Какво ще кажете за малко поезия

Всичко НЕ свързано с ядене и пиене :)
elena13677
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 611
Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Мнениеот elena13677 » пон сеп 23, 2013 11:52 pm

За да си щастлив...

За да си щастлив ти трябва малко! Цветенце нежно с капчици роса.. Една усмивка, искрена и блага... Повярвай ми - те вършат чудеса...

Поглед мил от твоята любима... Едно ,,здравей" от нечия уста.. Гласът на птиците когато си отиват.. Повярвай ми - те вършат чудеса..

Сутрин да те будят със целувка... А, нощем - ярка, падаща звезда.. Дори и най - невинната милувка.. Повярвай ми - те правят чудеса...

За да си щастлив ти трябва малко.. Да имаш нежно, истинско сърце.. Силно да обичаш и да любиш жарко... Да бъдеш мъж със чара на дете..

Добромир Радев


BRIDA
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 656
Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
:: 156 рецепти от BRIDA
:: 269 снимки от BRIDA

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Мнениеот BRIDA » вт сеп 24, 2013 11:56 am

Безглаголно Стихотворение


Градина, пролет, май, цветя,
скамейка, шепот сладък.
И сред цветята Той и Тя,
любов и тъй нататък.

Поля, природа, красота,
река, гора, нататък,
природа, сбъдната мечта,
възторг и тъй нататък.

Годеж, венчило, поп и брак,
момент безумно кратък,
после проза, скука, мрак,
деца и тъй нататък.

Курорт, море, приятен смях,
простор, вълни оттатък,
възбуда, трепет, сладък грях,
рога и тъй нататък.

Полуда, нежност, сълзи, плач,
плесник и писък кратък,
багаж, билет, дете, носач,
развод и тъй нататък.

Нахалник, пари, кола,
вертеп и той сред мрака,
кафе, билярд, квартира, ключ,
жени и тъй нататък.

Бастун, легло, юрган, приют,
глава с перчем окапъл,
цокало, карти сноп, албум,
легло и тъй нататък.

Наследници, камбанен звън
и яма сред цветята,
лопата, кирка, поп и кръст,
ковчег без тъй нататък.

Радой Ралин



Ясен Ведрин

Бел. ред. - Следващото стихотворение е безглаголно, прилича на едно прочуто безглаголно стихотворение от 70-те години на поета Ламар. Автор на сегашното злободневно стихотворение е Ясен Ведрин - псевдоним на Стефан Главчев, поет, който живее в Добрич (виж повече от автора на сайта му - vedrin-poetry.org).

Вожд. Харизма. Път. Прогрес.
Банско. Писти. Интерес.
Дюни. Бонуси. Кумец.
Референдум. Ток. АЕЦ.

Колорадо. Аспен. Гаф.
Изявление. Масраф.
Ролекс. Линкълн. Кръст. Синод.
Литургия. Храм. Възход.

Дянков. Доходи. Числа.
Приходи. Бюджет. Тесла.
Босфор. TB. Листопад.
Рейтинг. Медии. Диктат.

Мечки. Рожен. Стадион.
Мач. Победа. Шампион.
Тигри. Футбол. Еърбъс.
Перник. Мъка. Земетръс.

Криза. Майчински. Позор.
Цаца. Избор. Прокурор.
Гаф. Принуда. Прецедент.
Клетва. Хумор. Президент.

Инфраструктура. Тръба.
Газ. Печалба. Веселба.
Път. Обама. Интервю.
Слава. Блясък. Дежа вю.

Урни. Битка. Мат’риал.
Яне. Марешки. Парцал.
Лято. Избори. Сефте.
Бюлетина. Ром. Кюфте.

http://e-vestnik.bg/16575




Когато си помисля, че и ти...

Когато си помисля, че и ти
ще си отидеш някой ден от мене
и подир тебе пътните врати
ще се полюшват празни и студени,
и небесата ще се вкаменят,
и птиците от скръб ще остареят,
а аз ще стана празен кръстопът,
по който само ветрове ще веят,
едно небе ще смазва моя гръб,
в гърдите си ще нося тежък камък
и хорските усмивки ще са скръб -
когато си помисля, че те няма.
Когато си помисля...Не, не, не!
Но ти си тук - усещам те във здрача.
Заспивайки на твойте колене
ще се насмея и ще се наплача...
Сърцето ми събрано на юмрук
полека се отпуска в твойте пръсти.
Да, ти си тук! Усещам, че си тук
по утрото, което пак възкръсва.



Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!

По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене - а за себе си,
за дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме.
Как искам да те задържа завинаги.


Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И, моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
за да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Колко си хубава!
Господи,
Колко си истинска.

Христо Фотев
Изображение

Потребителски аватар
mami48
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 6242
Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Мнениеот mami48 » вт сеп 24, 2013 12:23 pm

:winkiss: :giflo2: :heart: :giflo2: :winkiss: Eли,Веси - нямам думи,прекрасна поезия,сърдечно благодаря!!! :hug: :hug: :hug: :hug:

elena13677
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 611
Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Мнениеот elena13677 » вт сеп 24, 2013 11:01 pm

Рецепта само за жени...

"Когато спомените станат много
и някаква неискана печал,
заседне в брошката ти строго
и натъжава твоя марков шал...
Когато видиш бръчки край очите,
умората от вечните лъжи
и ти се ще без мисъл да мълчите,
а глупава енергия край теб кръжи...
Тогава...
Сложи си малко лъскаво червило,
а бледността със руж ще победиш
и въпреки, че нещо те е свило,
че си добре и себе си ще заблудиш...
Метни се на колата, заминавай
далече някъде, към някой МОЛ!
Пусни Арета Франклин и припявай,
животът не е само хляб и сол..!"

Рада Димова


Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5394
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 64 рецепти от Makaweli
:: 896 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

ПО СТРЪМНИНАТА

Мнениеот Makaweli » пет сеп 27, 2013 6:51 am

Дръж се, любов! Дръж се. Още малко остана.
Ах, как кърви тази твоя незараснала рана.
Но ти се дръж! Тегли, изплезила езика,
старата ни двуколка под ударите на камшика.

Вече е обед. Но с какво да те нахраним.
Изгоря тревата по сухите поляни.
С какво да те напоим - уморена и жадна -
младият дъжд върху нас толкова отдавна падна.

Дръж се, любов, дръж се, наше конче остаряло.
Има още силици в твоето жилаво, жилено тяло.
Развей над рояка мухи смъртоносната си опашка.
Виждаш ли! Има у тебе още дързост хлапашка.

Спомни си как препускаше дива и побесняла
в ранното утро по равното като хала.
Но сега е обед. Сега е горещо и стръмно.
Дръж се, любов! Дръж се, има време до тъмно.

Да стане студено и страшно - все пак още време има.
Сляпо тегли ни сега и не бой се: с тебе сме трима.
Само не спирай с изтощени крака и подути клепачи.
Дръж се, любов! Още малко! После ние на гръб ще те влачим.

Няма друга. Вече хвърли съдбата фаталното зарче.
Дръж се, любов, дръж се, наше орисано, храбро другарче.
Още е обед. Още е бавно и голо.
Сили събирай, когато препуснем с тебе надолу.

1984 г Недялко Йорданов
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение

elena13677
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 611
Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Мнениеот elena13677 » пон сеп 30, 2013 12:42 am

Бони,страхотно е,а и аз много харесвам Недялко Йорданов :giflo1: :giflo2: :giflo1: :giflo2: :heart: :heart: :giflo2:

perunika
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 120
Регистриран на: пет юли 10, 2009 7:46 pm
:: 52 рецепти от perunika
:: 895 снимки от perunika

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Мнениеот perunika » пон сеп 30, 2013 10:29 am

ДА МОЖЕШ

Да направиш добро и на път да го хвърлиш.
Да забравиш за него ти на мига.
Да не чакаш отплата, дори и от Бога.
Това е да имаш, благородна съдба.
Да обичаш безкрайно, без да очакваш
благодарност събрана във светлина.
Да умееш да плачеш над чуждата болка.
Да простиш, непростимите даже неща.
Да можеш да падаш. Без риск да останеш
долу, заровен до гуша в калта.
Ръка да протегнеш, за да можеш да хванеш,
за тебе протегната чужда ръка.

Таня Мезева

Потребителски аватар
mami48
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 6242
Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Мнениеот mami48 » пон сеп 30, 2013 8:20 pm

:winkiss: :giflo1: :giflo2: :heart: :giflo2: :giflo1: :winkiss: Ех,Пепи - много,много силно стихотворение,благодаря ти мила!!! :hug: :hug: :hug:

elena13677
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 611
Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Мнениеот elena13677 » ср окт 02, 2013 11:44 pm

ЗАВРЪЩАНЕ

След повика на род и код за кръв
отново съм пред старата ни къща,
отдавна скъсал пъпната си връв
дете бях в нея,мъж сега се връщам…

Протяжно охва пътната врата
и хуква миналото срещу мене.
Припомням си-лета подир лета
света как тука беше до колене.

Прекрачвам прага в бурени обвит,
От спомени,като с трева,обрасъл,
и сещам се,зад рухналия зид,
на воля как играл съм … и пораснал.

Долавям мириса на шарен боб
с лъжица дървена в гърне от глина.
Тук бог остава все така висок,
забравил е с години тук да мине.

С очи прозрачни,като ручей жив,
тъй както може само на детето,
да ме посрещне, светъл и щастлив,
дошъл е дядо ми чак от небето.

След лай на куче плисва детски смях,
и бос по къси панталони тичам
по пътя днес потънал в жал и прах…
Тук хората са станали на птици

С мечти препълнен покрай тях стоях,
тъй както бъчва с вино е пияна
и пръв път тук за любовта разбрах
един и стига,а за дружба-двама.

На селски хляб ухае,на уют,
на дим от лютеници и от сладко…
Днес чувам само как мухи жужат
и ударите на сърцето кратки.

Живота в нея е изсъхнал клон
от паяжини и тъга оплетен,
и лампата на кривия пирон
отдавна само в мислите ми свети.
След свят без път,през камъни и дъжд
със старата ни къща си говоря.
Завърнах се узрял от болки мъж,
дете съм щом вратата и отворя.

от нета

perunika
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 120
Регистриран на: пет юли 10, 2009 7:46 pm
:: 52 рецепти от perunika
:: 895 снимки от perunika

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Мнениеот perunika » чет окт 03, 2013 7:18 pm

Виж, не се забравя ей така
любов, която много ти е дала.
Която ти е вземала съня,
която за ръка те е държала.
Която те е вдигала и над
омръзналите вече битовизми.
Която е засищала и глад,
която ти е давала и риза.
Не се преглъща като залък тя -
застава ти на гърлото и дращи.
Отива си с нечувана цена,
която много трудно се заплаща.
Не се прежалва и със черен шал -
тя мрази някой помен да й прави.
Каквото и преди да си й дал,
не ще си го откупиш. Не продава!
Не я очаквай в някой друг живот.
Един път се гори във този огън.
Не се забравя истинска любов.
И двеста пъти да й кажеш сбогом

Мартин Спасов



Върни се в “Всичко останало”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Yahoo [Bot] и 1 гост