Какво ще кажете за малко поезия

Всичко НЕ свързано с ядене и пиене :)
Потребителски аватар
krisi
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 350
Регистриран на: пет фев 20, 2009 5:12 pm
:: 75 рецепти от krisi
:: 323 снимки от krisi
Местоположение: Sveti Vlas

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Мнениеот krisi » пон фев 18, 2013 3:11 pm

Колко струва щастието

- Колко струва щастието, старче?
- Безсънни нощи, чедо, над детското креватче;
умение да се погребваш и пак да се родиш;
търпение, когато почти ще се взривиш;
пречупената гордост, признатите лъжи;
изпросената помощ, когато ти тежи;
научени уроци в сълзи, вини и страх;
и не един признат или изкупен грях;
и дадената прошка, когато още ни боли;
и мъдрото смирение, когато сме сами!
На тебе думам, чедо, но ти на други разкажи
за истинското щастие, платено не с пари -
с любов и будни нощи над детското креватче,
когато собствената ти душа като кърмаче плаче...

Мадлен Алгафари


Потребителски аватар
krisi
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 350
Регистриран на: пет фев 20, 2009 5:12 pm
:: 75 рецепти от krisi
:: 323 снимки от krisi
Местоположение: Sveti Vlas

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Мнениеот krisi » пон фев 18, 2013 3:26 pm

Силните плачат сами

Силните плачат сами.
Не ръкомахат. Не викат.
В гръб не забиват ками.
...И не се кланят на никого.
Те овладяват света,
...без да си губят душата.
Ала вървят и вървят
само напред и нататък!
Въпреки вечния страх.
Въпреки всяка измама.
Никой не може без тях.
Рамо за силните няма.
Те знаят как да простят,
Как на доброто да служат.
Те не поглеждат назад
И не говорят ненужно.
Те са внезапни искри
От небесата дарени.
Тяхната воля твори
Нови, незнайни вселени.
Въпреки цялата мъст
И доживотната завист-
още влекат своя кръст
и до безкрай се раздават.
Мъката не ги ломи.
Прави ги по- всемогъщи
Силните плачат сами.
Но времената обръщат.

Веселина Атанасова


Изображение
Изображение

Потребителски аватар
ma_rri_na
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 179
Регистриран на: ср окт 15, 2008 9:55 pm
:: 106 рецепти от ma_rri_na
:: 650 снимки от ma_rri_na
Местоположение: Варна

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Мнениеот ma_rri_na » вт фев 19, 2013 1:21 pm

И малко проза към поезията.
Чела съм трилогията на Яна Язова " Балкани", но особено ме развълнува първата книга. Въпреки архаичното и леко патетично звучене хубавият български книжовен език, може винаги да грабне вниманието.

От е-вестник Дневник 19 фев 2013

http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2013 ... na_iazova/

"Последен бой" - откъс от романа "Левски" на Яна Язова
На днешната дата - 19 февруари, се навършват 140 години от обесването на Васил Левски, роден под името Васил Иванов Кунчев и наричан още Апостола.

За да отбележи юбилея от смъртта на известния български революционер, "Дневник" реши да публикува извънредно в рубриката "Четиво" (извън уикенда - бел. ред.) откъс от романа на Яна Язова "Левски".

За него благодарим на издателство "Изток-Запад", които любезно ни го предоставиха. Първоначалният тираж на книгата е вече изчерпан, споделиха от издателството, но и допълниха, че новият печат на романа ще се появи отново в книжарниците в началото на март 2013 г..


Последен бой

Додето Николчо стигне до вратата, няколко здрави юмрука заблъскаха с всички сили по нея и един груб глас извика разядосано:

- Ач капую бе, ханджи! (Отвори вратата бе, ханджийо! - бел. ред.)

Около турчина, който викаше вън, се вдигна глъчка и тупуркане на коне. Задрънка желязо, което не можеше да бъде друго освен оръжие. Краката на Николчо се подкосиха, цялото му тяло се разтрепера от ужас, както бе треперало през нощта, когато вързаниците мамули не му даваха да излезе от бащината си къща. Кошмарът твърде скоро се преобразяваше в една страшна действителност. Той се обърна и се хвърли в стаята към Апостола.

- Заградени сме! - викна той. - Има много заптии!
- Истина ли? - запита рязко Апостола, като остави седлото.

Всъщност той не питаше, за да получи отговор. Отговорът бе вече у него. Той го знаеше. Съмнението и колебанието, които го бяха придружили до Къкрина, се замениха от знание. Духът му стана ясен и твърд като преди. Това знание и тази яснота показваха, че това, за което е бил предупреждаван по целия път за насам, се е случило!

Оставаше му едно - да действа както винаги! Той е бил обсаждан хиляди пъти и хиляди пъти е бил съглеждан пред лицето на врага. Той е бил в ръцете му и се е изтръгвал, като е оставял в тях само своята дреха. Нито веднъж той не е бивал заловен!

И сега само за миг най-доброто решение бе взето. Той откачи от стената с една ръка револвера на Латинеца, с другата ръка извади своя револвер и погледна Николчо с онзи светкавичен поглед, с който определяше в минута на опасност най-добрия път за спасение.

- Отвори вратата към яхъра! - каза той.

Разтреперан до плач, Николчо се притича и отвори.

- Занеси седлото при коня! - заповяда му Апостола и веднага изчезна в тъмния яхър.

Преди малко той бе тук и от тази страна не бе намерил нищо подозрително. Яхърът имаше една врата, винаги полуотворена към двора на хана. От нея лесно можеше да прескочи до северната врата на плета, който ограждаше целия двор, и да се прехвърли на улицата.

Като побутна с крак полуотворената врата на яхъра, той веднага трябваше да се отдръпне назад. До вратата стоеше изправен един висок и мрачен човек. Този човек стоеше в най-дълбоката тъмнина под стряхата, обаче личеше ясно, като че ли бе издялан от тази тъмнина. Тръпки побиха снагата на Апостола, когато позна в тази тъмна и мрачна фигура, която го чакаше зад вратата, самия Юсеин Бошнак, "копоя на каймакамина", когото бе срещнал през деня на Пазимост.

Той стоеше там ням и неподвижен. Държеше пушката си в ръка, но сякаш бе забравил за нея, а само го изглеждаше, обърнат към него с широко разтворени очи, с каквито бе го гледал през деня, когато му викна на Пазимост. Тези очи казваха:

"Такава е волята на аллаха!... Не се противи на съдбата си, както и аз не се противя на моята!"

Неговата фатална замисленост, неговата тъмнина и неподвижност изглеждаха тъй недействителни, че Апостола за един миг помисли, че пред него стои привидение.

- Кой си ти? - викна той на това привидение, за да го сплаши и прогони с гласа си.

Тъмният човек не намери за нужно да му отговори.

Тогава Апостола, който не бе стоял пред него повече от миг, опита да го премине и излезе на двора, но мрачната фигура се пресегна и го пипна за ръката. Пръстите му бяха железни и през плата на дрехата си той ги усети като ледени. Неговите широко разтворени очи продължаваха да го гледат с онова невероятно азиатско спокойствие пред "волята на аллаха".

"Всичко е решено! Всичко е свършено!" - казваха тия очи.

Раздаде се оглушителен гръм. Ръката на черния човек, която стискаше с ледени пръсти ръката на Апостола, висна. Не се чу охване. Един вече тичаше през двора към северната врата.

- Аллах!... - извикаха в ужас всички заптии, които охраняваха в това време южната врата на хана. Над северната врата летеше човек!... На един скок във въздуха той щеше да се намери зад плета!...

В този единствен, неповторим миг те го видяха и познаха! Страшният враг на султана този път се изплъзваше от ръцете им, преобразен в птица!..

В същия миг те вдигнаха двадесет пушки и в дружен залп ги изпразниха във въздуха над северната порта. Рев на неочаквана радост се изтръгна от гърдите на заптиите. Навярно някой куршум, пропищял във въздуха, бе улучил човека-птица над вратата. Убит или зашеметен, той бе паднал зад плета в ръцете на тримата заптии, които вардеха там и при дружния залп на своите другари от южната врата бяха скочили на крак и вдигнали пушки в ръце.

В ръцете на тия трима заптии, като от небето, бе хвърлен неуловимият. Падналият човек от въздуха бе ударен в лявото ухо. Кръв шуртеше по врата и гърдите му.

Неговото безсъзнание обаче трая само един миг. Когато тримата се нахвърлиха отгоре му, като го мислеха вече за труп, човекът скочи на нозете си и със страшна сила и пъргавина тръшна и тримата си нападатели на земята. Но в този миг той видя, че за бягство е вече късно. Пътят му беше отрязан от онова множество заптии, притичали от южната врата. Заградила го беше гора от оръжия.

Той или трябваше да пробие тяхната обсада, или да падне пронизан на това бойно поле, върху което трябваше да се бие сам срещу един многоброен неприятел.

Двата револвера се оказаха недостатъчни да прогонят хищниците, които залегнаха около него и не разтягаха, нито разкъсваха своя огнен обръч. Те не изглеждаха готови да го убият, нито да го изтърват този път от ръцете си дори с цената на своя живот.

Най-сетне той престана да стреля на всички страни и те се нахвърлиха върху него точно тъй, както прави глутницата със своята жертва. Години тези вълци бяха душили неговите дири и жадували за неговата кръв. Очите им бяха налени до пръсване с онази червена и лютива влага, която свидетелстваше, че жертвата този път е в ръцете им.

Но тяхната жертва бе захвърлила вече празните револвери, извади ножа си и стремително се хвърли да отблъсква на всички страни тяхното нападение. Той отскачаше, настъпваше срещу всички и отблъскваше удари от главата си, от гърдите си, от гърба си. За един миг - това бе онзи страшен и съдбоносен миг, когато обсаденият погледна назад не може ли да отстъпи към дъното на улицата - една огнена болка го прониза в нараненото вече ляво ухо.

Той можа да види светкавицата, която направи покрай главата му един правилно насочен нож. Подир тази светкавица пред очите му веднага настъпи мрак, обаче не мракът на онази спасителна нощ, която трябваше да го приеме мъртъв на бойното поле. Паднал, той се пробуди отново само на следния миг, за да се види свързан в ръцете на врага.

Той трябваше да повдигне обляната си с кръв глава, да напрегне членовете си и да стане, за да тръгне нататък, накъдето го тикаха да върви!

Той бе заловен!

Потребителски аватар
janova
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 1527
Регистриран на: ср юли 21, 2010 11:16 pm
:: 73 снимки от janova

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Мнениеот janova » вт фев 19, 2013 1:44 pm

КРИСИ,МАРИНА !
ПОЗДРАВИ ОТ МЕН :giflo1: :giflo2: :giflo1: :giflo2: :giflo1: :giflo2:


Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5394
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 64 рецепти от Makaweli
:: 896 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Мнениеот Makaweli » съб фев 23, 2013 8:48 am

Изображение

Защо ни е вълшебен, чуден остров?!
И на земята стават чудеса!
Великото е винаги най-просто!
Една луна, две капчици роса,
една случайна мъничка разходка
и топлината на една ръка…


Дамян Дамянов
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение

Потребителски аватар
mami48
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 6242
Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Мнениеот mami48 » съб фев 23, 2013 9:47 pm

Бони, абсолютно точно и вярно. :hug: :hug: :hug:

elena13677
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 611
Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Мнениеот elena13677 » нед фев 24, 2013 6:10 pm

Да си жена, мой мили принце,
е върховно...!
Да се усмихваш на събуденото слънце,
с усмивката, ленива като котка,
която толкова мъже приспива.
Да си жена, мой принце, е велико.
Ръцете ти да са като клавиши,
способни да изсвирят и алегро,
и пасионато..., ако Той го пише.
Да си жена, не е да си принцеса,
с едничка грижа, излинелите пантофки.
На делника изпраните чорапи
са част от женското ти съвършенство.
Да си жена, ще значи да си буден,
а даже господ е заспал блажено.
Унесен в собствената си нетленност.
Непогрешимост. И несподеленост.
Да си жена, мой принце, значи вярност
към някой, който може би не струва,
по десетте Му божи предписания.
Но е любим. И със това изкупва,
натрупаната с векове виновност,
дори останалата - непризната.
Да си жена е нещо като празник.
Във който мнозинството вярва,
ала малцина, да усетят са способни.
Да си жена, мой мили, значи още
да не узнаеш мислите за тебе.
Да споделиш душата си и тяло,
във сделка видимо неправомерна.
Без да очакваш вечността в гаранция,
а вечно да си отговорен
за смелостта наричана Любов...
Безспорно.
Да си жена, мой мили принце,
Е...Върховно!

elena13677
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 611
Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Мнениеот elena13677 » чет фев 28, 2013 12:11 am

НЕЩО ВЕСЕЛО ИНТЕРНЕТ

Интернет днес ни свързва,
интернет ни дели.
И удобна, и бърза
е таз обич, нали!

Ти отсреща сърфираш,
аз отвръщам ти в миг.
Всеки в свойта квартира.
Не човек си, а ник.

Бурно чатим си в скайпа
и обсипвам те аз с комплименти,
майтапим се ние с компас…
всеки ден, и всеки час

Ти разтапяш се в нежност
и изпращаш ми файл.
В таз любовна безбрежност
няма риск от провал…

Но ще дойде ден, зная,
няма как, трябва с теб
да се срещнем накрая.
Стига с тоз интернет!

Трябва истинска жар,
но гасне порив суров…
И така ни е да харно -
виртуална любов….
От: Ради Василева

elena13677
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 611
Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Мнениеот elena13677 » пет мар 01, 2013 2:54 am

( Посветено на майка ми! Жената, която боготворя и обичам безкрайно много! )

Изминаха години, мамо,
откакто ме пое в ръце.
Откакто чувството втъкано,
не приши за моето сърце.

А твоето момиче, мамо,
порасна вече, животът ми тече.
Но винаги ще търся твойто рамо,
когато съдбата маската си съблече.

Така затворих те в сърцето,
за да те обичам до последния си дъх.
Ти в мен научи и детето,
че с вяра се катери най-високия връх.

Тъй отдавна ли беше,
когато ми казваше, че мога ?!
Ах, как за мене се безпокоеше,
и как не те заменям за друга.

Единствена моя, майчице мила,
забравих да казвам '' обичам те'',
да благодаря за дето си ме родила,
в твоя чест, в този стих.. изричам те.

Изричам ти името, мамо, Любов е!
И прошка, безсъние, нежност.
Този свят без тебе суров е,
човек си - и в богатство и в бедност.

Остани все такава, каквато те зная!
И макар косите да побеляват..
Щом погледна, тези топли очи ще позная,
те чувствата, мамо - не остаряват!

Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5394
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 64 рецепти от Makaweli
:: 896 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Мнениеот Makaweli » пет мар 08, 2013 7:18 am

Благодаря ти, Мамо

Благодаря ти, Мамо,
за твоя топъл скут,
за майчиното рамо,
за майчиния труд!

Благодаря ти още
за ясния ми ден,
за грижите ти нощем,
когато бдиш над мен!

За нежната закрила,
За кроткия ти глас,
за всичко, Майко мила,
благодаря ти аз!

Асен Босев
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение



Върни се в “Всичко останало”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост