Какво ще кажете за малко поезия

Всичко НЕ свързано с ядене и пиене :)
Потребителски аватар
Aliana
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 1610
Регистриран на: нед дек 14, 2008 6:14 pm
:: 619 рецепти от Aliana
:: 2101 снимки от Aliana
Местоположение: Cologne
Контакти:

Мнениеот Aliana » съб окт 09, 2010 10:18 pm

Здравейте!

Ето нещо и от поетесата, която съпровождаше със своите стихове цялото мое детство и моминство, а и до ден днешен продължава да е за мен една от най-четените:
Петя Дубарова :love:


ТАМ НЯКЪДЕ...


Там някъде в облаци, в луди лози,
от мигли запазили дъх на сълзи,
от морския дом на соления рак,
от някакъв стар, омагьосан син бряг

внезапно се ражда и тръгва към мен
(когато не е нито нощ, нито ден)
не плах, сивоок, бледосинкав и тих,
а жив, поразяващ, неистов мой стих.

Аз падам във двете му властни ръце
и моето момичешко пъстро сърце
вибрира в мен като щастлива пчела,
Не чакам познатото тръпно "Ела"!

Аз тръгвам след него и знам, че е мой,
на моите мисли блестящият рой
то грабва. Къде съм? Сънувам ли? Аз
попадам във някакъв бронзов Бургас.

Слънце с магия на златен фонтан
изригва от мекия свод разлюлян.
А някаква матова странна зора
ме прави щастлива и нежно добра.

Дълбоко във хиляди живи води,
в делфини, в звезди, невидени преди,
в събуждане кратко на морския фар
откривам учудена някакъв чар.

Защото до мене, разгърден и бос,
реален и жив като ден и въпрос,
е моят стих - трескав и толкова млад,
единствен обичан, единствен мой брат.

Аз следвам на времето светлия ход
и искам, как искам след моя живот
пак някой да трепне, внезапно спасен,
открил в моя стих своя пристан зелен.
www.facebook.com/artandhobby


Потребителски аватар
nailyan
началник печка
началник печка
Мнения: 81
Регистриран на: ср сеп 22, 2010 11:04 am

Какво ще кажете за малко поезия

Мнениеот nailyan » пон окт 11, 2010 10:48 am

16+16

За кой ли път по този бряг преминаха
едно момиче и едно момче,
живели по шестнадесет години,
а значи общо тридесет и две.

За кой ли път те спореха разпалено
по темата, наречена съдба,
и мислеха, че всичко са узнали,
щом знаят, че съдбата е борба.

И мислеха, че много лесно скриват
това, което крият всеки път,
но вярваха, че докато са живи,
те никога не ще се разделят.

А от безкрайно старо време знай се -
животът има свое странно Не:
шестнайсет и шестнайсет е шестнайсет,
а никога не тридесет и две.

Но има ли значение, когато
светът се гледа с четири очи
и радостта е двойно по-богата,
а мъката наполовин горчи?

За кой ли път по този бряг преминаха
едно момиче и едно момче,
живели по шестнадесет години,
а значи общо тридесет и две.

Край тях се смееше незабелязано
морето, този вечен великан -
голямо като обич неизказана
и синьо като път неизвървян.

Недялко Йорданов

lu4a
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 387
Регистриран на: ср сеп 30, 2009 2:22 pm
:: 21 рецепти от lu4a
:: 470 снимки от lu4a
Местоположение: пещера

Мнениеот lu4a » чет окт 14, 2010 10:20 am

Найлян, така ме развълнува с това стихотворение :cry: Върнах се в юношеските си годидни. И думата юношески от кога не я бях чувала :wink:
Изображение
Изображение

lu4a
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 387
Регистриран на: ср сеп 30, 2009 2:22 pm
:: 21 рецепти от lu4a
:: 470 снимки от lu4a
Местоположение: пещера

Мнениеот lu4a » чет окт 14, 2010 10:28 am

Едно от любимите ми стихотворения на любимата ми Маргарита Петкова

Хайде тази нощ да се напием

в някоя най-долнопробна кръчма!

Все едно с вино или с ракия -

дявол взел! – какво да е!

Поръчвай!

Хайде да строшим във пода чашите!

Да запеем стара тъжна песен...

Удари дори с юмрук по масата –

нека всички да ни гледат стреснато!

Нека зад гърба ни да говорят –

целуни ме силно пред очите им!

Направи скандал на сервитьора

и хвърли в лицето му парите!

Нека си шушукат укоризнено,

че вървиме из града прегърнати!

Съблечи насред площада ризата си!

На ръце ме изнеси по стръмното!

Нещо направи веднъж, за бога!

Изкрещи в нощта „За мен си всичко!”...

Иначе не знам дали ще мога

утре пак така да те обичам.


Потребителски аватар
vyra59
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 1613
Регистриран на: пон авг 16, 2010 8:22 am
:: 25 рецепти от vyra59
:: 43 снимки от vyra59
Местоположение: Плевен

Мнениеот vyra59 » чет окт 14, 2010 3:26 pm

БРАВО ЛЮБЧЕ!!!
ЧУДЕСНО СТИХОТВОРЕНИЕ НА МАРГАРИТА ПЕТКОВА!!! И АЗ СЕ РАЗВЪЛНУВАХ. МНОГО ОБИЧАМ СТИХОВЕ!!!
Не е важно какви обувки носиш, важно е какви крачки правиш!
Изображение

BRIDA
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 656
Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
:: 156 рецепти от BRIDA
:: 269 снимки от BRIDA

Мнениеот BRIDA » чет окт 14, 2010 4:39 pm

ОТДАЛЕЧАВАНЕ
/Андрей ГЕРМАНОВ/
Когато много силно те боли,
недей посяга да мъстиш:
омразата изпепелява онзи,
който мрази.
Когато много силно те боли –
отдалечавай се!
Отдалечавай се
през времето – от дребното,
от близкото, от болката, от писъка –
нали след десет хиляди години
в голямото безсмислие на Космоса,
сред здрача на Великата Прохлада
ще бъде все едно дали сте се целунали,
прашинки две, докоснати в безкрая,
нали ще бъде все едно
дали те е боляло?
Отдалечавай се. Потъвай в своето.
Със живата вода на свойта сила
Напръскай живата си рана.
И любопитните да видят после там,
където е ударила стрелата,
как светят бистри капки златен клей.
И тъй, додето
златен
станеш
цял.
Изображение

BRIDA
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 656
Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
:: 156 рецепти от BRIDA
:: 269 снимки от BRIDA

Мнениеот BRIDA » чет окт 14, 2010 5:13 pm

Надежда

Ако можех да имам едно
магазинче със две полички ,
бих продавал ... познайте какво ?
- Надежда ! Надежда за всички .

"Купете ! С отстъпка за вас !
Всеки трябва надежда да има ! "
И на всеки бих давал аз ,
колкото трябва за трима.

А на тоз , който няма пари
и само отвънка поглежда ,
бих му дал, без да плаща дори,
всичката своя надежда.

Джани Родари



Стълбата

Една безкрайна вита стълба...

Цял живот

катеря се стъпало след стъпало,

препъвам се,

подхлъзвам се

и падам...

И впила нокти в Твоята ръка,

със сетни сили

се измъквам от калта

и пак нагоре и нагоре продължавам,

решена твърдо

да достигна до целта...

Това упорство в мене ли видя

и ми повярва,

та ръката Си подаваш

да се изправя

и напред да продължа?

О, Боже, Моля Те,

не спирай в мен да вярваш!...

Румяна Илиева

Разговор с моя син на 18-тия му рожден ден

Седни по-близо и не крий от мен

цигарата си с пръстите несръчни

Ти ставаш вече мъж от този ден

и моят път от твоя се отлъчва.

Знам, чакаш радост да ти подаря,

та леки да са първите ти крачки.

Не ще му кажеш днес „благодаря”.

Подаръкът сега не е играчка.

С какво да те зарадвам, сине мой?

И днес денят е труден като вчера.

Все още има в песните ни вой.

Все още във живота има черно.

Сирени още вият и смъртта

след самолетните ята се влачи.

Все още има гладни по света

и някъде сираци още плачат.

По пътищата злобата седи

и завистта във локвите се стича.

Разкаляната алчност още бди.

Пази се, сине, дяволски привлича.

Охолството ограбва мъдростта

и с подлости убива добрината.

Отровена, загива верността

към хората, създали топлината.

Не в пътя лек ще срещнеш радостта,

а в пътища, които сам изграждаш.

Знам, скъпа е на всеки младостта,

но щастието в болката се ражда.

Аз пътищата си преминах пеш –

все срещу ветровете, без да мигна.

Съдбата ми крещеше: „Ще се спреш”.

Помогнаха ми хората да стигна.

Недей гази в калта за „много хляб”.

Човек и с малък къшей се наяжда.

Недей да коленичиш като слаб

пред всяка локва в страшната си жажда.

Ще бъдеш, синко, истински щастлив,

когато спреш, задъхан от умора.

И бързай, вечно няма да си жив.

Животът се живее между хора.

Стани човек от огън и от плът.

Не стой, където въздухът те души.

От стъпките в неравния си път

сам ехото да можеш да послушаш.

До плач да стигнат мъжките очи,

дори сърцето младо да изстине,

върви така, че диря да личи,

по дирите ти други да преминат.

БОГОМИЛСКО
Камелия Кондова

Добрите хора лесно се обичат,
магията е да обичаш лошите.
С един от тях - най-лошия от всички,
да споделиш пробитите си грошове.

Да ти почерни погледа и празника,
да ти приседнат глътката и залъкът.
А в нощите, в които му е празно,
да те вини, че си му дала ябълка.

Да те обича, ала само тялото.
Да го откъсва хищно от душата ти
и да те иска прокълнато ялова -
да не родиш на някой друг децата му.

Цената на доверието

Така съм създадена,
Че предпочитам
Да се усмихна, вместо да се намръщя,
Да погаля — вместо да ударя,
Да повярвам — щом ме погледнат в очите.

Много пъти са ме лъгали.
Дори най-скъпите, най-близките.
Обичта ми са тъпкали
С думи са ме оплитали —
И пак ме гледаха в очите.

Може още сто пъти да ме излъжат.
Нека.
Едно не искам: заради стоте измами
Веднъж да не повярвам само
На очите, които наистина
Са били искрени.

Станка Пенчева
http://www.spiralata.net/kratko/article ... =bg&pg=154
Последна промяна от BRIDA на съб окт 16, 2010 4:10 pm, променено общо 1 път.
Изображение

Потребителски аватар
nailyan
началник печка
началник печка
Мнения: 81
Регистриран на: ср сеп 22, 2010 11:04 am

Какво ще кажете за малко поезия

Мнениеот nailyan » чет окт 14, 2010 10:50 pm

Мъдрост, Вяра, Надежда, Любов - пожелание за Щастие и Благослов


Някога, отдавна, в стари времена
Живяла във Рим благочеста жена.
Тя Бога почитала много, дори
Тъй е възпитала и свойте дъщери.
Тя носела името на мъдростта,
А на благодетели кръстила трите си деца.
Първа е Вяра, след нея Надежда,
Любов последна в реда се подрежда.
Мъдрост и Вяра, Надежда и Любов
Те са най-значимите в нашия живот.
Някой атеисти смело ги отричат,
Ала християните днеска ги почитат.
Надяваме се, вярваме, във любовта
Молим се да имаме и мъдростта,
За това паметта им пазим в душите
На майката София и на дъщерите...

Автор - Нели Иванова




ЛЮБОВ е да раздаваш душата си без жал и мигом да забравяш кому, какво си дал!


Любов е да помогнеш. Любов е да дадеш:
На гладния - надежда, на сития - копнеж,

На силния - неволя, на слабия - кураж,
На веселия - милост, на тъжния - мираж,

На скромния - посока, на алчния - сърце,
На имащия - радост, на можещия - цел,

На гордия - утеха, на плахия - мечта,
На властника - боязън, на роба - доброта…

ЛЮБОВ е да раздаваш душата си без жал
и мигом да забравяш кому, какво си дал!

~ . ~ . ~

Надежда Захариева

Потребителски аватар
Elti
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 678
Регистриран на: чет окт 08, 2009 10:07 pm
:: 31 рецепти от Elti
:: 1236 снимки от Elti
Местоположение: Перник
Контакти:

Мнениеот Elti » пет окт 15, 2010 4:28 pm

BRIDA написа:
Румяна Илиева

Разговор с моя син на 18-тия му рожден ден
Седни по-близо и не крий от мен
цигарата си с пръстите несръчни
Ти ставаш вече мъж от този ден
и моят път от твоя се отлъчва.
........................................................
........................................................
По пътищата злобата седи
и завистта във локвите се стича.
Разкаляната алчност още бди.
Пази се, сине, дяволски привлича.
Охолството ограбва мъдростта
и с подлости убива добрината.
...................................................................
...................................................................
Недей гази в калта за „много хляб”.
Човек и с малък къшей се наяжда.
Недей да коленичиш като слаб
пред всяка локва в страшната си жажда.
...........................................................



Чета го вече трети път. Толкова ми харесва!!! Благодаря ти, BRIDA!!!!!!!!

Потребителски аватар
nailyan
началник печка
началник печка
Мнения: 81
Регистриран на: ср сеп 22, 2010 11:04 am

Какво ще кажете за малко поезия

Мнениеот nailyan » пет окт 15, 2010 8:34 pm




Върни се в “Всичко останало”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 0 госта