Първото улеснение при производството на сладолед било открито от Нанси Джонсън от Ню-Джърси през 1846 година, която изобретила ръчния фризер. Купата със сладолед била потопена в съд със смес от сол и лед и десертът се разбърквал с ръчката на фризера до замразяването му. Нанси не съобразила да патентова своето откритие, но това направил на 30 май 1848 година господин Йонг (или Янг), който все пак проявил почтеност и го регистрирал като Патент на Джонсън за фризер за сладолед.

През 1848 година в Сащ била патентована още една машина за приготвяне на сладолед. Тя се състояла от приспособления с два концентрични цилиндъра, единият от които бил пълен с хладилен агент (нещо като фреон вероятно). През 1860 година Фердинад Каре създал първата в света абсорбционна хладилна машина, която работела с течен и твърд абсорбент. Четири години по-късно Каре усъвършенствал своята машина, като прибавил нов хладилен агент - амоняк.

По времето на Наполеон ІІІ (1852 - 1870 г.) в Париж за първи път започнал да се произвежда в чашки знаменитият сладолед от каймак и плодове.

В Италия по това време големите любители смесвали най-невероятни продукти и измислили сладоледеното асорти с добавки на плодове, орехи, ликьори, парченца бисквити, и даже го оцветявали. В Австрия приготвяли кафе със сладолед (на руски е кофе гляссе*, което не знам как да преведа) и шоколадов сладолед. По това време се появили сладоледите с разбит каймак, нарязани бадеми и вишнев ликьор, както и куполообразните изделия, размесени със замразена бита сметана с ягоди и шоколадови стърготини. Новите видове сладолед, които се приготвяли по случай някакво тържество, бързо навлезли в масовото производство.

Началото на серийното производство на фризерите било поставено през 1851 година от Якоб Фусел - бащата на американската сладоледена индустрия. Мястото било Северна Америка, гр. Балтимор, щата Мериленд. Постепенно хладилните машини били усъвършенствани, като значително се занижила трудоемкостта и съответно се намалила себестойността на сладоледа.

През 1904 г. в гр. Сент Луис се провела международа изложба на сладоледа, на която бил демонстриран първият автомат за вафлени кофички.

През 1919 г. американецът Нелсън разработил рецепти за сладолед, глазиран с шоколад. Нарекли го ескимо пай или „кифличката на ескимоса". Нелсън показвал своя продукт из градовете, като едновременно прожектирал филм за ескимосите. В крайна сметка думата пай отпаднала и сладоледа на дървена клечка започнали да го наричат просто ескимо.

Около 1926 година бил усъвършенстван първият успешно работещ фризер с непрекъснато действие, който позволил да започне масовото производство на този продукт.

Постепенно техниката и технологията на промишленото производство на сладолед се усъвършенствала. В някои страни започнали да се създават специализирани фирми за оборудване със сладоледени машини. Зад това развитие стоял стремително развиващия се научен прогрес, свързан с изследване процесите на охлаждане.

Днес сладолед се произвежда в почти всички страни в света и за приготвянето му се използват над 200 продукта. В сладоледената индустрия се познати стотици видове сладолед, като някои от тях се правят по много сложни рецепти.

За официален рожден ден на сладоледа се счита 10 юни 1786 година, когато сладоледът бил пуснат в Америка за масова продажба.


BRIDA
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 656
Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
:: 156 рецепти от BRIDA
:: 269 снимки от BRIDA

Сладоледът по света

Мнениеот BRIDA » чет май 06, 2010 1:24 pm

Аржентина

Традицията на правенето на сладолед била достигнала Аржентина чрез италианските имигранти и healdo (сладоледът) станал един от най-популярните десерти в страната. Сред най-популярните производители са Freddo, една от най-старите, Pérsico and Munchi's, всяка от тях намираща се в Буенос Айрес. Въпреки, това всеки град си има собствена heladería (къща за сладолед) която предлагала каймачени сладоледи. Има стотици вкусове, но аржентинският традиционен и най-популярен е dulce de leche, който станал популярен и в Америка.

Австралия и Нова Зеландия

Австралийците и новозеландците са сред водещите консуматори на сладолед, ядейки 20 литра всяка година, след Америка където хората ядат 23 литра всяка година. Марките обхващат Streets, Peters, Sara Lee, New Zealand Natural, Cadbury and Baskin-Robbins.

Финландия

Първи производители на сладолед във Финландия били италианската фамилия Маги, които отворили Helsingin jäätelötehdas през 1922 г. и Suomen Eskimo Oy. Други производители скоро се появили, като Pietarsaaren jäätelötehdas (1928-2002).

Първият финладски сладоледен бар отворен в Lasipalatsi през 1936 г., а по същото време друг производител, Maanviljelijäin Maitokeskus започнал производство.

Днес, двата най-големи производителя са Ингман и Нестле (които закупили Valiojäätelö). Финландия също е сред водещите консуматори на сладолед в Европа, с 13.7 литра на човек през 2003 г.

Франция

През 1651 г. Италианецът Франческо деи Колтели отворил сладоледено кафене в Париж и продуктът станал толкова популярен, че през следващите 50 години други 250 сладоледени кафета отворили врати в Париж. Някои "French Style" сладоледи са направени с масло вместо крем.

Германия

Италианският сладолед parlours (Eisdielen) бил популярен в Германия от 1920-те години, когато много италианци имигрирали и започнали бизнес. Както в Италия, сладоледът се счита за традиционен десерт и сладоледът в Eisdiele все още се прави на ръка.

Хана

През 1962г. популярният Ханански десерт FanMilk бил създаден от фирмата Fan Milk Limited. FanIce има шоколадов, ванилов и ягодов вкус. FanMilk също прави допълнителни продукти, но FanIce е най-близък до западният сладолед. Джобовете от FanIce и други FanMilk продукти могат да се закупят от мъже на мотори екипирани с хладилни кутии във всеки средно голям град, а в магазините, FanMilk може да се закупи в кутия за консумиране у дома.

Гърция

Сладоледът в съвременната си форма е относително ново изобретение. Сладоледените десерти са били изпитвани и в древни времена. През 5-ти век пр.н.е, древните гърци ядели сняг смесен с мед и плодове в пазарите на Атина. Бащата на модерната медицина, Хипократ, поощрявал пациентите си да ядат лед "защото съживява жизнените сокове и увеличава здравето." През 4-ти век пр.н.е., е известно, че любимата почерпка на Александър Велики бил сняг смесен с мед и нектар. В съвременни времена гръцките сладоледени рецепти имат уникален вкус като Pagoto Kaimaki, (от гръцки: Παγωτό Καϊμάκι), направен от ароматна смола, която придава почти твърда обвивка и салепи, използван като удебеляващ агент за увеличаване на издражливостта към топене; двете дават уникален вкус на сладоледа; Olive Oil Ice Cream (зехтинен сладолед) със смокини; Pagoto Kataifi Chocolate, направен от нарязано тестен сладкиш, които прилича на макарони или фиде; и Mavrodaphne Ice Cream, направен от гръцко десертово вино.

Италия

Сладоледът в Италия е традиционен десерт. По-голямата част все още се прави на ръка от индивидуални galetaria. Италианският сладолед или гелато се прави от пълномаслено мляко, яйца, захар и натурални вкусове. Гелато обикновено съдържа 7-8% мазнина, което е по-малко от мазнините в обикновеният сладолед.

Преди сладоледът във фунийка да стане популярен за сервиране, в англо-говорящите страни, италианските улични магазини сервирали сладоледа в малки стъклени чинии подобни на "penny lick" или завит в хартия намазана с восък позната като hokey-pokey (вероятно от развален италиански "ecco un poco" - "ето малко").

Някои от най-познатите производители на машини за сладолед са италианските компании Carpigiani, Crm-Telme, Corema-Telme, Technogel, Cattabriga, Matrix, Promag.

Япония

Сладоледът също е популярен десерт в Япония, с почти два от пет възрастни ядещи един път в седмицата, според скорошни проучвания. От 1999 г., японската асоциация за сладоледа публикува вестник за сладоледа веднъж годишно, а четирите най-популярни сладоледени вкуса са ванилия, шоколад, мача (поръсен със зелен чай) и ягода. Други забележимо популярни вкуса са мляко, карамел и азуки (Червен боб) също според вестника. Азуки е основно любим на по-възрастните хора. Докато мача е най-любим японски вкус на японците и добре познат на хората извън Япония, стафиди и джинджифил, вкусовете често се представят като японски вкусове извън Япония, но този вкус не направил пробив и бил на 17-то място в листа на любими вкусове през 2006 г.

Англия

В Англия, консумацията на сладолед е 6 литра на година. Много от продаденият евтин сладолед, включително и този от някои камиони за сладолед, има малко мляко или сухо мляко, направен от растително масло, обикновено с изсушено палмово масло. Сладоледът продаден като млечен сладолед трябва да съдържа млечни мазнини и много компании изписват това забележимо върху опаковките.

Търговската асоциация Ice Cream Alliance Ltd за Английската сладоледена индустрия казва: "Нужно е за производителите да знаят за съставните нужди на страната, в която възнамеряват да продават сладоледа си. В Англия това е минимум от 5% мазнини и минимум 2.5% млечни протеини." Има също италиански сладоледен десерт познат като Tartufo.

Сладолед във фунийка

Готварската книга на г-жа Маршал, публикувана през 1888 г., подкрепя сервирането на сладолед във фунийки, но идеята определено е предшествавала това. Агнес Маршал е знаменита писателка и готвачка за нейното време и помогнала за популяризирането на сладоледа. Тя патенатовала и произвела сладоледена машина и била първият човек, които предложил да се използват течни газове за замразяването на сладолед след като видяла демострация на Кралската институция.

Сигурни източници доказват, че сладоледът във фунийки бил сервиран през 19-ти век, и популярността му се увеличила много през панаирът в Сейнт Луис през 1904 г. Според легендата, по време на световният панаир, продавач на сладолед останал без картонени чинии, а той продавал сладоледът на топки и не можел да продава повече. Отсреща до сладоледената будка се продавали сирийски вафли, неуспешно заради силната жега; продавачът на бисквити предложил да направи фунийки от вафлите си така новият продукт се продавал много добре и бил копиран от другите търговци.



Рецептите за сладолед първо се появяват през 18-ти век в Англия и Америка. Рецепта за сладолед е била публикувана в "Рецептите на Мери Илс" през 1718 г.


Да направиш сладък лед. Вземете тенекиени купички за сладолед, напълнете ги с какъвто и да е крем по ваше желание, или обикновен или подсладен, или с плод в него; затворете съдовете; за шест купи трябва да имате 6 или 10 кг лед, натрошете леда ситно; на дъното може да има някои големи парчета: Трябва да имате кофа, в която да положите слама на дъното; след това положете леда и сложете в него 40 грама сол; сложете вътре и купите с крем и залейте с лед и сол около всяка купа, така, че да не се докосват; също ледът трябва да се постави от всяка страна на купите; сложете голямо количество лед на горната им част, покрийте кофата със слама, сложете я в мазето, където няма слънце или светлина, където ще се замрази след няколко часа, но може и да остане по-дълго; извадете го когато ще го използвате.
когато замразявате какъвто и да е плод, дори и череши, малини, стафиди или ягоди, напълнете купите с плодът, но оставете свободно място; сложете им лимонада, направена с изворна вода и подсладен лимонен сок; сложете достатъчно в купите за да може плодът да се задържи и ги поставете в лед.

Най-ранното споменаване за сладолед дадено от оксфордският английски речник е от 1744 г., преиздадено в списани през 1877 - "Сред редките неща е финият сладолед, който заедно с ягодите и млякото има възхитителен вкус."

Сладоледът бил представен в Съединените щати от Квакер колонистите, които довели със себе си рецепти за сладолед. Сладкари продавали сладолед в техните магазини в Ню Йорк и други градове през колониалната ера. За Бен Франклин, Джордж Вашингтон и Томаа Джеферсон било известно, че често ядели сладолед. Първата дама Доли Мадисън също е близко свързана с ранната история на сладоледа в САЩ. Една известна история на сладоледа е, че жената на американският президент Джеймс Мадисон, сервирала сладолед на встъпителният бал през 1813 г.

През 1832 г. Аугустъс Джексън, афро-американски сладкар, не само създал множество рецепти за сладолед, но и изобретил по-добра технология за създаване на сладолед.

През 1843 г. Нанси Джонсън от Филаделфия издала първият американски патент за малък ръчно навиван сладоледен фризер. Изобретяването на сладоледената сода дало на американците нов вид наслада, добавена към популярността на сладоледа. Това студено удоволствие било вероятно изобретено от Робърт Грийн през 1874 г. Въпреки, че няма заключително доказателство доказващо заслугата му.

Плодовият сладолед произлязъл през 19-ти век. Няколко човека твърдели, че са първи изобретатели на плодовият сладолед, но няма заключително доказателство, което да потвърди историите им. Някои източници твърдят, че плодовият сладолед е изобретен за заобикаляне на закона, който забранил сервирането на сода в неделя. Градове претендиращи за родното място на плодовият сладолед са Бъфало, Ню Йорк; Ту Ривърс, Уинчестър; Итака, Нюйорк; и Евънстън, Илинойс. Сладоледът във фунийка и банановият десерт със сладолед станали популярни в началото на 20-ти век. Няколко хранителни производители твърдят, че са изобретили сладоледът във фунийка през Световният Панаир през 1904 г. в Св.Луис, МО и сигурен източник доказва, че сладоледът във фунийка е популяризиран на този панаир. Въпреки това, европейците ядели сладолед във фунийка много преди 1904 г.

В Англия, сладоледът останал като скъпо и рядко удоволствие, докато не започнали големи количества внос на лед от Норвегия и Америка по времето на кралица Виктория. Швейцарско-италианският бизнесмен, Карло Гати, отворил първият сладоледен щанд извън гара Черинг Крос през 1851 г., като продавал топки от сладолед в черупки за едно пени. "Пени лик" бързо станал популярен, докато не бил забранен през 1926 г., след което било заменен от сладоледът във фунийка.

Историята на сладоледа през 20-ти век е за едни от големите промени и увеличения в популярността и наличността. В Съединените щати през началото 20-ти век, сладоледът със сода е бил популярен десерт в сода магазините, сода фонтаните и сладоледените ателиета. По времето на американската забрана на сода фонтаните до някъде заменили незаконните алкохолни заведения, включително баровете и кръчмите.

Сладоледът станал популярен по света през втората половина на 20-ти век след като евтините хладилници станали широко разпространени. Имало е експлозия на предлагане на вкусове и видове. Продавачите често се състезавали по брой предлагани видове. Ресторантите на Хауърд Джонсон били рекламирани като "светът на 28-те вкуса." Баски-Робинкс направил собствените си 31 вкуса, ("един за всеки ден от месеца") които били маркетинговата му стратегия. Сега компанията му се хвали с предлагането си на над 1000 разновидности.

Друго важно развитие през 20-ти век било представянето на мекият сладолед. Химическа разработка на група в Англия (в която младата Маргарет Тачер била член) открила метод за удвояване на количеството въздух в сладоледа, което позволило на производителите да използват по-малко от съставките за същото количество, следователно и намалило цената за производство. Този сладолед станал популярен между клиентите, които предпочитали по лека текстура и повечето от големите марки сега използват този производствен процес. Той също направил възможно производството на сладоледа от машина. В Съединените щати, Dairy Queen, Carvel и Tastee Freez са преуспели вериги за мек сладолед.

Технологични иновации като тези са представили множество хранителни допълнения в сладоледа, като стабилизиращият агент глутен, към, които някои хора имат непоносимост. Скорошни решения за този проблем са започнали в множество фирми, които открили производство на сладолед без глутен.

През 80-те години се забелязало завръщането на по-старият, дебел сладолед продаван като "премиум" и "суперпремиум" под марките като Ben and Jerry's и Häagen-Dazs.

Потребителски аватар
MUNA
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 394
Регистриран на: нед ное 29, 2009 12:45 pm
:: 63 рецепти от MUNA

Мнениеот MUNA » чет май 06, 2010 1:25 pm

BRIDA,благодаря за любопитната информация.Интересно и забавно четиво ни предложи :clap: Имаше неща които за първи път ги научих за сладоледа. :thumup:

Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5397
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 64 рецепти от Makaweli
:: 896 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

Мнениеот Makaweli » чет май 06, 2010 10:16 pm

Веси,
Наистина интересна и любопитна информация, а също и много подробна.
Благодаря ти :thumup:
Лично аз много обичам сладолед във всякаква форма. Най-големият ми рекорд беше 7 сладоледа за един следобед, след което бях без глас доста дълго време :wink:
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение


BRIDA
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 656
Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
:: 156 рецепти от BRIDA
:: 269 снимки от BRIDA

Мнениеот BRIDA » съб май 08, 2010 11:49 am

А ето и информация за сладоледа в България:):):)
Първоначално в Европа сладоледът се сервирал в хартиени и метални фунийки. През 1904 г. в гр. Сент Луис се провела международа изложба на сладоледа, на която бил демонстриран първият автомат за вафлени кофички, а първият сладолед ескимо на клечка бил създаден през 1934 г.
В края на ХIХ и най-вече в началото на ХХ век в България се появили първите специализирани сладкарници. Любопитен е фактът, че както в столицата София, така и в Търново първите сладкари пристигат от Македония. За основоположник на сладкарската индустрия в столицата се счита Стефан Балъкчиев. Родом от Битоля, през 1885 г. се преселва в София и подхваща бащиния си занаят - железарството. Скоро става ясно, че жена му Анастасия печели повече с домашно приготвени тестени сладки. Така Балъкчиев напуска занаята си и построява сладкарска работилница в собствения си двор. После заминава за Виена, където специализира готварство и сладкарство. Завръщайки се през 1910 г., построява фабрика за захарни изделия “Малина”, разположена на бул. “Сливница”. В неговите сладкарници за пръв път се появява сладоледът като интересно лятно изкушение, невиждано до този момент.
Във Велико Търново в началото на ХХ век четиримата братя Цветкови, родени в Крушево (Македония) имат съществен принос в развитието на сладкарския занаят. Преди да пристигнат и се установят в нашия град, специализирали в Полша. Славят се с чудесното производство на боза, торти, козунаци, пасти, както и на домашни кори за баница. Първата им сладкарница е “Малина”, а по-късно отварят “Модерната сладкарница” , която се намирала срещу Паметника на обесените, на мястото на днешния магазин “Европа”. Такава открили и в Горна Оряховица. Техните сладкарници се славели като много луксозни заведения, предназначени, както казвали някогашните търновци, “за семейни нужди”, защото обикновено се посещавали от цели семейства. Точно тези сладкари се прославили като първите специалисти на сладоледа и най-вече на сънди сладолед с белтъчен крем и сироп.
“Виктория” била луксозна сладкарница, намираща се срещу днешния Музикално-драматичен театър, собственост на Кръстьо Тонев. Тя се посещавала предимно от избраното търновско общество, а асортиментът на сладкарските изкушения бил много голям. Сред съгражданите ни е запомнена с богатия избор на различни видове сладолед, благодарение на това, че собственикът притежавал първата немска машина за сладолед у нас. През 1935 г. Кръстьо Тонев започва да продава сладолед “Ескимос” и засилва интереса на търновци към него, като го предлага “всеки 10 дена с пари, на 11-ия - без пари.”
До средата на миналия век друг много колоритен великотърновец-сладкар е Христо Дончев (Тенекето). Любимият си занаят упражнява в Букурещ, София, Варна, Русе. През 1938 г. открива сладкарска работилница в хотел “България”, намиращ се на сегашната улица “Опълченска”, както и в кино “Модерен театър”. Сред колегията си и съгражданите се славел с превъзходното си чувство за хумор, но и с големия си професионализъм. За него почти като легенда се разказва за сладоледената торта, която приготвил и поднесъл на цар Борис III, която била “хем печена, хем покрита със сладолед”.
В близост с Девическата гимназия до 40-те години на миналия век се намирала сладкарницата на Здравко Антонов. Хитът на неговото заведение бил безалкохолният елексир “пиволед”, предложен за пръв път на великотърновци през 1936 г. по великденските празници, който също действал ободрително. Толкова се харесал на съгражданите ни, че с всяко следващо лято се превръщал заедно със сладоледения десерт във все по-любима разхладителна напитка.
Прочута била и сладкарница “Трапезица”, в която собствениците Ст. Савов и Н. Баръмов наред със сладките си изкушения предлагали сладолед-асорти, гарниран с шоколад, ядки и различни видове сироп.
Други изкусни майстори на сладкия занаят, които предлагали различни видове сладолед били Георги Минчев със сладкарница на площад “Баждарлък”, Джевдет Чаушев със сладкарница срущу читалище “Надежда”, Денчо Николов - собственик на сладкарница “Савоя”, сладкарницата на македонците Вангел и Мирчо, най-вече посещавана от ученици, на Драган и Георги Македонски срещу някогашната община. Запазена марка бил и сладоледът с плодове и сиропи на Иван Илиев - притежател на сладкарница “Българска корона”.
Пръв започнал да разнася сладоледеното чудо по улиците и махалите на Търново майсторът-сладкар Христо Василев. За целта ползвал специална количка с изрисуван цветен зимен пейзаж, за да създава още по-студени асоциации сладкият леден крем. Доставял си качествения продукт от Варна. Зотова и на количката рекламата гласяла “Екстра варненски сладолед”. Разнасял го дори извън града, за да доставя удоволствие на излезлите на пикник и сред природата великотърновци. :wink:

BRIDA
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 656
Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
:: 156 рецепти от BRIDA
:: 269 снимки от BRIDA

Мнениеот BRIDA » съб май 08, 2010 12:23 pm

а ето и снимки..........Изображение-Първото улеснение при производството на сладолед било открито от Нанси Джонсън от Ню-Джърси през 1846 година, която изобретила ръчния фризер. Купата със сладолед била потопена в съд със смес от сол и лед и десертът се разбърквал с ръчката на фризера до замразяването му. Нанси не съобразила да патентова своето откритие, но това направил на 30 май 1848 година господин Йонг (или Янг), който все пак проявил почтеност и го регистрирал като Патент на Джонсън за фризер за сладолед.
Изображение
През 1834 година американецът Джон Перкин патентова идеята си за използване на компресорен апарат. Десет години по-късно англичанинът Томас Мастерс получава патент за машина за производство на сладолед, която представлява калаена кана с въртящи се три шпаклички, около които има лед, сняг или примесени със сол амониеви соли, амониева селитра, амониеви нитрати или калциев хлорид. Според патентното описание машината на Мастерс може едновременно да охлажда, замразява и разбива сладоледа.

Изображение
И за финал.................Кажи ми какъв сладолед обичаш и ще ти кажа какъв си
Изображение
РОГЧЕ

Този тип сладолед се предпочита от хората със силни чувства, които не се лишават от нищо. Огризват и хрупкавата част на вафлената фунийка. Който предпочита този тип сладолед, е капризен човек.

НА КЛЕЧКА

Който обича този сладолед, е предприемчив и любознателен човек, обичащ промените. Освен това този тип хора обичат винаги да имат нещо, с което да си играят (клечката).

ЛЕДЕН НА КЛЕЧКА

Подсказва за независим характер, за човек, който обича да вкусва от новото веднага, убеден, че не трябва да се чака. Или с други думи, предпочита се от хората, които не обичат да чакат.

БИСКВИТКА

Почти наподобява закуската за училище, приготвена от мама. Предпочита се от хората, които имат нужда от обич и от непрекъсната сигурност.

КУПИЧКА

Това е единственият сладолед, който не е в свободен и разлят вид. Предпочита се обикновено от хората, които никога не оставят нещата без контрол, които не обичат да мърсят ръцете или дрехите си, които предпочитат винаги добрите маниери пред всичко останало.

Това е сладоледът на вечно самоконтролиращите се хора.

НА ХАПКИ

Сладоледът на хапки или под формата на бомбони е характерен за хората, които действат по метода „опитай и бягай“, както и за онези, които вечно бързат. Този вид сладолед е синоним на модерни и забързани личности.

Източник: Кулинарни рецепти за всеки

Потребителски аватар
MUNA
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 394
Регистриран на: нед ное 29, 2009 12:45 pm
:: 63 рецепти от MUNA

Мнениеот MUNA » съб май 08, 2010 12:58 pm

Благодаря за любопитната и полезна информация.Беше ми интересно и забавно четиво :clap:

Потребителски аватар
gigi.2000
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 838
Регистриран на: нед юни 07, 2009 11:54 pm
:: 15 рецепти от gigi.2000
:: 39 снимки от gigi.2000
Местоположение: Русе,Щръклево

Мнениеот gigi.2000 » съб май 08, 2010 1:03 pm

На мен също ми беше любопитно и интересно,благодаря!И аз много обичам сладолед,особено в компанията на горчиво,горещо кафе :bliz: ...Но сякаш най си падам по сладоледа на клечка.

Потребителски аватар
MUNA
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 394
Регистриран на: нед ное 29, 2009 12:45 pm
:: 63 рецепти от MUNA

Мнениеот MUNA » съб май 08, 2010 1:11 pm

А и аз май предпочитам сладолед на клечка,но и от мелба не се отказвам. :bliz:

Потребителски аватар
elityyy79
майстор с шприц
майстор с шприц
Мнения: 111
Регистриран на: нед ное 15, 2009 2:23 pm
:: 104 снимки от elityyy79
Местоположение: Пловдив

Мнениеот elityyy79 » пон май 10, 2010 3:17 pm

Браво за интересната и полезна информация! :clap: Обичам всякакъв сладолед,от всеки и по много :thumup: ,без значение дали ще е на клечка,във фунийка,или просто в купичка.Обожавам сладоледа,а още повече в комбинация с ядки....Хапвам си от студеното изкушение през всичло сезони! :P



Върни се в “Общи кулинарни дискусии”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 2 госта