Цитати, мисли, бисери ...любими автори... и книги

Всичко НЕ свързано с ядене и пиене :)
BRIDA
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 656
Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
:: 156 рецепти от BRIDA
:: 269 снимки от BRIDA

Цитати, мисли, бисери ...любими автори... и книги

Мнениеот BRIDA » съб май 08, 2010 1:38 pm

Искате да споделите кратък цитат от книга която сте прочели защото ви е харесал?

Прочели сте някъде мисъл на някого и тя ви е харесала?

Чули сте -прочели сте бисер на позната личност от България или чужбина?

Споделете ги тук :) :) :) :thumup: :thumup: :thumup:


BRIDA
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 656
Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
:: 156 рецепти от BRIDA
:: 269 снимки от BRIDA

Мнениеот BRIDA » съб май 08, 2010 2:34 pm

Когато съпругата на Джордж Гарлин починала, Гарлин -известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години - написал тази невероятно изразителна статия — толкова уместна и днес, в епохата след 11 септември.

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем по*вече, но научаваме по-малко. Планираме по*вече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване".

Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.
Запомнете и казвайте „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.
Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.И не прекалявайте с компютрите!!!

Потребителски аватар
MUNA
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 394
Регистриран на: нед ное 29, 2009 12:45 pm
:: 63 рецепти от MUNA

Мнениеот MUNA » съб май 08, 2010 2:49 pm

BRIDA :clap: Страхотна тема
Ето и любимите ми мисли
1.Животът е театър,а всички ние сме артисти,каква роля ще играеш зависи от теб!
2 Когато спреш да преживяваш това, което вече е станало, когато спреш да се притесняваш за това, което може никога да не стане, тогава ти ще живееш в настоящия момент. Тогава ще започнеш да усещаш радостта от живота!!!
3 Казват, че хората са Ангели, но само с по едно крило и за да полетим - трябва само да се прегърнем!"
Един от любимите ми политически вицове е
Военен парад. Президентът приема парада. Пред него минават танкове, артилерия, вътрешни войски, в небето трещят вертолети и самолети...
След поредната рота униформени войници се задава каре от дребни хорица с костюми и дипломатически куфарчета.
- Какви са тия? - пита шашнат президентът.
- Най-страшното ни оръжие! - отговарят генералите. - Чиновниците от финансовото министерство. За нула време могат да разкажат играта на всяка държава.
А ето и този
резидент посреща на аерогарата спортисти от Олимпиадата. Подават му предварително написаното приветствие и той започва да го чете пред микрофона:
- О, о, о, о, о…
- Господин президент,- подшушва му - това са олимпийските кръгове! Четете по-надолу!

Любим цитат
"Да виждаш и да чуваш,
значи да същeствуваш.
Да размишляваш,
значи да живееш..."
Шекспир
"Погледнах през прозореца - покрай мен бягаше чуждата тъма. След това впих очи в мъждиво осветления влак, в който като призрачни прилепи пърхаха наоколо чужди вече представи - един силует; една обронена глава, малко топлина, едно рамо - езиче на пламък от един друг, безименен свят, което приличаше на волтова дъга, на мост, издигнат над бездната. Но този мост не бе в състояние да преведе човек отвъд безграничното отчуждение и безнадеждната самота - не безобидна и сантиментална, а абсолютната безчовечна самота, в която човек е първата, последната и най-самотна искрица живот"
Е. М. Ремарк
и ето няколко ученически бисери
В полярните земи има малко флора, само няколко фауни, но те са диви. Измежду живите същества ще споменем лишеите, пингвините и изследователите. На последните понякога им е така студено, че като се мият са принудени да си слагат ръкавици…
Правителството е като огромно бебе - храносмилателна система, с голям апетит в единия край и никаква отговорност в другия.
Благодаря за страхотната тема :thumup:

BRIDA
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 656
Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
:: 156 рецепти от BRIDA
:: 269 снимки от BRIDA

Мнениеот BRIDA » съб май 08, 2010 3:13 pm

:) :) Орхан Памук, „Белият замък”:

„Не можеш да се качиш на кораба на живота, да предприемеш това еднопосочно пътуване веднъж и после, когато свърши, да го повториш, но с книга в ръка, независимо колко сложна или трудна за разбиране е тя, след като я свършиш, можеш, ако желаеш, да се върнеш в началото, да я прочетеш отново и така да разбереш трудното, а с него да разбереш и самия живот.”

MUNA, :clap: :clap: :clap:


Потребителски аватар
Aliana
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 1610
Регистриран на: нед дек 14, 2008 6:14 pm
:: 619 рецепти от Aliana
:: 2101 снимки от Aliana
Местоположение: Cologne
Контакти:

Мнениеот Aliana » съб май 08, 2010 4:07 pm

"...Всеки от нас носи в себе си нещо, от което не може да се отрече, та дори да ни кара да вием от болка и да призоваваме смъртта. Такива сме си и това е. Като в старата келтска легенда за птичката с трън, забит в гърдите, която излива в песен сърцето си и умира..."

Colleen McCullough , 1977г, Птиците умират сами
www.facebook.com/artandhobby

Потребителски аватар
quick_v
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 337
Регистриран на: чет апр 16, 2009 1:54 pm
:: 22 рецепти от quick_v
:: 96 снимки от quick_v
Местоположение: Гърция

Мнениеот quick_v » съб май 08, 2010 4:41 pm

Ах Рали тази легенда винаги ме натъжава:
    “Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание.
    Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери.
    Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип,
    за да умре, извисена над своята агония, надпяла и чучулигата , и славея.
    Възхитителна песен, заплатена с живота.
    Но целият свят притихва заслушан и дори бог на небето се усмихва.”
    ***
    “Птичката с тръна в гърдите следва неумолим закон. Сама не знае какво я кара да забие шипа в сърцето си и да умре, пеейки. Когато острият трън я пронизва, тя не подозира, че я очаква смърт, само пее и пее, докато не й останат сили да издаде нито звук повече. Но ние -когато ние забиваме шипа в гърдите си, знаем. Разбираме. И все пак го правим. Все пак го правим.
    Защото най-хубавото нещо в живота се постига само с цената на голямата болка…, или поне така е според легендата. “
    ***
Глупаво е да правиш планове за цял живот, когато не си господар дори на утрешния ден!
Сенека

BRIDA
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 656
Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
:: 156 рецепти от BRIDA
:: 269 снимки от BRIDA

Мнениеот BRIDA » съб май 08, 2010 10:36 pm

"Може би изобщо не съществуват добри и лоши приятели... може би просто има приятели, хора, които се застъпват за теб, когато страдаш и ти помагат да не си толкова самотен. Може би заради тях винаги си струва да се боиш, да се надяваш, да живееш. И дори да умреш, ако трябва. Няма добри приятели. Няма лоши приятели. Има само хора, с които желаеш да бъдеш, не можеш да не бъдеш; хора, които изграждат дома си в сърцето ти."
Стивън Кинг
"То"
⎝⏠⏝⏠⎠
"Любовта е необуздана сила. Когато се опитваме да я контролираме, тя ни унищожава. Когато се опитваме да я вкараме в затвор, тя ни поробва. Когато се опитваме да я разберем, се чувстваме изгубени и объркани."
<<Паулу Коелю "Захир">> ♥♥♥
Ƹ̵̡Ӝ̵̨̄Ʒ
и малко от Тери Пратчет :
Слънчевата светлина мисли, че е по-бърза от всичко, но греши.
Без значение колко бързо пътува тя, тъмнината винаги е там
първа и я чака.


Казват, че обратното на шума е тишината. Това не е вярно.
Тишината е само отсъствие на шум.


Времето е наркотик, много от него убива.


Автентичната тъпота всеки път надминава изкуствения интелект.


Фантастиката и фентъзито са като спортен уред за мисълта - не
могат да те отведат никъде, но тренират мускула, с който можеш
да стигнеш навсякъде.


Всички убийци имат огледала в цял ръст в стаите си, защото е
ужасяващо обидно да убиеш някого, когато си зле облечен.


-ВИЖ! ИМАМ ВРЕМЕ! НАЙ-ПОСЛЕ ИМАМ ВРЕМЕ!
- И щом го имате, какво ще го правите?
- ЩЕ ГО ПРОПИЛЕЯ.


ХОРАТА ПРАВЯТ ЖИВОТА ТОЛКОВА ИНТЕРЕСЕН. ПРЕДСТАВЯШ ЛИ
СИ, ЧЕ ВЪВ ВСЕЛЕНА ПЪЛНА С ТОЛКОВА ЧУДЕСА, ТЕ УСПЯЛИ ДА
ИЗМИСЛЯТ СКУКАТА? УДИВИТЕЛНО!


Глупавите хора са способни да направят това, за което умните
дори не се осмеляват да помислят.


Хаосът се намира в изобилие тъкмо там, където някой се опитва
да въведе ред. И хаосът винаги надмогва реда, защото е
по-способен организатор.


“Някои учени смятат,че живота е много сложен, други че е
елементарен и в основата си е много прост,а трети че е смахнат и
бирата никога не стига…”
:wink:

BRIDA
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 656
Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
:: 156 рецепти от BRIDA
:: 269 снимки от BRIDA

Мнениеот BRIDA » съб май 08, 2010 10:54 pm

Този разказ ме развесели.....,но ме накара и да се замисля.........

Когато случайно имаш наистина лош ден и просто искаш да си го изкараш на някой, направи го, но не на някой който познаваш, а някой който не познаваш.

Всичко започна когато един ден си седях на бюрото и си спомних за телефонен разговор, който трябваше да проведа, а бях забравил. Намерих номера и позвъних. Вдигна мъж който каза:

- Ало?

- Здравейте, аз съм Крис. Мога ли да говоря с Робин Картър?

Неочаквано телефона ми беше затворен. Не можах да повярвам, че някой може да бъде толкова груб. Намерих верния номер на Робин и и се обадих – бях разменил последните две цифри на номера. След като свърших разговора с нея, отново набрах „грешния" номер. Когато някой от другата страна ми вдигна, аз извиках

- Ти си ГЪЗ!!! - и затворих.

Записах си номера с думичката „ГЪЗ" до него и го прибрах в чекмеджето на бюрото. На всеки няколко седмици, когато плащах сметки или просто имах наистина лош ден, аз звънех на този номер и крещях в слушалката „Ти си ГЪЗ!!!". Това винаги ме успокояваше. Когато програмата „Разбери кой звъни" се появи и в нашия район, си замислих, че моето терапевтично „Ти си ГЪЗ!!!" трябва да спре. Така че отново му се обадих и казах:

- Здравейте, аз съм Джон Смит от телефонната компания. Обаждам ви се, за да разбера дали се интересувате от нашата програма „Разбери кой звъни".

- НЕ! – извика той и ми затвори. Веднага го набрах отново и му казах

- Защото си ГЪЗ!!!

...

Един ден бях до супермаркета, чакайки да се освободи място за паркиране. Някакъв пич с черно БМВ ме изпревари и паркира на мястото, за което търпеливо чаках. Натиснах клаксона и се разкрещях, че аз чакам за това място. Идиотът не ми обърна никакво внимание. Тогава забелязах табелката „Продава се" залепена на прозореца, така че си преписах телефонния номер от нея. След няколко дни, точно след като звънях на първия „ГЪЗ"(сложил съм си номера му на бутоните за бързо набиране), си помислих, че не е лоша идея да звънна на беемве гъза също.

- Ало, вие ли сте човека който продава черно БМВ?

- Да. Аз съм.

- Можете ли да ми кажете къде мога да видя колата?

- Разбира се. Аз живея на 1802 Запад, 34-та улица. Жълта къща и колата е паркирана точно отпред.

- Извенете, вашето име е?

- Казвам се Дон Бъргмайер. - отговори ми той.

- Дон, по кое време сте си вкъщи?

- Всеки ден след 17.00.

- Слушай Дон, мога ли да ти кажа нещо?

- Да?

- Дон, ти си ГЪЗ!!! - и затворих. Добавих номера му в бутоните за бързо набиране.

Сега, когато имам лош ден, имам и двама гъзове на които да звъня. След няколко месеца ми дойде идея. Звъннах на гъз N1:

- Aло? – попита той.

- Ти си ГЪЗ!!! – но не затворих.

- Още ли си тук? – попита той.

- Да, тук съм – казах аз.

- Спри да ми звъниш!! – изкрещя той.

- Няма пък! – изкрещях му и аз.

- Кой си ти? – проклинаше той

- Казвам се Дон Бъргмайер.

- Така ли? И къде живееш?

- 1802 Запад, 34-та улица, ГЪЗ ТАКЪВ! В жълта къща и черния ми баварец паркиран отпред.

- Ей сега идвам Дон. По добре почни да си пееш молитвите! – заплаши ме той.

- Мухаха! Като че ли ме е страх от теб ГЪЗ смотан!

След това звъннах на гъз N2:

- Aло? – каза той.

- Здрасти бе ГЪЗ сплескан – казах аз, отново без да затварям.

- Само да те намеря... – се развика той.

- И? – прекъснах го аз – Какво ще направиш?

- Ще те спукам от бой!

- Е, значи това е твоя шанс – казах аз – Ей сега идвам да видим!

След което затворих и незабавно се обадих в полицията и им казах, че живея на 1802 Запад 34 улица, и в момента се прибирам за да убия моя любовник. След което звъннах в Новините на 9 канал, за да ги уведомя, че двама гейове се бият на 1802 Запад, 34-та улица. Бързо отидох до колата и тръгнах към 34-та улица. Там имаше двама задници, които се пребиваха от бой пред 6 патрулки, полицейски хеликоптер и репортерски екип от новините!

Ето сега се чувствам добре. Управлението на гнева наистина работи !

mandragoraa
началник печка
началник печка
Мнения: 70
Регистриран на: пет авг 14, 2009 10:33 am

Мнениеот mandragoraa » нед май 09, 2010 11:37 am

MUNA написа:BRIDA :clap: Страхотна тема
Ето и любимите ми мисли
1.Животът е театър,а всички ние сме артисти,каква роля ще играеш зависи от теб!
2 Когато спреш да преживяваш това, което вече е станало, когато спреш да се притесняваш за това, което може никога да не стане, тогава ти ще живееш в настоящия момент. Тогава ще започнеш да усещаш радостта от живота!!!
3 Казват, че хората са Ангели, но само с по едно крило и за да полетим - трябва само да се прегърнем!"
Един от любимите ми политически вицове е
Военен парад. Президентът приема парада. Пред него минават танкове, артилерия, вътрешни войски, в небето трещят вертолети и самолети...
След поредната рота униформени войници се задава каре от дребни хорица с костюми и дипломатически куфарчета.
- Какви са тия? - пита шашнат президентът.
- Най-страшното ни оръжие! - отговарят генералите. - Чиновниците от финансовото министерство. За нула време могат да разкажат играта на всяка държава.
А ето и този
резидент посреща на аерогарата спортисти от Олимпиадата. Подават му предварително написаното приветствие и той започва да го чете пред микрофона:
- О, о, о, о, о…
- Господин президент,- подшушва му - това са олимпийските кръгове! Четете по-надолу!

Любим цитат
"Да виждаш и да чуваш,
значи да същeствуваш.
Да размишляваш,
значи да живееш..."
Шекспир
"Погледнах през прозореца - покрай мен бягаше чуждата тъма. След това впих очи в мъждиво осветления влак, в който като призрачни прилепи пърхаха наоколо чужди вече представи - един силует; една обронена глава, малко топлина, едно рамо - езиче на пламък от един друг, безименен свят, което приличаше на волтова дъга, на мост, издигнат над бездната. Но този мост не бе в състояние да преведе човек отвъд безграничното отчуждение и безнадеждната самота - не безобидна и сантиментална, а абсолютната безчовечна самота, в която човек е първата, последната и най-самотна искрица живот"
Е. М. Ремарк
и ето няколко ученически бисери
В полярните земи има малко флора, само няколко фауни, но те са диви. Измежду живите същества ще споменем лишеите, пингвините и изследователите. На последните понякога им е така студено, че като се мият са принудени да си слагат ръкавици…
Правителството е като огромно бебе - храносмилателна система, с голям апетит в единия край и никаква отговорност в другия.
Благодаря за страхотната тема :thumup:

Потребителски аватар
MUNA
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 394
Регистриран на: нед ное 29, 2009 12:45 pm
:: 63 рецепти от MUNA

Мнениеот MUNA » пон май 10, 2010 4:04 pm

BRIDA :clap:
Днес ще разровя старите тефтери с мисли и спомени и ако ми остане време ще кача нещичко.
Аз съм от хората който обожават да четат и в нашето семейство книги се купуват и подаряват много често с красива мисъл или просто да прочетеш дадена страница.
Единственият начин да имаш приятели е да бъдеш приятел

Ралф Уалдо Емерсън



Върни се в “Всичко останало”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 6 госта