Какво ще кажете за малко поезия

Всичко НЕ свързано с ядене и пиене :)
perunika
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 120
Регистриран на: пет юли 10, 2009 7:46 pm
:: 52 рецепти от perunika
:: 895 снимки от perunika

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Мнениеот perunika » ср окт 30, 2013 6:53 pm

Здравей, сърцето ми, дано не те събудих,
но нали не сме се чували отдавна…
Все бързам, в дните си се губя.
А ти, кажи ми, как я караш?
Далеч съм, нямам навик да те слушам.
Не знам, дали е само от ината.
А ти, все още ли в звезди се сгушваш,
говориш с птици и живееш в лято?
И тича ли до мръкнало хлапето -
босо, по тревите и с хвърчило?
С едно петаче в шепа, а небето
най-синьото вълшебство озарило!
А днес е сложно, казват му “модерно”
и хората във приказки не вярват.
Здравей, сърцето ми, до теб приседнах
и мисля тук да си остана..

m_space


perunika
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 120
Регистриран на: пет юли 10, 2009 7:46 pm
:: 52 рецепти от perunika
:: 895 снимки от perunika

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Мнениеот perunika » ср окт 30, 2013 6:56 pm

ПИСМО ДО " ПРИЯТЕЛ"

Уважаеми добър зложелателю!
Нека ти кажа две думи за мен!
Пък кой да ти знае, мили приятелю,
може по-слънчев да видиш тоз ден!
Завист и Злоба за мене са чужди.
Техните рожби убивам с любов.
С Болка и Страх сме авери ненужни.
Багажа им стегнах - за полет готов.
Животът ме мачкаше - топка от вестник.
В огнище ме хвърляше неведнъж или дваж.
Изгарях и топлих на други сърцата им,
всеки път ставах на пепел и прах.
Въпреки болката, аз оцелявах.
Хорското щастие бе за мене храна.
От пепелта и дима се възраждах,
всеки път с воля по-силна живях.
Днес не опитвай да скършиш крилете ми!
Всичко от Бога е дар, разбери!
Туй, що от Него е дадено нека
човешка ръка да не смей да руши!

Надежда Павлова

perunika
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 120
Регистриран на: пет юли 10, 2009 7:46 pm
:: 52 рецепти от perunika
:: 895 снимки от perunika

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Мнениеот perunika » ср окт 30, 2013 6:58 pm

Колко малко е нужно
да се усмихнеш,
вместо да си намръщен;
да се зарадваш,
вместо да си недоволен;
да подадеш ръка,
вместо за себе си
да мислиш само;
да похвалиш някого,
вместо да до нагрубиш;
да погалиш друг,
вместо да удариш.....
Винаги пред тебе има избор-
дали да го направиш
или не.
А отговорът-
той е в тебе,
за него никого не можеш
да виниш.....
Ти сам избираш своя път
в живота,
дали приятели ще имаш
или врагове;
дали ще страдаш вечно
по несбъднати мечти,
или ще си щастлив
от всяка глътка въздух,
от всеки слънчев лъч,
или усмивка
докоснали сърцето ти...
Щастлив ще си,
когато осъзнаеш посоката,
която следваш и се взираш-
дали е тя към туй,
което нямаш
и не си получил,
или към онова, което имаш,
и не си го купил със пари.
А то....то е безценно
и няма на света богатство,
с което можеш
да го купиш!!

val - Валентина Цвяткова

elena13677
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 611
Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Мнениеот elena13677 » ср окт 30, 2013 11:43 pm

МАЛКАТА ГОСПОЖИЦА
Недялко Йорданов

Ти, моя малка госпожице… С гривничка на ръката.
С татуировка на рамото и диадема в косата

Моя капризна внучка… Мое голямо бебе…
Почнаха да се обръщат разни момчета след тебе.

Ах, ще им счупя главите! Адски досадни тийнейджъри.
По-добре да се прибираме… Пусни си „Звездните рейджъри”.

Или чети „Хари Потър”… Или си пей с караоке.
Ти този свят не познаваш… Колко голям и жесток е.

Страх ме е… И си признавам… Как да попреча… Не мога.
Кражби… Палежи… Насилия… Зверства… Убийства… И дрога…

Виждам стоиш пред лаптопа…Всичко във гугъла има.
Ти, моя малка госпожице… Моя любима рима…

Не ми обръщай внимание… Май, че съм се улисал.
Стар и ревнив съм навярно… Няма никакъв смисъл.

Толкова време пред тебе… Моето вече къде го…
Искам да си щастлива… Чуваш ли…Някой ден... С Него…

Аз няма никак да страдам… И няма да Му завидя.
Просто мен ще ме няма… И няма как да ви видя.


elena13677
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 611
Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Мнениеот elena13677 » пет ное 01, 2013 11:59 pm

Задушница!

Онези портрети там - на стената?!
Приела ги в друг свят, Тя - Съдбата...
На всяка Задушница те пак оживяват,
спомени светли и мили ме натъжават!

Не съществува сила на тази грешна Земя,
която да посегне и да спре Нея - Любовта?!
Чрез която идваме, обичаме и си отиваме...
Запазили паметта на едно вечно сливане!

Няма да търся татко, баба и все останали -
из тъмнината и пръстта?! Те са се преселили
в Светлината, на ореолни космически градове!
Във Висините на Господ, Душите нямат брегове!

И времето при тях е някак спряло?! За какво им е?!
Щом тук долу не им е стигнало цяло - простено е!
Безвремие наричам Святата, Божествена реалност...
А, когото винаги сме обичали - за него няма давност!

Ще потъгувам, ясно е! Задушница в почит ще отмине!
Ще бъда в някой ъгъл, с мигове от някогашното дете...
После ще раздам за помен, без мъката ми да стихне!!!
Минали картини! Ще се видим някога отново пак, Небе!...

Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5399
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 64 рецепти от Makaweli
:: 896 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

УТРО

Мнениеот Makaweli » съб ное 02, 2013 2:39 pm

Бакъреното утро разпилява,

и сетната частица тъмнина.

Светът невидимо развиделява,

изпълва се с кристална ведрина.

Росата пада и света събужда,

дървета, птици, хора и цветя.

Нощта остава надалеч и чужда,

и слънце стопля хладната земя...

Денят се ражда като песен трудна,

и утрото е първия диез.

Настройвай вярно всяка своя струна

и с утрото в мелодията влез...

Пеньо Цвятков
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение

Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5399
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 64 рецепти от Makaweli
:: 896 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Мнениеот Makaweli » съб ное 02, 2013 6:28 pm

Време е вече дъх да си взема
и да отворя прозорец.
Стигат ми всички човешки драми -
моята днес ще говори.
Никой дори не се е запитал
имам ли време да дишам.
Моята обич със шепи раздавам,
чуждата мъка събирам.
Горя до лудост всякаква болка,
викам от гняв и не жаля.
Ще ми се всички да са щастливи!
Себе си слагам на края.
Дворът е пуст под моя прозорец,
с вятъра аз разговарям.
В мрака притичват сенки на хора.
Кой ще ме чуе, не зная.
Гоня до лудост всякаква болка,
викам от гняв и не жаля.
Ще ми се всички да са щастливи!
Себе си слагам на края.

Михаил Белчев
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение

Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5399
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 64 рецепти от Makaweli
:: 896 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Мнениеот Makaweli » съб ное 02, 2013 6:29 pm

Понякога сърцето просто спира,
заспива бавно в ми - минор.
Хармонията плачеща умира,
погребана с фалшив акорд.

Тогава не изгрява и зората
и ангелите онемяват в миг.
Тогава никой никого не чака
и нищо не се ражда - даже вик.

Понякога душата си отива,
невеста овдовяла без жених.
Снагата и в чешмата и зазида,
животът с най - коварния си стих.

Тогава аз дочувам как във мене,
акорд - мажорен моли и крещи.
Задъхана затичвам се към тебе.
Спаси ме и акорда изсвири.

Маргало
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение

Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5399
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 64 рецепти от Makaweli
:: 896 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

ВСЕКИ ДЕН СИ ПРЕНАРЕЖДАМ ЖИВОТА

Мнениеот Makaweli » съб ное 09, 2013 1:30 pm

Всеки ден си пренареждам живота.
Нещо изхвърлям, нещо прибавям.
Нещо поправям, макар неохотно.
Някъде слагам черта,
другаде скоба отварям.
И си казвам: от днес – на чисто.
Преброявам приятелите си.
Все по-малко остават. Ония, истинските.
И все повече стават предалите ме.
Нищо, казвам си. От днес – наясно
с думите, с хората, с всичко.
На рискове и случайности – баста!
И гордостта си обличам.
Спокойно, мойто момиче, казвам си.
Стига си яде нервите.
И не преливай от пусто в празно.
До следващото пренареждане.

Маргарита Петкова
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение

perunika
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 120
Регистриран на: пет юли 10, 2009 7:46 pm
:: 52 рецепти от perunika
:: 895 снимки от perunika

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Мнениеот perunika » съб ное 09, 2013 5:28 pm

Бях малка, баба ми разкри
рецепта, пазена във тайна.
Сърцето ми не може да таи
и днес ще я направя знайна.
Наклаждаш трепет в поглед със искри.
С надежда леко го разпалваш.
В душата огънят щом запламти,
с доверие после го поддържаш.
Куп светли мисли, шепот на мечти.
Със звезден прах - посипваш.
Добавяш често - да не прекипи
и в огнен залез ги събираш…
Лъжичка вяра, споделена тишина.
Една сълза – от щастие.
Усетиш ли за миг тъга,
добавяш още стрък доверие…
Две длани нежност, дъх от топлина
и чаша сладост от мига да рее.
Оформяш после със страстта
и обич – колкото поеме.
Търпение също – с капчица роса.
Лек полъх във милувка – споделено…
Поднасяш всеотдайно Любовта -
с две думи само… всекидневно.

Соня Георгиева



Върни се в “Всичко останало”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост