Какво ще кажете за малко поезия

Всичко НЕ свързано с ядене и пиене :)
Потребителски аватар
mami48
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 6242
Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Мнениеот mami48 » вт май 14, 2013 5:56 pm

:giflo2: :giflo2: :giflo1: :giflo2: :giflo2: Перуника,благодаря ти!!! :hug: :hug: :hug: Особенно ми допадна - Оставена песен, благодаря! :giflo2: :giflo2: :giflo2:


BRIDA
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 656
Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
:: 156 рецепти от BRIDA
:: 269 снимки от BRIDA

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Мнениеот BRIDA » ср май 15, 2013 12:25 pm

Пърси Шели

Потоците се вливат във реките,
реките пък моретата намират,
а ветровете горе в небесата
на сладостно вълнение се сбират.

И всички те се търсят и обичат,
от обич няма кой да ги лиши.
Душите на нещата се привличат
защо не нашите души?

Виж как върхът целува синевата.
Вълна вълната гони и прегръща.
Прокълнато е цветето, когато
на любовта на брат си не отвръща.

И милва слънцето земята росна.
До океана месецът трепти.
Но всички тия ласки за какво са
ако не ме целуваш ти.
Изображение

Потребителски аватар
mami48
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 6242
Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Мнениеот mami48 » ср май 15, 2013 12:58 pm

:giflo2: :giflo2: :giflo2: :heart: :giflo2: :giflo2: :giflo2: Веси, много вълнуващо! Благодаря ти мила!!! :giflo1: :giflo1: :giflo2: :giflo1: :giflo1:

perunika
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 120
Регистриран на: пет юли 10, 2009 7:46 pm
:: 51 рецепти от perunika
:: 894 снимки от perunika

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Мнениеот perunika » ср май 15, 2013 5:06 pm

Има хора в живота ни, които ни правят щастливи
по простата случайност, че са пресекли пътя ни.
Някои пътуват по пътя в нашата посока, съзерцавайки с нас много луни,
а други просто виждаме между две последователни крачки.
Всички тях наричаме приятели, но има много видове от тях.

Може би всеки лист от едно дърво характеризира един от нашите приятели.
Първите още от рожденото огнище са приятелите ни татко и майка,
които ни показват какво е животът.
След това идват приятелите ни братя и сестри,
с които си поделяме пространството, за да разцъфтят като нас.
Научаваме се да уважаваме и да желаем доброто на всички от семейството.

Но съдбата ни запознава и с други приятели,
които не знаем, че ще пресекат пътя ни.
Много от тях наричаме сродна душа, сърдечен приятел.
Те са искрени, верни.
Знаят кога не сме добре, знаят какво ни прави щастливи.

А понякога една сродна душа взривява сърцето ни
и след това се нарича интимен приятел.
Това е блясък в очите ни, песен на устните ни, живец в кръвта ни.
Също така има и приятели за известно време,
може би за една ваканция или за няколко дни или за часове.
Те умеят да извикват много усмивки на лицето ни,
докато са около нас.

Говорейки за близост, не можем да забравим за отдалечените от разстоянието приятели,
тези, които са по върховете на клоните
и когато подухне вятър, те винаги се провиждат между останалите листа.
Времето тече, лятото отминава, есента наближава и губим част от нашите листа,
други се раждат следващото лято, а някои остават в продължение на много сезони.
Но това, което ни прави по-щастливи, е че дори откъснати, те остават близко,
и подхранват нашите корени с радост.
Те са прекрасните спомени от времето, когато са се пресекли нашите пътища.

Просто защото всеки човек минал през живота ни е уникален.
Винаги оставя по малко от себе си и взема по малко от нас.

Ще има някои, които ще ни вземат много,
но няма да има такива, които да не ни оставят нищо.
Това е най-голямата отговорност на нашия живот
и ясно доказателство, че две души не се срещат случайно.

Федерико Гарсиа


elena13677
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 611
Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Мнениеот elena13677 » чет май 16, 2013 1:31 am

У дома

Снощи пак сънувах бащината къща
цяла нощ пътувах у дома се връщах
В сънищата боса тичах през ръжта
бели менци носех с изворна вода
Нежно ме погали майчина ръка
пееха жътвари бях си у дома

Песни за раздяла песни за тъга
много съм изпяла пея и сега
Пея във Чужбина но на сън се връщам
в моята Родина в бащината къща
Толкова далече толкова сама
търся всяка вечер пътя към дома

Развигор Попов

perunika
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 120
Регистриран на: пет юли 10, 2009 7:46 pm
:: 51 рецепти от perunika
:: 894 снимки от perunika

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Мнениеот perunika » чет май 16, 2013 10:41 pm

Не съм специална. Няма как да бъда,
щом в мене бие същото сърце,
което във човека ще пребъдва
минути, дни, години, векове...
Безкрайности от спомени навързани.
Намерих ли началото? Не знам.
За някъде така съм се забързала,
че май пропуснах да пристигна там....
Ще стигна. Във копнежите ще стигна.
И всички с мен. И аз със тях. Прекрасно е.
Животът трае колкото премигване,
но целият завинаги е щастие...
Не съм специална. Господи, не съм.
Обаче непонятно съм различна.
Светът сънувам – пъстроцветен сън!
И винаги опира до обичане...
Човек съм си. Със всички неизвестни.
Донесла съм светилник със мечти.
Любов да ви запаля – ще е лесно.
Но вие я пазете. Да гори.

Мира Дойчинова - irini

Потребителски аватар
mami48
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 6242
Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Мнениеот mami48 » пет май 17, 2013 12:03 am

:giflo2: :giflo2: :winkiss: :giflo2: :giflo2: Перуника,Ели - прекрасни стихотворения сте ни предложили,много силни,много докосващи - БЛАГОДАРЯ ВИ!!! :giflo2: :giflo2: :giflo1: :giflo2: :giflo2: :giflo1: :giflo2: :giflo2: :giflo1: :giflo2: :giflo2: :giflo1: :giflo2: :giflo2: :giflo1: :giflo2: :giflo2:

elena13677
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 611
Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Мнениеот elena13677 » пет май 17, 2013 1:32 am

БЪЛГАРКА
Иванка Неделчева

Българка е мойто име
във всяко кътче на света!
Това е и моето презиме
и фамилията в чуждата страна!

В България родена и отрасла,
с радост нося тези имена.
В чужбина съм – добиче в ясла,
с гордост имената си крещя!

Българка е мойто име.
Нямам друго пред света!
Българка съм, погледни ме
и ще сетиш гордостта!

Горда съм със своята родина!
Горда съм със свойта кръв!
Мащеха е майката чужбина,
тя е като въдица със стръв!

Отказвам се да бъда блюдо
на нечия чужда трапеза в света.
О, чужбино, чужда ! Ти, Юдо!
Алчна за на емигранта кръвта.

Крадеш от чуждите несгоди.
Крадеш от чуждия живот.
Гладът превърна ни във роби,
устремени в живота на робот!

Отказвам се от туй, що имам.
Отказвам се от живота без любов.
Отказвам се пари да взимам
във свят тъй мрачен и суров.

Българка съм аз родена,
българка и ще умра!
Съдбата ми е отредена,
нея не мога я възпра!

В България да дишам и живея,
в България да плача и скърбя,
в България от радост да се смея,
България е моята страна!

elena13677
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 611
Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Мнениеот elena13677 » пет май 17, 2013 1:34 am

България
Георги Джагаров

Земя като една човешка длан...
Но по-голяма ти не си ми нужна,
Щастлив съм аз, че твойта кръв е южна,
че е от кремък твоят стар Балкан.

Какво, че виха вълци и чакали
из твоите полета и гори?
С онез, които бяха с теб добри,
ти бе добра, но злите не пожали.

Земя, като една човешка длан...
Но счупи се във тази длан сурова
стакана с византийската отрова
и кървавия турски ятaгян.

Търговци на тютюн и кръв човешка
продаваха на дребно твойта пръст,
но паднаха под теб с пречупен кръст,
че беше малка ти, но беше тежка.

И стана чудо: смертю смерт поправ,
усмихнаха се чардаклии къщи
и заплющяха знамена могъщи,
и път се ширна – радостен и прав.

Сега цъфтиш! Набъбва чернозема
под ласкавите български ръце,
дъхти на здравец твоето лице
и нова песен вятърът подема

Земя, като една човешка длан...
Но ти за мен си цяло мироздание,
че аз те меря не на разстояние,
а с обич, от която съм пиян!

elena13677
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 611
Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Мнениеот elena13677 » пет май 17, 2013 2:36 pm

На мама


Не помня кога за последно ти казах: "Обичам те".
Не помня кога за последно погалих с ръка
косите ти бели, със мъдрост обкичени...
Не зная дали съм добра дъщеря.

Но помня как босичка тичах във парка -
усмихнато гледаше мойта игра.
Мечтаеше с мен - макар да бях малка
ти беше до мен и в смеха, и в плача.

И помня, когато през сълзи премигвах
как нежно поглеждаше в мойте очи.
Във твойта прегръдка утеха намирах,
заспивах щастлива - без страх, без сълзи.

Ти дала си много - не искаше нищо,
мечтаеше само да стана Човек.
И знам, че понякога си плакала скришно
за моите болки - и търсела лек.

Научи ме всички до мен да обичам,
научи ме силна да бъда - дори
когато душата на болка обричам
да не показвам на никого мойте сълзи.

Незная дали добра дъщеря съм,
незная дали се превърнах в Човек,
но знам, че съм още дете във душата
и искам във парка да тичам със теб.

Не помня кога за последно ти казах: "Обичам те".
Не помня кога за последно погалих с ръка
косите ти бели, със мъдрост обкичени...
Обичам те, мамо, дори и когато мълча...

Н.ЙОРДАНОВ



Върни се в “Всичко останало”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост